СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия МАРИНА
Г.А
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Г.а в. гр. д. №
7425 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 488677 от 14.09.2018 г., постановено по гр. д. № 67942/2016 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, са отхвърлени предявените от
„П.“ ЕООД срещу „А." ООД искове за връщане, на основание чл. 55 ЗЗД, от
страна на ответника на сумата от 24 000 лева, платена по договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 29.06.2016 г., като дадена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата от 02.11.2016 г. до
окончателното й плащане и за заплащане на обезщетение за вреди от
неизпълнението на развален договор, с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, в общ
размер на 1 145.11 лева, от които 145.20 лева за нотариална покана, 100 лева -
адвокатско възнаграждение за изготвяне на документи по фактура №
**********/12.09.2016 г., 703 лева - застрахователна премия, 96 лева - разходи
за извозване на автомобила до сервиза на ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от 02.11.2016 г. до окончателното й заплащане.
С определение № 29285/01.02.2019 г., постановено по
гр. д. № 67942/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, е
оставено без уважение искане за изменение на решението в частта за разноските,
релевирано с молба по реда на чл. 248 ГПК, подадена от „П.“ ЕООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба, с вх. №
5173810/29.10.2018 г., депозирана чрез куриер на 26.10.2018 г., от името на „П.“
ЕООД, чрез адв. Б. с твърдения за неговата неправилност. В жалбата се излагат
подробни съображения относно установените по делото факти, като се посочва, че
съдът не е обсъдил изцяло твърденията и възраженията на ищеца. Акцентира се
конкретно на неправилни според въззивника изводи на Софийски районен съд, като
се подчертава, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се
установявало, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради
което ищецът е упражнил надлежно правото си да развали процесния договор.
Поддържа се, че ответникът не е представил изисканите многократно гаранционни
условия на завод-производител и гаранционна политика на завода производител, с
което е създал пречка за изясняване на обстоятелствата по делото, поради което
се изтъква, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК досежно
тези обстоятелства. Твърди се, че процесният автомобил не бил сертифициран и не
е отговарял на прокламираните качества, поради което развалянето на договора
било надлежно извършено. Поддържа се, че автомобилът е имал недостатъци, като
същият е станал неизползваем и първоначалната му стойност е намалена с 50 %. С
оглед всичко изложено се моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от името на ответното
дружество „А.“ ООД, чрез адв. С., е депозиран отговор на въззивната жалба, в
който се поддържа, че същата е неоснователна. Излагат се подробни съображения
във връзка с наведените от въззивника доводи, като се сочи, че обжалваното
решение е правилно и съдът правилно е съобразил събраните по делото доказателства.
Направен е и подробен анализ на установените по делото според ответника
обстоятелства въз основа на всички събрани доказателства. Моли се решението на
СРС да бъде потвърдено, като в полза на дружеството-ответник бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение
на съда е подадена в срок и частна жалба от името на въззивника „П.“ ЕООД с
твърдения, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Сочи се, че в мотивите на определението съдът изрично е посочил, че
искането по чл. 248 ГПК е основателно, а после го е оставил без уважение. Ето
защо се моли обжалваното определение да бъде отменено, а присъденото адвокатско
възнаграждение - намалено.
От името на „А.“ ООД е подаден отговор на частната
жалба, с изложени подробни съображения за това, че присъденото адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, като се поддържа, че съдът правилно е
съобразил, че са проведени две съдебни заседания, разпитани са четирима
свидетели и са изслушани две експертизи. С оглед на това се моли частната жалба
да бъде оставена без уважение.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението съдът намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 119 състав
е бил сезиран с искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Между страните по делото няма спор, а и от представените
по делото писмени доказателства се установява, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, възникнало от сключен между тях договор за покупко-продажба на моторно превозно средство - лек
автомобил от 29.06.2016 г., по силата на който ответникът е продал на ищеца лек автомобил марка „Опел Инсигния“ срещу цена от 24 000.00 лева,
която ищецът се е задължил да му заплати. Не е спорно и че ищецът е заплатил
процесната сума.
По силата на раздел IV от договора ответникът се е
задължил да предаде автомобила на купувача в техническо състояние, комплектност
и годност за експлоатация, съгласно изискванията и указанията на завода - производител;
да осигури гаранция от дванадесет месеца съгласно гаранционните условия на завода-производител;
да осигури гаранция на закупения автомобил съгласно гаранционните условия на
завода-производител; да уведоми купувача за пристигането на автомобила.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че преди сключването на договора за покупко-продажба бил извършен
оглед на процесния автомобил в гр. Русе, както и пробно кормуване, на които
присъствали управителят на ищцовото дружество П.В.и свидетелите Б.Р., К.Д.и Д.К.,
при който оглед бил установен проблем със затварянето на вратата на багажника
на автомобила.
Установява се още, че на 01.07.2016 г. свидетелят К.Д.придружил
управителя на ищцовото дружество до автосервиз в гр. София, където се намирал
процесният автомобил и където свидетелят Н.Г.предал на управителя на ищцовото
дружество ключовете от автомобила, договора за покупко-продажба, два талона,
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност" и документ
за преминат годишен технически преглед. Управителят на ищцовото дружество
получил във владение процесния автомобил. На същия ден той потеглил за гр.
Варна заедно със свидетеля Д.К., като на връщане към гр. София, в близост до
прохода Траянови врата, скоростта на движение на автомобила рязко намаляла, управителят
на ищцовото дружество отбил в страни от пътното платно и спрял автомобила в аварийната
лента. Всички контролни лампи върху контролното табло светнали. От предния
капак на автомобила започнал да излиза пушек, управителят на ищцовото дружество
се свързвал със застрахователя си и разказал за случая. Отговорили му, че могат
да откарат автомобила в най-близкия оторизиран сервиз в гр. Пазарджик. Той
попитал дали може да откара автомобила в сервиза на ответника в гр. София.
Отговорили му, че този сервиз не е включен в системата им за оторизирани
сервизи на „Опел“. След това управителят на ищцовото дружество се свързал по
телефона със свидетеля Б.Р., като двамата се уговорили автомобилът да бъде
оставен в сервиза на собствениците на ответното дружество в гр. София. На
следващия ден свидетелят Н.Г.извършил преглед на автомобила, при който било
установено, че двигателят издава необичайни тракащи звуци. Свидетелят Г.
изгасил двигателя, след което не могъл да запали повече.
Впоследствие с нотариална покана, получена от ответното
дружество на 27.07.2016 г., управителят на ищцовото дружество уведомил ответното дружество, че разваля сключения между тях договор за покупко-продажба на автомобил от
29.06.2016 г. поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно
която към момента на огледа автомобилът е изминал 154 650.00 километра, като ответникът
не разполага с оригинална сервизна книжка на автомобила. В базата данни на
официалния представител на марката „Опел“ за Република България няма данни за
недостатъци на автомобила преди процесното събитие.
Представено е и допълнително заключение от вещото лице,
от което се установява, че липсват следи от прегряване и неправилна
експлоатация на превозното средство от момента на закупуването му в България до
настъпване на процесното събитие, както и че най-вероятната причина за
получаване повредата на двигателя е неговото износване.
По иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Процесната искова претенция се основава на
третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото развалянето на договор
поради неизпълнение по реда на чл. 87 ЗЗД, съгласно разпоредбата на чл. 88, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, има обратно действие.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест
по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.
55, ал. 1 ЗЗД е налице
трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009
г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 556/13.07.2010 г. по гр.
д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. №
1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др. Според тези решения и в трите
хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или
отпаднало основание, общият правопораждащ факт е този на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази
насока е и ППВС 1/79 - т. 1). Фактическият състав на предявеното в случая
вземане включва извършено плащане от ищеца, получено от ответника, наличие на
първоначално правно основание за получаване на плащането и отпадане на това
основание впоследствие.
В съответствие с материалните и процесуални норми СРС е
приел, че основателността на иска се обуславя от доказване на първо място, че
ищецът е изправна страна, т. е. че е извършил в полза на ответника престация на
парична сума, която е получена от ответника, въз основа на договор, който
впоследствие е развален поради виновно неизпълнение на задълженията по него от
страна на ответника. Ответникът от своя страна следва да установи, че е налице
основание за получаване (задържане) на престацията като докаже, че е изпълнил точно съобразно уговореното или че неизпълнението се
дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина и в полза на ищеца не
е възникнало потестативно право на разваляне на договора.
Правният спор между страните е относно изпълнението,
респ. неизпълнението на процесния договор от страна на ответника и обусловения
въпрос относно наличието или липсата на правно основание за ищеца да развали
договора.
Съобразно разпоредбата на чл. 194 ЗЗД след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на
времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да
уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се
смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да
бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача
се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.
Предвид нормата на чл. 193 ЗЗД и чл. 194 ЗЗД, както и ТР № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 56/1985
г., ОСГК на ВС, явни са тези недостатъци, които са установими при обикновен
преглед на вещта, а скрити недостатъци са тези, които се появяват впоследствие,
както и тези, които не са могли да бъдат забелязани тогава при обикновения
преглед.
Противно на приетото от първоинстанционния съд,
настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, намира за установено, че ответникът не е изпълнил
основното си задължение по договора за покупко-продажба, а именно да
предостави на ищеца годна за употреба вещ - в техническо състояние,
комплектност и годност за експлоатация, съгласно изискванията и указанията на
завода производител. За да достигне до този извод въззивният съд изхожда
преди всичко от установения по безспорен начин по делото факт, че два дни след сключването на договора за покупко-продажба и в деня на получаване на
владение от управителя на ищцовото дружество, лекият автомобил проявява скрит дефект с неизяснен произход, който води до повреда на двигателя, и за появата на който от данните по делото по никакъв начин не може да се
обоснове вина на представител на ищеца.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се
установява, че липсват следи от прегряване и неправилна експлоатация на
превозното средство от момента на закупуването му в България от ответното
дружество до настъпване на процесното събитие, както и че най-вероятната
причина за получаване повредата на двигателя е неговото износване. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че няма никакви данни за експлоатацията на
процесното МПС преди продажбата му на ищеца. По категоричен начин обаче е
установено износването на основни компоненти на двигателя като мотовилкови и
основни лагери на коляновия вал, довело до неговата повреда. Вещото лице е
категорично, че повредата в двигателя следва да се търси в предходен момент от
продажбата, като най-вероятната причина е липсата на техническо обслужване.
Въз основа на доказателства по делото, въззивният съд приема за установено, че купувачът е констатирал
недостатъци на предадената му в изпълнение на процесния договор вещ, като същите са били от категорията на
съществените такива, водещи до значително намаляване в стойността и
невъзможност вещта да бъде ползвана според обикновеното й употребление. Доколкото проявилият се дефект в двигателя на автомобила
не може да се установи при обикновен преглед, следва да се приеме, че този
недостатък е скрит. Той прави автомобила негоден за обикновена употреба, а в
договора не е предвидено различна от обикновената употреба. Възникването на повреда в автомобила,
която не се дължи на поведението на ищеца-купувач, несъмнено представлява неизпълнение на задължението на продавача да предаде
вещта в състояние, което да отговаря на предназначението, за което е закупена. В този смисъл, съдът не споделя
извода на първоинстанционния съд, че автомобилът е бил в изправност към момента
на предаването му на купувача, което се подкрепяло от направеното пробно
кормуване, при което не били констатирани забележки освен проблем със
затварянето на вратата на багажника. При извършения оглед и пробно кормуване,
преди закупуването на автомобила, управителят на ищцовото дружество не е могъл
да констатира износването на основни елементи на двигателя, довели до неговата
повреда. Такива са могли да бъдат установени от ответника при извършена пълна диагностика
на автомобила, преди продажбата му. Такава не е била извършена. Направен е бил
технически преглед, при който обаче очевидно не е обърнато внимание на
състоянието на основните елементи на двигателя. Липсата на пълна сервизна
история и данни за техническото обслужване на автомобила е следвало да бъдат
взети предвид от ответника при проверка състоянието на автомобила, с оглед
задължението на последния да предаде на купувача технически изправна и годна за употреба вещ.
Предвид изложеното, съдът прие, че договорното задължение на продавача да предаде автомобила (вещта) в
състояние, годно за експлоатация по предназначение, не е изпълнено. Ето защо, в
разглеждания случай са били налице всички предпоставки за упражняване от ищеца на правото му да развали
процесния договор, като видно от представената към исковата молба нотариална покана
същият е бил надлежно развален от ищеца. Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД полученото на отпаднало основание подлежи на връщане.
И тъй като по делото се установи, че процесният договор е развален, то и
получената от ответника сума - цената на продадената стока се явява получена от
ответника на отпаднало основание и подлежи на връщане. В допълнение следва да
се посочи, че към настоящия момент процесният автомобил се намира във владение
на ответника.
По иска с
правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
При разваляне на договора кредиторът има право на
обезщетение. Приема се, че предмет на обезщетяване, с оглед обратното действие
на развалянето, е негативният кредиторов интерес, т.е. кредиторът да бъде
поставен в положението, в което би бил, ако не беше сключвал разваления
договор. Вредите, които подлежат на обезщетяване, са тези, които кредиторът
търпи поради неосъществяване на дължимия резултат.
От представените писмени доказателства се установява,
че ищецът е сторил разходи за нотариална покана в размер на 145.20 лева, за адвокатско
възнаграждение за изготвяне на документи по фактура № **********/12.09.2016 г. в
размер на 100 лева, за застрахователна премия в размер на 703 лева и за
извозване на автомобила до сервиза на ответника в размер на 96 лева, поради
което и искът следва да бъде уважен изцяло.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението следва да се отмени изцяло и да се постанови ново от въззивния съд, с което исковете
да се уважат. Съответно следва да се отмени решението и в частта за разноските
в полза на ответника, тъй като при този изход на спора ответникът няма право на
разноски. В този смисъл съдът не следва да се
произнася по частната жалба по реда на чл. 248 ГПК, доколкото с оглед изхода на
спора, на ответника не се дължат разноски.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има
ищецът.
За първата инстанция: ищецът е представил списък по
чл. 80 ГПК и претендирал заплащането на сумата от 1 010 лв. - държавна
такса, 1 541,22 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, 300 лв. - депозит
за вещо лице по СТЕ, 300 лв. - депозит
за вещо лице по ДСТЕ и 364,08 лв. - демонтаж на двигател във връзка със ДСТЕ. С
оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,
че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер
на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането му.
За въззивната инстанция: ищецът е представил списък
по чл. 80 ГПК и претендирал заплащането на сумата от 505 лв. - държавна такса
по ВЖ и 15 лв. - държавна такса по ЧЖ.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 488677 от 14.09.2018 г., постановено по гр. д. № 67942/2016 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А." ООД, ЕИК -*******да заплати на „П.“ ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сумата от 24 000 лева,
платена по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
29.06.2016 г., като дадена на отпаднало основание, ведно със законната лихва
върху сумата от 02.11.2016 г. до окончателното й плащане, както и основание чл.
88, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 145,11 лева, от които 145.20 лева - нотариална покана, 100 лева - адвокатско
възнаграждение за изготвяне на документи по фактура № **********/12.09.2016 г.,
703 лева - застрахователна премия и 96 лева - разходи за извозване на
автомобила до сервиза на ответника, ведно със законната лихва върху главницата
от 02.11.2016 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „А." ООД, ЕИК -*******да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3 515,30 лв. - разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „А." ООД, ЕИК -*******да заплати на „П.“ ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 520 лв. - разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.