Р E Ш Е Н И Е
№ 28.09.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети юни две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия АЛЕКСАНДЪР
ГЕОРГИЕВ
гражданско дело № 5523 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искове с правно основание чл.422 вр.чл.220,ал.1 КТ
и чл.86 ЗЗД, предявени от „Сънфудс България”ЕООД – София, против М. Николов С.,
с претенция да бъде признато за установено вземането на ищеца по ч.гр.д.№
3295/2019г. на Районен съд – Стара Загора, за сумата от 1622,15лева главница –
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неотработено предизвестие и 191,50лева
мораторна лихва от 23.04.2018г. до 21.06.2019г. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се сочи, че исковете
са неоснователни и недоказани – по основание и размер и молят да бъдат
отхвърлени като такива, като претендират направените по делото разноски.
В исковата молба ищцовото
дружество излага твърдения, че в срока по чл.415 от ГПК предявявали настоящия иск
срещу М.Н.С., ЕГН **********. По повод заявление за издаване на заповед за
изпълнение е образувано заповедно производство по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. №
3295/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, по което съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.08.2019г. С
разпореждане от 20.08.2019 г. съдът указал на ищеца „Сънфудс България"
ЕООД да предявяли иск по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, което разпореждане
ни е връчено на 27.09.2019г.Между страните е сключен Трудов договор
№900106/18.09.2012г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, по
силата на който М.Н.С. бил назначен на длъжност „готвач, заведение за бързо
хранене", която длъжност отговаряла на определената от работодателя във
вътрешното длъжностно разписание „Ресторантски работник" в ресторант
„Стара Загора Парк Мол" с адрес: гр. Стара Загора. Към трудовия договор
между страните било подписано Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г., с
което М.Н.С. бил назначен на по-висока длъжност - „салонен управител",
която длъжност отговаряла на определената от работодателя във вътрешното
длъжностно разписание „Първи асистент мениджър" в ресторант „Стара Загора
Парк Мол" с адрес: гр.Стара Загора, респективно било увеличено трудовото
му възнаграждение. Съгласно чл.11.1 от допълнителното споразумение, всяка една
от страните можела да прекрати трудовото правоотношение с два месеца писмено
предизвестие. Съгласно чл.11.2 от допълнителното споразумение, в случай, че
страната, която прекратявала трудовото правоотношение преди да изтече срокът на
предизвестието дължала на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, като в случай, че
Служителят била страната, която не спазвала срока на предизвестие, същият давал
съгласие дължимото към работодателя обезщетение да бъде удържано от последното
му трудово възнаграждение. С молба с вх. № 1089/21.04.2018г. М.Н.С. бил
уведомил „Сънфудс България" ЕООД, че считано от 23.04.2018г. прекратяват
едностранно трудовото правоотношение, като нямал да отработи двумесечното си
предизвестие. „Сънфудс България" ЕООД издало Заповед № 1654/23.04.2018г.
за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 23.04.2018г., която
била връчена на 29.04.2019г. лично. М.Н.С. е прекратил трудовото си
правоотношение, без да отработел двумесечното си предизвестие и на основание
чл.220, ал.1 от КТ дължал на „Сънфудс България" ЕООД обезщетение за 41 работни
дни в размер на 3190,62лв., от които съгласно чл.11.2 от Допълнителното
споразумение № 1320/01.01.2017г. и изрично даденото съгласие от ответника в
молба с вх. № 1089/21.04.2018 г., била направена удръжка в размер на
1568,47лв., като след направената удръжка дължимото от ответника обезщетение
възлизало на сумата от
1622.15 лева. С оглед на гореизложеното за тях бил налице
правен интерес за претендиране на заплащане на сумата, която ответника дължал
на ищеца като обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 от КТ и
неизпълнено задължение по чл.11.2 от Допълнително споразумение №
1320/01.01.2017г. До М.Н.С. била изпратена покана за доброволно изпълнение чрез
телепоща с изх. №16/14.05.2019г., с която го поканили в четиринадесетдневен
срок от получаване на поканата да заплати дължимата сума
по посочената в поканата банкова сметка, ***хва върху вземането. От известие за
доставка ИД PS 6000
01DHM1 5
на „Български пощи" ЕАД било видно, че поканата била получена лично от М.Н.С.
на 17.05.2019 г. Предвид това, че правоотношението било прекратено при
условията на чл.335, ал.2, т.З КТ, а именно на посочената в молбата дата -
23.04.2018г., ответника дължал на дружеството мораторна лихва върху сумата от
деня на прекратяване на трудовото правоотношение - 23.04.2018г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 21.06.2019 г. вкл. в размер на 191,50 лв. Молят да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено по отношение на ответника М.Н.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на ответника „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК-*********,
със седалище: гр.София, община Столична, р-н „Искър" и адрес на
управление: ж.к. Дружба-2, бул. Проф. Цветан Лазаров № 48, както следва: На
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ сумата от 1622,15
лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по Допълнително
споразумение № 1320/01.01.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК- 21.06.2019 г.
до окончателното плащане. На основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 191,50лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането по чл.220, ал.1 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение - 23.04.2018 г. до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 21.06.2019г., както и направените
разноски по заповедното и настоящото производство.
На основание чл.131 пълномощникът
на ответника представя писмен отговор, в който твърди, че на
05.11.2019г.(вторник) доверителят ми е получил лично съобщение ведно с препис
от искова молба с вх. № 29868 / 23.10.2019г., подадена пред Районен съд Стара
Загора от
„СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София. ж.к. Дружба - 2, бул. Проф.
Цветан Лазаров № 48. В едномесечния срок по чл.131 ГПК изразявам становище по
допустимостта и основателността на предявените искове, становище по
обстоятелствата, на които се основават, както и възраженията срещу исковете и
обстоятелствата, на които те се основават. С исковата молба са предявени
кумулативно иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.220, ал.1 КТ за
главница в размер на 1622.15 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на
задължение по Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 21.06.2019г. до окончателното плащане, както и иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 191, 50 лв., представляваща
мораторна лихва върху вземането по чл.220, ал.1 КТ от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение - 23.04.2018г. до датата на подаването на заявлението
по чл.410 ГПК - 21.06.2019г.Претендират се разноски по заповедното и настоящото
производство.Предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани,
както по основание, така и по размер, поради което моля да ги отхвърлите като
такива.Видно от съдържанието на депозираната искова молба и представените с нея
писмени доказателства ищцовото дружество основава претенцията си за главница в
размер на 1622.15лв. на чл.11.1 и чл.11.2 от сключено между страните
Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г. към Трудов договор №
900106/18.09.2012г., с което М.Н.С. е назначен на по-висока длъжност, а именно
„салонен управител", която длъжност отговаря на определената от
работодателя във вътрешното длъжностно разписание „Първи асистент мениджър"
в ресторант „Стара Загора Парк Мол", с адрес:гр.Стара Загора с код по НКПД
за 2011г. 51312003 (видно от 1.2 от допълнителното споразумение). С посоченото
допълнително споразумение било увеличено и възнаграждението на ответника, а
съгласно чл. 11.1. всяка от страните може прекрати трудовото правоотношение с
два месеца писмено предизвестие. Видно от представената с исковата молба
Заповед № 1654/23.04.2018г. за прекратяване на трудово правоотношение с
последната е прекратено трудовото правоотношение с М.Н.С. на длъжност
„Управител на ресторант" с код по НКПД 14123003. Очевидно е, че е налице
разлика в длъжността на доверителя ми, договорена с процесното допълнително
споразумение и тази, която същият е заемал към момента на издаване на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно е налице последващо
изменение на трудово правоотношение между страните, с което страните са
договорили изменения в отделни елементи на трудовото правоотношение между тях,
един от които очевидно е длъжността, заемана от ответника в настоящото
производство. Въз основа на това става ясно, че ищцовото дружество е основало
изцяло претенцията си както в заповедното производство, така и в настоящото на
съглашение, чието действие е прекратено към по-ранен от 23.04.2018г. момент.
Предвид прекратеното действие на Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г.
към Трудов договор № 900106/18.09.2012г., уреждащо както длъжността, така и
възнаграждението на служителя и срока на предизвестие при едностранно прекратяване
на трудовото правоотношение, поради последващото му изменение и своеобразно
новиране и преуреждане на предмета му между страните по него, то позоваването
на разпоредби от неговото съдържание като основание за претенциите на ищеца е
без правни последици и по никакъв начин не обосновава тяхната основателност.
Напротив, ясно показва, че основанието за претенцията от ищеца не е налично в
правната действителност и не е годно да породи права за ищеца, нито да определи
размера им. Както бе посочено, освен липсата на основание, претенцията на ищеца
за главница е недоказана и по размер. На първо място липсва представено от
ищцовата страна валидно съглашение между страните, което да посочва
договореното от тях брутно трудово възнаграждение, като основа за определяне на
обезщетението по чл.220, ал. 1 КТ. Липсва също така каквото и да било друго
доказателство от ищеца, което съгласно разпоредбата на чл.228 КТ да установява
размера на брутното трудово възнаграждение на ответника, въз основа на което да
бъде определен размера на дължимото обезщетение за неспазено предизвестие. Не
на последно място, ищецът не доказва срокът на уговореното между страните
предизвестие, който е определящ за размера на претендираното обезщетение, с
оглед посоченото вече обстоятелство, че и в заповедното, и в исковото
производство ищецът се позовава на договор (допълнително споразумение), чиито
предмет в последствие е предоговарян и изменен от страните по него и по този
начин действието му е прекратено. Недоказан е също така размера на удържаната
от работодателя сума на основание чл.11.2. от цитираното допълнително
споразумение от 01.01.2017г., която последния твърди, че е в размер на
1568.47лева и за което не представя каквито и да било доказателства.Предвид
неоснователността на иска за главница, неоснователен е и акцесорния иск за
мораторна лихва. С оглед липсата на надлежно доказан размер на дължимото според
ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие от ответника, недоказан е и
размерът на претендираната мораторна лихва, но следва да се посочи разпоредбата
на чл.228, ал.З КТ, определяща момента, от който страната, дължаща обезщетение
изпада в забава. Ето защо, независимо от размера на претендираното обезщетение,
то несъмнено момента, от който следва да бъде изчислена дължимата мораторна
лихва е 01.06.2018г., а не 23.04.2018г., с оглед на това, че правоотношението е
прекратено през април 2018г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Моля да
им бъдат присъдени всички направени от него разноски в това производство, както
и в заповедното производство по ч.гр.д. № 3295/2019г. по описа на PC Стара Загора.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител, като в писмена молба от пълномощника си
адв.Владимирова моли да бъде уважен иска изцяло, както претендират и
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът М. Николов С. в
съдебно заседание не се явява, като оспорва исковете чрез пълномощника си адв.К.,
която моли същите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, а ако
евентуално съдът прецени че са основателни, то същите да бъдат отхвърлени над
установената от вещото лице сума, дължима към ищеца – в размера на 1192,88лева,
като началната дата за изчисления на мораторната лихва следвало да бъде
изчислена от края на месеца, следващ този, в който ответникът е напуснал – т.е.
от 01.06.2018г., а не от 23.04.2018г. Моли за присъждане на направени по делата
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на
чл.235 ГПК, намира за установено следното :
Видно от трудов договор № 900106/18.09.2012г.,
между ищцовото дружество и ответника, последният е назначена на работа на
длъжността „готвач, заведение за бързо хранене“, а по вътрешно длъжностно
разписание „ресторантски работник“ с място на работа ресторантите на „Сънфуудс
България“ЕООД на територията на страната, на работно място ресторант „Парк мол“
в гр.Стара Загора, с продължителност на работното време от 8 часа на ден, като
на 23.09.2012г. работникът започнал работа.
С допълнително споразумение
№ 1320/01.01.2017г. към цитирания трудов договор ответникът бил назначен на
длъжност „салонен управител“ – а по вътрешно длъжностно разписание – „Първи
асистент мениджър“ с работно място ресторант Стара Загора мол, с адрес Стара
Загора, бул.“Никола Петков“ № 52, на пълно работно време – 8 часа, с основно
трудово възнаграждение 976,56лева и допълнително трудово възнаграждение за
продължителна работа и професионален опит -23,44лева.
С допълнително споразумение
№ 1556/01.12.2017г. към цитирания трудов договор ответникът бил назначен на
длъжност „Управител ресторант на самообслужване“ – а по вътрешно длъжностно
разписание – „Управител на ресторант“ с работно място ресторант „Парк мол Стара
Загора“, с адрес Стара Загора, бул.“Никола Петков“ № 52, на пълно работно време
– 8 часа, с основно трудово възнаграждение 1310,68лева и допълнително трудово
възнаграждение за продължителна работа и професионален опит -39,32лева.
В случая ответникът законосъобразно
е отправил до ищеца предизвестие – с молба вх.№ 1089/21.04.2018г., с която моли
да му бъде прекратен трудовия договор, считано от 23.04.2018г. – нямало да си
отработи 2 месечното предизвестие и заявява, че е съгласен да му бъде удържана
сума за дължимото към работодателя обезщетение от последното му трудово
възнаграждение, полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен отпуск
или от други суми.
На осн.чл.326,ал.1
във вр.чл.326,ал.2 КТ, е издадена заповед № 1654/23.04.2018г. за Прекратяване
на трудовия договор от с ответника, заемащ длъжност „Управител на ресторант“
поради подадено предизвестие от страна на работника, като съгласно заповедта на
лицето следва да се изплатят обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за 5 работни дни:
389,10лева а от лицето да се удържат обезщетения съгласно чл.220,ал.1 КТ за
неспазено предизвестие 41раб.дни – 3190,62лева, като заповедта била връчена на
лицето на 29.04.2018г.
С покана за
доброволно изпълнение, отправена до ответника чрез Телепоща, изпратена на
14.05.2019г., за която ответникът бил известен лично на 17.05.2019г. ищцовото
дружество поискало от него да плати сума от 4022,15лева от които 2400лева
неустойка по договор за повишаване на квалификация от 01.01.2017г. и сумата от
1622,15лева обезщетение за неспазено предизвестие. Удържали му от общо
начисленото обезщетение за неспазено предизвестие сума от 1568,47лева, като
оставало да им дължи сума от 1622,15лева.
Чл.326,ал.1 КТ е израз на принципа
за свободата на труда. С тази правна норма законодателят признава и гарантира
правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов договор,
посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае се за лично,
субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на
работника или служителя, като причината и мотивите за прекратяване трудовия
договор на това основание са без значение. Затова при прекратяване на
правоотношението по чл.326, КТ настъпва промяна в правната сфера на
работодателя независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда
възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не спази срока на
предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е с определен в
закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие. Касае се за законово уредена възможност да
бъде заместена първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение –
полагане на труд за срока на предизвестие, с друга – заплащане на определената
в закона парична сума под формата на обезщетение.
Съгласно чл.326,ал.2,изр.1 КТ срокът
на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок. В член 11 на допълнителното
споразумение от 01.01.2017г., преповторен като чл.12 в допълнителното
споразумение от 01.12.2017г. е фиксиран изискуем срок за отправяне на писмено
предизвестие от два месеца.
С оглед релевираните в хода на
производството доказателства, съдът приема, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.326,ал.1 КТ. На 21.04.2018г. ответникът е депозирал
молба, с която е уведомил работодателя, че желае трудовото правоотношение да
бъде прекратено, считано от 23.04.2018г. Ясно е изразил намерението си да
прекрати трудовия си договор тъй като е декларирал, че приема да изпълни
задължението си по чл.220,ал.1 КТ за заплащане обезщетение при неспазване срока
на предизвестие, чрез извършване на удръжки.
За изясняване обстоятелствата по
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът
възприема по отношение на извършените изчисления като компетентно и
добросъвестно изготвено, неоспорено от страните и кореспондиращо с останалите
ангажирани по делото доказателства, послужили и за база на неговото изследване
– цитираните споразумения, заповед, трудов договор и представени и приети като
доказателства фишове.
Обезщетението за неспазено
предизвестие по чл.220,а.1 КТ се изчислява на база полученото брутно трудово
възнаграждение за месеца, през който работникът или служителят е отработил
най-малко десет дни, предхождащ месеца, през който е възникнало основанието за
претендираното обезщетение. В случая за база за пресмятана на обезщетенията е
послужил месец март 2018г. през който ответникът е отработил всички 21 работни дни,
поради което полученото средно дневно брутно трудово възнаграждение в размер на
77,82лева с постоянен характер през предходния месец/месец март 2018г./ е умножено
по броя на отработните дни през месеца. Според изследването на вещото лице за
начислените 41дни, които не са отработени от ответника за срока на двумесечното
предизвестие му се дължи сума от 2761,35лева, като от тях са приспаднати
удържаните от ответника дължими в нетен размер 1568,47лева. Остатъкът от сумата
е в размер на 1192,88лева – именно и толкова дължи ответника на ищеца, като в
тази част претенцията за дължимост на вземането за обезщетение следва да бъде
уважена – до размера на 1192,88лева, а в останалата част до общо търсените 1622,15лева
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. По отношение на
вземането за мораторна лихва съдът счита, че следва същото да бъде признато за
установено също частично – до размера на 140,82лева – дължими за периода от 23.04.2018г./прекратяване
на трудовия договор без идработване на дължимото предизвестие/, до 21.06.2019г.,
които съдът изчисли служебно, а в останалата част – за признаване на установена
дължимостта до търсените 191,50лева следва искът да бъде оставен без уважение.
Следва да бъде
осъден на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника да заплати на ищеца частта от
направените от него по делото разноски – 727,76лева в настоящото производство и
252лева в заповедното, съразмерно на уважената част от претенциите му, до
размера на общо 720,48лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника частта
от направените от него по делата разноски – в настоящото 650лева внесен
адвокатски хонорар, а в заповедното 241,98лева/съразмерно на правния интерес,
тъй като възражението обхваща и останалата част от заповедта/, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове- до размера на общо 236,04лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. НИКОЛОВ С. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез адв.К. ***, офис 17, дължимостта на вземането на “СЪНФУУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК 83157493 седалище и адрес на управление гр.София, ЖК ДРУЖБА 2,
бул.»Проф.Цветан Лазаров» № 48, чрез адв.Владимирова от САК – адрес гр.София,
ул.»Позитано» № 34, ет.2, за сумата в размер на 1192,88лева дължим
остатък от неизплатено обезщетение по чл.220,ал.1 КТ, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 24.06.2019г. до окончателното плащане на
сумата, както и за сумата от 140,82лева/сто и четиридесет лева и 82стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 23.04.2018г. до 21.06.2019г. за които
суми е издадена заповед № 2226/20.08.2019г.за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3295/2019г. по описа на PC – Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата им част предявените от “СЪНФУУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК 83157493 седалище и адрес на управление гр.София, ЖК ДРУЖБА 2,
бул.»Проф.Цветан Лазаров» № 48, чрез адв.Владимирова от САК – адрес гр.София,
ул.»Позитано» № 34, ет.2, против М. НИКОЛОВ С. с ЕГН **********,***, съдебен
адрес чрез адв.К. ***, офис 17, искове за установяване съществуването на
вземането на “СЪНФУУДС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК 83157493 в останалата им част – над размера на
сумата от 1192,88лева за главница до общо търсените 1622,15лева и над размера
на сумата от 140,82лева мораторна лихва за периода 23.04.2018г. – 21.06.2019г. до
търсените 191,50лева, за които
суми е издадена заповед № 2226/20.08.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3295/2019г. по описа на PC – Стара Загора като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. НИКОЛОВ С. с ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв.К. ***, офис 17,ДА ЗАПЛАТИ на “СЪНФУУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК 83157493 седалище и адрес на управление гр.София, ЖК ДРУЖБА 2,
бул.»Проф.Цветан Лазаров» № 48, чрез адв.Владимирова от САК – адрес гр.София,
ул.»Позитано» № 34, ет.2,сумата от 720,48лева/седемстотин и двадесет лева и 48 стотинки/
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА “СЪНФУУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК 83157493 седалище и адрес на управление гр.София, ЖК ДРУЖБА 2,
бул.»Проф.Цветан Лазаров» № 48, чрез адв.Владимирова от САК – адрес гр.София,
ул.»Позитано» № 34, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на М. НИКОЛОВ С. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес чрез адв.К. ***, офис 17, сумата от 236,04лева/двеста тридесет и
шест лева и 4стотинки/, представляваща частта от направените от него по делата
разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ