№ 264
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Георгиев
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора К. Ст. П.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100601072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба на частния обвинител В. Г. В., чрез повереник адв. Й.С., срещу
постановена присъда от 06.06.2024г. по НОХД № 1221/2024. на ВРС, 15
състав. С нея подсъдимата Е. Д. П. е била признат за виновна в престъпление в
престъпление от общ характер - по чл.330 ал.1 от НК за това, че на
26.03.2022 г. в гр.Варна, запалила имущество на значителна стойност – лек
автомобил „Фолксваген“ модел „Транспортер“ с регистрационен № **, с № на
рама WV2ZZZ7HZ4H096873, на стойност 12 298 лева, собственост на В. Г.. На
основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК, й е наложено наказание лишаване от свобода,
с приложение на разпоредбата на чл. 58А от НК и е определено да търпи
четири месеца, които са отложени по реда на чл. 66 ал.1 от НК с три години
изпитателен срок. Осъдена е зда заплати разноски в полза на ОД МВР Варна.
С въззивната жалба на частния обвинител се възразява срещу
правилността на присъдата в частта на наложеното наказание, като счита, че
съдът при прилагане на нормата на чл. 58 А от НК неправилно е определил
неговия размер и е занижил наложеното наказание лишаване от свобода. Също
1
така изразява недоумение как съдът е стигнал до наказание от четири месеца,
като не става ясно какво наказание е редуцирал, за да стигне до този размер.
Моли съда да определи наказание от 2 години лишаване от свобода, което да
се редуцира с една трета, отново с приложение по чл. 66 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подаден е в срока за обжалване и от
надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд, в процедура по чл. 371
т.2 от НПК, след признаване на фактите от подсъдимата по обвинителния акт е
приел за установено следното:
На 26.03.2022г. подсъдимата имала гости в дома си. Решила да купи
храна и да направи депозит за онлайн залагания и затова помолила един от
гостите си да я закара до посочено от нея място. Св. Василев, който шофирал,
не познавал града и приемал насоките на подсъдимата. След като направила
депозита за залагания, тя решила да отиде до бензиностанция и да напълни
бутилка от 1,5 литра с бензин. Накарала свидетеля да отиде до бензиностанция
ОМВ близо до Гранд мол Варна. Там свидетелят напълнил бутилката с бензин,
а подсъдимата го платила на касата. Двамата тръгнали към бул. Ген К., където
Василев паркирал в близост до ул. Царевец. Подсъдимата слязла от колата,
взела бутилката с бензин и я изляла в задната част на купето на л.а.
Фолксваген транспортер с рег. № **, паркиран на ул. Царевец, срещу № 30.
Колата била собственост на В. Г. В., но ползвана постоянно от Д. П. Д., неин
бивш съпруг. Подсъдимата имала интимни отношения със сина на Д. и след
раздялата останала с толкова горчиви чувства че решила да си отмъсти.
Качила се в колата със свидетеля и тръгнали да се връщат обратно. По
пътя обяснила на свидетеля, че е запалила колата на бащата на бившия си
приятел, за да му отмъсти. Отказала да се обадят на тел. 112, но заявила, че е
готова да си признае впоследствие вината. Междувременно от полицейски
2
патрул била забелязана подпалената кола, които с прахов пожарогасител
успели да овладеят пожара.
Стойността на запалената кола е 12 298 лева, а щетите от палежа-
5 315,40 лева.
Тези факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимата, съдът е приел за установени след проведена
процедура по реда на чл. 371 т.2 от НПК. След констатация, че това признание
се подкрепя от събраните по делото доказателства - показанията на
свидетелите, СОЕ, записи от камери, СПЕ, протоколи, справки и др. писмени
доказателства, съдът е признал подсъдимата за виновна по повдигнатото
обвинение.
Пред настоящата инстанция не са установени нови фактически
положения, не се представят и нови доказателства. Спор по фактите и
подкрепящите ги доказателства няма, а само относно размера на наказанието.
По отношение възражението за неправилност и несправедливост на
наложеното наказание
Във въззивната жалба и в съдебно заседание се оспорва
справедливостта и законосъобразността на съдебния акт. Тези аргументи са
изцяло неоснователни.
Съдът е наложил наказанието при условията на чл. 55 от НК, съобразно
посоченото както в присъдата, така и в мотивите. При мотивирането на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а едно от тях е прието
от съда за изключително, не се прилага правилото за редукция по чл. 58 А от
НК. Затова и възражението във въззивната жалба за неяснота относно
първоначалния размер, определен от съда и впоследствие редуциран е изцяло
неоснователен и той вероятно почива на погрешното виждане, че съдът е
приложил разпоредбата на чл. 58 а ал.1 от НК. В присъдата и мотивите към
ней съдът ясно е посочил материално правното основание за взетото решение
за размера на наказанието- по чл. 58 а ал.4 от НК, а в мотивите е изяснил
детайлно кой според него са многобройните обстоятелства, които смекчават
отговорността на подсъдимата. Напълно резонно фактът на заплатена сума,
надхвърляща стойността на запаленото МПС следва да се отчете съответно –
като отношение към деянието, съжаление за стореното и желание да се
репарират вредите. Обстоятелството, че тя е заплатена на ползвателя на
3
колата, а не на действителния собственик не намаляват значението на
последващото поведение на подсъдимата и нейното искрено разкаяние за
стореното. Искането за определяне на наказание от две години всъщност едва
ли би предизвикало значим ефект от гледна точка на специална и генерална
превенция, доколкото не се възразява срещу приложението на чл. 66 от НК и
то при същия размер на изпитателния срок, определен от РС – три години.
Всъщност в досъдебната фаза, освен твърденията на ползвателя на
МПС, че той е закупен от него, но е регистриран на бившата му съпруга, няма
други писмени доказателства или събрани официални документи
удостоверяващи собствеността на МПС. Вероятно затова и подсъдимата е
подписала споразумението със св. Д. да заплати на него сума, надвишаваща
оценката на запаленото МПС, без да е имала яснота за собствеността. Едва в
съдебната фаза, по делото е приложен документ за собствеността на
автомобила, дал основание на съда да конституира В.В. като частен
обвинител по делото.
Поради изложените съображения присъдата следва да се потвърди
изцяло.
При служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл.
314 от НПК съдът не констатира неправилност, която да доведе до отмяна или
изменение на присъдата. Намира за необходимо тук да се отбележи обаче
следното, което съвсем не представлява нарушение, но е важно от гледна
точка на изготвяне на мотивите от съда и подхода към изложението на
фактите, структурирането им и съответно използването на ясен, правно
издържан език. В процедурата по чл. 371 т.2 от НПК съдът се придържа към
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ако те са
пресъздадени дословно от съда, принципно не би било проблем, но в случая
този обвинителен акт е станал част от мотивите на съда, съдържайки крайно
тежък език, твърде далеч от ясния юридически изказ. Използвани са
повторения, паразитни фрази и изречения, съставени по начин, който прави
текста трудно четим. Същевременно не се споменава изобщо за мотивите за
извършване на деянието, един въпрос, който също сравнително бегло е бил
засегнат и при разследването. Проблемът с изказа би могъл да се избегне, ако
съдът беше подходил със собствено изложение на фактите, така както ги е
приел възоснова на самопризнанието и събраните и приобщени доказателства.
4
По изложените съображения, на основание чл.338 от НПК,
въззивният съд
РЕШИ:
Потвърждава присъда от 06.06.2024г. по НОХД № 1221/2024 на ВРС,
15 състав на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5