Р Е Ш Е Н И Е № 161
град Н., 12.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ския
районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Радостина Менчева, като разгледа
докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 856 по описа за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищците С.К.С. с ЕГН ********** и А.П.С.
с ЕГН **********,***, твърдят, че са собственици по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2015г., обективиран
в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ****/г. на нотариус С.А. ***
действие Н.ския районен съд, с който са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност следния недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******, по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град С.В., община Н., одобрени със Заповед №
РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменен със
Заповед КД-14-02-1750 / 04.11.2013г. на Началника на СГКК, с адрес на имота
град С.В., улица С.П.№ **, етаж *, намиращ се в сграда, разположена в поземлен
имот № *******, съставляващ УПИ VІІІ в кв.20 по плана на град С.В., с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1; с площ 60 кв.м. След като придобили собствеността върху имота
установили, че той се владее и ползва от ответника А. Л.Р. с ЕГН **********,
със статут на постоянно пребиваване в Чешката република, с деклариран постоянен
адрес ***, настоящ адрес:***. По този повод ищците многократно са канили
ответника да освободи имота и да им предаде владението върху него, но той
отказал да стори това, по който начин им е оспорвал правото на собственост. Освен
това от 17.09.2015г. ответникът без основание ползвал процесното
жилище на ищците, по който начин ги е лишил от това им право и без да им заплаща
обезщетение. Така ответникът се е обогатил за тяхна сметка като размера на
обедняването през периода от 17.09.2015г. до 16.09.2016г. се равнява на средния
пазарен наем, а именно сумата в размер на 3 300 лева. Първоначално ищците
са направили искане да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че те са собственици на процесния имот и да бъде
осъден да им предаде владението върху него, ответникът да бъде осъден да им
заплати и сумата в размер на 3 300 лева, представляваща обезщетение за лишаването
на ищците от ползването на имота за периода от 17.09.2015г. до 16.09.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендират разноски.
В подадения от ответника отговор
на исковата молба същият твърди, че ищците не са собственици на процесния имот с идентификатор *******, предвид, че такъв
не съществува, т.е. не съществува описаният имот в нотариалния акт, с който
ищците се легитимират за собственици. От своя страна ответникът твърди, че е собственик
по силата на нотариален акт № **, том ***, рег.№ ****, дело № ****/****г. на
нотариус с рег.№ 208 на НК, на партерен етаж с идентификатор *******.1.3 и на
първи етаж с идентификатор *******.1.1 от жилищна сграда, находяща се в град С.В.,
улица С.П.№ **, изградена в имот с идентификатор ******* по кадастралната карта
на град С.В., а имотът е получил по дарение от Б.А.Русева. Отрича да е ползвал
имота, предмет на исковата претенция. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а
ищците да му заплатят разноските по делото.
В съдено заседание процесуалният
представител на ищците, с оглед отговора на ответника, пояснява, че сградата, в
която се намира процесният имот и този на ответника,
е изградена на два жилищни етажа, а партерния етаж, който е с идентификатор *******.1.3, не съществува. Едновременно с това
приземният етаж и първият етаж били едно и също нещо, т.е. касаело са е за един
и същ самостоятелен обект, находящ не са първото ниво на сградата. Впоследствие
навежда твърдения и ангажира доказателства, че самостоятелният обект с
идентификатор *******.1.3, който е бил предвиден по проект като изба, никога не
е изпълняван. Заявява, че поддържа предявените искове, моли същите да бъдат
уважени, както и ответникът да бъде осъден да им заплати направените по делото
разноски. Представя писмени бележки, в които счита, че безспорно се установило
по делото, че по силата на договор за покупко-продажба от 17.09.2015г. С.К.С.,
в качеството му на продавач, и съпругата му А.П.С. са придобили и притежават в
режим на съпружеска имуществена общност самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******, както и че имотът се владее от ответника А. Л.Р. без
правно основание през периода от 17.09.2015г. до 16.09.2016г., поради което
счита предявеният иск по чл.108 от ЗС за основателен и доказан, а искът по
чл.59 от ЗЗД счита за доказан и по размер.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който твърди, че сградата се
състои от партерен и първи етаж и че тези два самостоятелни обекта са
собственост на ответника А. Л.Р., че в договора за доброволна делба не е допусната
техническа грешка, а втори жилищен етаж в жилищната сграда не съществува, като
сградата се състои от приземен и първи жилищен етаж. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените от него по делото
разноски. В представените писмени бележки се позовава на заключението на вещото
лице И.Ф. по изготвената съдебно техническа експертиза, за да обоснове извода
си, че вторият етаж от жилищната сграда не е обособен като самостоятелен
жилищен обект и че такъв не е предвиден по одобрения архитектурен проект, и въз
основа на което прави извода, че договорът за покупко-продажба, с който ищците
се легитимират като собственици на този втори жилищен етаж, неправилно обособен
като самостоятелен и отразен в кадастралната карта като самостоятелен обект в
сграда, е нищожен поради липса на предмет, защото не е налице самостоятелен
обект по смисъла на закона, който да бъде предмет на разпоредителни сделки,
според изискването на чл.202 от ЗУТ. Заснемането на втория етаж като
самостоятелно жилище с отделен идентификатор въз основа на представен одобрен
архитектурен проект счита за неправилно, а липсва одобрен инвестиционен проект
за обособена реална част, предмет на прехвърлителната
сделка. Поради това тази сделка е нищожна поради липса на предмет, а ищците не
са станали собственици със сключването й. Същевременно продавачът по договора
за покупко-продажба не е имал воля да прехвърли този етаж от жилищната сграда.
Моли искът за собственост, както и този за заплащане на обезщетение да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 12.12.1972г. е сключен договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя, по силата на който Общински
народен съвет – град Н., е отстъпил на строителя Т.С. Р.право на строеж върху
държавен парцел VІІІ-31 в кв.20 от 420 кв.м. по плана на село В., за постройка
на жилищна сграда. На 13.10.1975г. е издадено строително разрешение № 30, с
което се позволява на Т.Р.да построи в парцела жилищна сграда на два етажа
върху 60 кв.м. Впоследствие е бил одобрен регулационен план със Заповед №
1106/06.09.1976г. на Окръжния народен съвет, действащ и към момента, според
който поземленият имот представлява УПИ VІІІ-144, кв.19 по плана на с. С.В..
Според одобрените със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор
на АК, поземленият имот е с идентификатор *******, с административен адрес:
град С.В., улица С.П.№ **.
Според заключението на вещото
лице по назначената по делото съдебно техническа експертиза Масивната жилищната
сграда е построена без предвиждащия се по одобрения архитектурен проект
сутеренен етаж, за който понастоящем е поставен идентификатор *******.1.3. Състои
се от два жилищни етажа, отговарящи на изискващите се за жилища светла височина
от
Първият жилищен етаж е построен
през 1975г., когато е одобрен и архитектурния проект, а около десет години
по-късно е започнал строежът на втория етаж, завършен около 1987г., върху който
също е била излята плоча, върху която пък е изграден покрив. Жилищната сграда е
със скатен покрив с керемиди и надзид
от
На 04.02.2003.Т.С. Р.е починала и
е оставила за свои законни наследници низходящите си Л.А.Р. – син, и Б.А.Р.–
дъщеря. Същите са сключили на 30.12.2003г. договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, с предмет Двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с приземен етаж на площ от 60 кв.м. всеки един от етажите,
изградена в УПИ VІІІ общ. в кв.20 по плана на с.Св.В.. По силата на този
договор: 1) в дял на Л.А.Р. се поставя и той става изключителен собственик на
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на площ от 60 кв.м. от двуетажната жилищна сграда в с.Св. В.,
както и 1/2 идеална част от правото на строеж, и 1/2 идеална част от дворното
място (с реално ползване на северната част от имота) - 215,50 кв.м., а 2) в дял
на Б.А.Р.се поставя в дял и същата става изключителен собственик на ПРИЗЕМНИЯ и
ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на площ от 60 кв.м., както и 1/2 идеална част от правото на
строеж, и 1/2 идеална част от дворното място (с реално ползване на южната част
от имота) – 215,50 кв.м. Съделителите са заявили
изрично, че не са предвидени заплащане на суми за уравняване на дяловете.
Със Заповед РД-18-48 /
03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК са одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри на град С.В., община Н., според които поземления имот, в
който е разположена жилищната сграда, е с идентификатор *******, а жилищната
сграда е с идентификатор *******.1. В жилищната сграда пък се намират два
самостоятелни имота с предназначение – жилища, апартаменти, с идентификатори *******.1.1
и *******, всеки с площ от по 60 кв.м. От представените за двата имота
кадастрални схеми се установява, че обектът *******.1.1 е разположен под
обект *******, като над последния обект няма друг.
Още от преди делбата свид. Л.А.Р. е ползвал обекта с идентификатор *******,
който според разположението му в жилищната сграда отговаря на втория етаж,
поставен му в дял при делбата, а Б.А.Р.– обекта с идентификатор *******.1.1,
отговарящ на първия жилищен етаж, поставен й в дял при доброволната делба.
През 2013г. е бил изготвен
инвестиционен проект за „Самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *******.1
по кадастралната карта на град С.В., община Н.”, с който е предвидено изменение
на КККР, и въз основа на който инвестиционен проект е издадена Заповед №
КД-14-02-1750 / 04.11.2013г. на Началника на СГКК-Бургас, с която освен двата
съществуващи самостоятелни обекти в жилищната сграда, е нанесен трети такъв,
несъществуващ, за който е посочен идентификатор *******.1.3. По делото е
представена кадастрална схема и за този трети несъществуващ обект, от която е
видно, че неговото предназначение е за склад, отредена му е площ 60 кв.м.,
както и че същият се намира под обект с идентификатор *******.1.1. Изготвянето на инвестиционния проект, въз основа на
който е издадена заповедта от 04.11.2013г., с която в кадастралната карта е
нанесен самостоятелния обект *******.1.3, е станало единствено въз основа на
договора за доброволна делба и одобрения архитектурен проект от Окръжния
народен съвет – Бургас на 09.10.1975г., предвиждащ три самостоятелни обекти,
без да е посетен имота за да се констатира, че обект *******.1.3 не съществува,
понеже не е изграден, предвид, че жилищната сграда е построена без предвиждащия
се по одобрения архитектурен проект сутеренен етаж. Отделно от това неправилно
и объркващо в договора за доброволна делба от 2003г. е използван термина
„приземен” етаж, първо защото този термин липсва в нормативните актове – ЗПИНМ,
ЗТСУ и ЗУТ, както и в подзаконовите нормативни актове, поради което неясна
остава волята на страните дали в дял на съделителя Б.А.Р.са
поставени в дял както първия, така и неизградения сутеренен етаж, т.е.
несъществуващ имот, и второ, с оглед, че е посочена само площ от 60 кв.м. –
дали първия етаж има характер и на приземен такъв, като според съда е налице
втората хипотеза.
Изслушано в съдебно заседание
вещото лице заявява, че поддържа изготвеното заключение по експертизата, като
уточнява, че по одобрения архитектурен проект вторият жилищен етаж не е
предвиден и не е обособен за самостоятелно жилище, но и че както първият така и
вторият жилищни етажи отговарят на одобрения архитектурен проект, според който
е предвиден един вход и вътрешно стълбище, което е било изградено, но
впоследствие е било премахнато, като на негово място на първия етаж е изградена
тоалетна или склад, а за втория жилищен етаж се влиза от стълбището, което е по
проект и в едната част е външно, като подхода е откъм друга улица, а от нивото
на втория етаж е вътрешно стълбище. Преди одобряването на инвестиционния проект
за втория етаж освен изградения склад на мястото на стълбището, в него е
изградена и кухня в една от спалните.
С договор за дарение на недвижим
имот със запазено право на ползване, сключен на 19.12.2013г. и обективиран в Нотариален акт №74, том ***, рег.№ ****, дело
№ ****/****г. по описа на С.А. *** действие Н.ския
районен съд, Б.А.Р.е дарила на племенника си А. Л.Р. – ответника, притежавания
от нея, и придобит с договора за доброволна делба от 2003г., самостоятелен
обект с идентификатор *******.1.1, като дарителката си е запазила правото н
безвъзмездно ползване докато е жива върху целия даряван имот. Предмет на този
договор е бил и несъществуващия имот, този път наименуван партерен етаж от
жилищната сграда, но за който е посочено, че представлява самостоятелен обект с
идентификатор *******.1.3, след като е нанесен в кадастралната карта преди
сключването на сделката.
На 17.09.2015г. е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ****/г. по описа на нотариус С.А.
*** действие Н.ския районен съд, по силата на който
продавачът Л.А.Р. е продал на купувача С.К.С., по време на брака му с А.П.С.,
следния свой собствен недвижим имот, който е въведен като предмет на спора, а
именно Самостоятелен обект с идентификатор ******* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град С.В., община Н., с адрес на имота: град С.В.,
улица С.П.№ **, етаж * (втори),
който самостоятелен обект се намира в сграда 1 (едно) с идентификатор *******.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, с предназначение: Жилище,
апартамент; брой нива – едно; на площ 60 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – самостоятелен обект с
идентификатор *******.1, над обекта – няма, ведно със съответстващите
идеални части от общите части от сградата и правото на строеж върху поземления
имот, съответстващ на УПИ VІІІ, кв.20 по плана на град С.В., община Н., за
сумата в размер на 20 000 лева, която продавачът Л.А.Р. е заявил, че е
получил изцяло, по банков път от купувача преди подписването на договора.
От показанията на свидетеля Л.А.Р.,
разпитан по искане на ищците, се установява, че и понастоящем първия етаж –
самостоятелен обект сграда с идентификатор *******.1.1, продължава да се ползва
от неговата сестра Б.А.Русева, по силата на запазеното си право на ползване, а
вторият етаж, т.е процесния самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *******, се ползва от неговия син – ответника Л.А.Р.. Това
ползване е започнало отпреди повече от две години, т.е. отпреди да прехвърли
собствеността върху самостоятелния обект в патримониума
на ищците. Ищецът С.К.С. е син на жената, с която Л.А.Р. живее на съпружески
начала в друга сграда в поземления имот. Л.А.е смятал към момента на
сключването на сделката, че притежава и двата самостоятелни обекта в сграда,
като в един момент му е хрумнало, че вторият етаж, който му е бил поставен в
дял при делбата, не е изграден, но въпреки това е решил да го продаде на С.К.С.,
и така е възнамерявал да „остави” първият негов етаж от сградата на сина си –
ответника А. Л.Р., а етажа над него - неизградения, да предостави на ищеца С.К.С..
От заключението на съдебно
техническата експертиза, изготвено от вещото лице М.А., се установява, че
общият размер на средния пазарен наем за периода от 17.09.2015г. до
16.09.2016г. на процесния недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, находящ
се в град С.В., улица С.П.№ **, етаж *, с площ от 60 кв.м., възлиза на сумата в
размер на 4 748 лева (по 400 лева на месец).
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
І. По иска с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
Предявеният ревандикационен иск за признаване за установено, че ищците са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* и за
осъждане на ответника да предадат владението върху нето е допустим.
За да бъде основателен иска за
предаване владението върху вещ с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да
бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно:
ищецът да е собственик на вещта, ответникът да я владее или държи без да има
основание за това.
На първо място ищците следваше по
категоричен начин с пълно и пряко доказване да установят правото си на
собственост върху недвижимия имот. Това доказване бе успешно проведено, след
като ищците установиха, че самостоятелният обект в сграда като индивидуално
определена вещ, е придобит от тях на законно основание, чрез закупуването му на
17.09.2015г.
На второ място ищците следваше да
установят, че вещта се владее от ответника към датата на предявяване на иска.
Ищецът доказа факта на владение закупения от него недвижим имот от страна на
ответника.
Същевременно обаче, от това, че
имотът е бил продаден на първия ответника, не следва, че той заедно със
съпругата си – вторият ищец, са придобили собствеността, защото не е достатъчно
имотът да им бъде продаден за да станат те собственици: нужно е още и праводателят, този който е продал, да е бил собственик.
При сключването на договора за
покупко-продажба от 17.09.2015г. продавачът – свидетелят по делото Л.А.Р., се е
легитимирал като собственик на процесния
самостоятелен обект в сграда въз основа на договора да доброволна делба от
30.12.2003г. Този договор е валиден и е
породил целените от страните правни последици, защото е спазена изискуемата от
закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, а всеки от двамата съделители е получил дял в натура (Решение № 73 от
14.02.2011г. по гр.д.№ 1936/2009г. на ВКС, І г.о., постановено по чл.290 от ГПК; Решение № 762/28.11.2002г. по гр.д.№ 339/2002г. на ВКС, І г.о.; Решение №
196/02.06.2003г. по гр.д.№ 145/2003г. на ВКС, 5-чл. с-в), и в частност Л.А.Р. е
получил в дял и със сключването му е станал едноличен собственик (на основание
наследство и делба) на втори жилищен етаж на площ от 60 кв.м. от двуетажната
жилищна сграда, изградена в УПИ VІІІ, кв.20 по плана на с. С.В., който
съществуващ втори жилищен етаж понастоящем и към датата на сключване на
договора за покупко-продажба на 17.09.2015г. се индивидуализира според
действащата кадастрална карта като такъв с идентификатор *******. Именно притежаваната
от него собственост върху този имот той е прехвърлил на ищеца С.К.С., а
последният заедно със съпругата си А.П.С., е придобил собствеността върху него,
считано от 17.09.2015г., и към датата на предявяване на иска и понастоящем го
притежават в режим на съпружеска имуществена общност (чл.21, ал.1 от СК).
Нищожност на договорите поради
невъзможен предмет е налице, ако още при сключването им е невъзможно да
възникне. Ако при сключването на договора възникването на неговия предмет е
било възможно, договорът обвързва валидно страните и не е нищожен. Съгласно ТР
№ 3/2014г. на ОСГК на ВКС, ако към момента на сключване на сделката, реално
определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са
фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен
обект, съобразно изискванията на действащия устройствен
закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Когато
недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част
от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен
съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен
имот (жилище, ателие или други подобни). Обстоятелството, че жилищната сграда
на два етажа е предвидено да бъде еднофамилна, не препятства евентуалното
обособяване на отделните етажи като самостоятелни обекти и ползването им като
такива. От приложената към заключението на вещото лице обяснителна записка е
видно, че инвестиционният проект за промяна на кадастралната карта и
кадастралните регистри на град С.В., община Н., одобрен със Заповед №
КД-14-02-1750 / 04.11.2013г. от Началника на СГКК-Бургас, е изготвен по
заявление на двамата собственици в сградата – Б.Р.и Л.Р.. Този административен акт (одобряването на инвестиционния проект) е
действителен, а и ответникът не оспорва тези обстоятелства. Създаването на така
одобрения инвестиционен проект е провокирано именно с оглед намеренията на Б.Р.и
на Л.Р. да прехвърлят в полза на трети лица собствеността върху притежаваните
от всеки от тях отделни етажи от сградата като реални части от нея, напълно
съвпадащи с този проект, що се отнася до самостоятелните обекти с
идентификатори №№ *******.1.1 и *******. Не се събраха доказателства
обяснителната записка, на която се е позовало и вещото лице, като част от
инвестиционния проект (която по съществото си само пресъздава по описателен
начин проекта) да не съответства на графичната част на одобрения проект за
двата обекта.
При това положение следва да се
приеме, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба на процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******
от 17.09.2015г., продадената със същия реална част от сградата е била обособена
чрез одобрения предварително инвестиционен проект и поради липса на
необходимост от извършване на СМР за реално обособяване на вече изградените
части от тази жилищна сграда, той е имал самостоятелен правен статут на обект,
годен да бъде обект на гражданския оборот. В подкрепа на този извод е
нанесената през 2013г. промяна в КККР, чрез която на тази реална част е даден и
отделен идентификатор – *******.
Следователно договорът, оформен с нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело
№ ****/г. на нотариус с рег.№ 208 на НК, не е нищожен на претендираното
основание – поради невъзможен предмет.
От показанията на свид. Л.А.Р., се установява, че е предоставил ползването на
втория етаж от жилищната сграда на ответника А. Л.Р., който е имал качеството
на държател на имота до 17.08.2015г., когато в резултат на сключената сделка, свид. Л.Р. е изгубил собствеността върху имота, и откогато
ответникът А.Р. не е бил вече негов държател, а е продължил да държи имота без
основание, по който начин ищците са лишени от правото си да владеят имота,
което право произтича от притежаваната от тях собственост.
От изложеното следва, че в процесния случай са налице кумулативно предпоставките за
уважаване на предявения ревандикационен иск по чл.108
от ЗС, поради което същият следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Непризнатата от съда нищожност на
договора за покупко-продажба от 17.09.2015г. поради липса на предмет е заявена
от ответника чрез възражение, а не чрез иск, поради което съдът не следва да
постановява отделен диспозитив (Решение №
788/04.01.2011г. по гр.д.№ 1741/2009г., І г.о. на ВКС).
ІІ. По иска с правно основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно нормата на чл.59 от ЗЗД
всеки, който сее обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което сее обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по
чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който
може да се защити. С тази норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно
обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик
ползва недвижимия имот (вещта) без правно основание за това и препятства
собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема
на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства
възможността собственика лично да ползва или отдава под наем (на правно
основание) имота и да реализира имуществена облага. В този случай от един и
същи факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на
собствения недвижим имот (вещ) на ищеца, произтича обедняването на ищеца, което
се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения недвижим
имот или да го отдава под наем на другиго за процесния
период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на предявения иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД обхваща елементите: 1. ищецът да е собственик на
имота (вещта); 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно
основание за това за конкретен период от време (исковия период), и 3. размера
на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като
не е реализирал полза от принадлежащото му право на ползване на имота –
наемната цена на този функционален тип имоти.
Освен правото на собственост на
ищците върху процесния недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда, по делото се доказа, от показанията на свид. Л.А.Р., че единствено ответника е ползвал процесния имот в претендирания период за жилищни нужди и
пред който период е упражнявал фактическата В.т върху имота от датата на
сключване на сделката, с която ищците са придобили собствеността –
17.09.2015г., до датата на завеждане на исковата молба – 16.09.2016г.
Не се установи по делото
ползването на имота от ответника в процесния период
да е осъществявано на някакво правно основание.
Изложеното налага извода, че в процесния период ответникът е ползвал процесния
самостоятелен обект в сграда без основание, поради което следва да се приеме,
че за същия е налице пасивна материалноправна
легитимация за този период, а при този анализ на доказателствата, съдът намира,
че искът е основателен. За посочения период по делото се доказа наличието на
обогатяване на ответника, което е в причинна връзка с обедняването на ищците.
Обогатяването на ответника се състои в ползването на недвижимия имот без
основание, което да противопостави на ищците – договор за наем, учредено
ползване или други такива. Ответникът е ползвал имота и обективно не е
позволявал на ищците да използват собствения си недвижим имот. За ползването
ответникът не е заплащал никакви суми, т.е. ползвал е безвъзмездно имота,
спестил си е разходи и по този начин се е обогатил без основание за сметка на
ищците. Налице е пряка причинна връзка между обогатяването на ответника и
обедняването на ищците, които бидейки възпрепятствани от ползването на
собствения си имот, търпят неблагоприятни имуществени въздействия върху
благосъстоянието си или по смисъла на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД –
обедняване.
Фактическият състав на нормата на
чл.59, ал.1 от ЗЗД не изисква установяване на умишлено възпрепятстване на ищеца
от страна на ответника за ползването на имота – самото лишаване на собственика
от фактическата В.т върху имота без годно правно основание за това е пречка за
осъществяване в пълен обем на притежаваното вещно право на собственост и е основание
за търсене на обезщетение. Нормата не изисква и отправянето на покана до
ответника, който няма никакви права върху имота и го владее/държи без
основание, като условие да се претендира заплащане на обезщетение, каквато
покана се изисква при наличие на съсобственост (чл.31, ал.2 от ЗС).
При неоснователното обогатяване
по чл.59, ал.1 от ЗЗД обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова,
с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. В случая това е
средната пазарна наемна цена, която ответникът би плащал за ползването на имота
и съответно, която биха получавали ищците за предоставения за ползване на друго
лице собствен имот за процесния период.
За изчисляване размера на претендираното обезщетение по делото е назначена съдебно
техническа експертиза, заключение по което е дала вещото лице М.А., което съдът
кредитира като обективно и професионално изготвено, като чрез използване на
метода за сравнителен анализ с характеристики, близки до тези на оценявания
имот, и са взети предвид местоположение и конструктивна част на сградата,
използвана е информация в агенции за недвижими имоти и е проучен пазара за
отдаване под наем на апартаменти, а не на къщи, предвид, че процесният
имот представлява етаж от къща, е изчислен приблизителния размер на месечния
пазарен наем, по който начин за процесния период е
изчислило общо сума, като среден пазарен наем, в размер на 4 748 лева.
Искът обаче следва да бъде уважен до претендирания размер от 3 300 лева,
като в противен случай присъждането на обезщетение над този размер, би се
явявало свръхпетитум.
Присъждането на законната лихва
върху уважения размер на иска по чл.59 от ЗЗД от датата на предявяване на
исковата молба – 17.09.2016г., до окончателното плащане, представлява законна
последица от уважаването на иска, поискано е от ищците с исковата молба, поради
което същата следва да се присъди.
С оглед правилата на процеса по
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените от
тях разноски в общ размер на 1 698,87 лева, включваща 368,87 лева платени държавни такси, 15 лева
заверени преписи, 530 лева възнаграждение за вещи лица и сумата в размер на 785
лева платено адвокатско възнаграждение, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците.
Съдът следва да остави без
уважение претенцията на ответника по чл.78, ал.3 от ГПК за присъждане на
разноски в размер на 1 050 лева съгласно приложения списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Н.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.
Л.Р. с ЕГН **********, със статут на постоянно
пребиваване в Чешката република, с деклариран постоянен адрес ***, настоящ адрес:***,
че С.К.С.
с ЕГН ********** и А.П.С. с ЕГН **********,***, са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност на следния недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* (единадесет хиляди петстотин тридесет и осем точка
петстотин и едно точка сто и едно точка едно точка две) по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град С.В., община Н., одобрени със Заповед РД-18-48
/ 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед
КД-14-02-1750 / 04.11.2013г. на Началника на СГКК-Бургас; адрес на имота град С.В.,
улица С.П.№ **, етаж *; намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *******; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно); площ по документ 60 кв.м., съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – *******.1.1,
над обекта – няма, която собственост е придобита по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2015г., сключен между Л.А.Р., от
една страна в качеството му на продавач, и С.К.С., от друга страна в качеството
му на купувач, обективиран
в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ****/г. по описа на нотариус С.А.
*** действие Н.ския районен съд.
ОСЪЖДА А. Л.Р. с ЕГН **********,
със статут на постоянно пребиваване
в Чешката република, с деклариран постоянен адрес ***, настоящ адрес:***,
ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *******
(единадесет хиляди петстотин тридесет и осем точка петстотин и едно точка сто и
едно точка едно точка две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град С.В., община Н., одобрени със Заповед РД-18-48 / 03.10.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1750 /
04.11.2013г. на Началника на СГКК-Бургас; адрес на имота град С.В., улица С.П.№
**, етаж *; намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *******; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно); площ по документ 60 кв.м., съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – *******.1.1,
над обекта – няма, на собствениците С.К.С. с ЕГН ********** и А.П.С. с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА А. Л.Р. с ЕГН **********,
със статут на постоянно пребиваване
в Чешката република, с деклариран постоянен адрес ***, настоящ адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.К.С.
с ЕГН ********** и А.П.С. с ЕГН **********,***, сумата в размер на
3 300 лв. (три хиляди и триста
лева), представляваща обезщетение за ползването без основание на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *******
(единадесет хиляди петстотин тридесет и осем точка петстотин и едно точка сто и
едно точка едно точка две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град С.В., община Н., одобрени със Заповед РД-18-48 / 03.10.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1750 /
04.11.2013г. на Началника на СГКК-Бургас; адрес на имота град С.В., улица С.П.№
**, етаж *; намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *******; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно); площ по документ 60 кв.м., съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – *******.1.1,
над обекта – няма, за периода от 17.09.2015г. до 16.09.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 17.09.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Л.Р. с ЕГН **********,
със статут на постоянно пребиваване
в Чешката република, с деклариран постоянен адрес ***, настоящ адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.К.С.
с ЕГН ********** и А.П.С. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 1 698,87 лв. (хиляда шестстотин
деветдесет и осем лева и 87 ст.), представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията
на А.
Л.Р. с ЕГН **********, със статут на постоянно
пребиваване в Чешката република, с деклариран постоянен адрес ***, настоящ адрес:***,
за солидарното осъждане на С.К.С. с ЕГН ********** и А.П.С. с ЕГН **********,***, да
му заплатят направени по делото разноски в размер на 1 050 лева, съгласно
приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: