Р
Е Ш Е Н И Е
№
839 / 26.6.2020г.
гр.
П., 26.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05444 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от Б.Й.Б., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, чрез
пълномощника му адв. Г.В. – САК, срещу „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
с който се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 192,54
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 31.10.2009г., сумата от 20,92 лв, представляваща законна лихва
за забава за периода от 30.06.2009г. до 08.09.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.11.2010г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25.00лв, за които
суми на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
9968/2010г. по описа на Районен съд – гр. П..
В
исковата молба се твърди, въз основа на издаден по ч. гр. д. № 9968/2010г. по
описа на Районен съд – П. изпълнителен лист, е било образувано изпълнително
дело № ***. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753. В исковата молба се твърди, че
по отношение на процесните вземания е изтекла погасителната давност, поради
което същите не се дължат.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК срок, ответникът „Топлофикация - П.“
АД, с ЕИК: *********,
е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен,
като се твърди, че по изпълнителното дело са извършвани своевременно действия,
годни да прекъснат течението на давността. Ответника се позовава и на
Постановление № 3/80г. на Пленума на ВКС, като твърди, че по силата на същото,
по време на производството по изпълнителното дело, давността не само е
прекъсната, но е и спряла.
В
съдебно заседание, ищецът, не се явява и не изпраща представител. С нарочна
молба, същият заявява, че поддържа предявената искова молба и пледира за
уважаване на предявените искови претенции. Аргументи в подкрепа на становището
си, ищецът намира, в обстоятелството, че процесните вземания не са установени
със съдебно решение, поради което приложима за тях е 3-годишната погасителна
давност.
Ответното
дружество, представлявано от процесуалния му представител, пледира за
отхвърляне на предявените искови претенции по съображения, изложени в писмения
отговор.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по ч. гр. д. № 9968//2010г.
по описа на Пернишки районен съд (арх. № 141-3250/2012г.) е бил издаден
изпълнителен лист от 15.02.2011г., с който ищецът Б.Й.Б. е осъден да заплати на „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата
от 192,54 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2009г. до 31.10.2009г., сумата от 20,92 лв, представляваща
законна лихва за забава за периода от 30.06.2009г. до 08.09.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.11.2010г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25.00лв.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 12.05.2011г. „Топлофикация – П.“
АД е поискала образуването на изпълнително дело, в резултат на което е
образувано изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ С.Б.,*** действие Окръжен
съд – гр. П.. С молбата за образуване на изпълнително дело, взискателя
(понастоящем ответник) е поискал и извършването на конкретни способи за
принудително изпълнение – налагане на възбрана върху недвижимите имоти на
длъжника, както и спиране от движение на притежавано от него МПС.
С молба от 09.08.2011г., длъжникът по
изпълнителното дело (понастоящем ищец) е поискал да му бъде разрешено
разсрочено плащане по изпълнителното дело, като ведно с молбата е представил
документ, удостоверяващ внасянето на първоначална сума от 70.00 лева.
Впоследствие, длъжникът е внесъл още няколко суми по изпълнителното дело, с
които общия размер на внесената сума е в размер на 280.00 лева. Последната
вноска, в размер на 80.00 лева, е извършена на 23.05.2014г.
На 05.02.2014г., взискателя по делото
е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в
резултат на което съдебният изпълнител е извършил действия, произващи
имущественото състояние на длъжника.
На 20.03.2014г. ЧСИ е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника.
От извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза е видно, че с извършените от длъжника по изпълнителното дело плащания, са били
погасени разноски по изпълнителното дело.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищците не дължат процесните суми, обективирани в
изпълнителен лист от 01.02.2000г., издаден по гр. д. № 1232/1999г. по описа на
ПРС, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесните
отрицателни установителни искове, ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по
дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. №
6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали с обезсилване обжалваните
пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по
„перемция“ на образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Както беше
обсъдено по-горе, в полза на „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен
лист от 15.02.2011г.,
за сумата от 192,54
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 31.10.2009г., сумата от 20,92 лв, представляваща законна лихва
за забава за периода от 30.06.2009г. до 08.09.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.11.2010г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25.00лв. Въз основа на
така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, е образувано изп.
дело № ***. по описа на ЧСИ С.Б..
Годни да прекъснат течението на
давността действия от страна на взискателя, са молбата на взискателя от
12.05.2011г. за образуване на изпълнително дело (предвид посочен в нея
конкретен изпълнителен способ). Същевременно, доброволните плащания от страна на
длъжника – осъществени на 09.08.2011г., 11.08.2011г., 29.09.2011г.,
24.01.2012г. и 26.01.2012г., също са действия, годни да прекъснат течението на
давността, предвид липсата на необходимост от предприемане на други действия,
насочени към удовлетворяване на дължимата се сума.
Тъй като, обаче, след 26.01.2012г.,
когато е направено последното доброволно плащане от длъжника, в продължение на
две години от взискателя и от съдебния изпълнител не са предприети действия по
изпълнението, то, считано от 27.01.2014г., изпълнителното производство е
прекратено ex lege, а всички следващи действия се явяват ирелевантни, като
извършени по прекратено вече производство. Именно поради това молбата на взискателя от
05.02.2014г., с искане за налагане на запор и налагането на запор от страна на
ЧСИ на 20.03.2014г. не са действия,
годни да прекъснат течението на давността.
По делото не се
установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост на сумите по
издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния
изпълнителен лист, поради което същата е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока
за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съответно от датата на влизане
в сила на заповедта – най-късно на 15.02.2011г. (предвид липсата на
доказателства в тази насока, съдът приема, че е влязла в сила най-късно на
датата, на която е издаден процесния изпълнителен лист), започва да тече и нов
5-годишен давностен период за вземанията.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на
правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно:
дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 26.01.2012г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент,
обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от
същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно,
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала
да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 26.01.2014г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява
съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018
г., IV г. о. в състав Б. Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров, съгласно
което „Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд П.,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр.
дело № 610/2018 на Окръжен съд П., както и Определение № 480 от 27.07.2010 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Предвид горното, към 19.09.2019г.,
когато е образувано настоящото производство, давността е изтекла, тъй като са изтекли
необходимите 5 години от датата на прекратяване на изпълнително дело - 26.01.2014г.
Предвид
характера на делото, тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като
същият следва да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им по
давност поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността. В този смисъл, по делото не са
ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да обосноват неоснователност
на предявените искови претенции.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 192,54 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 31.10.2009г., сумата от 20,92 лв, представляваща законна лихва
за забава за периода от 30.06.2009г. до 08.09.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.11.2010г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25.00лв, за които
суми на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
9968/2010г. по описа на Районен съд – гр. П..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски. От приложените по
делото доказателства се установява, че същият е доказал такива в размер на
578.00 лева, които и следва да му бъдат присъдени.
Съдът
констатира, че във връзка с допуснатата и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, на ищеца е било указано да внесе депозит от 40.00 лева,
представляващ ½ от общия размер на определеното възнаграждение за вещо
лице. Ищецът, обаче, до момента не е изпълнил задължението си, поради което
същия следва да бъде осъден за заплати сумата от 40.00 лева на вещото лице,
изготвило допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
При този изход на спора, ответникът
няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Б.Й.Б., с ЕГН: ********** и с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ
на „Топлофикация –П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република
сумата от 192,54
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 31.10.2009г., сумата от 20,92 лв, представляваща законна лихва
за забава за периода от 30.06.2009г. до 08.09.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.11.2010г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25.00лв, за които
суми на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
9968/2010г. по описа на Районен съд – гр. П., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация –П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.Б.,
с ЕГН: ********** и с адрес: ***, сумата от 578.00лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., с ЕГН: ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.В., с адрес:г***
сумата от 40.00 лева, представляващо ½ от определеното възнаграждение за
изготвяне на съдебно-икономическа експертиза по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: