№ 21596
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАР****А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета г****ина в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ТЕ****ОРА СЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110129932 по описа за 2025 г****ина
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2
КТ, чл.224, ал.1 КТ във вр. чл.245, ал.2 КТ и 86 ЗЗД.
Произв****ството по делото е образувано по п****адена в съда искова молба / ИМ/ от
ищец Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес ******, срещу ответник **********, ЕИК ******
със седалище и адрес ****** чрез адв. Я. Я., със съдебен адрес г****** с обективно
съединени искове по чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ вр. чл.245, ал.2 КТ.
С Решение № 237/28.04.2025г. постановено по ГД № 508/2025 г. по описа на ВКС, III
ГО, съдът е отменил Решение № 9976/27.05.2024г. постановено по ГД№ 49382/2023г. по
описа на СРС, ГО, 168 състав, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК поради нарушаване
правото на ответника да участва при разглеждане на делото от първата инстанция и да бъде
надлежно представляван за времето след първото о.с.з., както и лишаване от възможността
ответникът да обжалва постановеното решение и по реда на инстанционния контрол да
защити правата си.
Съгласно задължителните указания на ВКС делото е върнато на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от фазата на провеждане на второ съдебно заседание. В изпълнение
на дадените указания с Определение №27274/24.06.2025г. СРС, 163-ти състав е насрочил
делото за разглеждане в о.с.з., проведено на 19.09.2025г. С оглед молба с вх.
№305852/18.09.2025г. на вещото лице, с която същото моли за допълнителен срок за
изготвяне на експертизата, съдът е отложил делото за следващо о.с.з., проведено на
24.10.2025г.
С ИМ са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с които се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
Сумата в размер на 60,86 лева – дължима разлика до пълния размер на
възнаграждението за месец януари 2022г. ведно със законната лихва в размер на 9,26
лева за пери****а 21.04.2022г. - 04.09.2023г.
Сумата в размер на 1226,83 лева - неизплатено месечно нетно трудово
1
възнаграждение за месец февруари 2022г. ведно със законната лихва в размер на
196,05 лева, за пери****а 25.03.2022г.- 04.09.2023г.;
Сумата в размер на 1226,83 лева - неизплатено месечно нетно трудово
възнаграждение за месец март 2022г. ведно със законната лихва в размер на 185,48
лева, за пери****а 25.04.2022г.- 04.09.2023г.;
Сумата в размер на 1226,83 лева - неизплатено месечно нетно трудово
възнаграждение за месец април 2022г. ведно със законната лихва в размер на 175,26
лева, за пери****а от 25.05.2022г.- 04.09.2023г.;
Сумата в размер на 1226,83 лева - неизплатено месечно нетно трудово
възнаграждение за месец май 2022г. ведно със законната лихва в размер на 164,69
лева за пери****а 25.06.2022г.- 04.09.2023г.;
Сумата в размер на 1429,58 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
представляващо обезщетение за неизползван платен г****ишен отпуск;
Сумата в размер на 1188,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, представляваща
обезщетение за неизплатено от работ****ателя допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит, за пери****а 03.02.2021г. -
01.06.2022г.;
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба
в съда на 05.09.2023г. до датата на заплащане на дължимото.
ИЩЕЦЪТ твърди, че сключил трудов договор с ответника с №027/02.02.2021г., съгласно
който ищецът заемал длъжност “Брокер, спедиторски услуги”, при пълно работно време от
осем часа, с основно трудово възнаграждение в размер на 1500 лева, с изплащане веднъж
месечно, до 25-то число на следващия месец, за който е положен труда, и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,06% за всяка г****ина
трудов стаж при работ****ателя ******
Сочи, че работ****ателят не изпълнявал задължението си да изплаща редовно месечното
трудово възнаграждение. Твърди, че за пери****а от 03.02.2021г. до 01.06.2022г.,
работ****ателят е изплатил на служителя трудови възнаграждения в общ размер на 14577,64
(четиринадесет хиляди петстотин седемдесет и седем лева и 64 стотинки) лева. За същия
пери**** от време - 03.02.2021г. - 01.06.2022г., работ****ателят е следвало да изплати на
служителя трудовите възнаграждения за 16 месеца в общ размер на 24000 (двадесет и четири
хиляди) лева, изчислени както следва - 16 месеца х 1500 лева = 24 000 лева. Следователно,
неизплатена на ищеца остава сумата в общ размер на 9422,36 (девет хиляди четиристотин
двадесет и два лева и 36 стотинки) лева, представляващи разликата между общия размер на
трудовите възнаграждения 24 000 лева и размера на изплатените за същия пери**** суми от
общо 14 577.64 лева, които дружеството-ответник е превело по банковата сметка на ищец Н.
Н. Р..
Сочи се също, че със Заповед №024/31.05.2022г., издадена от ********, управител на
ответника ****** на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие, било прекратено
трудовото правоотношение на ищцата.
След прекратяването останали незаплатени трудови възнаграждения, както и
обезщетение за неизползван платен г****ишен отпуск.
С уточнителна молба /УМ/ с вх.№ 59974/22.02.2024г. ишецът в изпълнение на
указанията, дадени му с Определение № 3644/24.01.2024г. на СРС, 168 състав, конкретизира
как точно се разпределя сумата от 9422,36лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за
всеки месец от пери****а от 03.02.2021г. /датата, на която служителят е постъпил на работа/
до 01.06.2022г. /датата, на която е прекратено трудовото правоотношение/, като
2
същевременно изменя петитума на ИМ и уточнява претенциите си.
Иска да му бъдат заплатени нетни трудови възнаграждения за месеците януари,
февруари, март, април и май 2022г., възлизащи в общ размер от 4968,18лв., законна лихва
върху всяко едно неизплатено месечно трудово възнаграждение в размер на общо 992лв.,
ведно със законната лихва от датата на п****аване на ИМ – 05.09.2023г. до окончателното
изплащане на сумите, както и обезщетение за неизползвания платен г****ишен отпуск в
размер на 1429,58лв., ведно със законната лихва от датата на п****аване на ИМ –
05.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за неизплатено
от работ****ателя трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
за пери****а от 03.02.2021г. до 01.06.2022г. в общ размер на 1188,00 лв., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на ИМ – 05.09.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети всички доказателства, събрани по ГД№ 49382/2023г. по описа на
СРС, 2 ГО, 168. Състав, като цялото дело е присъединено към настоящото. По същество е
променен само номера на произв****ството и състава на съда, който го разглежда.
В рамките на настоящото произв****ство съдът е приел като доказателство по делото
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетов****на експертиза /ССчЕ/.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изв****и:
По отношение на иска по чл.128, т.2 КТ и иск за процент прослужено време:
В тежест на ищеца по исковете с правна квалификация чл.128, т.2 КТ е да докаже по
делото при условията на пълно и главно доказване, че за процесния пери**** между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение/ТПО/, по силата на което
служителят е престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, както
и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за процесния пери****.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да
докаже плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение.
Страните не спорят относно възникването, съществуването и прекратяването на ТПО
помежду им, като по делото са представени и приети писмени доказателства за това - трудов
договор №027/02.02.2021г./л.10-11/, трудова книжка /л.20/, от които се установява, че
уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение е в размер на
1500лв., а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е
в размер на 0,06 % за всяка г****ина стаж при работ****ателя.
Като прилага установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция, при липсата на доказателства
за обратното, съдът приема, че за исковия пери**** 01.01.2022г.- 01.06.2022г. работникът е
изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да
престира работна сила. Възражения от ответника за п****обни факти няма направени по
делото. Следователно за същия пери**** за работ****ателя са възникнали задълженията по
чл.128, т.1 и т.2 КТ да начисли и заплати уговореното възнаграждение за извършената
работа.
3
От заключението на приетата по делото ССчЕ, съдът установи, че за пери****
03.02.2021г.-31.05.2022г., колона „Сума за получаване в лв.“, ответното дружество е
следвало да заплати на ищеца 19814,69, но в колона „Изплатени заплати сума лв.“, е
изплатило общо 16336,72 лв., като за остатък от 3477,97лв., няма доказателства да са
заплатени. В тази сума е включено дължимото НТВ останало след плащане и 1429,58лв. за
дължимото обезщетение за неползван платен г****.отпуск, което е начислено по Заповед №
24/31.05.2022г.
В тази сума обаче, както ищецът посочва с молба с вх. №347010/23.10.2025г., а също и
в о.с.з., проведено на 24.10.2025г., не е включено дължимото съгласно процесния трудов
договор допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Видно от Приложение №1 към заключението на вещото лице то не е било начислявано, а
съответно и не е било изплащано на ищеца за целия срок на трудовото правоотношение от
03.02.2021г. - 01.06.2022г. Експертизата определя, че дължимото такова възлиза общо в
размер на 1143,98 лв.
Съгласно чл.66, ал.1, т.7 КТ трудовото възнаграждение се формира като сбор от
основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Кои допълнителни
трудови възнаграждения имат постоянен характер е указано в чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като съгласно чл.15, ал.1
НСОРЗ във вр. чл.12 НСОРЗ такова възнаграждение е именно допълнителното
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, известно още и като „клас“.
За да възникне право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното
основно трудово възнаграждение на работника или служителя, следва той да има трудов
страж, не по-малко от една г****ина - арг. чл.12, ал.9 НСОРЗ. Съгласно чл.12, ал.1 НСОРЗ за
придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща
допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален
опит, според, ал.2 на същия текст, се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето, през
което работникът или служителят е работил и пр****ължава да работи в предприятието, в
т.ч. на различни работни места и длъжности.
В случая със заключението на вещото лице се установява, че по отношение на ищеца са
изпълнени предпоставките за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, поради което съдът намира, че доколкото
същото не е било начислявано, а съответно и не е било изплащано на ищеца за целия срок
на трудовото правоотношение от 03.02.2021г. - 01.06.2022г., съдът следва да уважи
предявения по отношение на него иск в размер на 1143,98 лв.
Като се вземе предвид всичко изложено до тук съдът достига до изв****, че е останало
дължимо НТВ само от 2048,39лв., за която сума иска следва да се уважи и да се отхвърли за
горницата до предявени 4968,18лв., а за допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит е дължима сума от 1143,98лв., като за горница до 1188,00лв.
иска е недоказан и следва да се отхвърли.
Дължимо и неплатено е останало обезщетението от 1429,58лв. за неползван платен
г****ишен отпуск, като за него иска е изцяло основателен.
Върху уважени главници следва да се присъди законната лихва от п****аване на ИМ в
съда на 05.09.2023г.
По отношение на иска по чл.245, ал.2 КТ:
В чл.245, ал.2 КТ се съдържа специална норма относно размера на обезщетението за
забава върху неизплатеното в срок трудово възнаграждение, която е специална по
отношение на общата разпоредба на чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.245, ал.2 КТ разликата до
пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително
4
заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния пери****.
Съгласно чл.270, ал.2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В настоящия случай
между страните е уговорено друго, като според приложения от ищеца трудов договор
работ****ателят-ответник е поел задължение да изплаща трудовото възнаграждение на
ищеца до 25-то число на месеца, следващ отработения.
Видно от заключението на приетата по делото експертиза лихвата за забава върху
изплащаното нетно трудово възнаграждение възлиза на обща сума 118,53лв., за което искът
е основателен и следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до общо предявената
730,74лв.
По отношение на иска по чл.224, ал.1 КТ и акцесорния иск с правно основание
чл.86 ЗЗД::
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен г****ишен отпуск за текущата календарна г****ина, правото за който
не е погасено по давност.
От приложената по делото Заповед № 24/31.05.2022г. за прекратяване на трудов
договор № 027/02.02.2021г. /л.9/, се установява, че на ищецът следва да се изплати
обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ /за неизползван платен г****ишен отпуск/ от 12
дни за 2021г. и 6 дни за 2022г. в размер на сумата от 1429,58лв.
Доколкото няма спор за размера на обезщетението между ищеца и ответника, съдът
намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 КТ се явява доказан по основание и по
размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
По отхвърлената част от исковете ищецът не дължи по сметка на СРС държавна такса
и разноски, на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.359 КТ.
При този изх**** на спора, ответникът следва да понесе направените от ищеца
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно приложен по делото списък с разноски на ищеца /л.38/, направените от него
разноски възлизат в размер на 1250,00лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът няма
възражения по списъка по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 712,51лв. - направени по делото разноски за възнаграждение
на един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не претендира присъждане на разноски.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС дължимата
държавна такса/ДТ/ за уважената част от исковете в размер на 4% от общата сума
4740,48лв., или дължима ДТ от 189,62лв. и 200лв. за приетата по делото експертиза
/половината, доколкото са частично уважени исковите претенции/. Така общо дължимата
сума е 389,62лв.
В****им от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответник **********, ЕИК ****** с адрес ********* да заплати на ищец
Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес ******** на основание чл.128, т.2 КТ сумата 2048,39
лева/лв./, представляваща остатък от дължимите, но неизплатени нетни трудови
5
възнаграждения за пери**** 03.02.2021г.-31.05.2022г. по ТД№ 27/02.02.2021г., ведно със
законната лихва от дата на п****аване на ИМ в съда на 05.09.2023г. до окончателното
плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за
горницата над уважена сума до предявени 4968,18лв., както и ОСЪЖДА ответник да
заплати на ищец сумата 1143,98лв. представляваща сбор от дължими суми за ДТВ за
придобит трудов стаж и проф.опит за пери**** 03.02.2021г.-31.05.2022г. по ТД№
27/02.02.2021г., ведно със законната лихва от дата на п****аване на ИМ в съда на
05.09.2023г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан за горницата над уважена сума до предявени 1188,00лв.
ОСЪЖДА ответник **********, ЕИК ****** с адрес ********* да заплати на ищец
Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес ******** на основание чл.245, ал.2 КТ сумата 118,53 лв.,
представляваща общият размер на лихвата за забава върху основното НТВ на ищеца, като
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за горницата на уважената сума до
предявените 730,74лв.
ОСЪЖДА ответник **********, ЕИК ****** с адрес ********* да заплати на ищец
Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес **********, на основание чл.224, ал.1 КТ сумата
1429,58лв., представляваща дължимо парично обезщетение за неизползван платен
г****ишен отпуск, ведно със законната лихва от дата на п****аване на ИМ в съда на
05.09.2023г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА **********, ЕИК ****** с адрес ********* да заплати на Н. Н. Р., ЕГН
**********, с адрес **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 712,51лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебно-делов****ни разноски пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ответник **********, ЕИК ****** с адрес ********* да заплати по
сметка на СРС дължимите държавна такса и разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
389,62лв., съразмерно с уважената част от исковете, от която сума 200лв. е депозит за приета
по делото ССчЕ и 189,62лв. е дължимата ДТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от уведомяване със съобщение за изготвяне и обевяване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6