МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №206/22.10.2014г. по НОХД №
2278/2014г. по описа на РС-***
Районна прокуратура – гр.*** е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.Л.И.
– роден на ***г***. Т***
/ в момента в ***/. ***, български гражданин, с начално образование, не работи,
неженен, осъждан, ЕГН **********, за това,
че за времето от 05.10.2013г. до 07.10.2013г. в гр. ***, при условията на опасен
рецидив и при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П.Т.Н. от с. гр. заблуждение,у че ще получи колетна
пратка от роднина, живущ в друга държава – Германия и с това й причинил имотна вреда в общ размер
на 7100 лева, както следва:
-
на
05.10.2013г. в гр.***, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у П.Т.Н. от с. гр.
заблуждение,у че ще получи колетна пратка от роднина, живущ в друга държава –
Германия и с това й причинил имотна
вреда в общ размер на 650 лева.
-
на
07.10.2013г. около 10:00 часа, в гр.***, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П.Т.Н. от с. гр. заблуждение,у че ще получи колетна
пратка от роднина, живущ в друга държава – Германия и с това й причинил имотна вреда в общ размер
на 5950 лева.
-
на
07.10.2013г. около 21:00 часа, в гр.***, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П.Т.Н. от с. гр. заблуждение,у че ще получи колетна
пратка от роднина, живущ в друга държава – Германия и с това й причинил имотна вреда в общ размер
на 500 лева-престъпление по чл.211 пр.2, вр.чл. 209 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.”а”
и б. “б”, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
В съдебното заседание по делото е проведено предварително изслушване по
реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по
чл.371 т.1 и т.2 от НПК.
Подсъдимият П.Л. И. се възползва от тази диференцирана процедура
по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
Представителят на
държавното обвинение заема становище, че така повдигнатото обвинение е доказано
и счита, че подсъдимия П.И. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.211
пр.2, вр.чл. 209 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.”а” и б. “б”, вр. чл. 26 ал.1 от НК,като му бъде наложено наказание, съобразено с
разпоредбите на чл.58а вр. чл.54 от НК, да бъде намалено с една трета, като
предлага на съда същото да лишаване от свобода от средата към максимума,
предвиден в Закона. Моли в този смисъл и при посочените съображения
съдът да постанови присъдата си.
Адвокат С.Н., защитник на подсъдимия,
моли съдът да признае последния за виновен и приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимия
П.И. признава вината си и моли за снизхождение. Същият декларира, че желае
делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава XXVII от НПК, при условията на чл.371 т.2
от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следно:
Подсъдимият
П.Л.И. бил безработен и си набавял необходимите му парични средства по
измамлив начин. За целта в периода месец
Септември 2013 г. - месец октомври 2013 г. подсъдимият, заедно със своя познат Детелин Колев И. от гр.Павликени,
наели квартира в жилищен блок, в близост до Военна болница в гр.***. Двамата закупили СИМ карти и мобилни апарати, от които звънели на непознати лица на
случайно избрани номера с кода на гр.*** и питали: „Познай кой се обажда от
чужбина?". Ако непознатото лице посочело име, подсъдимият се представял с това име и казвал, че е изпратил
колет или пратка, която трябва да бъде
заплатена на куриер или да се плати мито за нея. Срещу посочена от подсъдимия
сума, непознатия получавал колетната
пратка, която най-често съдържала кутия сухи пасти, бели листове хартия и други евтини вещи.
На
05.10.2013 г. подсъдимия П.И. решил да извърши измама и
да си набави парични средства, като за целта започнал да звъни на
случайни стационарни номера. Така попаднал на телефонния номер
на пострадалия - свидетелката П.Т.Н.. В хода на проведения разговор подсъдимия И.
казал, че се обажда от Германия и че на Н. ще
бъде доставена пратка от там, от лице
с фам*** „***", който бил „представител на частна фирма и сигурен
човек". За целта Н. трябвало да изтегли
всичките си пари и да му ги предаде.
Пострадалата
П.Н., действително имала близък роднина, който живеел в Германия, а
именно зет й ***), затова повярвала на казаното от
подсъдимия И.. Н. веднага отишла в клон на ОББ, но офисът бил затворен, тъй като
било събота. След като се прибрала в къщи подсъдимия И. отново позвънил, за
да се разберат къде да й предаде колета.Пострадалата П.Н. обяснила, че не е могла да изтегли парична
сума от банката, при което обвиняемия й казал да вземе парите, с които
разполага в къщи. Двамата се уговорили Н. да отиде на кръстовището на ***", където ще я чака човек, на когото да предаде парите, като
я попитал с какво ще бъде облечена, за
да я познаят. Н. застанала до спирката срещу входа на училището по облекло,
когато към нея се приближил подсъдимия П.И..
Свидетелят П.Н. му предала сумата от 650 лв. и си тръгнала. По-късно същия ден
подсъдимия отново се обадил на
пострадалата и й казал, че за да получи пратката от Германия, в понеделник трябва да изтегли всичките си пари
от сметката в ОББ клон ***. През цялото време П.Н. била убедена, че разговаря по телефона със зет си *** и не се
усъмнила, че е мамена.
На 07.10.2013 г.
пострадалата П.Н. изтеглила парите от банковата си сметка от офиса на ОББ,
находящ се срещу Първо ДКЦ в гр.*** в размер на 5950 лв. Това била сума, която
свидетелката била спестявала в
продължение на много
години, но ги изтеглила
всичките
с ясното съзнание, че така ще помогне на зет си. Н. се обадила на подсъдимия И.,
за да се уговорят къде да предаде изтеглената сума. Последният се представил
за *** й казал да се прибира в къщи и че той ще потърси контакт с нея по-късно.
Малко след това Н. получила обаждане по телефона от подсъдимия И. и се
уговорили да предаде парите на негов работник, който ще й даде пратката от зет й, на адреса, на който свидетелката живее. Н. занесла парите на площадката пред блока на ул."*** в гр.***.
Подсъдимият П.И. дошъл на адреса, взел сумата от 5950 лв. и предал на Н.
найлонова чанта на магазин „ЛИДЛ", в която имало хартиен пакет. След това си тръгнал пеша в посока училище „***, а Н. се прибрала вкъщи. Около 14:00
ч. същия ден пострадалата Н. получила
ново обаждане от подсъдимия, когото
смятала за своя зет, който я попитал: „Имаш ли още пари?".
Свидетелката казала, че разполага с парична сума в банка ДСК, при което подсъдимия й указал да изтегли сумата, тъй като са необходими още пари. Н. отишла до
централния офис на банка ДСК и
изтеглила от гише последните си 500 лв. Прибрала се вкъщи и около 20:00
ч. си легнала. Около час по-късно Н. получила
ново обаждане по телефона да слезе пред входа и да предаде сумата от 500 лв. и да не отваря колетната пратка до сряда - 09.10.2013 г. Свидетелката
слязла и дала на подсъдимия И., който
я чакал долу, сумата от 500 лв.
На
09.05.2014 г. Н. отворила пакета и видяла, че съдържа бели листове хартия.
Веднага се свързала по телефона с внучката си в Германия и от нея разбрала, че зет й ***
никога не е разговарял с нея по телефона през
тези дни и не й е пращал колет. В този момент пострадалата разбрала, че е
измамена и сезирала с надлежна жалба
Началника на Първо РУП-***. По случая било образувано и проведено настоящото
досъдебно производство.
В
хода на разследването било осъществено разпознаване на обвиняемия от
свидетелката П.Н., при което пострадалата категорично разпознала подсъдимия П.И.
като лицето, на което е предала сумите от 7100 лв. и от което получила пакета, който
следвало да бъде колет от Германия.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимия
П. *** И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.211, пр.2-ро, вр. чл.209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1,
б."а" и „б" вр. чл.26 ал.1 от НК, а именно:
За
времето от 05.10.2013 г. до 07.10.2013 г. в гр. ***, при условията на опасен
рецидив и при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и
поддържал у П.
Т. Н. от
с.гр. заблуждение, че
ще получи колетна пратка от роднина, живущ в друга държава - Германия и с
това й причинил имотна вреда в общ размер на 7100 лв., както следва:
На
05.10.2013 г. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у П.Т.Н. от с.гр. заблуждение, че ще получи колетна пратка
от роднина,
живущ в друга държава - Германия и с това й причинил имотна вреда в
размер на 650 лв.
На
07.10.2013 г. около 10,00 ч. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал у П.Т.Н. от с.гр. заблуждение, че ще получи
колетна пратка от роднина, живущ в друга държава - Германия и с това й причинил имотна
вреда в размер на 5950 лв.
На
07.10.2013 г. около 21,00 ч. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал у П.Т.Н. от с.гр. заблуждение, че ще получи
колетна пратка от роднина, живущ в друга държава - Германия и с това й причинил имотна
вреда в размер на 500 лв.
В
хода на досъдебното производство подсъдимия
П.И. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение /в присъствието на назначения му служебен защитник /за извършеното от него престъпление.
Пред
съда промени становището си по отношение на вината и заяви,че се признава за
виновен и желае провеждането на съкратено съдебно следствие.
Обвинението
се доказва по несъмнен и категоричен начин от фактическа и правна страна от
показанията на разпитаните свидетели - П.Т.Н., ***, ***; от
Протоколите за разпознаване
на лице и предмети, както и от останалите приложени към делото писмени доказателства - характеристична справка за обвиняемия П.Л., свидетелство за съдимост и др.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства не са налице.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство за подсъдимия П.Л.И. са предходните осъждания за престъпления от
общ характер, които не са осъществили необходимото предупредително и
превъзпитателно въздействие върху личността му.
Причина
за извършване на деянието - желанието за неправомерно обогатяване, като и
незачитане на установения в страната правов ред.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия П.Л.И. в
хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
неговия разпит, на свидетелите. Освен това съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства - от показанията
на свидетелите – П.Т.Н., ***,***, протоколите за разпознавания на лица, от
протокол за доброволно предаване, характеристична справка, свидетелство за
съдимост и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по време на съкратеното
съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК , както и от събраните допълнително
от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че събраните и обсъдени
по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият П.Л.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо
по чл.211 пр.2, вр.чл. 209 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.”а” и б. “б”, вр. чл. 26
ал.1 от НК.
Общото между измамата по
смисъла на гражданското право и тази, която осъществява състава на
престъплението по чл.209 от НК, се изразява във въвеждането в заблуждение,
тоест внушаването на неверни представи досежно определени факти и обстоятелства
или съзнателното поддържане на тези неверни представи у някого. Съществуват
обаче разлики между „двата вида” измама. При гражданската измама
неверните представи са относно определени елементи на дадена правна сделка или
относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е
сключеният договор, с което гражданската измама е довършена. ЗЗД не изисква да е започнало изпълнението на поетите от страните
задължения, още по-малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане и да е
настъпила имотна вреда. За измамата по чл. 209
от НК тези елементи са задължителни за обективната страна на престъплението,
тоест първото различие е в резултата: при гражданската измама се касае само до
сключен договор, докато при наказателната - законът
изисква и да е причинена имотна вреда на измамения или на трето лице. Втората разлика е в тяхната субективна страна. При
гражданската измама едната страна цели само сключване на договора, докато за
измамата по чл. 209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел - да
набави за себе си или за другиго имотна облага. Третата разлика се изразява в
общественото значение. Наказателната измама е общественоопасно деяние и поради
това е обявена за престъпление, докато гражданската измама може и да не е
общественоопасна.
В настоящия казус
подсъдимия П.Л. с цел личното си имотно облагодетелстване е възбудил и поддържал у
П.Н. ***, заблуждение, че ще получи колетна пратка от роднина, живущ в
друга държава – Германия и с това й причинил
имотна вреда в общ размер на 7100 лева, както следва:
-
на
05.10.2013г. в гр.***, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у П.Т.Н. от с. гр. заблуждение,у
че ще получи колетна пратка от роднина, живущ в друга държава – Германия и с това й причинил имотна вреда в общ размер
на 650 лева.
-
на
07.10.2013г. около 10:00 часа, в гр.***, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П.Т.Н. от с. гр. заблуждение,у че ще получи колетна
пратка от роднина, живущ в друга държава – Германия и с това й причинил имотна вреда в общ размер
на 5950 лева.
на 07.10.2013г. около 21:00 часа, в
гр.***, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у П.Т.Н.
от с. гр. заблуждение,у че ще получи
колетна пратка от роднина, живущ в друга държава – Германия и с това й причинил имотна вреда в общ размер
на 500 лева
Подсъдимия е осъждан многократно за
деяния от общ характер, като определя извършеното от него престъпление, предмет
на настоящото производство, като такова извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на НК. Със Споразумение по НОХД № 1048/2009г. на
подсъдимия П.И. е наложено наказание
една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, за
извършено от него престъпление по чл.
343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Със Споразумение
по НОХД № 1211/2011 г. на подсъдимия П.И.
е
наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален
строг режим, за извършено от него престъпление по чл. 211, вр. чл. 210,
ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал. I, вр. чл. 29,
ал.1,б."а"и„б"от НК.
Ето
защо е налице и съставомерност на квалифицирания състав на чл. 211, пр.2 от НК.
От субективна страна подсъдимият П.Л. е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е желаел тяхното настъпване.
Правната норма предвижда за
престъплението по чл.211 пр.2 вр.чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а”
и б. “б” от НК лишаване от
свобода от три до десет
години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото
на виновния.
От
доказателствения материал по делото се установи по безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава на престъплението. При
осъществен телефонен контакт с пострадалата П.Н., успял да я убеди, че се
обажда от Германия, че тя разговаря със
свой близък роднина /действително имала близък в Германия – зет й/, че ще й
бъде доставена пратка от там, от лице с
фам*** “***”, който “бил представител на частна фирма и сигурен човек. За целта
пострадалата е трябвало да изтегли всичките си налични пари и да му ги предаде.
Обект на
въздействие е възрастна жена,
която лесно е била манипулирана.
Следователно идеята за “получаване на пратката” е налице още преди да бъде осъществена
телефонна връзка с пострадалата. Пострадалата повярвала и отишла в клон на ООБ,
но офисът бил затворен, т.к. било
събота, при което се прибрала в къщи. Подсъдимият отново и позвънил като се разбрали къде да “й предаде колета”.Пострадалата
обяснила, че не могла да изтегли сумата, при което “отсреща” /подсъдимия/ й
казал да вземе наличните пари от къщи.
При ново
обаждане същия ден, пострадалата заявила, че разполага с парични средства и в Б “ДСК”, откъдето
изтеглила последните си 500 лева.
Получавайки
по- късно пакета “колетната пратка от Германия” при неговото отваряне видяла, че е пълен с бели листове хартия. Веднага се свързала по телефона внучката си в
Германия, от която разбрала, че зет й *** никога не е разговарял по телефона
с Н. през тези дни и не й е пращал
никакъв колет. В този момент пострадала разбрала, че е измамена и веднага с
надлежна жалба сезирала Началник Първо РУП ***.
По този начин се е създала невярна
представа у пострадалата, че е налице
обстоятелство / получаване на колетна пратка от Германия/, обуславяща извършването
на имуществено разпореждане /заплащане на парична сума от страна на
пострадалата Н./. Дори и пострадалата да
е имала съмнение, че лицето, с което
разговаря, не е неин роднина, за когото се представя, тези съмнения са
разсеяни.
Следователно измамливите действия на
подсъдимия П.Л. са повлияли на волята на пострадалата по такъв начин, че да
извърши имуществено разпореждане, което не би направила без заблуждението, в
което е въведена.
В резултат на извършения акт на имуществено
разпореждане, настъпва имотна вреда за пострадалата Н., която имотната вреда
засяга нейния актив, тъй като представлява намаляване на сумата, с която се е разпоредила.
Престъплението
е извършено при следните квалифициращи признаци :
- с оглед
на субект: пострадалата Н. - в периода 05.10.2013г. -07.10.2013 година при разработена и приложена
схема за получаване на колетна пратка от Германия, подсъдимия се представя
за близък на лицето, с което комуникира и в хода на разговора изнася информация
за получаване на тази пратка свеждаща се
до даване на определена сума
- с оглед на предмет –
причинената вреда е в големи размери – 7100 лева и надхвърля повече от
четиринадесет пъти минималната работна заплата,
която имайки предвид инкриминирания период .
Така осъществената от
подсъдимия престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл.26 ал.1 НК,
тъй като извършва три деяния,
конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване; първо,
второ, трето, осъществяват квалифицирания състав на измама по чл.211 пр.2, вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. “а” и б. “б”, вр. чл.26 ал.1 от НК - деянията са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
/сходство на начина и условията, при които са извършени и еднородност на вината
/умисъл/, като последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват
продължение на предшестващите. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и
същ непосредствен обект, а именно обществените отношения, осигуряващи нормалните
условия за упражняване правото на собственост, и всяко следващо деяние прибавя
нов към вече настъп*** общественоопасен резултат.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на
вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици.
Съзнава противоправния
характер на осъществените деяния, като цели и иска настъпването на забранените
им последици. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно
специална цел да набави за себе си мотна облага.
В конкретния случай
производството е проведено по реда на Глава XXVII от НПК, при условията на чл.371 т.2 от НПК и съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия П.Л.
наказание при условията на чл.58а от НК. При индивидуализиране на наказанието,
съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 вр. чл. 54 от НК съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от подсъдимия самопризнание.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени лошите му
характеристични данни,това че предишните му осъждания не са оказали
необходимото въздействие върху личността му и високата стойност на причинената
имотна вреда.
Ето защо, съдът намира, че най-справедливо би било за престъплението по чл.211 пр.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б. “б” от НК на подсъдимият П.Л. да се наложи
наказание - лишаване от свобода за срок от четири
години, което на основание чл.58а ал.1 от НК да се намали с една трета,
като наказанието, което следва да се изтърпи от подсъдимия да се счита в размер
на лишаване от свобода за срок от две
години и осем месеца, което да
изтърпи при строг режим в затвор.
Това наказание съответства както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би
постигнало своето поправящо и превъзпитателно действие спрямо него, а така също
би се отразили превъзпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на
обществото.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК, тъй като не са налице материалноправните изисквания на посочената правна
норма, предвид размера на наказанието лишаване от свобода и тъй като преди
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимия е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
По изложените по- горе
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: