Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.08.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 10966 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 411433 от 21.05.2018 г., постановено по
гр. дело № 31242/2016 г., Софийският районен съд, I ГО, 49-ти състав, е уважил частично
предявените от ищеца Г.Д.Г. *** дирекция на вътрешните работи и П.на Република
България, искове по чл. 49, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 5859,66
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди под формата на
пропуснати ползи поради предаване с Протокол за доброволно предаване на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № *******при извършена полицейска
проверка от СДВР на 25.12.2015 г. и образувана пр. преписка № 20640/2015 г. по описа
на СГП за периода от 28.12.2015 г. до 21.03.2016 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 09.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 270,71
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за периода от 21.03.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.06.2016 г., като е отхвърлил претенцията
за имуществени вреди по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД за сумата над уважения размер от
5859,66 лева до пълния предявен размер след отказа от иска 6079,40 лева и тази
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над уважения размер от 270,71 лева до пълния
предявен размер след отказа от иска 280,87 лева и за периода от 21.03.2016 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда. С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с решението ответниците С.Д.В.Р.и
П.на Р.Б.са осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 1175,93 лв. - разноски
по делото. С определение № 543688 от 31.11.2018 г. и определение № 157706 от
03.07.2019 г., постановени в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК по същото
дело, първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбите на ответниците за допълване на решение №
411433 от 21.05.2018 г. в частта за разноските.
В законоустановения срок
срещу решението, в частта с която предявеният иск по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е
уважен е постъпила въззивна жалба от С.Д.В.Р.чрез
юрисконсулт Тихослав Г., в която се прави оплакване,
че решението в обжалваната част е неправилно. Излага, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че СДВР носи отговорност за причинените на ищеца вреди,
тъй като П.на Р.Б.е тази, която осъществява ръководство и надзор върху органите
на разследването. Сочи, че съдът неправилно е приел, че ищецът е претърпял
имуществена вреда от вида на пропуснатите ползи, доколкото по делото не е
установено, че на същия се е налагало да ползва автомобила за процесния период, поради което вземането, за което ищецът е
обезщетен не е доказано нито по основание, нито по размер. Твърди, че размерът
на обезщетението е силно завишен. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Не представя отделен списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок
срещу решението, в частта с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба от П.на Р.Б.чрез юрисконсулт Т.Г., в която
се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е основал решението си
на практика на Върховния касационен съд, която не е относима
към настоящия случай, както и че не се установява извършено от ответниците противоправно деяние,
за което да отговорят, защото доброволното предаване на вещи, обявени в ШИС или
в информационните фондове на Интерпол няма принудителен характер, а основната
дейност на П.се свежда до проверка на законността на действията по изземването.
Излага, че веднага след отпадане на необходимостта от задържане на вещественото
доказателство, същото с постановление от 09.03.2016 г. по пр. пр. № 20640/2015
г. по описа на СГП е върнато. С оглед изложеното сочи, че дори на ищеца да са
причинени вреди, те на са в причинна връзка с действията на Прокуратурата.
Счита, че за ищеца не е възникнала вреда, освен това за периода от издаване на
постановлението за връщане на автомобила 09.03.2016 г до датата, на която
същият е фактически получен – 21.03.2016 г., поради бездействие на ищеца, П.не
носи отговорност. Моли решението да бъде отменено изцяло в обжалваната част и
вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна. Не представя отделен списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната
жалба, такъв не е постъпил от Г.Д.Г. чрез адв. Н.П..
С молба от 22.04.2019 г. подадена от адв. Н.П. същият
е заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за
довнесена държавна такса за исковата молба. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
От представения по делото
договор за покупко-продажба на МПС от 09.03.2015 г., сключен между „И.Г.Б.“
ЕООД, действащ в качеството си на продавач, от една страна, и Г.Д.Г., в
качеството му на продавач, от друга, ведно с фактура № ********** от 09.03.2015
г. се установява, че ищецът е придобил собствеността върху лек автомобил БМВ,
модел Х5, с рама WBAFE81060LY86250, черен на цвят за сумата от 16000 лв., както
по делото е установено, че впоследствие купувачът е регистрирал прехвърлянето и
е получил свидетелство за регистрация – част I, в което МПС със същата рама е
регистрирано с ДКН *******.
Чрез събраните в
производството писмени доказателства, приобщени чрез пр. пр. № 20640/2015 г. по
описа на СГП, се установява, че в рамките на проверка на 24.12.2015 г.
служители на 02 РУ – СДВР са спрели за полицейска проверка водача на лек
автомобил БМВ, модел Х5, с рама WBAFE81060LY86250, с рег. № *******, като са
установили след направена справка, че лек автомобил с рама WBAFE81060LY86250 съгласно
италианската база данни е обявено за международно издирване съгласно
Шенгенската информационна система с Шенгенски идентификатор №
ITFOPE30AGHBVSP000002.
По повод на случая е
образувана преписка рег. № 226п-17914/2015 г. в 02 РУ на СДВР по която било
установено, че лекият автомобил е регистриран в България на името на Г.Д.Г.,
който закупил автомобила в България от „И.Г.Б.“ ЕООД и го регистрирал.
На 25.12.2015 г.
регистрираният собственик на автомобила - Г.Д.Г. предал с протокол за
доброволно предаване по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР автомобила,
регистрационните талони на ОР К.А., служител в сектор 02 РУ – СДВР.
По делото е безспорно
установено, че в рамките на образуваната преписка на 04.01.2016 г. в СГП е постъпило писмо от сектор
„СИРЕНЕ“ – ДМОС от 28.12.2015 г. относно автомобила, в което уведомяват СГП и
началника на 02 РУ СДВР, че след извършена справка на 28.12.2015 г. е
установено, че лек автомобил с рама WBAFE81060LY86250 не фигурира като обявен
за издирване в ШИС, поради което бюро „СИРЕНЕ“ – Италия не е уведомено за
изземването на автомобила. Във връзка с постъпилият отговор делото е докладвано
на наблюдаващи прокурор за произнасяне, а върху писмото е поставена резолюция
от 05.01.2016 г. и същото е приложено по делото.
На 06.01.2016 г. СГП е
изпратила запитване до ДМОС – МВР относно това дали е активен Шенгенски
идентификатор № ITFOPE30AGHBVSP000002 с искане за информация кога автомобилът е
снет от издирване и по какви причини. Писмо със същото съдържание е изпратено
повторно и на 05.02.2016 г., като на 09.02.2016 г. в СГП е постъпил отговор от сектор „СИРЕНЕ“ –
ДМОС, че отговор от италианските власти не е постъпвал, но сигналът е изтрит.
На 25.02.2016 г. Г.Д.Г. е
подал молба в СГП по пр. пр. № 20640/2015 г. по реда на чл. 84 от ЗМВР за
връщане на автомобила. Такава молба е подадена от Г.Д.Г. и на 29.12.2015 г.
С постановление от 09.03.2016
г., изведено на 11.03.2016 г., Софийска градска П.постановила връщане на
автомобила и документите на собственика Г.Д.Г.. Препис от постановлението било
изпратено на 02 РУ СДВР за сведение и изпълнение, на Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ – МВР, както и на Г.Д.Г. и адв.
Н.П.. По делото не са налице данни за връчване на същото на посочените лица.
От представената по
делото разписка от 21.03.2016 г. се установява, че Г.Д.Г. е получил от служител
на 02 РУ СДВР лекият автомобил ведно с ключовете и свидетелство за регистрация
на посочената дата.
От изслушаното и прието
по делото заключение на вещото лице инж. Ангел Маринов по автотехническата
експертиза, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и
безпристрастно, се установява, че средният дневен пазарен наем за автомобил от
същия вид и състояние е 37,45 евро на ден или общо за периода от 28.12.2015 г.
до 21.03.2016 г., когато автомобилът е върнат е 6079,40 лева, като вещото лице
е дало разяснения как е получил сумата, независимо, че е взел предвид цени на
автомобил с дизелов двигател. Обезщетението за забава от 28.12.2015 г. до
10.06.2016 г. върху главницата е 280,87 лева, като в тази част решението не е
обжалвано от ответниците.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При извършената служебна проверка относно допустимостта на решението в
обжалваната част, настоящият състав намира, че същото е недопустимо по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран и е разгледал педявени искове с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, в размер на 6079,40 лева,
след частичния отказ от иска, представляващи обезщетение за пропусната полза в
размер на паричната стойност, която ищецът е следвало да заплати, за да получи
възможност да ползва подобен на неговия автомобил за периода от 28.12.2015 г.
(датата, на която органите на реда са установили, че автомобилът не е бил
обявен за издирване) до 21.03.2016 г. (датата, на която е върнат автомобилът)
или общо 83 дни, ведно с обезщетение в размер на законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 280,87 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода
от 21.03.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, в която част
при липса на доводи и в двете въззивни жалби и
изрично искане за отмяна на решението, в тази част същото не е предмет на
проверка в настоящото производство.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно действащата
към релевантния момент редакция на чл. 84, ал. 1 от ЗМВР Г.Д.Г. полицейските органи могат да изземват временно
вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на
Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), като според ал.
2 на същия текст лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва
да я предаде доброволно. По силата на чл. 84, ал. 8 ЗМВР, ако в срок до 60 дни
не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка,
въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в
5-дневен срок с постановление на окръжната П.по местопредаването
или изземването на вещта, освен ако: 1. тя е предмет или средство за извършване
на престъпление на територията на Република България; 2. тя е доказателство,
обект на обезпечителни мерки или предаването ѝ може да затрудни
наказателно производство, образувано в Република България; 3. притежаването
ѝ е забранено по законите на Република България.
В конкретния случай, по
делото се установява не само, че в срока по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР не е подадена
молба за правна помощ или друг акт на компетентен орган от държавата Италия,
която е въвела сигнала за издирване на вещта в ШИС, а и че към 28.12.2015 г.
доброволно предаденият автомобил не фигурира като обявен за издирване в ШИС, поради
което безспорно автомобилът подлежи на връщане на лицето, което го е предало
доброволно, а за периода от 28.12.2015 г. до датата на фактическото предаване
на задържания без основание автомобил - 21.03.2016 г. на ищецът се дължи
обезщетение за претърпените вреди от вида на пропуснатите ползи, доколкото е
липсвала необходимост от задържане на вещта (в този смисъл е и цитираното от
първата съдебна инстанция Решение на № 465 от 20.12.2011 г., постановено по чл.
1794/2010 г. на IV ГО на ВКС).
Доброволното предаване на
вещи, обявени в ШИС или в информационните фондове на Интерпол, няма
принудителен характер и не може да се определи като принудителна мярка, поради
това правомощието на прокурора да утвърждава протокола за доброволното
предаване или да разрешава връщането на вещта в хипотезата на действащия към
възникване на задължението момент – 28.12.2015 г. текст на чл. 84, ал. 8 ЗМВР
не представлява надзор за изпълнение на принудителна мярка, а част от
действията във връзка с нейното изпълнение. Прокурорът в конкретния случай е участник
в административна процедура, а не упражнява надзор върху изпълнението на
принудителната мярка, наложена от друг орган, защото той участва в
постановяването ѝ. Ето защо актът на прокурора, издаден по реда на чл. 84 ЗМВР, има
характера на административен акт и подлежи на съдебен контрол, тъй като в
случая прокурорът действа като административен орган (в този смисъл и РКС №
4 от 16.03.2017 г. по конст. дело № 16 от 2016 г.).
С оглед административния характер на
акта, предявеният иск за обезщетение на вреди от незаконосъобразни прокурорски
постановления по чл. 84, ал. 8 ЗМВР следва да се разгледа от Административен
съд, който е компетентния съд, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ (така Определение
№ 7 от 01.02.2018 г. по гр. дело № №
44/2017 г., Петчленен състав на ВАС и ВКС).
Доколкото СДВР също действа
като административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия по
чл. 84 от ЗМВР, а не като създаден със закон разследващ или правораздавателен
орган и не прилага НПК, за постановените актове, действия или бездействие, които не попадат в хипотезата на чл.
2, ал. 1 ЗОДОВ, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ
и спорът да се разгледа от административния съд.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на въззивния съд по чл. 270, ал. 3, изр. второ от ГПК,
решението следва да бъде обезсилено в обжалваната част, производството по
делото прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Административен съд София-град.
По разноските:
При този изход на спора, разноски на страните в
настоящото производство не се дължат, тъй като със съдебния акт не се решава по
същество правен спор, а делото се изпраща за разглеждане на компетентния
административен съд. Ето защо, отговорността за разноски следва се разпредели
съобразно изхода на делото при постановяване на съдебен акт по същество (така
Определение № 153 от 25.02.2013 г. по ч.т.д. № 1035/2013 г., I ТО на ВКС).
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 411433 от 21.05.2018 г., постановено по
гр. дело № 31242/2016 г. на Софийски районен съд, I ГО, 49-ти състав, в
обжалваната част, с която Софийският районен съд, е уважил частично предявените
от ищеца Г.Д.Г. *** д. н. в. р. и П.на Р. Б., искове по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД,
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
солидарно сумата от 5859,66 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца вреди под формата на пропуснати ползи поради предаване с Протокол за
доброволно предаване на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № *******при
извършена полицейска проверка от СДВР на 25.12.2015 г. и образувана пр.
преписка № 20640/2015 г. по описа на СГП за периода от 28.12.2015 г. до
21.03.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.06.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и в частта за разноските, присъдени на ищеца Г.Д.Г.
и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд София-град.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.