ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер Година 2021 Град София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД Първо
гражданско отделение, 30 състав
На 24.11.
Година 2021
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
като разгледа гражданско дело
номер №929 по описа за
2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.И.Х., М.А.Х., Г.А.Х. – С. –
наследници по закон на А.М.Х.и С.Г.М. – наследник по завещание на Г.П.П.срещу „Т.“
ЕООД, ЕИК ********.
Ищците поддържат в исковата молба, че техН.е наследодатели са били
акционери в „Г.Б.М.“ АД. В актива на предприятието са били включени следН.е
четири недвижими имота:
— Дворно място /нива/ с площ от 1672
/хиляда шестстотин седемдесет идва/ кв.м., находящо се в землището на село
Биримирци, София, местността „Над линията”, при съседи по нот.акт: И.В., К.,
наследници на Н.К., от две страни М.Г.Н.. Титул за собственост - нотариален акт
№59, том XII, регистър 2372, дело 2178/06.07.1933 година, на С.В.- I Нотариус
при Софийски Окръжен Сьд.
— Дворно място /нива/ с площ от 1672 /хиляда шестстотин седемдесет и
два/кв.м., находящо се в землището на село Биримирци, София, местността
„Убреша” /Обреща/ , при съседи по нот.акт: от три страни - анонимното
акционерено дружество „Г.Б.М.”, и от една страна Б.К.. Титул за собственост -
нотариален акт № 187, том XVI, регистър 3321/26.08.1933 година на Г.Н.Б. II
и.д.-I Нотариус при Софийски Окръжен съд.
—Дворно място /нива/ с площ от 2193 /две хиляди сто деветдесет и три/
кв.м., находящо се в землището на село Биримирци, София, местността „Убреша”,
при съседи по нот.акт: братя П.И Т..С., Н.М., наследници на Н.К., И.В. К. и М.Г.Н..
Титул за собственост - нотариален акт№ 35, том XII, регистър 2347, дело
2154/24.07.1933година на С.В.-I Нотариус при Софийски Окръжен Съд.
—Дворно място /нива/ с площ от 4682 кв.м., находящо се в землището на
Илиенци, София, местността „Криви ниви”, при съседи по нотариален акт: В.В., И.В., М.Г.Н., Н.М.,Г.А., братя В.И Б.М., от две страниГ.С., държавен ЖП разсадник и района на ЖП
линия. С титул за собственост - Нотариален акт № 50, том XII, регистър 2362,
дело 2168/05.06.1933година, на С.В.-1 Нотариус при Софийски Окръжен Съд.
Тези имоти са били отчуждени при
одържавяването на дружеството по Закона за национализацията на частни индустриални
и минни предприятия през 1947г. В резултат на това, цялото имущество на
дружеството е преминало в собственост на държавата, за което не е било
заплатено обезщетение.
Към настоящия момент, имотите в предишН.е
си реални граници се намират в границите на поземлен имот с идентификатор
68134.1369.2156 с обща площ на имота 45 720 кв.м., закупен от ответника „Т.“
ЕООД през 2016г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №31, том
I, рег. №2321, дело №29/2016г. на нотариус М.Д.-С., от продавача – синдика на
„Национален изследователски институт по транспорта“ ЕООД, легитимиращ се като
собственик с констативен нотариален акт №80, том V, рег. №27776, дело
№883/2002г. на нотариус А.Ч..
Ищците молят съда да се произнесе с
решение, в което да ги признае за собственици на процесН.е недвижими имоти,
като квотите на всеки от ищците в съсобствеността и процесН.е имоти са
индивидуализирани с уточнение на исковата молба, направено с молба от
27.09.2021г. и подробно в о.с.з., проведено на 22.10.2021г. При уважаване на
иска, молят съда да постанови отмяна на осн. чл.537, ал.2 от ГПК на посочения
по-горе нот. акт от 2002г., както и да бъде прогласена нищожността на нот. Акт
№154 от 2016г. С уточН.елна молба от 27.09.2021г. ищците сочат, че последН.е им
претенции са за отмяна и прогласяване нищожността на посочеН.е нотариални
актове като законна последица от съдебното решение, с което исковете за
собственост са уважени – тоест не представляват отделни искове.
По делото са постъпили данни, че пред
СРС е висящ спор по гр. д. № 75419 по описа за 2019г. на СРС, 127-ми с-в. Ищци
в това производство са същите физически лица - ищци и по настоящото дело. От
приложената искова молба е видно, че исканията до съда също съвпадат – да бъдат
признати ищците за собственици в съответН.е ид. части на процесН.е 4 бр.
недвижими имота по силата на настъпила в тяхна полза реституция по ЗВСВОНИ.
Исковата молба, по която е било
образувано делото пред СРС, е насочена срещу Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. С молба на ищците от
29.09.2020г. е посочено, че установителН.е искове се насочват и срещу „Т.“
ЕООД, който да бъде конституиран като ответник в процеса и е направено искане
да се прогласи нищожността на нот.акт №154/30.03.2016г., с който поземлен имот
с идентификатор 68134.1369.2156, в чиито граници се намират имотите на ищците,
е бил закупен от „Т.“ ЕООД.
В открито съдебно заседание, проведено
на 22.10.2021г., страН.е заявяват, че делото пред СРС и към момента е висящо.
Ищците, чрез адв. А., поддържат, че не е налице субективен идентитет между
делата, доколкото претенциите по това дело са насочени само срещу Държавата.
Признава, че с молба от 29.09.2020г. по гр. д. №75419/2019г. на СРС са насочили
исковете си и срещу „Т.“ ЕООД, но впоследствие, след образуването на делото
пред СГС, исковете срещу този ответник са били оттеглени.
Ответникът, чрез адв. К., взема
становище за наличие на предпоставките по чл.126 от ГПК. Изтъква, че е закупил
имота от синдика на дружество – “Н.И.ПО Т.“ ЕООД, което
преди това го е получило от Държавата. В този смисъл, ответникът се явява
правоприемник на Държавата, поради което решението по делото, висящо пред СРС,
при всички случаи ще има сила на пресъдено нещо спрямо него. Позовава се на
практика на ВКС, съгласно която „същите страни“ по смисъла на чл.126 от ГПК са
не само лицата от чието име и срещу които се води делото, а и всички лица по
отношение на които решението по делото има обвързваща сила. Ето защо, счита, че
настоящото дело, като по-късно образувано за същия спор и между същите страни,
следва да бъде прекратено.
Становището на ответника е неправилно и
следва да бъде оставено без уважение, поради следното:
Предмет на предявеН.е искове е правото на собственост върху подробно описаН.е
в исковата молба и уточН.елН.е молби 4 бр. недвижими имоти, които понастоящем
се твърди да се намират в границите на имота с идентификатор
68134.1369.2156 - собственост на
ответника. Последният имот е закупен от „Н.“ ЕООД, който от своя страна се
легитимира като собственик по силата на констативен акт за собственост от
2002г. и акт за държавна собственост от 1997г.
Следователно, исковете по настоящото дело с предмет собствеността върху
процесН.е недвижими имот, са насочени срещу настоящия собственик и последен
приобретател на имота с идентификатор
68134.1369.2156 , а исковете по делото, висящо пред СРС – срещу праводателя на
неговия праводател. Доколкото Н.о се твърди, Н.о се установява имотът да е
придобит от ответника „Т.“ ЕООД в хода на делото, образувано пред СРС,
становището му, че е налице субективен идентитет по двете дела, е неправилно.
Както е прието в ТР 4/2014г. на ОСГК на ВКС, т.3Б – в случаите, когато
спорният имот е станал предмет на разпоредителна сделка преди предявяването на
исковата молба, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по
делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно
основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е
обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще
наложи воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правН.е си действия
/изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото
на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу
приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото
му на собственост.
В конкретния случай, ищците са направили именно това – насочили са исковете
си както срещу праводателя – Държавата, която се е разпоредила с имотите, по
отношение на които се твърди да е настъпила реституция по силата на закона,
така и срещу настоящия собственик – последния приобретател „Т.“ ЕООД. Въз
основа на приетото разрешение на въпроса в горецитираното тълкувателно решение,
налице е правен интерес от воденето на исковете и по двете дела.
Ищецът обаче не е заявил всичките си претенции за разглеждане в рамките на
едно производство /което според настоящия съдебен състав би било най-икономично
от процесуална гледна точка/ или по-точно – първоначално ги е заявил, но
впоследствие не ги е поддържал и страН.е не спорят по въпроса, че
производството пред СРС по исковете, насочени срещу „Т.“ ЕООД е било прекратено.
При това положение, налице са два паралелно движещи се процеса с предмет
правото на собственост на ищците – срещу праводателя и срещу последващия
приобретател на вещта. Налице е връзка между делата, която според настоящия
съдебен състав би обусловила съединяване на делата по реда на чл.213 от ГПК и издаване
на общо решение по тях с цел процесуална икономия и избягване на опасността от
установяване на противоречиви релевантни факти по исковете срещу двамата
ответници. Така ищците биха получили максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на
двамата ответници, които са засегнали правата им.
Съединяване обаче на този етап не може да се постанови по две причини – на
първо място, защото делата са висящи пред различни съдилища и на второ място – защото
настоящото дело се явява по-късно образувано, а по правило при съединяване на
делата, по-късно образуваното се съединява към по-ранно образуваното, а не
обратното.
Същевременно,
с молба на ищците от 27.09.2021г., в изпълнение указания на съда, са посочени
конкретно идеалН.е части от правото на собственост върху процесН.е недвижими
имоти, които всеки от ищците претендира да му бъде признато, съобразно наследствеН.е
им квоти и те са както следва: 10/180 ид. част за А.Х., 25/180 ид.ч. за М.Х.,
25/180 за Г.Х. и 15/180 за Г.М.. Видно от представеното още с исковата молба
удостоверение за данъчна оценка на имота, данъчната оценка на 1/18 /или 10/180/
ид.част от същия е 14 357,70 лв. Следователно, данъчната оценка на 25/180
ид.ч. е 35 894,24 лв, а на 15/180 – 21 536,54 лв. Видно е, че цената
на всеки от предявеН.е искове, която се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, е под 50 000 лв.
Съгласно
чл.104, т.3 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете за
собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.
Доколкото Н.о един от предявеН.е искове, видно от посоченото по-горе, не
отговаря на това условие, съдът намира, че не е родово компетентен да разгледа
делото. На осн. чл.104. т.3 във вр. с чл.103, вр. с чл.118 от ГПК производството пред СГС
следва да бъде прекратено, а делото изпратено на родово компетентния районен
съд, който съобразно правилата за местната подсъдност се явява СРС. По своя
преценка, районният съд може да пристъпи към съединяване на делото към гр. д. №
75419 по описа за 2019г. на СРС, 127-ми с-в за общо разглеждане, ако намери, че
са налице основания за това.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за прекратяване на производството по делото на осн. чл.126 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 929/2021 г.
по описа на СГС, I-30 състав, като ИЗПРАЩА
делото на родово компетентния Софийски районен съд на основание чл. 104, т. 3 ГПК вр. с чл.103, вр. с чл. 118, чл.1 и ал. 2 ГПК.
Определението в прекратителната си част
подлежи на обжалване от страН.е с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
връчване на препис.
След влизане в сила на определението,
делото да се изпрати на Софийски районен съд.
СЪДИЯ: