№ 20803
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110113141 по описа за 2024 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът А. Ч. П. твърди, че покойният й баща, Ч.А П. е бил собственик на 1/3 ид.м.
от апартамент, с административен адрес **********, индивидуализиран по актуален
кадастрален статут в молба вх.№88762/18.3.2024г., в съсобственост с брат му В.К., който
притежавал 2/3 ид.ч, като имотът бил придобит по наследство от двамата братя от бабата на
ищцата И.П.Ц.. Сочи се, че баща й постоянно повтарял, че след смъртта му, апартаментът
ще остане за нея, както и че е уредил нещата с брат си, както и че е компенсирал материално
другата си дъщеря, нейна еднокръвна сестра - Н. Ч. П.. Твърди се, че след смъртта на баща
й на *****г, ищцата се нанесла да живее в имота явно, открито, с пълно съзнание, че
жилището е нейно. Сочи се, че нито К., нито Н. П. са отричали, че тя е собственик на имота,
а са я признавали. След смъртта на П., положението не се променило – нейният наследник
по закон, майка й Н.Ч., също знаела, че ищцата е собственик на имота и се сочи, че това
никога не било оспорвано от нея. Твърди се, че в контактите с тях, ищцата винаги е
показвала, че е собственик на имота. През 2008г заминала за САЩ и оставила ключа на
майка си, която използвала имота, а ищцата живяла в него при ежегодните си посещения за
месец-два в България. Твърди се, че през 2021г., наследникът по закон на Н. П. – Н.Ч., също
1
починала, оставила като свой наследник по закон ответницата И. М. С.. Твърди се, че
известно време след смъртта на Ч., ответницата, която узнала, че формално, към
наследството й се включва и 1/6 ид.ч. от апартамента, се опитала да извърши сделка с 1/6 от
имота, тъй като се счита за собственик по наследство. Ищцата счита, че по давностно
владение, продължило от *****г. до 20.2.2024г. е придобила правото на собственост върху
1/6 ид.ч. от имота, и предявява положителен иск за собственост на тази идеална част от
имота.
Ответникът И. М. С., в писмения си отговор в срока по чл.131 ГПК, оспорва иска
като неоснователен. Не се оспорва твърдението, че Ч.П. е бил собственик на 1/3 ид.ч. в
съсобственост с брат си К. /2/3/. Оспорва се твърдението на ищцата, че Ч.П. е твърдял имота
да остане нейна собственост, че отношенията с брат му били уредени. Сочи се, че действията
на П. приживе не отговарят на посоченото, защото П. бил наясно, че К. не е собственик на
2/3 ид.ч. от имота, защото се е разпоредил с тях. Оспорва се твърдението, че К. и Н. П. са
признавали ищцата за собственик на целия имот, като се счита, че тези твърдения се оборват
от искова молба по гр.д.№ 71/2015г. и искова молба по гр.д.№ 4659/2015г. Оспорва се
твърдението, че след смъртта на П., ищцата се нанесла да живее в имота, както и че е
упражнявала владението чрез майка си от 2008г., и че положението продължава и към
предявяване на иска.
Твърди се, че И.Ц., придобила имота с договор за продажба от 1981г. е починала на
***г., оставила като свои наследници по закон двамата си сина – П. и К., че със саморъчно
завещание от 15.3.1988г., И.Ц. е завещала на сина си К. всичките си притежания, като с
решение по дело № 3554/1995г. на СРС завещателните разпореждания в полза на К. са
намалени до 1/3 в полза на П., като е допусната делба на имота, при квоти 1/3 за П. и 2/3 за
К.. След смъртта на К. на ***г. е оставил наследници по закон: Н. К., а Ч.П., починал на
*****г. – А. П. и Н. П., еднокръвни сестри. Н. П. е починала на *****г., оставила свой
наследник по закон – майка Н.Ч., която е починала на ****г- и е оставила свой наследник по
закон – сестра си И. С..
Твърди се, че с н.а. №36 по н.д.- 838/2002г- е извършена покупко – продажба на
имота, като К. е продал на Л.И. и Ю.С., като с н.а. № 25, по н.д№ 1496/2002г., Л.И., Ю.С. и
М.С. за продали на Ц.Ц. Твърди се, че с решение по гр.д.№8651/2004г. на СРС, н.а. №
25/2002г. по н.д.– 1496/2002г. е отменен за 1/3 ид.ч. от имота, като се сочи, че в хода на
делото, между Ч.П./ ищец/ и ответниците Ц.Ц.и Т.Ц. е постигната спогодба, по силата на
която ответниците са признали, че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от имота. Според
изложеното в отговора, тези факти оборват твърдението на ищеца, че баща й е имал
намерението да остави целия апартамент на дъщеря си А., тъй като е уредил отношенията с
брат си.
Твърди се, че на 5.11.2004г. Ч.П., Ц.Ц.и Т.Ц. /продавачи/ сключили предварителен
договор с Х.К. /купувач/, с удължен срок за окончателно сключване на договор до
6.12.2004г., което не се случило и със споразумение от 31.1.2015г. страните са заявили, че
купувачът не е изплатил изцяло продажната цена, като се сочи, че след сключване на
2
предварителния договор, купувачът е получил владението върху имота, не е предприел
действия по окончателно сключване на договора, затова на 5.7.2006г. му е връчена
нотариална покана, определен е срок до 21.7.2006г. за сключване на договора, и при
неспазването му, договорът ще се счита за развален. Твърди се, че на К. е връчена
нотариална покана от 19.12.2006г., с която е поканен да напусне имота и да предаде
владението, било налице бездействие на К., образувано било дело № 5027/2015г. на СГС, по
иск на Т.Ц. и Ц.Ц. по което е постановено, влязло в сила решение по чл.108 ЗС, и Х.К. е
осъден да им предаде владението на 2/3 ид.ч. от имота. Изложеното, според отговора на
исковата молба, оборва твърдението на ищцата, че е владяла апартамента от 2006г. до
предявяване на иска.
Твърди се, че по делото е предявен насрещен иск от К. против Ц., за признаването му
за собственик по давност. Ответната страна счита, че силата на пресъдено нещо в случая
има действие спрямо всички, на основание чл.297 ГПК.
Твърди се, че с влязло в сила решение по дело № 71/2005г. на СГС, в сила от
21.3.2016г. договор за покупко – продажба, съдържащ се в н.а. № 36, н.д.№ 838/2002г. е
обявен за нищожен и н.а. е отменен, като е признато за установено по отношение на Ц.Ц.и
Т.Ц., че В.К. е собственик на 2/3 ид.ч от имота.
Твърди се, че наследодателите на ответницата са манифестирали качеството си на
собственици на 1/6 ид.ч. от имота, като са подали декларация пред СО, район Лозенец, за
данъчно деклариране на имота, заплащали са данъци и местни такси, че са били страни по
съдебни производства, водени против тях, за заплащане на ползвани за имота суми за
топлинна енергия и БГВ за имота, по които производства, се сочи, че : по гр.д.№
54741/2017г. е заведено дело против Н. П., при твърдение, че е съсобственик на имота, по
което дело се сочи, че ищцата е твърдяла, че не ползва имота; по гр.д.№ 37968/2022г. и
посоченото дело, липсват данни ищцата да е ползвала имота, да е включена в списъка на ЕС,
да е имала партида за ТЕ, като за Ц.Ц. е открита партида. Прави се твърдение, че за периода
от 2006г. до 2024г. придобивната давност е прекъсвана.
IIІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е положителен установителен иск за признаване право на собственост,
възникнало, въз основа на давност, която се твърди, че е започнала да тече от *****г.,
относно ½ от 1/3 ид.ч. , която попада в рамките на наследството по закон, оставено от Ч.А
П..
ІV. Безспорни факти.
Страните не спорят по следните факти, които съдът намира, че за безспорни и не се
нуждаят от доказване по делото: на 24.8.1981г. с договор за продажба на държавен
недвижим имот, съгласно НДИ, И.П.Ц. е придобила правото на собственост върху **, че Ц.
е починала на ***г., разведена, като е оставила свои наследници по закон – двама сина – Ч.А
П. и В.И. К.. Ч.А П. е починал на *****г., оставил свои наследници по закон – А. Ч. П.
3
/дъщеря/ и Н. Ч. П. /дъщеря/, двете са еднокръвни сестри; Н. Ч. П. е починала на
*****г.разведена, без деца, Н. М. Ч., нейна майка, е починала на ****г., и е оставила като
свой наследник по закон – ответницата И. М. С., нейна сестра.
СРС намира, че страните не спорят, че към откриване на наследството на Ч.П., той е
бил собственик на 1/3 ид.ч. от имота, в съсобственост с брат си В.К..
V. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно правопораждащия правото му на собственост върху процесния имот факт, в
рамките на очертаните с исковата молба предели, както следва: че към *****г. е завладяла
имота, като е започнала да осъществява фактическа власт върху целия имот, със знанието и
без противопоставянето на Н. П.; твърдението, че след смъртта на П., положението не се
променило – нейният наследник по закон, майка й Н.Ч. също знаела, че ищцата е
собственик на имота , че от 2008г. владението се е осъществявало чрез майката на ищцата.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твърденията си, че към 5.11.2004г
на Х.К. е предадено владението върху имота, който продължил да го владее до влизане в
сила на решението по дело № 5027/2015г. на СГС; твърдението, че за периода от 2006г. до
2024г. придобивната давност е прекъсвана.
VI. Съобщава на страните, че по преценка на съда, с оглед посоченото по – горе, и
приетото, че производството по иска е за ½ от 1/3 ид.ч., оставена по наследство от Ч.П., то и
твърденията относно останалите 2/3 ид.ч. , които са в наследствената маса, оставена от К., са
неотносими към спора и няма да се събират доказателства за тях, като СРС намира, че
твърдението на ответника за приложимост на разпоредбата на чл.297 ГПК е правен въпрос.
VII. ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА при довеждане в първото по делото от ищеца и ответника на по двама
свидетели, за, съответно- твърдението на ищеца за установяване на владение, твърдението за
знанието на П. и Ч., твърдението за начина на осъществяване на владението от ищеца; на
ответника – за твърдението, че трето на делото лице е осъществявало владението върху
имота за част от сочения от ищеца период и твърдението, че давността е била прекъсвана.
На основание чл.159,ал.2 ГПК отлага произнасянето си по искането на ищеца за още
един свидетел за сочените факти, до разпита на допуснатите.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника исканите съдебни удостоверения / т. 1 , 2, 4 от
доказателствените искания/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прилагане на гр.д.№ 71/2015г. на
СГС, предвид т. VI.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания в 2 – седмичен срок от
получаване на преписа, в противен случай губят възможността да направят това по - късно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2024 г., от
10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5