№ 591
гр. Пазарджик, 14.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20235220103708 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:12 часа се явиха:
Явява се ищцата О. Й. – лично, и с пълномощника си адв. Г..
Явява се ответникът Е. Л. – лично, и с пълномощниците си адв. М. и
адв. А..
АДВ. Г.: - Няма процесуална пречка, моля да дадете ход на делото.
АДВ. М.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на спора
от фактическа страна.
АДВ. Г.: - Уважаеми господин съдия, поддържам от името на моят
доверител предявения пред Вас иск, ведно с представените писмени
доказателства. Възражения по доклада нямам. Възразявам по направения
отговор на осн. 131 от ГПК на ответника, за изложените него твърдения по
отношение на погасителната давност. Ние ползваме това право. Прекъсвана е
давността, защото е ползвано жилището, след 2017 година, тъй като моята
доверителка от 97-ма до 2017-та година не е била в страната.
1
ИЩЦАТА О. Й. (ЛИЧНО): – Но въпреки това съм го ползвала.
АДВ. Г.: - В периода от 1997-ма година до 2017-та година моята
доверителка О. Й. е живяла в Република г. През този период тя четири пъти
годишно е идвала в България.
ИЩЦАТА О. Й. (ЛИЧНО): – В тази къща, в стаята имам багаж. Иначе,
по принцип съм ползвала цялата къща, защото имахме много добри
отношения с брат ми и снаха ми – посрещане-изпращане. Откакто съм се
оженила имам багаж в тази къща. Не съм опразвала багажа си, там е багажът
ми сега. Ключ вече нямам, но багажът ми все още е там, ако не е изхвърлен,
но ми е отнет достъпът до стаята. Тя е бащина къща, имам стая и багаж. Като
идвам на гости разбира се – оставала съм в тази стая. Постоянно бях женена в
ч б и съм си живяла при съпруга, в стаята си държах багаж, и си идвах много
често, защото имахме много добри отношения.
АДВ. М.: – Ние поддържаме подадения отговор, срещу исковата молба,
която считаме за неоснователна, поради изтекла погасителна давност, и
нямаме възражения по доклада – моля да се обяви за окончателен.
АДВ. А.: - Поддържам изявлението на колегата.
Съдът счита, че следва да се обяви за окончателен проекта за доклад
съставен с определението по чл. 140 от ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съставен с Определение №
254/30.01.2024 г.
АДВ. Г.: - Господин съдия, в днешното съдебно заседание представям
удостоверение за постоянен адрес на моята доверителка, с което искам да
докажа факта, че тя – тъй като те твърдят, че тя е живяла в ч б и няма
постоянен и настоящ адрес в Пазарджик, доказваме къде живее към
настоящия момент, тъй като не може да си ползва стаята, тя живее при своя
племенник. Представям удостоверение за вписване в регистъра на
населението.
АДВ. М.: – Ние нямаме нови доказателствени искания. Да се приеме
писменото доказателство.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМА като писмено доказателство днес представеното от ищеца
удостоверение за адресна регистрация изх. № И-1373_001/12.03.2024 г.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
д к с – на * години, българско гражданство, разведен, неосъждан, О. Й.
ми е леля, а Е. Л. ми е сестра.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. д с: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. д с: - Разбрах Ви, много добре. Обещавам да кажа истината,
задължително. Знам имота, за който се води делото, аз там живеех до 2019-та
година. Ползвах една стая аз, на втория етаж. Имаше и други в този имот, да,
майка и татко, Бог да ги прости, живееха там. Естествено, О. – тя постоянно
си ползваше, имаше си една стая, защото те й оставиха една стая да ползва до
живот. Той, баща ми, остави на О. една стая, с уверението тя да припише
къщата – нали, половината, едната къща на мен, а пък другият имот на сестра
ми, както е, така се бяха разбрали, и тя им я приписа безпрекословно, с
правото една стая да ползва до живот. О. постоянно я ползваше, постоянно.
Това право е от много отдавна, тя от 19 години, тя работеше в г, но постоянно
в годината три - четири пъти си идваше, докато 2017-та си дойде
окончателно.
Баща ми и леля ми, до преди да си поиска леля парите, защото им беше
дала пари на заем, до преди да си ги поиска бяха в много добри отношения,
това беше 2019 г. - 2020 г. – някъде там беше. Тя си поиска парите, те казаха:
„Ще ти върнем половината, но повече не искаме да те виждаме, не искаме да
те чуваме“ и от тогава вече тръгнаха тези разпри.
Леля ми ползваше стаята на втория етаж, в дъното, от ляво. Имаше си
ключ за стаята – имаше си всичко, тя си влизаше. Тя ми прати пет хиляди
лева, направих й ремонт на стаята, климатици и сложих, чисто ново всичко –
оборудвах стаята, да си е готова да си живее, да й е всичко нормално. Докато
беше в г идваше по три, четири, пет пъти, за така, четири, пет месеца, за шест.
След това вече, почти всеки месец си идваше, даже и преди да почине майка
й, идва, гледаше я на село половин месец, почти редовно.
3
Нямаме достъп. Никакъв достъп няма – те не я пускат, сестра ми не я
пуска.
ОТВЕТНИЦАТА (ЛИЧНО): - Сестра ти не е питана.
СВ. д с: - Сестра ми Е., те не я пускат. Даже аз се обаждах, тя я бяха
блокирали телефоните, аз се обаждах, защото леля не е такъв човек да се, и се
обаждах аз, викам: „Извинявай, дайте достъп на леля до стаята“. Тя вика:
„Нищо няма да й дадем, няма нищо тя, няма да й даваме нищо“, и затвори
телефона, блокира и моя телефон, и нямаме никакви контакти. Това се случи
след смъртта на баща ми. Да Ви кажа, аз и не разбрах кога почина баща ми, те
скриха, че е починал, два дена след като почина, разбрахме от други хора на
селото, че е починал. Дати аз не помня – не помня кога почина. Преди година
или две години – 21 ли почина, 22 накрая ли, 23 ли – не знам. Не, аз нямах
отношения с него добри, затова дати не помня, и след тези случаи.
Аз с леля съм ходил в тази къща, последния път 15 дена след като той е
починал, след като се обадих на сестра ми за достъп до това и не ми даде, и
ходихме да ги търсим там, то все заключено, все няма никой, даже аз тогава,
отворих вратата и влезнах, и си набрах грозде от асмите, защото си
чувствам, че тази къща си е на нея, наша.
Леля ми има ключ за стаята и за двора – за всичко си има, но той вече не
става, не отваря вратите, не може, пробвах с този ключ не може да отключи.
Даже те ме викаха в криминална полиция, бяха казали, че съм бил влизал в
къщата и ме бяха викнали. По нейна жалба – на сестра ми, ме викаха в
криминална полиция – „Защо съм влизал?“ и аз тогава казах: „Аз съм с леля,
леля е в колата“ – това, защото съм влизал да бера гроздето, те са записали на
камери, естествено, вижда се какво съм правил.
Идваха данъци, но за тях леля ми си даваше пари на баща ми за нейната
част да плаща, даже и много повече й е давал. Тя го спаси от смърт, даде пари
в болницата та го оправиха – там са вече други теми. Сега в момента леля ми
няма достъп. От смъртта на баща ми до момента няма достъп.
АДВ. Г.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. М., СВ. д с: – Леля ми, от 20-тина и колко
години е в г, от 98-ма ли беше, някъде там. До 2017 година беше в г, после си
дойде тука на ч б. Тя беше там легално, с документи, с всичко, даже сега чака
4
пенсия. В г живя от 1998-ма година. От 98-ма година, постоянно съм я виждал
леля ми, в м – 5-6 до 10 пъти в годината, тя идваше, на всеки празник
купуваше агнета, пари им даваше, водеше сестра ми в магазините, пълнеше й
чантите, отделно на децата им купуваше всичко,– мога да пукна, ако не е
вярно това. Да, от 98-ма година леля ми се прибираше до 10 пъти в годината.
Да, през 2019 година прехвърлих моята 1/6 от имота на моята сестра. Да
Ви кажа, аз казах на нотариуса при прехвърлянето за правото на ползване на
леля ми, но той нотариусът каза, това теб не те вълнува. Каза, че той
нотариалният акт си върви, но това не ме касае мен. Естествено, баща ми
зачиташе правото на леля ми на ползване, нали той й го е дал. Когато
прехвърлях имота, те бяха подготвили всичко, аз само сложих подписите и
прочетох, даже и влизам и в други теми, където и мен ме излъгаха, така, че –
той нотариуса им беше познат, на един техен познат, се бяха свързали, аз
отивам, всичко бяха подготвили, аз само се подписах.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. А., СВ. д с: – Отношенията между леля ми и
сестра ми се влошиха поради алчност. Е. имаше да дава на леля 5 хиляди лева,
и от 10 години не й връщаха парите. И леля имаше проблеми, здравословни,
трябваха й пари, и й каза да й върне парите. Бави я 6 месеца, и накрая й
казаха: „Ето ти двете хиляди лева“, има и на съобщение, на телефона се пази
всичко.
ОТВЕТНИКЪТ Е. Л.: - де, парите й бяха изплатени половината. И
останаха още половината. Не мога, не мога да се въздържа. Ще излезна,
съжалявам. Съжалявам, не мога да слушам.
СВ. д с: – Аз Ви казах, че ще се разреве, Вие не вярвате.
СЪДЪТ прекъсва въпросите задавани от ответника, тъй като касаят
причината за влошените отношения между страните по делото, които не са
пряко свързани с основателността на иска.
СЪДЪТ отбелязва в протокола, че ответникът Е. Л. напусна залата
видимо разстроена.
СВ. д с: – Което го прави постоянно.
АДВ. М.: - Исках да попитам, дали тези пари не са били, защото
изплащат.
СВ. д с: – Сега ще Ви обясня.
5
СЪДЪТ отново не допуска въпроса на адв. М., тъй като същият е
свързан с причината да се предостави заемът, за който говори свидетелят, и
причината да се иска неговото връщане.
СВ. д с: – Ползването не беше причина за скандала, всичко тръгна от
парите - защо си е искала парите леля ми, които са си нейни.
АДВ. Г.: - В момента къде живее леля Ви?
СВ. д с: – В момента, леля ми, съм й дал да живее при мен. Тя от три
години си е тук, прибра се от ч б, аз съм й дал да живее, защото там беше
сама в ч б, и тя от три години е тук, аз се грижа за нея, при мен е в
апартамента в Пазарджик.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ ДОВЕДЕН ОТ
ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
г г в: – на ** години, български гражданин, вдовица, неосъждана, без
родство по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. г в: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Познавам
страните по делото. Първа братовчедка съм на О. Й.. Знам имота, за който
спорят. Имотът през годините го ползваше нейният брат – к с, той живя там
със съпругата си. Имаш един период, в който живееше синът му там, за
кратко. И откакто се помня леля ми е омъжена и живееше в ч б, като имаше
един период, точните години сега няма как да си ги спомня, в който тя
живееше в г години наред. Не ми е известно какви права е имала тя и могла
ли е да ползва имота.
О. живееше в ч б. И в г, доколкото знам. Не знам от кога е в г - 98-ма ли
замина, някъде там. Ами, аз, нея лично, в годините съм я виждала много
рядко, почти не. Така, че не знам – 2002-ра, 2003-та, 2001-ва – ще излъжа. Аз
съм живяла винаги в Пазарджик. Там ходех при брат й – при бате к ходех да
6
се видим, или той идваше да се видим. Поддържахме близки, тесни, връзки с
него.
Може би като дете да съм я виждала О. там. Рядко, в годините назад
рядко съм я виждала. На големи събития, да речем, сватби, кръщенета.
Нямам спомен да сме говорили за това с бате к, дали О. е имала там
вещи, багаж, стая там. Те в годините назад тя бяха в разбирателство двамата –
О. и брат й, разбираха се абсолютно да. Той почина миналата година.
Ако е живяла О. там в къщата в м, ще е било, когато е била дете.
След смъртта на брат й на О., не знам да са разговаряли О. и е, не знам
да са се виждали с е и да са говорили, иначе, след като има дело, значи има и
спор. От е знам за какво се съдят. Разказала ми е, че както баща й беше
разочарован от сестра си и сина си, така и тя е разочарована в момента, от
леля й и от брат си, естествено. Знам, че спорят за някаква стая.
О. беше доста години в г, много. Назад в годините съм виждала О.,
обикновено на големи събития – на сватби, на кръщенета на такива неща.
АДВ. М.: - А след 98-ма година, спомняте ли си кога сте я виде, някакво
събитие да е имало такова?
СВ. г в: - Ами, ако е била на д на сватбата, тя мисля, че 2003-та беше
сватбата.
АДВ. М.: - Тогава сте я виде?
СВ. г в: - Да.
АДВ. М.: - А преди това, спомняте ли си?
СВ. г в: - Нямам спомен да съм я виждала.
АДВ. М.: - Тя си е живеела в г.
СВ. г в: - Да.
АДВ. М.: - Нямам въпроси.
АДВ. Г.: - Колко често сте посещавали къщата в м.
СВ. г в: - Е, ами колко често. Имайки път натам, откакто почина баща
ми много по-рядко, но съм ходила да видя, началото докато чичо беше жив,
после бате к да виждам.
АДВ. Г.: - Съпругата на бате Ви к,
7
СВ. г в: - Кака Ети, да.
АДВ. Г.: - Кой я гледаше, когато беше болна?
СВ. г в: - Съпругът й.
АДВ. Г.: - Оля полагала ли е грижи?
СВ. г в: - Значи, знам, че му е помагала помалко. Основно си я гледаше
бате к. Мисля, че беше 2019 година, когато тя почина. Е, чак да съм го
виждала, това, че О. помага – не. По-подробно не мога да разкажа с какво
точно е помагала, знам, че е идвала от ч б при брат си, но знам, че и брат й
много й помагаше в годините назад и в най-трудните й моменти беше до нея.
Предполагам, че е оставала да преспива тук О., не съм го видяла, за да
потвърдя, но ч б е доста далеч, няма как да дойде и да се върне. Къщата не е
малка, така че най-вероятно е имала къде остане да преспива.
Къщата представлява двуетажна къща. Долу е една стая с изба и
коридор – жилищна е тази стая, и баня и тоалетна, и горе – или са две, или са
три стаи, ще излъжа. Горе съм се качвала рядко. Горе са само стаи. Бате к ми
разказваше, че е правил горе баня за д, разказваше ми, че е правил баня.
АДВ. Г.: - Нямам въпроси.
АДВ. М.: - Знаете ли да е имало някакъв период от време, през който О.
изобщо не е била в България?
СВ. г в: - Ами да, това ще е периодът, в който замина за г, защото все
пак, тогава беше трудно идването и връщането. Няма как да кажа с точност
периода, но поне ще са 3-4 години, може да са и повече, докато се узакони.
Не знам кога се е омъжила О., аз съм била много малка.
Мисля, че съпругът на О. почина предната година преди бате к да
почине, ако не се лъжа. Имам тази информация, защото бях на погребението.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
въпроси.
Разпитът приключи.
АДВ. Г.: - Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноските.
8
АДВ. М. и АДВ. А.: - Нямаме доказателствени искания. Представяме
списък с разноските.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Г.: - Уважаеми господин съдия, моля с решението което
постановите да уважите предявения от моята доверителка иск като
основателен и доказан, и осъдите ответника Е. Л. на основание чл. 108 от ЗС,
вр. с чл. 56 ЗС, да предаде ползването на част от процесния имот, а именно
една стая в с. м по съображения, които ще представя в писмен вид и ще Ви
моля да ми дадете срок за това. Моля също така да ни присъдите сторените
по делото разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК, които сме представили
пред Вас. Също така, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, правя възражение относно
прекомерност на адвокатското възнаграждение, след запознаване със
списъка. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ. М.: - Уважаеми районен съдия, предвид така събраните в хода на
делото доказателства, моля да отхвърлите предявения иск от О. Д. Й. иск с
правно основание чл. 108, вр. чл. 111 от ЗС като неоснователен. Считам, че
от доказателствата по делото се установява, че на 12.12.1997 г., ищцата е
сключила договор за доброволна делба с брат си к д с. Ще Ви моля за срок за
представяне на писмени бележки, но на кратко считаме иска за
неоснователен, тъй като считаме, че от свидетелските показания по делото се
установи, че от 1998 година, когато О. Д. Й. е заминала за г, където е работила
и живеела, тя в дълъг период от време, повече от 5 години, не се е прибирала
в България да упражнява своето право на ползване, поради което на
основание чл. 59, ал. 3, предложение второ от ЗС, нейното право на ползване
се е погасило по давност. Като моля на осн. чл. 1*, ал. 3 от ГПК да изложим
подробен доказателствен анализ в писмена защита, като в цялост моля да
отхвърлите претенцията и да ни присъдите направените по делото разноски.
Съдът уведомява на страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок. Определя двуседмичен срок, в
който страните могат да представят писмени защити.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:47
9
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10