Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 27.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на девети октомври две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Христинка Димитрова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор М. Георгиева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М.
Стергиовска КАНД № 154 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.Б.Т.,***, депозирана чрез адвокат В.П.
от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 227/26.06.2023г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 909/2023г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0869-000009/16.01.2023г.
на началник сектор в ОДМВР - гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на
И.Б.Т. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита, които налагат отмяна
на НП на това основание. В тази връзка сочи, че в правораздавателния акт не е
конкретизиран актът, послужил като основание за издаване на наказателното
постановление. Счита също, че наказващият орган неправилно е пристъпил към
ангажиране на отговорността му, доколкото лицето не е получил постановлението
на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, а с това е бил
лишен от възможността да депозира своите възражения в указания в ЗАНН срок.
Поради това жалбоподателят отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни
разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се
явява и не изпраща представител. Депозира молба, в която доразвива сочените
отменителни основания, поддържайки и тезата за липса на осъществено виновно
поведение от страна на водача.
Ответната страна, началник
на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от
главен юрисконсулт Ив. С. която оспорва предявената жалба и моли за присъждане
на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 18.05.2022г., около
14,10 часа, в гр. Шумен, по ул. „Станционна“ до автогара, в посока бул. „Мадара“
служители на РУ - Шумен спрели за проверка лек автомобил „******“ с рег. № ******,
собственост на И.Б.Т. и управляван от него.
В хода на проверката
било установено, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация на основание
чл. 145, ал. 15 от ЗДвП, считано от 12.05.2022г. МПС било закупено от
жалбоподателя с договор за покупко-продажба № 2586 от 10.03.2022г.
За констатираното
нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП бил съставен АУАН, серия GA № 679955
от 18 05. 2022г., против Т.. Доколкото при извършената проверка са констатирани признаци на
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, за което била изготвена справка до РП
Шумен, с Мотивирана резолюция № 22-0869М000204 от 17.11.2022г. било прекратено
административнонаказателното производство по АУАН серия GA, № 679955 от
18.05.2022г. против И.Т. за нарушението по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В хода на проверка по
преписка с вх. № 5449/2022г. по описа на ШРП било изготвено постановление от 14.12.2022г.
на прокурор при ШРП, с което било отказано образуване на досъдебно производство
по чл. 345, ал. 2 от НК.
След получаване на
постановлението за отказ от РП, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на 16.01.2023г.
било издадено процесното НП № 23-0869-000009/16.01.2023г. на началник сектор в
ОДМВР - гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Б.Т., било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, , а именно за това, че на 18.05.2022г.,
около 14,10 часа, в гр. Шумен, по ул. „Станционна“ до автогара, в посока бул. „Мадара“,
управлява собствения си лек автомобил „******“ с рег. № В 6534ВХ, видно от
договор за покупко-продажба № 2586 от 10.03.2022г., който не е регистриран по
надлежния ред в Република България - със служебно прекратена регистрация на
основание чл. 145, ал. 15 от ЗДвП, считано от 12.05.2022г. В НП е описано, че
деянието било установено в хода на проверка по преписка с вх. № 5449/2022 г. по
описа на ШРП, по която било отказано образуване на досъдебно производство по
чл. 345, ал. 2 от НК с постановление от 14.12.2022 г. на прокурор при ШРП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
развилата се процедура. Съдебният състав заключил също, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства установяват извършването от обективна и
субективна страна на вмененото на водача нарушение, поради което съдът
потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността
на касатора.
Касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Противно на
изложеното в жалбата, касационният състав счита, че санкционното производство е
протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН, като до издаване на
НП се е стигнало, след като е постановен отказ за образуване на наказателно
производство на прокурор при Районна прокуратура - Шумен и преписката е върната
на наказващия орган с оглед преценка за търсене на административнонаказателна
отговорност. В рамките на регламентирания законов срок
административнонаказващият орган, надлежно оправомощен с посочената в
обстоятелствената част на НП заповед на министъра на вътрешните работи, е
пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца, издавайки процесното НП.
Противно на твърденията на касатора, съдът намира, че правораздавателният акт
съответства напълно на изискванията за неговото съдържание, регламентирани с
чл. 57 от ЗАНН, при което нарушението и обстоятелствата по неговото
реализиране, в т. ч. и наличието на служебно прекратена регистрация на
управляваното от жалбоподателя превозно средство, са дефинирани пределно ясно и
изчерпателно. Пределно ясно и недвусмислено наказващият орган е посочил
основание за изготвянето на НП – наличие на постановление на прокурор при ШРП
от 14.12.2022г., с което е отказано образуване на ДП по инициираната преписка с
вх. № 5449/2022г. по
описа на ШРП. В тази връзка, съдът намира, че не съществува твърдяната от
касатора неяснота. Нещо повече, правото на защита не е било нарушено и същият
изначално е съумял да разбере какво нарушение му се вменява, като доводът, че с
невръчването му на постановлението за отказ за образуване на досъдебно
производство са ограничени правата му не намира законова опора и не може да
бъде споделен, доколкото нормотворецът не е създал такова задължение за АНО.
Прочитът на процесното НП установява, че деянието и обстоятелствата по неговото
извършване са описани в унисон с изискванията на закона, при което не са налице
допуснати опущения, касаещи изискуемите атрибути на санкционния акт.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни и твърденията на касатора за незаконосъобразност на съдебното
решение, поради липса на съставомерно административно нарушение, обуславящо
издаването на наказателното постановление, като изцяло споделя направените от
районния съд изводи относно безспорната установеност от обективна и субективна
страна на вмененото на водача нарушение.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и
чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при
промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“.
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при
ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според
която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1
регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок
до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса
(постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, касаторът е управлявал по
път, отворен за обществено ползване собствения си лек автомобил марка, „******“
с рег. № В 6534ВХ, както и че това МПС, към датата на управлението е било със
служебна прекратена регистрация, считано от 12.05.2022г. Прекратяването на
регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на
регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му, без да е предвиден ред за издаване на
съответен административен акт.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. На водача на автомобила, в казуса и негов собственик, е вменено задължението
да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това,
че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава
от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от
касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена
от него непредпазливост под формата на небрежност. Същият, като приобретател на
МПС, е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се
регистрира новият собственик. Противното сочи на виновно извършено деяние.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1
от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето
следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновава извод, че И.Т. е осъществил виновно вмененото му нарушение, за което
е санкциониран с обжалваното пред ШРС наказателно постановление.
Касационният състав приема също, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в размер от 200
лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца, са определени в
минимален размер.
С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Предвид изхода на спора и своевременно
отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на
ОД на МВР – Шумен /в чиято структура е административнонаказващият орган/ и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 227/26.06.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 909/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
И.Б.Т.,***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/
лева разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................