Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.04.2016 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К. и в присъствието на прокурора Стефанов, като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 9
053/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 50 000 лв.
Ищцата Ц.Н.Н. твърди в
исковата си молба, че с постановление от 11.06.2009 г. на разследващ полицай
при СДВР била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 209 ал.2 вр. чл.
210 ал.1 т. 5 от НК като била обвинена за това, че с цел да набави за себе си
имотна облага е използвала неосведомеността на А.К. и с това му е причинила
вреда в големи размери. Твърди се, че бил внесен обвинителен акт за същото
престъпление и образувано нохд 13910/2009 г. на СРС, 105 състав. С присъда от
22.05.2013 г. СРС признал ищцата за виновна по внесеното обвинение. С присъда 25/29.01.2014
г. на СГС, по внохд 4814/2013 г. на 8 въззивен състав била отменена
осъдителната присъда на СРС и ищцата била оправдана по повдигнатото обвинение.
Оправдателната присъда влязла в сила на 13.02.2014 г. Изложени са твърдения, че
воденото наказателно производство срещу ищцата за периода, през който е била
обвиняема изпитвала притеснение, стрес и шок. Преди съдебно заседание се
разстройвала много, което влияело на работата й и отношенията й в къщи, децата
й страдали, изпитвала угризения и мъка, че подлага близките си на такова
изпитание. Станала нервна и раздразнителна, затворила се в себе си, отказвала
да се среща с хора, живяла в непрекъснат дискомфорт и необходимост да се
съобразява с ограниченията, произтичащи от качеството й на обвиняема. Наказателното
преследване накърнило сериозно честта и достойнството й.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу нея наказателно производство. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ответникът – П. на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 11.06.2009
г. по ДП 5694/2008 г. по описа на СДВР Ц. Н.Х. е привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 209 ал.2, вр. ал.2 във вр. с чл. 210 ал.1 т.5 от НК,
затова, че на 10.07.2009 г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага
е използвала неосведомеността на А.М.К. – не е знаел поради болестното си
състояние, че подписва ълномощно, с което упълномощава Ц. Х. да се разпорежда с
имота си и с това му причинила имотна вреда в размер на 46 020 лв, като
причинената вреда е в големи размери.
С постановление от 08.06.2009 г. на СРП по прок. Преписка
65811/08 г. на Ц. Н.Х. й е определена мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
С протоколно определение от 13.06.2009 г. постановено по
нчд И-2022/09 г. на СРС, 103 състав е оставено без уважение искането на
прокурора за вземане мярка за неотклонение по отношение на Ц. Х. „задържане под
стража”.
По делото е представен обвинителен акт по НП № 5684/2008
г., пр.пр. 65811/2008 г. на СРП.
С присъда от 29.01.2014 г. на СГС, 8-ми въззивен състав,
по внохд 4814/13 г. е отменена присъда на СРС, 105 състав по нохд 13910/2009 г.
и подсъдимата Ц.Н. Х. е призната за невиновна, затова, че на 10.07.2009 г. в
гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага е използвала
неосведомеността на А.М.К. – не е знаел поради болестното си състояние, че
подписва ълномощно, с което упълномощава Ц. Х. да се разпорежда с имота си и с
това му причинила имотна вреда в размер на 46 020 лв, като причинената
вреда е в големи размери и е оправдана по обвинението за извършено престъпление
по чл. 209 ал.2, вр. ал.2 във вр. с чл. 210 ал.1 т.5 от НК. Присъдата е влязла
в сила на 13.02.2014 г.
В съдебно заседание от 14.03.2016 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Я.А.Я. и Н.И.Н..
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищцата релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П. на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е привлечена като обвиняема
по престъпление по чл. 209 ал.2, вр. ал.2 във вр. с чл. 210 ал.1 т.5 от НК. По делото е представена влязла в сила присъда,
от която се установява, че ищцата е призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство, както и
обезвреда с оглед продължителността на същото.
В следствие на воденото срещу ищцата наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза тя е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с нейното душевно равновесие.
Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, чиито показания съдът цени при съблюдаване нормата на чл. 172 от ГПК
и приема, че същите са обективни и логически обосновани като преки впечатления.
Свидетелите установяват, че ищцата е търпяла неблагоприятни в психологически,
социален и емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и
емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при
определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищцата,
периодът от време - около 4 години и половина водено съдебно производство, през
което време тя е търпяла негативни преживявания, предприетата срещу нея мярка
на неотклонение – „задържане под стража” в рамките на 3 дни, тежестта на
повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години т.е. притежаващо
белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото й
съдебно минало, все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с
оглед задължителната съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по
гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и задължителната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г.,
ІV ГО на ВКС/. В цитираната по-горе съдебна практика, която е
задължителна за настоящия съдебен състав по арг. на чл. 290 от ГПК се приема,
че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищцата е изложила твърдения, че е търсила специализирана медицинска помощ
за преодоляване последиците от обвинението върху психиката й и обстоятелството,
че е сменила няколко работни места. За установяване на твърденията си за нарушения
здравен статус, изразяващи се в неблагоприятни проявления в психиката й ищцата
е представила медицинско свидетелство № 624/14.05.2015 г. на УМБАЛСМ „Пирогов”,
от което се установява, че е предприето амбулаторно лечение на посттравматично
разстройство, датиращо на 15.06.2009 г. и 17.09.2009 г. В съдебно заседание на
14.03.2016 г. свидетелят Я.Я. е заявил „самият арест го прие много тежко,
защото очакваше предно наказателно дело от ВКС”. Същият свидетел е заявил, че
„беше без работа и не можеше да си намери работа”. При съвкупен анализ на тези,
ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав не може да
обоснове пряка причинна връзка между твърдените в исковата молба неблагоприятни
за ищцата в здравословен и трудовоправен аспект последици с воденото срещу нея
наказателно производство, още повече, че с оглед свидетелските показания ищцата
е била подведена под наказателна отговорност и по друго дело, вън от процесното
в настоящото производство. С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия
съдебен състав същият намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 8 000
лв., която би репарирала душевния дискомфорт на ищцата от воденото срещу нея наказателно
производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 8 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване като се е позовал на мотивите към
присъдата на СГС, съгласно които ищцата била оправдана поради изначално дадена
погрешна посока на разследването, а не поради обективна липса на извършено от
нея престъпление. Съдът намира това възражение за неоснователно. Законодателят
не е въвел рамки или отграничения във фактическия състав на чл. 2 от ЗОДОВ,
произтичащи от причината за оправдаването на настоящия ищец, поради които
същите са ирелевантни към предмета на доказване. Липсва и правна логика, според
настоящият съдебен състав, „изначално погрешната посока на разследване”, която
посока следва да бъде съблюдавана от ответника да бъде възлагана в тежест на
ищцата посредством редукция на обезщетението още по –малко възприемане на
съпричиняване. Възражението за постановено решение по гражданско дело по заявен
облигационен иск за установяване нищожност на алеаторен договор е отново
неотносимо към предмета на доказване с оглед фактическия състав на чл. 2 от ЗОДОВ, определен от законодателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ. В представеното
пълномощно по делото /стр. 87/ липсва уговорка за възнаграждение респ. данни да
е заплатено такова. С оглед уважената
част от иска припадащата се част от сторените от ищцата разноски възлиза на
сума в размер на 1,60 лв., която й се следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА П. на Р България – с адрес: гр. ************ на основание чл.2 ал.1 т.3
пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на Ц.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 8 000 /осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно
производство по нохд 13910/2009 г. по описа на СРС, 105 състав, внохд 4814/13
г. на СГС, 8-ми Въззивен състав, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1,60/един
лев и шестдесет стотинки/ лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :