Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 15
гр.Бургас, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 5341 по описа на БРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.Х.Г. с ЕГН:
**********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. А.Т.
***, срещу
Наказателно постановление № */14.06.2019г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание –
„глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че глобата е била заплатена в срок и се
представя платежно нареждане.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.
Т.– БАК, който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор
„ПП” - надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП е
връчено на жалбоподателя на 11.11.2019г., а жалбата е
депозирана на 18.11.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 07.11.2017 г. на жалбоподателя
С.Х.Г. с ЕГН: ********** бил връчен ЕФ Серия К № *, с който му била наложена
глоба в размер на 100 лв. На 13.11.2017 г. жалбоподателят платил наложената
глоба с платежно нареждане (л.7). На 02.04.2019г., около 10.05 часа Г.,
управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег. номер *,
в гр. Бургас, по ул. „*“ до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока пътен възел „Запад“. Водачът бил спрян за
извършване на проверка от св. Л.М.- мл. автоконтрольор
в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Бургас. М. направил справка, като в нея
било отразено, че Г. имал незаплатена глоба по влязъл в сила ЕФ Серия К № *,
връчен на 07.11.2017 г.
За горните обстоятелства Л.М.
съставил на водача АУАН с бл. № *, в който било посочено, че водачът има
незаплатен глоба. Жалбоподателят подписал АУАН-а и получил копие от него, като
не вписал възражения.
Въз основа на АУАН, на 14.06.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви
и които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира и представения от жалбоподателя
платежен документ на л. 7.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова
– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № */14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Независимо от това, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено. С наказателното постановление, предмет на обжалване Г. е наказан на
основание чл.185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна
разпоредба, в която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е
предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лева. В посочената за нарушена разпоредба не е установено
конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява
административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът
разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила
наказателно постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този
срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок
да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от
бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.190, ал.3 ЗДвП
е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и
налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б. "д" ЗДвП и чл.171, т.2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на
наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение
по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за
наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. В
този смисъл са и Решение № 1982 от
06.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2761 / 2018 г. на
XIV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1429 от 26.07.2019 г. по
к. адм. н. д. № 1289 / 2019 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас и др.
Следва да се добави, че приемането на противното означава
да се налага наказание за неизпълнение на наложено наказание, като изглежда
нелогично такава нетипична за правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната разпоредба на чл. 185 ЗДвП (така например в чл.
43а НК е регламентирана изрично възможността за замяна на наказанието „пробация“ при неоснователно неизпълнение на наложените
мерки).
Освен изложеното, постановлението е необосновано, тъй
като е налице платежен документ, от който е видно, че глобата, наложена с ЕФ
Серия К № *, връчен на 07.11.2017 г., е била заплатена на 13.11.2017 г., т.е. в
законовия срок. От показанията на актосъставителя се
установява, че е напълно възможно наложена глоба по постановление или фиш да
бъде заплатена, но това да не е отразено в системата на Сектор „Пътна полиция“.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */14.06.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на С.Х.Г. с ЕГН: **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. А.Т. ***, за нарушение на чл.
190, ал. 3
от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.