Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 25.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 810 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от П.Х.Г. срещу Дирекция „Миграция” при МВР за заплащане на следните суми: 1665,52 лв. (след допуснато в о. с. з. на 29.01.2020 г. увеличение на иска от сумата от 1432 лв. на сумата от 1665,52 лв.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, и 187,42 лв. (след допуснато в о. с. з. на 29.01.2020 г. увеличение на иска от сумата от 160 лв. на сумата от 187,42 лв.) – обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта до 19.07.2019 г.

Ищецът твърди, че работил в Дирекция „Миграция” при МВР, СДВНЧ – гр. Любимец на длъжност „ст. полицай”. През периода 19.07.2016 г. – 19.07.2019 г. изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Посочено е, че през този период бил положил общо 1744 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 1993 часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 249 часа положен труд. В хода на устните състезания ищецът е заявил, че претендира по главния иск сумата от 1665,52 лв. съобразно заключението по ССчЕ. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва, че през исковия период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответното учреждение. Изразява становище, че уредбата в ЗМВР била специална, поради което по отношение на държавните служители не намирали приложение разпоредбите на НСОРЗ, вкл. чл. 9, ал. 2, предвиждащ преизчисляване на нощните часове в дневни. В случай че съдът приеме, че НСОРЗ е приложима, възразява, че приложимият коефициент е 1,143. Според ответника нормалната продължителност на работното време през нощта за служителите на МВР била в размер на 8 часа. Поради това намира, че съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР било равно на 1, а не 1,143, както считал ищецът. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 19.07.2016 г. – 19.07.2019 г. ищецът бил отработил 215 нощни смени или 1720 нощни часове. При преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 отработените часове възлизали на 1965,96 часа. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд били в размер на 245,96 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлизало на 1665,52 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – на 187,42 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1,143 положеният нощен труд от работещите на смени държавни служители в МВР при сумирано отчитане на работното време.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 час и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал. 6).

Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с Наредбата по чл. 187, ал. 9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (ДВ, брой 60 от 02.08.2016 година) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 година по адм. д. № 5450/2016 година на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 година, чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумирано отчитане на работното време.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумирано отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по-малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено от събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът счита, че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както не може да се приеме, че е налице и извънреден труд.

За уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да намери приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Независимо от различните редакции на посочената разпоредба същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи. Такива заповеди, действащи в исковия период от време, съответно са Заповед  № 8121з-791 от 28.10.2014 година и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 година на Министъра на вътрешните работи (служебно известни на Съда), които предвиждат, че  за всеки отработен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа в размер на 0,25лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на  празнота в законодателството относно регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в МВР, съдът го намира за неоснователно.                             

Предвид изложеното съдът намира предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Като неоснователен ще следва да се отхвърли и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид акцесорния му характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния иск.

Съобразявайки практиката на ОС Хасково по идентични казуси, съдът прие горните мотиви. В посочения смисъл са Решение № 55 от 21.02.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 12/2020 година по описа на ОС Хасково, Решение № 54 от 21.02.2020 година, постановено по в. гр. д.№ 11/2020 година по описа на ОС Хасково, Решение № 53 от 21.02.2020 година, постановено по в. гр. д.№ 8/2020 година по описа на ОС Хасково и др.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, ал. 1 ЗПП предвижда възнаграждение в размер от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът определя на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Дирекция „Миграция” при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 48, искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1665,52 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 19.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и 187,42 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 19.07.2019 г.

ОСЪЖДА П.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Дирекция „Миграция” при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 48, сумата от 100 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: