РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. , 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100316 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„Юр. Б.” АД, с ЕИК *******, гр.С. против В. М. С. от с.Ил., обл.Бл.. Иска се
да бъде признато по отношение на ответника, че ответника дължи на ищеца
сума в общ размер на ******* лева, представляваща общият размер на
задължението по сключения договор между страните, от които: ********лева,
представляващи не погасена главница по договора ******* лева -
възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 02.08.2021 г.,
******лева- мораторна лихва за периода от 15.05.2021 г. до 10.08.2021 г.,
****** лева- такси и разноски, дължими за периода от 19.04.2021 г. до
10.08.2021 г. Иска се също така да бъде присъдена законната лихва за забава от
предявяването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК до окончателното заплащане на дълга, както и да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сторените разноски.
Твърди се от ищеца, че между В. М. С., като кредитополучател, и „Юр.
Б.“ АД, като кредитор, е сключен договор за банков кредит № ******, по
силата на който ответника е използвал банков кредит в размер на *******
1
лева. Срокът за ползване и погасяване на кредита е удължен със 6 месеца с
допълнително споразумение от 09.06.2020 г., с последна вноска на 15.09.2028
г. На 15.04.2021 г., кредитополучателят е преустановил заплащането на
дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. С оглед на
формираното просрочие по кредита, на осн. чл.14 от договора банката е
обявила кредита изцяло и предсрочно изискуем с връчена покА. до длъжника
на дата 02.08.2021 г., като за връчване на покА.та са сторени съответните
разноски. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите
по договора суми, ищеца е предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу В. М. С.. По заявлението е образувано
ч. гр. д. № 1133/2021., по описа на РС Гоце Делчев, по което е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за суми в общ размер на
********* лева, от които: ******** лева, представляващи непогасена
главница по договора; 787.91 лева - възнаградителна лихва за периода от
15.04.2021 г. до 02.08.2021 г.; 92.59 лева - мораторна лихва за периода от
15.05.2021 г. до 10.08.2021 г.; 104.50 лева - такси и разноски, дължими за
периода от 19.04.2021 г. до 10.08.2021 г. Срещу заповедта е постъпило
възражение, поради което и във връзка с дадените от съда указания са
предявени настоящите искове. Задължението не е изпълнено доброволно от
длъжника и към настоящия момент, поради което ищецът упражнява с
исковата молба правото си да обяви договора за банков кредит за изцяло и
предсрочно изискуем.
Правна квалификация на предявения установителен иск е по чл.430
и чл.432, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД във р. с чл.422, във вр.
с чл.415 от ГПК.
От стрА. на ответника е постъпил отговор, в който се
застъпва становище за недопустимост на предявените искове. По същество
счита исковете за неоснователни. Оспорва изложеното в исковата молба и
уточняващата молба, че към датата на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК са били на лице условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, т.к. кредитополучателя е бил редовен платец и кредита
е бил редовно обслужван. Оспорва, твърдението, че предсрочната
изискуемост по договора за кредит е обявена на 02.08.2021 г. с връчена до
длъжника покА.. На 02.08.2021 г. ответника е бил извън стрА.та и не е
подписвал известия за доставяне за пратка изпратена от ищеца. Счита, че
2
волеизявлението за предсрочна изискуемост, направено с исковата молба е
незаконосъобразно, поради което частта от кредита, която ищецът претендира,
че е предсрочно изискуема, не е стА.ла изискуема до момента на предявяване
на иска и исковете на ищеца в тази им част са неоснователни. Уредбата на
предсрочната изискуемост е императивна и хипотезите, в които може да е
налице предсрочна изискуемост, са уредени лимитативно чл. 432, ал. 1 от ТЗ и
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Уговорките в т. IV от Общите условия и чл. 14 от договора
са нищожни поради противоречие със закона, тъй като не е налице нито една
от хипотезите, предвидени в ЗКИ и ТЗ.Счита, че представеното по
делото извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков
кредит ********* от 10.03.2020 г. е с недостоверно съдържание, тъй като
възпроизвежда парично задължение, което в действителност не съществува.
Същевременно, представеното извлечение не съдържа
необходимата информация за усвояването на кредитната сума, за настъпила
предсрочна изискуемост на целия дълг, за брой неплатени вноски, за момент,
от който банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита и т.н.
Кредитора не е представил доказателства за датата на която е предоставил
сумата по кредита. Договорът за кредит не отговаря и на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК и е недействителен. В договора е посочен
годишен процент на разходите единствено като абсолютна процентна
стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисление на ГПР. Липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12
ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Отделно от това, получаването на кредита е
обвързано с плащане на застраховка „Защита на плащанията”, която е
включена като част от общия размер на кредита, поради което
застрахователната премия трябва да бъде включена в ГПР и липсата й води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Клаузата за такса в чл.5
такса за разглеждане на кредита и месечната такса за обслужване на
разплащателната сметка, разкрита по кредита, съгласно т.2 от чл.5
са недействителни като неравноправни и противоречащи на добрите нрави
и влиза в колизия с чл.10, ал.2 от ЗПК. Клаузата, предвиждаща начисляване
3
на разходи за събиране на вземането при забава на кредитополучателя,
нарушава забрА.та на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Клаузите в
процесния договор и приложенията към него, не са индивидуално договорени,
същите са неравноправни и договора се явява нищожен.
Отделно от това счита, че вземанията на ищеца по процесния договор за
кредит са погасени по давност. Давностният срок за погасяване
на претенцията на ищеца за реално изпълнение на задълженията за връщане
на получените по договора за кредит суми е общият петгодишен по чл. 110
ЗЗД. Началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта
на съответната погасителна вноска, поради което не се явява датата
на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.130 от
ГПК, чл.60, ал.2 от ЗКИ, чл. 10, ал. 1, т. 12, чл.10а, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т.
12, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1, чл.33, ал.1, чл.143, чл.145, ал.1 от ЗПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо отношение:
На 10.03.2020 г. между „Юр. Б.“ АД, с ЕИК *******, гр.С., в качеството
на кредитодател от една стрА. и от друга стрА. В. М. С., ЕГН **********, като
кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № ********.
Съгласно договора ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в
размер на 16728.00 лева за текущи нужди. С чл.1, ал.2 и ал.3 страните се
съгласяват, че застрахователна премия за сключване на застраховка „Защита на
плащанията“ и дължимите към датата на отпускане на кредита такси ще бъдат
удържани от банката при усвояване на кредита. В чл.2, ал.3 от договора е
предвидено, че 1522 лева от сумата ще бъде преведена по конкретна банкова
сметка и ще служи за погасяване на задължения по договор за кредитна карта,
а сума в размер на 1963 лева ще бъдат преведени по друга банкова сметка с
цел предсрочно погасяване на задължение по договор за потребителски
кредит. От своя стрА. С. се задължил да върне кредита, заедно с дължимите
лихви 96 месечни вноски, подробно посочени като срок и размер в
погасителен план, неразделна част от договора за заем. Договорено е (чл.3), че
за първите 12 месеца кредитополучателя дължи на банката лихва, изчислена
при прилагане на годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 7%, а от 13-я
месец до крайния срок а издължаване дължи лихва, изчислена при променлив
4
ГЛП в размер на 7%, представляващ референтен лихвен процент плюс
фиксирА. договорна надбавка, в приложение към кредита е описА.
методологията на определяне на референтен лихвен процент по договора. В
чл.3, ал.8 е определен размера на годишния процент на разходите (ГПР) на
8.24%, а в ал.9 са посочени допусканията, при изчисляване на ГПР.
По делото са представени и договора за сключена застраховка относно
живота и трудоспособността на ответника, във връзка с процесния договор за
кредит, ведно с декларация на С. към него.
На 09.06.2020 г. по искане на ответника между страните е подписано
допълнително споразумение към договора, с което било договорено
дължимите главници и лихви по договора да бъдат отсрочени за срок от 6
месеца, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима
за м.05.2020 г. След изтичане на срока за отсрочване, погасяването
продължава, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска за
м.11.2020 г. Договорено е, че срокът на договора се удължава с
продължителността на така договорения период на отсрочване, като се
начислява лихва, съгласно договора за кредит, а след изтичане на периода на
отсрочване, непогасената лихва се разпределя на равни части, които се
добавят към всяка вноска. Към допълнителното споразумение и като
неразделна част от него, е приложен нов погасителен план, с последна вноска,
дължима на 15.09.2028 г.
Ответника преустановил заплащането на дължимите вноски за главница
и лихва на 15.04.2021 г. Поради това банката отправила до него покА. за
изпълнение, с която го уведомила, че обявява вземанията по процесния
договор за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми и го поканила в 7 дневен
срок от получаването да заплати сума в общ размер на 16378 лева. ПокА.та е
връчена на С. на 02.08.2021 г., както се установява от представеното известие
за доставяне на „Български пощи“ ЕАД.
Тъй като и след това по кредита не постъпили плащания, ищцовата
банка предявила заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК срещу В. М. С.. По заявлението е образувано ч. гр. д. №
1133/2021 г., по описа на Районен съд - Гоце Делчев, по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за суми в общ размер
на ******** лева, от които: ******* лева, представляващи непогасена
5
главница по договора; 787.91 лева - възнаградителна лихва за периода от
15.04.2021 г. до 02.08.2021 г.; 92.59 лева - мораторна лихва за периода от
15.05.2021 г. до 10.08.2021 г.; 104.50 лева - такси и разноски, дължими за
периода от 19.04.2021 г. до 10.08.2021 г. Присъдени били в полза на заявителя
и сторените разноски в заповедното производство в размер на 337.14 лева за
заплатена държавна такса и 901.70 лева за адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което на
банката е указано да предяви иска за установяване на вземането си. В
изпълнение на разпореждането са предявени настоящите искове.
По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза, по която
заключението на вещото лице е, че с Договор за потребителски кредит №
FL10****** между В. М. С., като кредитополучател и „Юр. Б." АД, като
кредитор е сключен на 10.03.2020 г. Размера на кредита, предоставен от
кредитора по разплащателна сметка с IBAN: № BG **************** на
кредитополучателя, е ********* лв. Погасяването на кредита е на анюитетни
месечни вноски, включващи главница и посочени като брой, размер и падежна
дата в Погасителния план със срок на издължаване на кредита - 15.03.2028 г.
Кредита е предоставен при фиксирА. лихва за първите двА.десет месеца - 7%,
а за периода от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на
кредита, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва,
формирА. от сбора на Променлив годишен лихвен % в размер на 7%,
представляващ референтен лихвен процент (ПРАЙМ), плюс фиксирА.
договорна надбавка. Годишния процент на разходите е 8.24%. Общата сума,
дължима от Кредитополучателя е *********лв., изчислени към момента на
сключване на договора. На датата на сключване на договора е удържА. такса в
размер на ****** лв. за застраховка и ***** лв. за обработка на документи по
кредита.
С Допълнително споразумение от 09.06.2020 г. към Договор за кредит
№ FL1******** банката и кредитополучателя се договорили плащането на
дължимите главници и лихви по договора за кредит да бъдат отсрочени за
срок от 6 месеца, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска
по кредита, дължима през м. 05.2020 г. След изтичане периода на отсрочване,
Кредитополучателят продължава да погасява задълженията по кредита,
считано от падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима към м.
6
11.2020 г. Срокът на договора за кредит се удължава с 6 месеца.Изготвен е нов
Погасителен план, съгласно който задълженията по кредита следва да бъдат
погасени на 15.09.2028 г. За периода на отсрочване Банката начислява лихва
съгласно условията на договора, която след изтичане периода на отсрочване се
разпределя на равни части, които се добавят към всяка вноска по кредита и се
погасява за период от 24 месеца, но не по-късно от крайния срок на договора.
На 10.03.2020 г. по разплащателна сметка с IBAN: BG
**************** на В. М. С. са преведени *********** лв. - изцяло усвоен
кредит.
В таблици вещото лице е посочило сумите на усвояване на кредита,
както и тези, постъпили за погасяването му. Последните суми, постъпили за
погасяване на кредита са от 15.04.2021 г.
Заключението на вещото лице е, че размерът на дължимата главница по
договора за кредит към 10.08.2021 г. е в размер на ********* лв.
(********************** лева и осемдесет стотинки). Размерът на
договорната лихва по договора за кредит към 10.08.2021 г. е в размер на 443.10
лв. (четиристотин четиридесет и три лева и десет стотинки). Размерът на
договорените разсрочените лихви по спасителни периоди по договора за
кредит към 10.08.2021 г. е в размер на 87.31 лв. (осемдесет и седем лева и
тридесет и една стотинки). Размерът на таксите по договора за кредит към
10.08.2021 г. е в размер на 10.50 лв. (десет лева и петдесет стотинки).
Непогасените просрочия към 02.08.2021 г. са както следва: Главница –
543.10 лв. (петстотин четиридесет и три лева и десет стотинки);
Възнаградителна лихва – 436.09 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и
девет стотинки), състояща се от договорна лихва – 365.62 лв. и разсрочени
лихви по спасителни периоди – 70.47 лв.; Месечна такса съгласно чл.5, т.2 от
Договора за кредит – 10.50 лв. (десет лева и петдесет стотинки).
След 10.08.2021 г. са постъпвали суми по сметката, обслужваща
кредита от Ап. Г. Д., ДА.ила Ап. Д. и от ЧСИ по ИД 414/2022 г. Общо от Ап. Г.
Д. са постъпили ******** лв. (*************** лева) по сметката на
ответника, като вещото лице е отразило в отделна таблица за погасяването на
кои части от кредита са отнесени сумите. На 09.09.2022 г. ДА.ила Ап. Д. е
внесла по сметката на ответника сума в размер на 240.00 лв. (двеста и
четиридесет лева). С част от тази сума в размер на 181.21 лв. са погасени
7
присъдени съдебни вземания за разноски, а с остА.лата сума 58.79 лв. са
погасени присъдени съдебни вземания за лихви. На 21.07.2023 г. по сметката
на ответника е постъпила сума в размер на 1 320.02 лв. (хиляда триста и
двадесет лева и две стотинки), като 15.00 лв. са използвани за погасяване на
присъдени съдебни вземания за разноски, а 1305.02 лв. - за погасяване на
присъдени съдебни вземания за главници.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че при справка с ищцовото
дружество е уточнено, че вземанията, за които са отнесени плащанията, са по
заповедното, а не по изпълнителното производство. След получените
погасявания от стрА. на ответника, след 10.08.2021 г., дължимата главница е в
размер на 13 855.83 лв. Уточнява, че цитираните в заключението спасителни
периоди представляват периода през който се спира плащането на кредита
поради пандемията от Ковид 19 през 2020 г. Спирането е за 6 месеца,
сключено е допълнително споразумение на 09.06.2020 г., като се начислява
само лихва, считано от падежната дата през м.05.2020 г. до падежната дата м.
06.2020 г. Спира се плащането по договора и се изготвя нов погасителен план,
като задълженията по кредита следва да бъдат заплатени до 15.09.2028 г. За
този период, през който се отчислява плащането се начислява само лихва и
тази лихва се разпределя на 24 равни вноски, след изтичане на периода на
спиране и те се добавят към основната вноска.
Заявява, че към 10.08.2021 г. размера на договорената лихва и размера
на разсрочените лихви е 530.41 лв., а от допълнително направените вноски на
ответника са прихвА.ти 880.50 лв., т.е. 350.09 лв. повече от колкото има
дължими към 10.08.2021 г. В начислената от банката сума от 880.50 лв. се
включват 10 непогасени вноски за лихва в размер на 787.91 лв. и мораторна
лихва в размер на 92.59 лв., общо 880.50 лв. В извлечението от счетоводните
книги тази лихва също е начислено за 10 вноски, докато за периода, за който
се претендират се дължат 4 вноски за лихва. От друга стрА. до края на падежа
на договора са повече от 10 дължими вноски, поради което вещото лице не
може да каже защо са приети 10 броя вноски.
Вещото лице е представило и допълнително заключение, с което е
уточнило размера на мораторната лихва по договора за кредит към датата на
изготвяне на извлечението от счетоводните книги, който е 387.98 лв. (триста
осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки).
8
Съдът намира, че заключенията на вещото лице отговарят пълно и
точно на поставените въпроси и ги кредитира изцяло, както и кредитира
дадените в съдебно заседание уточнения.
Ответника повдига възражение по отношение на допустимостта на
иска, като твърди, че по заповедното дело № 1133/2021г. в срок е подадено
възражение по чл. 414а от ГПК, но съдът не го е администрирал.
Съдът счита възражението за недопустимост на иска за неоснователно.
Възражението по чл.414а ГПК се основава на твърдение за частично или
цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. Срокът за
доброволно изпълнение за заповедта за изпълнение е започнал да тече на
01.03.2023 г. - дата на връчване на покА.та за доброволно изпълнение,а във
възражението са наведени твърдения, че С. е изпълнил задълженията си по
кредита още преди връчване на ПДИ. Следователно възражението има
характер на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, както е било администрирано от
заповедния съд.
Предвид изложеното, исковете са предявени в определения от закона
едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск,
от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество предявеният иск е частично основателен, по
следните съображения:
Не се спори по делото, а беше установено и от представените
доказателства, че между „Юр. Б.“ ЕАД, гр.С. от една стрА. като кредитодател
и от друга стрА. В. М. С. от с.Илинден, като кредитополучател са възникнали
облигационни отношения въз основа на договор за стоков кредит №
FL*********, сключен между страните на ********** г. Съгласно договора
ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в размер на
***********лева за текущи нужди. В чл.2, ал.3 от договора е предвидено, че
1522 лева от сумата ще бъде преведена по конкретна банкова сметка и ще
служи за погасяване на задължения по договор за кредитна карта, а сума в
размер на 1963 лева ще бъдат преведени по друга банкова сметка с цел
предсрочно погасяване на задължение по договор за потребителски кредит. От
своя стрА. С. се задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви 96
месечни вноски, подробно посочени като срок и размер в погасителен план,
9
неразделна част от договора за заем. Договорено е (чл.3), че за първите 12
месеца кредитополучателя дължи на банката лихва, изчислена при прилагане
на годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 7%, а от 13-я месец до крайния
срок а издължаване дължи лихва, изчислена при променлив ГЛП в размер на
7%, представляващ референтен лихвен процент плюс фиксирА. договорна
надбавка, в приложение към кредита е описА. методологията на определяне
на референтен лихвен процент по договора.
По искане на ответника, на 09.06.2020 г. между страните е подписано
допълнително споразумение към договора, с което било договорено
дължимите главници и лихви по договора да бъдат отсрочени за срок от 6
месец, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима
за м.05.2020 г. След изтичане на срока за отсрочване, погасяването
продължава, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска за
м.11.2020 г. Договорено е, че срокът на договора се удължава с
продължителността на така договорения период на отсрочване, като се
начислява лихва, съгласно договора за кредит, а след изтичане на периода на
отсрочване, непогасената лихва се разпределя на равни части, които се
добавят към всяка вноска. Към допълнителното споразумение и като
неразделна част от него, е приложен нов погасителен план, с последна вноска,
дължима на 15.09.2028 г..
Както се установява от заключението на вещото лице, ищцовото
дружество е изпълнило своите задължения по договора.
От своя стрА. ответника заплатил по договора на два пъти сума в
размер на общо 405.50 лв., от които за заплащане на главница били прихвА.ти
194.84 лв., а 210.66 лв. били прихвА.ти за договорна лихва.
Ответника повдига възражение относно съответствието на процесния
договор за кредит с изискванията на закона, като твърди, че ГПР е посочен
единствено като абсолютна стойност, но няма посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчислението му, не е включена таксата за
застраховка, а в погасителния план няма информация относно правото на
потребителя във всеки момент да получи извлечение от сметка. Повдига
възражение за недействителни като неравноправни на клаузата на чл.5 от
договора, предвиждаща такса за разглеждане на кредита и за заплащане на
месечна такса по обслужване на разплащателната сметка по кредита. Твърди,
10
че клаузите на договора не са индивидуално договорени и като такива не са
обвързващи. Неравноправни са и клаузите на чл.3 от договора, тъй като са
изготвени предварително от банката и не дават яснота относно начина на
изчисляване на лихвения процент. Повдига и възражение за погасяване по
давност на вземанията по договора, като счита, че давността е общата 5
годишна такава и тече от падежа на всяка погасителна вноска.
Съдът намира възраженията за неоснователни.
В договора са посочени допусканията, използвани при изчислението на
ГПР, описани са таксите и лихвите, дължими по кредита, както и е описано, че
промяната на лихвения процент води и до промяна на разходите по кредита.
Не беше доказано твърдението, че в ГПР не е включен размера на таксата за
застраховка. Съдът не споделя становището, че клаузата на чл.5 от договора,
предвиждаща такса за разглеждане на кредита и за заплащане на месечна такса
по обслужване на разплащателната сметка по кредита са недействителни като
неравноправни, както и че клаузите на договора не са индивидуално
договорени. Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили. Тази обща разпоредба е приложима и към договорите за
банков кредит, представляващи по своята същност вид граждански договор
(близък по характеристики на договор за паричен заем) и по отношение на
този вид граждански договор са приложими общите принципи на
гражданските правоотношения - на равнопоставеност на субектите на всяко
едно гражданско правоотношение. След като се е съгласили с тези
начислявани такси, ответникът не може да се позовава на нищожност на така
приетите от него клаузи. По смисъла на ЗПП се посочва, че не се счита
индивидуално договорена клауза от договор, която е съставена предварително
и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание,
особено в случаите на договори с общи условия. В настоящия случай договора
не е сключен при общи условия, не се доказва от ответника, че не е
индивидуално договорен. Същевременно, липсата на индивидуално
договаряне е само едно от изискванията, за да бъде приета една клауза за
неравноправна. Необходимо е освен това, същата да създава в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност (неравновесие) между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Примерното изброяване на такива
клаузи не следва да се тълкува категорично като съществуваща
неравнопоставеност в подобна хипотеза, а следва във всеки един конкретен
11
случай да се изследват клаузите във връзка с остА.лите условия по договора.
Разглеждайки договора в цялост, съдът намира, че не е налице
неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, водещи до
недействителност на процесния договор. Също така, възможността на
потребителя по всяко време да получи от всеки финансов център на банката
погасителен план е предвидена в договора.
Неоснователно е и възражението за неравноправност на клаузите на
чл.3 от договора, тъй като не дават яснота относно начина на изчисляване на
лихвения процент. Към договора е приложена методология за изчисляване на
лихвения процент, подписА. от ответника и представляваща неразделна част
от договора. В същата подробно е описано как се изчислява лихвения процент
по договора.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност
на вземанията по договора за кредит, с изтичане на общата 5 годишна давност
от датата на изискуемост на всяка погасителна вноска. Трайно установена е
съдебната практика, че при разсрочването на едно парично задължение, което
по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), при
уговорка плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае
за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в
този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от стрА. на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. И в настоящия случай кредитното задължение е
единно и цялостно, единствено е разсрочено по волята на страните, поради
което и давността за него е пет години, а не три години, като давността
започва да тече от падежа на последната погасителна вноска, когато е
изискуем целия дълг.
В настоящия случай поради обявяване на вземанията по договора за
кредит за предсрочно изискуеми от дата 02.08.2021 г. погасителната давност
започва да тече от тогава. Тя обаче е прекъсната с подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, подадено на 17.08.2021 г. По
силата на чл.422, ал.1 от ГПК и настоящата искова молба се счита за
предявена на същата дата – 17.08.2021 г., а по време на съдебното
производство давност не тече.
Поради закъснението за плащане на вноски по кредита, ищцовото
12
дружество изпратило до ответника уведомление, че обявява вземанията по
кредита за предсрочно изискуеми. Уведомлението било изпратено със
известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД и получено лично от В. С. на
02.08.2021 г. Предвид изложеното, банката е упражнила надлежно правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем и съдът намира волеизявлението за
действително.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че не са налице
условията за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми,
предвидени в чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.60, ал.2 от ЗКИ. Възможността за
обявяване на предсрочна изискуемост е предвидена в чл.14 от процесния
договор за кредит при при непогасяване в срок на една или повече вноски по
кредита. Както се установява от извлечението от банкови книги и от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, предсрочна изискуемост
банката е обявила след три непогасени вноски за главница, с което е
възникнало условието за обявяване на предсрочна изискуемост по чл.432,
ал.1, пр.1 от ТЗ – условията за обявяване на предсрочна изискуемост да са
предвидени в договора. Предвид изложеното и във връзка със съдържанието
на извлечението от банкови книги, приложено по заповедното производство,
банката е имала право и да предяви заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение след обявената предсрочна изискуемост.
Ответника оспорва твърдението, че е получил лично известието, за
доставяне, към което е приложено уведомлението за обявяване на вземанията
по кредита за предсрочно изискуеми.
Отбелязването върху известието за доставяне за връчването му лично на
В. С. е направено от длъжностно лице, в кръга на службата му. Поради това
неистинността на отбелязването следва да се докаже от оспорилото го лице.
Ответника не ангажира безспорни доказателства за твърденията си, че
подписа на известието за доставяне не е положен от него, че на посочената
дата – 02.08.2021 г. той е бил извън стрА.та, поради което не би могъл да
получи уведомлението.
По искане на ответника е изискА. и представена по делото справка за
регистрираните му пътувания през границата на стрА.та, която установява, че
за период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. има регистрирано излизане на В. С.
от стрА.та през аерогара София на 13.03.2021 г. Тъй като България е член на
13
Европейския съюз, е общоизвестно, че не всички преминавания през
сухопътната граница на стрА.та се регистрират, поради което ако С. се е
върнал, пътувайки с автомобил, е възможно влизането му в стрА.та да не е
отразено.
Ответника представя и трудов договор за срок от 31.03.2024 г. до
30.03.2022 г. с „АВP Bandon“, с твърдения, че дружеството е базирано в
Ирландия. В договора е отбелязано, че работника има право на годишен
отпуск в размер на 4 работни седмици. Не са представени доказателства, че
отпуска е ползван по време, различно от м.08.2021 г., съответно както се каза,
не се събраха категорични доказателства, че известието за доставяне не е
връчено на ищеца, тъй като той не е бил в стрА.та.
Предвид горното, съдът намира, че възражението на ответника, че през
2021 г. не е получил уведомлението за обявяване на вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми, не бе доказано.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено чрез
предаването му на куриерска фирма на 17.08.2021 г. Следва да се упомене, че
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е приложено и към
исковата молба, и ведно с нея е достигнало до ответника.
След издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
1133/2021 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, по образуваното
изпълнително дело са постъпили суми за погасяване на задължението от
лицата Ап.Г. Д. и ДА.ила Ап. Д., и от ЧСИ по ИД 414/2022 г. Общо от Ап. Г. Д.
са постъпили ********лв. (**************** лева) по сметката на ответника,
като вещото лице е отразило в отделна таблица за погасяването на кои части
от кредита са отнесени сумите. На 09.09.2022 г. ДА.ила Апостолова Додунчева
е внесла по сметката на ответника сума в размер на 240.00 лв. (двеста и
четиридесет лева), като със сума в размер на 181.21 лв. са погасени присъдени
съдебни вземания за разноски, а с остА.лата сума 58.79 лв. са погасени
присъдени съдебни вземания за лихви. На 21.07.2023 г. по сметката на
ответника е постъпила сума в размер на 1 320.02 лв. (хиляда триста и двадесет
лева и две стотинки), като 15.00 лв. са използвани за погасяване на присъдени
съдебни вземания за разноски, а 1305.02 лв. - за погасяване на присъдени
съдебни вземания за главници.
14
Съгласно заключението на приетата по делото експертиза, размера на
дължимата главница по процесния договор за кредит към 10.08.2021 г. е
15781.80 лв. С оглед уточненията на вещото лице, след получените
погасявания от стрА. на ответника след 10.08.2021 г., дължимата главница по
договора за кредит е в размер на 13 855.83 лв.
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Вещото лице уточнява също, че към 10.08.2021 г. размера на
договорената лихва и размера на разсрочените лихви е 530.41 лв., макар от
ответника да са прихвА.ти 787.91 лв. (за 10 вноски) и мораторна лихва в
размер на 92.59 лв., общо 880.50 лв. Съответно, съдът намира, че иска за
възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 10.08.2021 г. следва да се
уважи в размер на е 530.41 лв. и да се отхвърли в остА.лата частта, като
неоснователен.
С оглед кредитираното от съда заключение на вещото лице, иска за
такси и разноски по делото към 10.08.2021 г. е основателен в размер на 10.50
лева и неоснователен в остА.лата част до претендирания размер от 104.50
лева.
От стрА. на ищеца се твърди (в уточняваща молба на л.38), че поради
формираното просрочие на длъжника, банката е изготвила покА. за
предсрочна изискуемост до длъжника, като за връчването й са се натрупали и
претендираните разноски. Доказателства за сторени разноски за изготвяне и
връчване на покА.та за предсрочна изискуемост не са представени по делото.
Основателен е предявеният иск за мораторна лихва в размер на 92.59 лв.
за периода от 15.05.2021 г. до 02.08.2021 г.
В съответствие с гореприетото съдът намира за установено, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение ответникът е дължал на ищцовото дружество главница в размер на
********** лева, договорна лихва в размер на 443.10 лв.и договорна
разсрочена лихва в размер на 87.31 лв. или в общ размер на договорните лихви
530.41 лв. за период от 15.04.2021 г. до 10.08.2021 г., мораторна лихва в размер
на 92.59 лв. за периода от 15.05.2021 г. до 02.08.2021 г. и 10.50 лева – такси по
кредита към 10.08.2021 г. Дължимостта на посочените суми се установява от
представените от ищеца документи и от заключението на приетата по делото
15
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като пълно и
компетентно изготвена.
След издаване на заповедта за незабавно изпълнение по договора за
кредит са постъпили суми в общ размер на ********** лв. от които
********лв. за отнесени за заплащане на съдебни разноски, 880.50 лв. за
вземания за лихви и 2015.97 лева за главница. Тъй като въз основа на
заключението на вещото лице, съдът приема, че за лихви, вкл за т.нар
спасителни периоди се дължи сума от 530.41 лв., то остатъка от сумата от
880.50 лв., прихвА.та за заплащане на лихви, или в размер на 350.09 лв. следва
да се отнесе за заплащане на главница. Според заключението на вещото лице
след постъпилите по договора плащания след дата 10.08.2021 г. и направените
прихващания, за главница се дължи 13855.83 лева, а намалена с 350.09 лв., се
дължи главница в размер на 13505.74 лева. Предвид изложеното съдът
намира, че иска относно главницата следва да се уважи в този размер от
******** лева и да се отхвърли в остА.лата част като неоснователен, поради
плащане в хода на производството. В остА.лата част - за лихви, такси и
разноски, исковете подлежат на отхвърляне, но също поради плащане в хода
на производството.
Съгласно приетото в ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното
производство в зависимост от резултата по спора.
По заповедното производство ищеца е сторил разноски в размер на
337.14 лева за заплащане на държавна такса и в размер на 901.70 лева за
възнаграждение на адвокат. От така сторените от ищеца разноски по
заповедното производство в общ размер на 1238.84 лева, съразмерно на
приетите от съда за дължими към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение суми, ******** лева следва да се
присъдят в тежест на ответника.
От стрА. на ищцовото дружество са сторени по настоящото дело
съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса за образуване
на делото в размер на 447.73 лева, в размер на 500 лева за възнаграждение на
вещо лице и в размер на ********* лева за адвокатско възнаграждение.
Повдигнато е от стрА. на ответника възражение за прекомерност на
16
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. С оглед размера на
интереса по делото се дължи възнаграждение в размер на ******** лева. С
ДДС се дължи възнаграждение в размер на ********** лева. Поради това
съдът намира, че заплатеното от ответника възнаграждение не е прекомерно.
Съразмерно с признато за дължимо към момента на образуване на
заповедното производство вземане, от така сторените разноски в общ размер
на ********** лева в полза на ищеца следва да се възложат разноски в
исковото производство в общ размер на *********** лева, а в остА.лата част
искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, като
неоснователно.
За да вземе предвид при определяне на дължимото възнаграждение
размера на вземането, прието за дължимо към момента на образуване на
заповедното производство, съдът взе предвид, че именно с неплащането на
този размер вземане ответника е стА.л причина за образуване на съдебното
производство, а обстоятелството, че претенцията се отхвърля частично, се
дължи на постъпили плащания след образуване на заповедното производство
и издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Ответника също има право на присъждане на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от претенцията, като и тук съдът ще вземе предвид размера
на вземането, прието за дължимо към момента на образуване на заповедното
производство. Ответника претендира да му се присъдят сторените разноски за
адвокатско възнаграждание в размер на ******* лева, съобразно договор
приложен на л. 55 и 103 по делото. Така ответника има право на присъждане
на разноски в размер на 52.38 лева по настоящото производство.
При прилагане на компенсация ответника дължи по настоящото
производство разноски в размер на 3110.80 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че съществува вземане на „Юр. Б.” АД, ЕИК
**********, гр.С. от В. М. С., ЕГН ********** от с.Ил., обл. Бл. за сумата от
********** лева (**************** лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
17
FL1******** от 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК - 17.10.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимото.
Отхвърля като неоснователен искът на „Юр. Б.” АД, ЕИК ***********,
гр.С. да се признае за установено, че има вземане от В. М. С., ЕГН **********
от с.Ил., обл.Бл., за сумата над *************** лева (*************** лева
и седемдесет и четири стотинки) и до претендирания размер от ********
лева, представляваща главница, за сума от 787.91 лева - възнаградителна
лихва за периода от 15.04.2021 г. до 02.08.2021 г., 92.59 лева - мораторна лихва
за периода от 15.05.2021 г. до 10.08.2021 г. и за сума от 104.50 лева - такси и
разноски, дължими за периода от 19.04.2021 г. до 10.08.2021 г., поради
извършено плащане в хода на производството.
Осъжда В. М. С., ЕГН ********** от с.Ил., обл.Бл. да заплати на „Юр.
Б.” АД, ЕИК ************, гр.С. сумата от ******* лева, представляваща
разноски по заповедното производство и сумата от 3110.80 лева,
представляваща разноски по настоящото производство, като оставя без
уважение, като неоснователно искането за присъждане на разноски над
посочения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Благоевград, в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за
двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18