№ 2239
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 230495/12.07.2024г. от
регистъра на СРС, подадена от Б. Б. Б. чрез адв. Н. В. – САК срещу Решение №
13303/05.07.2024 год. постановено по гр.д. № 15621/2024 год. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав, с което бащата Б. К. Б. е осъден на
основание чл. 144 СК да заплаща на сина си Б. Б. Б. месечна издръжка в
размер на 240 лева, ведно със законна лихва, считано от 19.03.2024 год. докато
учи във ВУЗ редовна форма на обучение и до навършване на 25 годишна
възраст.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за необоснованост на
съдебното решение, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Посочва,
че първия съд не е взел предвид социално-икономическите условия в страната
при определяне размера на месечната издръжка, като са изложени подробни
съображения в тази насока. Поддържа, че обжалвания съдебен акт е
немотивиран, не са обсъдени представените по делото доказателства, същия е
неразбираем, поставен при липса на всякаква конкретика свързана с предмета
на делото.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и за
постановяване на ново, с което иска му да бъде уважен до пълния предявен
размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б. К. Б. не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
1
В проведено на 31.03.2025 год. открито съдебно заседание по делото,
въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната
жалба по изложените в нея съображения. Представя писмени доказателства. В
хода на устните състезания пледира за основателност на въззивната жалба.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на
основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявен
от Б. Б. Б. срещу Б. К. Б. иск с правно основание чл. 144 СК за присъждане на
месечна издръжка в размер на 650 лева, считано от 19.03.2024 год. /датата на
предявяване на исковата молба/ .
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е оспорил твърденията в исковата
молба, като е посочил, че към момента е безработен и счита, че предявения
срещу него иск е неоснователен за размера над 240 лева.
С обжалваното Решение № 13303/05.07.2024 год. постановено по описа
на Софийския районен съд, ГО, 117-ти състав, съдът е осъдил на основание
чл. 144 СК бащата Б. К. Б. да заплаща на сина си Б. Б. Б. месечна издръжка в
размер на 240 лева, ведно със законна лихва, считано от 19.03.2024 год. докато
учи във ВУЗ редовна форма на обучение и до навършване на 25 годишна
възраст. Със същото решение първия съд е осъдил ответника Б. Б. да заплати
държавна такса по сметка на СРС в размер на 345,60 лева, както и разноски на
2
ищеца в размер на 221,50 лева.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на
събраните от първоинстанционния съд доказателства и необоснованост, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Настоящият въззивен състав приема за изцяло неоснователни
наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение.
Според нормата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в
средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, при условие
родителите да могат да я дават без особени затруднения.
Между страните не е спорно и се установява от представеното пред СРС
заверено копие на удостоверение за раждане от 24.11.2004 г., издадено въз
основа на Акт за раждане № 832/24.11.2004г., че въззиваемият Б. К. Б. е баща
на въззивника Б. Б. Б., който е роден на 15.11.2004г. Пред районния съд е
представено Уверение № 098/28.02.2024 год. в уверение на това, че Б. Б. Б. е
студент в първи курс, редовна форма на обучение за висше образование на
образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „право“ в
СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София.
Съгласно Решение № 1224/26.07.2019 год. постановено по гр.д. №
03721/2019 год. по описа на Районен съд – Перник, е потвърдено постигнато
между родителите на въззивника споразумение, съгласно което бащата Б. К. Б.
се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето си Б. Б. Б. чрез неговата
майка и законен представител в размер на 500 лева.
Видно от експертно решение № 90573/10.10.2023 год. , майката на
въззивника е с 68 % ТНР.
По делото са представени разписки, видно от които за периода
28.07.2023 год. до 26.02.2024 год. бащата е заплащал суми за издръжка на сина
си.
Страните спорят дали възможностите на въззиваемия Б. К. Б. му
позволяват без особени затруднения да дава на въззивника месечна издръжка
в размер на 650 лв. Възможността за предоставяне на издръжка по смисъла на
чл. 144 от СК предпоставя по-широка материална възможност, при която
даването на издръжката няма финансово да се отразява особено на родителя,
който я дава. Родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Спрямо пълнолетния въззивник, който е син на въззиваемия,
задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по съществуващата
оборима житейска презумпция всеки пълнолетен може и следва да се издържа
сам. Пълнолетният има право на издръжка при определени ограничения с
3
оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя от
когото я търси.
От доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция е
установено, че за въззиваемия Б. К. Б. за периода 01.04.2023 год. до 31.03.2024
год. няма данни за осигуряване на лицето, съгласно писмо от НАП-офис
Перник.
За същия период майката К.Н.Б.-Б.а е получила средно месечен доход в
размер на 1547,48 лева.
Представени за заверени копия на присъди и решения, съгласно които Б.
К. Б. е бил осъден поради неизпълнение на задължението си за заплащане на
издръжка.
Пред първия съд са били представени доказателства, съгласно които
майката на въззивника е сключила договор за потребителски кредит от
18.04.2023 год.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за доходите
на въззиваемата страна Б. К. Б..
От съдържанието на писмо от Агенция по заетостта с изх. № 10-00-5933
# 1/25.10.2024 год. се установя, че въззиваемия Б. Б. няма данни за
регистрация в Дирекции „Бюро по труда“, като безработно лице.
Съгласно писмо с изх. № 1019-21-20807#1/28.11.2024 год. от НОИ, ТД –
София град е видно, че за лицето Б. К. Б. не са представяни документи за
отпускане на пенсия, не са представяни документи за изплащане на парични
обезщетения за безработица, както и не са представяни данни за изплащане на
обезщетения за временна неработоспособност.
По делото е постъпило писмо с изх. № 20-00-5253 #1/30.10.2024 год., от
съдържанието на което се установява, че за периода 01.10.2023 год. –
30.09.2024 год. за въззиваемия Б. К. Б. няма данни за сключени/прекратени
трудови договори, няма данни за осигуряване на лицето за посочения период,
няма подадена годишна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.
От въззивника е представено Уверение № 230/07.03.2025 год. в уверение
на това, че Б. Б. Б. е студент във втори курс, редовна форма на обучение за
висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“,
специалност „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София, както и
разписки за заплащане на общежитие и семестриални такси за обучение.
При така направения анализ на доказателствената съвкупност по делото
и предвид обстоятелствата относно въззиваемия, а именно липсата на трудова
ангажираност и съответно липсата на данни за получавани доходи от трудови
възнаграждения, водят до извод, че Б. К. Б. не би могъл да дава издръжка в по-
висок размер на пълнолетния си син без особено затруднение, т.е. без същият
да се налага да променя начина си на живот.
При така изложената конкретика, въззивният съд споделя установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото. Първоинстанционното решение е
4
постановено при спазване на императивните материалноправни норма и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Валидно заявена претенция за разноски е сторена само от страна на
въззивника, но предвид изхода на спора, разноски не му се следва и съдът
оставя без уважение искането му.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 13303/05.07.2024 год.
постановено по гр.д. № 15621/2024 год. описа на Софийския районен съд, ГО,
117-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5