РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 17.03.2022 г. в състав:
Председател:
М. Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 5379/ 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „А.“ООД срещу
Решение 20248214/10.11.2020г. по гр.д. 15058/2020г. на СРС, 163 с-в, с което е отхвърлен,
предявеният от жалбоподателя срещу „З.Е.“АД иск по чл. 405 вр. с чл. 409 от КЗ за сумата от 206,98 лева – неплатена
част от вземане за застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на лек автомобил за имуществени вреди от събитие на
25.06.2019г.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС за въвеждане
в заблуждение на застрахователя за настъпване на събитието поради представено
СУМПС на друг водач, защото при липсата на спор за механизма на събитието
(случайно отхвърчал камък от товарен автомобил) правоспособността на водача
била без значение.
Неправилно било прието и че неспазването на срока за
уведомяване на застрахователя за събитието било основание за отказ от плащане.
При конкретното събитие (отхвръкнал камък и спукано челно стъкло) нямало
никакво значение кога ще бъде уведомен застрахователя, доколкото вредите са факт
и няма как да се намалят, каквато била целта на уведомяването. В решението
липсвало обсъждане и преценка дали забавеното уведомяване е съществено за
интереса на застрахователя.
Не е постъпил отговор на жалбата.
Оплакванията са срещу правните изводи на СРС относно
значението на установените по делото факти - неспазването на срока за
уведомяване и преценката дали има заблуждаване на застрахователя основана на
неоспорени по делото писмени доказателства.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните фактически и правни съображения:
По делото няма спор, че твърдяното събитие е
настъпило, че е настъпило на сочената в исковата молба дата (25.06.2019г.) и по
посочения в нея механизъм. Няма спор и за стойността на отстраняване на
повредата, както и че е заплатено частично обезщетение. Безспорно се
установява, от датата на претенцията по която е образувана процесната
щета и от датата на приложената към нея декларация и изложените в исковата
молба твърдения, че ищецът не е уведомил ответника за събитието в срока по ОУ.
Безспорно се установява, че има разминаване в посочените в претенцията и
декларацията към нея фактически обстоятелства с тези по искова молба и представен
с нея протокол за ПТП от гледна точка на конкретното място на настъпване на
ПТП, неговата дата и водачът.
С отговора на исковата молба е заявено, че това
разминаване сочи на умишлено забавяне от ищеца на дължимото уведомяване на
ответника с цел да му попречи да установи обстоятелствата, при които е
настъпило събитието и с цел да въведе в заблуждение застрахователя за
настъпване на събитието. Направено е и възражение, че пред застрахователя е
деклариран водач различен от посочения в представения протокол за ПТП, а той не
дължал обезщетение при неправоспособен водач.
Съгласно трайната практика на съдилищата във всяка
хипотеза в която ОУ на застрахователя или в закон е предвидена възможност за
отказ да се плати обезщетение или за неговото намаляване трябва да се установи
причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования
и настъпване на вредите или препятстване на тяхното ограничаване.
Ответника не е твърдял, че ако бе уведомен в срок
вредите не биха настъпили, а това и не би било възможно с оглед на
обстоятелството, че уведомяването винаги е след настъпване на риска, нито е
твърдял, че конкретната вреда е могло да бъде ограничена, тоест да не се налага
подмяна на стъклото, а е било възможно да бъде отремонтирано.
Възражението за неправоспособен водач е неоснователно.
Няма данни някой от посочените в различните документи двама водачи да е
неправоспособен.
Възражението за нарочно забавяне в уведомяването на
ответника за събитието има смисъл и се свързва само с основание за отказ да се
плати по чл. 408 КЗ-при умишлено причиняване на събитието от застрахования и
опит да се представи събитието като настъпил риск или да се прикрие поведение
на застрахования което да е допринесло за събитието макар и неумишлено.
Ответника обаче не твърди това, а като не оспорва
механизма всъщност признава, че събитието е настъпило при движение след друг
автомобил и случайно отхвръкнал камък удря челното стъкло и го поврежда.
Дали събитието е настъпило на „Самоковско шосе“ или на
„Околовръстен път“ (които се и пресичат) не е обстоятелство от съществено
значение за интереса на застрахователя при положение, че не се спори за
идентичността на събитието, тоест че събитието е едно и не са две различни
събития и не се оспорва начина по който е настъпило. Явно събитието е настъпило
на път отворен за обществено ползване и при движение зад друг автомобил. Не е
от значение и няма причинна връзка между настъпване на събитието и личността на
водача към момента на събитието, доколкото няма спор, че то е случайно
настъпило.
Предвид горното решението е неправилно и следва да се
отмени, като се присъди исковата сума, която съставлява разликата между
платеното извънсъдебно обезщетение и неоспорения размер на вредите (стойността
на ремонта).
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само въззивникът , който доказва платена държавна такса за две
инстанции в размер на 75,00 лева и 720,00 лева с ДДС- адвокатски хонорара за
две инстанции.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение 20248214/10.11.2020г. по гр.д.
15058/2020г. на СРС, 163 с-в. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Е.“АД с ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***43 ДА ЗАПЛАТИ НА „А.“ЕООД
с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** сумата от 206,98 лева представляваща неплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за вреди от събитие, съставляващо покрит риск по
застрахователна полица 00500100256540, което е предявена претенция по щета с N.
**********/17.07.2019г. ведно със законна
лихва от дата на исковата молба-25.03.2020г. до окончателното плащане.
Осъжда З. „Е.“АД с ЕИК *******ДА ЗАПЛАТИ НА „А.“ЕООД с
ЕИК *******разноски за двете инстанции в размер на 75,00 лева платена държавна такса и 720,00 лева с ДДС- адвокатски
хонорар.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.