№ 3914
гр. С., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20201110144593 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗК /фирма/ срещу /фирма/.
Ищецът ЗК /фирма/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника /фирма/ за сумата от 9022,13 лв.,
представляваща регресно вземане за 1/2 част от платеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач, за вреди от ПТП,
настъпило на 23.01.2018 г. във ***************, ведно със законната лихва от
24.04.2020 г. до изплащане на вземането. След постъпило възражение по реда на чл.
414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2018 г., около 18:00 часа, на
автомагистрала 6, магистрала З./Юг З., Т+Р Крайхгау/Север (км 608,500), в близост до
З., област Р-Н., Г., водачът Т.Д.П., управляващ товарен автомобил марка „Даф“, модел
„ХФ 105“, с рег. № ******, застрахован в ищцовото дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“, с прикрепено към него ремарке марка К., модел „ЗЗП18“, с
рег. № *******, собственост на /фирма/, застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, поради натоварения трафик и образувано
задръстване, твърде късно задействал спирачната система, поради което реализирал
верижна катастрофа (ПТП), като се ударил в спрелия товарен автомобил марка „Даф“,
модел „XF 466 FT“, с рег.№ *******, с прикрепено към него полуремарке марка
"Кроне", с рег.№ ********. Вследствие на пътнотранспортното произшествие
настъпили имуществени и неимуществени вреди, поради което по искане на
Германското бюро „Зелена карта“, БЕКС Бюро за регулиране на европейските
1
фондове, ПЗУ Полша и собствениците на увредените моторни превозни средства, в
ищцовото дружество била образувана щета № 000-1809-18-600480. Твърди се, че
щетата по товарния автомобил с полска регистрация била определена на база фактури
и калкулация и била предявена по претенция „Зелена карта“, като същата била в размер
на 18044,27 лв., която сума ищецът заплатил с преводно нареждане от 14.03.2019 г.
Поддържа се, че към датата на настъпване на ПТП ремаркето към влекача е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество и последното
носи отговорност, наред със застрахователя на влекача, за половината от стойността на
настъпилите вреди. В тази насока ищецът се позовава на решение на Федералния съд
на Г. и Европейския съд по повод преюдициално запитване. С оглед предходното се
твърди, че с писмо от ищеца с изх. № 1315/10.02.2020 г., получено от ответника на
11.02.2020 г., последният бил поканен за заплати половината от сумата, платена по
горепосочената преписка, но до датата на исковата молба нямало извършено плащане.
В становище от 18.02.2021. ищецът уточнява, че процесният иск е за сумите, платени за
обезщетяване уврежданията по товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ХФ466ФГ“,
рег.№ *********, с прикрепено към него полуремарке марка "Кроне", с рег. №
********. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено,
че ответникът му дължи сумата от 9022,1З лв. – главница, представляваща 1/2 част от
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски в заповедното и исковото
производство, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЗАД
******* за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата.
Процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск по основание и
размер, като го счита за неоснователен по подробно изложените в отговора
съображения. Оспорва твърденията в исковата молба относно приложимото право,
като сочи, че в случаите на различни застрахователи на влекача и ремарке, същите
отговарят солидарно към трети увредени лица, упражнили правото си на пряк иск.
Твърди, че ако претенцията на увреденото лице е обезщетена от единия застраховател,
то той разполага с общо регресно право да търси от другия половината от платеното.
Поддържа още, че от началото на 2020 г. в Г. въпросите, свързани със съотношението в
отговорността на застрахователите на влекача и ремаркето, са регулирани със закон, по
начин, аналогичен на разрешението на КЗ, при това с ретроактивно действие. Сочи, че
доколкото ищецът се позовава на чуждото право, то в негова тежест било да установи
съдържанието му. По отношение на цитираното от ищеца решение на Съда на ЕС
сочи, че същото не касае аналогична хипотеза. Оспорва изложения в исковата молба
механизъм на ПТП, както и че последното представлявало покрит застрахователен
риск по сключената с ищеца застраховка, като твърди, че било налице случайно
събитие. Оспорва наличието на вина на водача на товарния автомобил,
протИ.правността на деянието му, както и наличието на причинно-следствена връзка
между неговите действия и неуточнените увреждания, претърпени от трети лица.
Оспорва твърденията на ищеца за възникнали вземания, както и за осъществени
плащания. Алтернативно, поддържа становище, че в случай че е налице плащане, то
било недължимо и без основание. Поддържа още, че ответното дружество не било
пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, като се позовава на
разпоредбата на чл. 479 КЗ. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претенцията е
съществено завишена и несъответстваща на обичайно присъжданите суми за
2
обезщетения по немското право. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представеното по делото в превод на български език уведомление за
пътнотранспортно произшествие, ПТП с пострадали лица, издадено от Полицейско
управление Манхайм, Служба „Пътна полиция Валдорф-Патрулна служба“ от
22.03.2018 г. по преписка № VUS/0139790/2018 г., се установява, че на 23.01.2018 г.
около 05:56 ч. в тъмната част на денонощието на автомагистрала 6-З./юг-З., Т+Р
Крайгау/север (километър 608,500) е настъпило ПТП. Водачът Т.П., управляващ
товарна композиция марка „ДАФ" с peг. № ******, теглещ ремарке марка К. с peг. №
******* (участник № 1), се движел по автомагистрала 6, посока Хайлброн – Манхайм,
в дясна пътна лента. Пред него са се движели моторни превозни средства – т. а. марка
„Волво“ с peг. № **/*****, теглещ ремарке марка „Хюферман“ с peг. № ***/******
(участник № 2), и т. а. марка „ДАФ XF 466 FT“ с рег. № *******, теглещ ремарке
марка К. с peг. № **-**-** (участник № 3), водачите на които намалили скоростта и
спрели, поради натоварения трафик и образувалото се задръстване. Водачът Т.П.
твърде късно разпознал ситуацията и след задействана спирачна система връхлетял
спрялата в края на задръстването товарна композиция – участник № 2 с приблизително
60 км./ч. (според показанията на скоростта). От силата на удара съставът от превозни
средства на участник № 2 бил засилен и блъснат в спрялата пред него товарна
композиция – участник № 3, който бил спрял поради пътната обстановка. От
посоченото уведомление за пътнотранспортно произшествие се установява също така,
че т. а. марка „ДАФ XF 466 FT“ с рег. № *******, е регистрирано в Полша, а тегленото
от него ремарке марка К. с peг. № **-**-** – в Н..
Описаният механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на приетата по
делото съдебна авто-техническа експертиза, което съдът кредитира в цялост като
обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че водачът Т.П.
не съобразил, че попътният трафик намалява скоростта си, включително намиращите
се пред него моторни превозни средства – т. а. марка „Волво“ с peг. № **/*****,
теглещ ремарке марка „Хюферман“ с peг. № ***/****** (участник № 2), и т. а. марка
„ДАФ XF 466 FT“ с рег. № *******, теглещ ремарке марка К. с peг. № **-**-**
(участник № 3), не успял да намали достатъчно скоростта си и реализирал ПТП със
спрялата пред него композиция – участник № 2. Вследствие на удара, участник № 2 се
изместил напред и ударил с предната част на влекача задната част на спрялата пред
него товарна композиция – участник № 3. Т.е. причина за настъпване на процесното
ПТП е движение с несъобразена с пътната обстановка скорост от страна на водача на
товарна композиция марка „ДАФ" с peг. № ******, теглещ ремарке марка К. с peг. №
*******. Видно от заключението на вещото лице, в резултат на произшествието на т. а.
марка „ДАФ XF 466 FT“ с рег.№ *******, теглещ ремарке марка К. с peг. № **-**-**
(участник № 3), били причинени имуществени вреди. Съгласно заключението на
вещото лице, сумата, необходима за ремонта на увредения автомобил „ДАФ XF 466
FT“ с рег. № ******* към датата на настъпване на процесното събитие, е в размер на
17652,53 лв. На следващо място, вещото лице е посочило, че от „Ботлек Трейлър
Сървиси“ Ротердам била представена оферта за ремонта на марка К. с peг. № **-**-**
на стойност 16529,33 евро с ДДС, а съгласно представената експертиза от Vadesta
3
Expertise към Нидерландския институт за регистрирани експерти пазарна стойност на
процесното полуремарке била в размер на 11162,59 евро без ДДС . В цитираната
експертиза било посочено, че останките на ремаркето са реализирани за 1500 евро, като
същото е свалено от регистрация. Вещото лице е посочило, че в случая е налице
тотална щета и е изчислило, че обезщетението за увреденото ремарке е в размер на
9662,59 евро без ДДС ( 11162,59 евро – 1 500 евро) с левова равностойност по фиксинг
на БНГ в размер на 18898,38 лева.
От заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира в цялост като обективна и компетентно изготвена,
се установява, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, въз
основа на искане на гаранция от немското национално бюро, на 12.02.2019 г.
отправило искане до ищцовото дружество за заплащане в полза на немското бюро на
сумата от 9511,01 евро, от които главница в размер на 9225,89 евро и мораторна лихва
в размер на 285,21 евро. Установява се също така, че с оглед отправено искане от
BECS/DEUTSCHES BUERO GRUNE KARTE от 10.11.2018 г. за възстановяване на
сумата от 9225,89 евро, ищецът с платежно нареждане от 12.03.2019 г. платил в полза
на Немско бюро „Зелена карта“ (DEUTSCHES BUERO GRUNE KARTE) сумата в
размер на 9511,01 евро по щета, заведена при ищеца под № 000-1809-18-600480.
Вещото лице е изчислило, че заплатената от ищеца сума след превалутирането в лева
по централния курс на БНБ възлиза на 18601,92 лв., като при превалутиране на сумата
без платените лихви – 9225,89 евро, левовата равностойност възлизала на 18044,27
лв. Вещото лице е посочило, че платежното нареждане е за сума в общ размер на
37161,83 евро, като съгласно приложения опис плащането за процесната щета е в
размер на 9511,01 евро, независимо от факта, че вещото лице не е дало отговор на
въпроса дали с посочената сума е била заверена банковата сметка на получателя.
Експертът е изяснил, че преводът е с изричен двудневен вальор, поради което сумата
следва в този срок да е постъпила по сметката на получателя.
По делото са представени покана, адресирана до ответното дружество, и
разписка, от които се установява, че ищецът е отправил до ответника покана да му
заплати половината от сумата в размер на 153431,34 лева по щета № 0000-1809-18-
600480, образувана при ищеца по повод ПТП, настъпило на 23.01.2018 г. в Г., като
поканата била връчена на ответника на 11.02.2020 г.
Видно от представения като доказателство отговор с изх. № Л-2246 от
02.04.2020 г., ответното дружество отказало да заплати сумата по регресната
претенция на ищеца с мотива, че вредите били нанесени при пътнотранспортно
произшествие, настъпило по време на движение на влекач с рег. № ******, към който
е било свързано ремарке с рег. № **********, т. е. ремаркето било функционално
зависимо от влекача.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №
BG/11/117002339170 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
„Злополука“, от която се установява, че по отношение на ремарке с рег. № *******, е
съществувала валидна застраховка, сключена с ответното дружество, със срок на
застрахователното покритие от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г.
От правна страна:
Предмет на настоящото производство е иск, с който се претендира да бъде
признато за установено съществуването на вземане на ищеца – застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на влекач,
4
срещу ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на ремарке, които влекач и ремарке образуват една товарна композиция,
във връзка с настъпило на 23.01.2018 г. в Г. ПТП, в резултат на което са причинени
щети на имущество, собственост на трето лице (товарна композиция от влекач с
полска регистрация и ремарке с нидерландска регистрация), на което ищецът заплатил
застрахователно обезщетение, половината от което претендира от ответника в
настоящото производство. Налице е международен елемент в правния спор по делото,
доколкото пътностранспортното произшествие и вредите са настъпили извън
територията на Република България, което от своя страна поставя въпроса относно
международната компетентност и приложимото в случая материално право –
българското или правото на друга държава.
По компетентността:
Съдът, като съобрази посочените по-горе обстоятелства намира, че е
компетентен да разгледа предявения иск на основание чл. 11, т. 1, б. „а“ от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела.
По приложимото материално право:
Основен спорен между страните въпрос е този за приложимото материално
право (българското или германското) относно отговорността на застрахователите по
сключените договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
товарния автомобил и на ремаркето за вредите, настъпили в друга държава членка на
ЕС при управление на товарния автомобил, докато тегли ремаркето.
Отговор на поставения въпрос е даден в решение на Съда на ЕС (четвърти
състав) от 21.01.2016 г. по съединени дела C-359/14 и C-475/14, по които съдът е бил
сезиран с предюдициални запитвания относно приложимото материално при случаи,
аналогични с настоящия. Съгласно цитираното решение Регламент (ЕО) № 593/2008
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото право
към договорни задължения (Рим I), и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II) трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото
право спрямо регресен иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно
средство произшествие, предявен срещу застрахователя на тегленото по време на
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008, ако
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по
силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата.
Съгласно т. 61 и 62 от цитираното решение на първо място следва да се
определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпени
вреди в полза на пострадалите лица между водача и собственика на теглещото
превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в
съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент
"Рим II", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент
"Рим I", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между
застрахователите – ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях
лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на
5
суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на
ремаркето. От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и настоящият случай –
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя на
влекача е това на ФР Г.. Съгласно получената от Федералното министерство на
правосъдието на ФР Г. информация то предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради това приложимото материално
право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него
ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл.
7, пар. 2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за
застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на застрахователя. В случая страните не са избрали приложимо
право, като и двамата застрахователи са със седалище и място на дейност в Република
България, поради което и приложимо е българското право (в този смисъл Решение №
261552/29.11.2021 г. по т. д. № 873/2020 г. на СГС, ТО VI-15 с-в, Решение №
3296/18.11.2022 г. по гр. д. № 923/2022 г. на СГС, въззив. IV-В с-в и др.)
По основателността на иска:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на предявения
иск е по чл. 59 ЗЗД (след изменение на същата в о. с. з. на 07.12.2021 г.), поради
следното: В разглеждания случай застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на влекач претендира половината от заплатено от него
застрахователно обезщетение на увредено лице от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ремаркето, което е прикачено към влекача. В КЗ не е
предвиден специален иск, който да урежда отношенията между застрахователите по
застраховка „Гражданска отговорност“ в подобна хипотеза. Разпоредбата на чл. 411 КЗ
в случая не е приложима, тъй тя урежда не отношенията между двама застрахователи
по застраховка „Гражданска отговорност“, а встъпването на застраховател по
имуществена застраховка в правата на застрахования при него срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
причинителя на вредата. Разпоредбата на чл. 499, ал. 7 КЗ, съгласно която при
множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател отговаря
пред увреденото лице така, както отговарят причинителите, също не намира
приложение в случая, доколкото урежда отговорността на застрахователите към
увреденото лице, но не и между тях.
При липса на изрична уредба, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.
59 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца е да докаже: 1/ намаляването на имуществената си сфера със
сумата от 9022,13 лева чрез заплащането на процесното застрахователно обезщетение;
2/ увеличаването на имуществото на ответника за сметка на ищеца с процесната сума в
размер на 9022,13 лева; 3/ наличието на причинна връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца, т. е. установяване на обстоятелството, че
обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт или група от факти; 4/
липса на валидно основание за имущественото разместване между страните; 5/ всички
6
факти, на които основава своите искания или възражения, включително твърденията за
валидни застрахователни договори по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите относно процесните товарен автомобил и ремарке със страни
съответно ищцовото и ответното дружества, механизма на процесното ПТП,
причинените от него вреди и причинната връзка между тях.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно
превозно средство по време на движение, какъвто е установеният механизъм на ПТП в
случая, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на
теглещото моторно превозно средство. Обект на застраховане е гражданската
отговорност за причинените от застрахования на трети лица вреди, свързани с
използване на застрахованото МПС, които са резултат не само на вина на водача на
МПС (хипотезите на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД), но и тези, които са причинени от самата вещ
(хипотезата на чл. 50 ЗЗД). Ето защо, доколкото в случая се твърди и установява, че
към момента на ПТП ремаркето е било свързано със застрахования при ищеца влекач,
то застрахователят на гражданската отговорност на ремаркето не отговаря за
нанесените от събитието вреди. Следователно, не е налице неоснователно обогатяване
в полза на ответника, тъй като само ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на влекача, причинил процесното
ПТП, следва да отговоря спрямо увредените от инцидента лица за причинените им
вреди в резултат на произшествието.
Доколкото съдът стигна до извод, че според разпоредбите на приложимото
материално право събитието не е покрит по застраховката на ремаркето риск,
претенцията е неоснователна, като не намира за необходимо да обсъжда наличието на
останалите елементи от фактическия ѝ състав.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Съдът определи, че дължимото на страната юрисконсултско
възнаграждение е в общ размер на 200 лв., от които 150 лв. за възнаграждение в
настоящото производство и 50 лв. – за заповедното производство, като възражението
на ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение се явява основателно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и броя проведени о. с. з., в които се е
явявал процесуален представител на ответната страна.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗК /фирма/, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено между
7
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9022,13 лв., представляваща
регресно вземане за 1/2 част от платено обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" на влекач, марка „Даф“, модел „ХФ 105“, с рег. № ****** с прикрепено
към него ремарке, марка К., модел „ЗЗП18“, с рег. № *******, застраховано по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за вреди по т. а.
марка „Даф“, модел „XF 466 FT“, с рег. № *******, с прикрепено към него полу-
ремарке, марка "Кроне", с рег. № ********, причинени от ПТП, настъпило на
23.01.2018 г. на автомагистрала 6-З./юг-З., Т+Р Крайгау/север (километър 608,500), във
Ф.Р. Г., ведно със законната лихва от 24.04.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗК /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, сумата от 150,00 лв.,
представляваща разноски по настоящото производство, и сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8