РЕШЕНИЕ
№ 2512
гр. В., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110109678 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. Й. М. срещу
Г. В. Г., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
108 ЗС, чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД с които се претендира:
1/ приемане на установено между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот с площ от 32кв.м., между построената ограда и регулационна
граница, намиращи се в североизточната част на имота, при граници :път,
имот * и имот *, съставляващ част от собствения му имот съставляващ УПИ
*, квартал 2 по действащия план на с. Н., община А., област В., одобрен със
Заповед № *г. за улична и дворищна регулация на Председателя на ОНС-В.,
находящ се в с. Н., община А., обл. В., с площ от 830 кв.м. при граници: от
две страни улица, УПИ-*, УПИ- * обозначена с червен цвят на представената
по делото скица и осъждане на ответника да предаде владението върху
тази част на основание чл. 108 от ЗС;
2/ осъждане на ответника да премахне съществуващата ограда между
УПИ *, квартал 2 по действащия план на с. Н., община А., област В., одобрен
със Заповед № * и УПИ *-собственост на ответника, на основание чл. 109 от
ЗС;
3/ осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на премахнатите изградени от ищеца и съществуващи към момента на
навлизането от ответника в имота 3 броя лози, като това действие е
извършено в периода 3.10.2020 г. - 11.10.2020 г., на основание чл. 45 ЗЗД;
4/ осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500лв.,
представляващи претърпени загуби от подадена от ответника жалба до
Община А., довела до спиране на започнатия от ищеца в имота му строеж до
приключване на проверката, за периода на която е заплащал възнаграждение
на трима работници дневна надница от по 50лв. за всеки в продължение на 10
1
дни, за периода 25.05.2021г.до 06.06.2021г., на основание чл. 45 ЗЗД;
5/ осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева,
представляваща неимуществени вреди от причинените притеснения от
извършената проверка и забавата на строителството, изразяващи се в
психически стрес и дискомфорт, несигурност и изнервеност, за периода от
03.10.2020г.- 06.06.2021г., на основание чл. 45 ЗЗД
и направеното в условие на евентуалност възражение за прихващане
от ответника Г. В. Г. срещу ищеца М. Й. М., със сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ответника неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени на 06.11.2020 г. от
действията на ищеца – от отправени заплахи за живота и здравето на Г.В., на
основание чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба и уточнителните такива се излага, че ищецът е
собственик въз основа на договор за покупко-продажба от *г. на дворно
място, съставляващо УПИ *, квартал 2 по действащия план на с. Н., община
А., област В., одобрен със Заповед № *г. за улична и дворищна регулация на
Председателя на ОНС-В., находящ се в с. Н., община А., обл. В., с площ от
830 кв.м. при граници: от две страни улица, УПИ-*, УПИ- *, ведно с
построената в имота Жилищна сграда, без площ по документ за собственост,
с площ съгласно данъчна оценка 55 кв.м. Твърди се, че ответникът е
собственик на съседния имот, представляващ УПИ *. Излага се, че на
07.11.2020г. ответникът предприел самоуправни действия, като навлязъл в
собствения му имот, премахнал находящите се на границата метален чардак и
три броя лози и поставил ограда, навлизайки в дворното му място с 32 кв.м.
Твърди се, че ответникът изградил по протежението на границата между
двата имота ограда с циментирани в земята метални и циментови колове и
поставена мрежа. Въз основа на посочените действия ищецът предприел
действия по трасиране на имота, като впоследствие сезирал компетентните
органи с жалби, поради навлизане в имота му. Сочи се, че се снабдил с
необходимите книжа за строителство в собствения му имот, но ответникът
депозирал неоснователни жалби срещу него, което довело до спиране на
строителството. От извършена проверка било установено, че поставената от
ответника ограда не е в съответствие с границата между двата имота,
съгласно действащия план на населеното място и документите за
собственост, но същият отказвал да премести оградата си и по този начин
накърнявал правото му на собственост и правото на ползване на имота според
предназначението му, в т.ч. възпрепятствала ищеца да извършва строително-
монтажни дейности, във връзка със изграждането на сграда в собственото му
дворно място. Твърди се, че с поведението си ответникът му причинява
2
неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, несигурност и
изнервеност, от една страна и от друга имуществени вреди, изразяващи се в
отсичането на 3 броя дългогодишни лози в периода 03.10.2020 г. – 11.10.2020
г. и премахването на метален чардак, находящ се на границата на имота,
както и във възпрепятстване и забавяне на строителните работи в имота му,
поради невъзможността за извършване на строителни дейности и влизане на
строителна техника в имота и заплащане на възнаграждения на наетите
работници в 25.05.2021г.до 06.06.2021г. При тези съображения моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за нередовност, евентуално
неоснователност на исковете. Твърди се, че ищецът не е собственик на
процесната част от недвижимия имот, като същата е част е собствена на
ответника. Сочи се, че с договор за издръжка и гледане от 07.08.2013 г. е
придобил от своята майка и съпруга й дворно място с площ от 1075кв.м.,
представляващо УПИ * и дворно място с площ от 500кв.м., представляващо
УПИ *, в кв. 2 на с. Н.. Излага се, че съобразно действащия план
регулационната граница между двата съседни имота е права линия, като от
представената по делото се установявало навлизане в неговия имот, като
издадените скици отразявали противоречиво границите на имотите. Излага се,
че праводателите на ответника са придобили прехвърлените му имоти в
същите граници и квадратура съобразно техните документи за собственост от
1987 г. и 1994 г. Твърди се, че в дворното място на ищеца съществувала
незаконна сграда в нарушение на изискванията за отстояние, заради която в
услуга на предишните собственици ответника отдръпнал оградата си, за да
могат да преминават до къщата си. Излага се, че съгласието за това било
предоставено само на предишните собственици и то се е погасило с
прехвърляне на имота, като действията по поставяне на оградата, били
предназначени, за да се възстанови имота на ответника съобразно правата му
на собственост. Извършил с помощта на специалист трасиране на имота,
поради което и преместил оградата съобразно становището на правоспособен
геодезист. Сочи се, че при възстановяване на оградата бил нападнат вербално
от ищеца, заплашвал ответника и майка му, за което се обърнали към
компетентните органи. От поведението на ответника твърди да е претърпял
3
неимуществени вреди, които оценява на сумата от 2000лв. и за която сума
заявява възражение за прихващане. Сочи се, че е сезирал съответните
строителни органи, поради неправомерни действия по строителство от страна
на ответника, което било негово законово право. Намира, че засадените лози
и чардак се нахождавали в собствения му имот, поради което и били негови
собствени. Сочи се, че ответникът не следва да отговаря за наетите от ищеца
работници, доколкото възнаграждение им се дължи за извършена работа,
което не било сторено. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално за
уважаване на направеното възражение за прихващане и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален
представител изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Настоява се, че по претенцията за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди не са ангажирани никакви доказателства за
обосноваването им, като от ответника са ангажирани такива, които подкрепят
възражението за прихващане. Настоява се, че липсват доказателства, че
регулационният план е приложен и щом не е приложен не можело да се
обосновава граница с него. Сочи се, че липсва вина на ответника, тъй като
последният е действал съобразно трасирането. Твърди, че община А. не е
свършила задълженията си по определяне на границата, не е приложила
регулацията, поради което исковете с правно основание чл. 108 и чл.109 от
ЗС. Претендира разноски. Представени е писмена защита, в която излага
становище за недопустимост на исковете по чл.108 и чл.109 ЗС, тъй като
имотите били регулирани и имало специален ред за определяне на границата
между тях. Намира, че заключението на вещото лице не следва да се
кредитира, тъй като не било вероятно всички технически лица да са издавали
документи с невярно съдържание и да са представяли невярно заключение.
Сочи се, че липсват доказателства РП от 1986 г. да е приложен за процесните
два имота, поради което не е породил действие. Сочи се, че дори
праводателите на ответника да не са собственици въз основа на продажбената
сделка, е придобил имота въз основа на добросъвестно, евентуално
недобросъвестно владение и присъединяване на владението. Сочи се, че щом
регулационният план не е приложен, то границата между имотите била
съобразно представените скици и ответникът притежава законно процесната
част. Подчертава се, че по деликтните искове не са ангажирани доказателства
4
и моли за отхвърлянето им.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представения по делото НА №* г. /л. 88/ Г. В. Г. придобива
чрез прехвърляне недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
имот с площ 1075кв.м., представляващ УПИ *, кв.2 по РП на с. Н., общ. А.,
ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда и стопански
постройки.
От приетия по делото НА №* г. се установява, че ищецът М. Й. М. е
придобил чрез покупко-продажба недвижим поземлен имот с площ 830кв.м.,
представляващо УПИ *, кв.2 на с. Н., общ. А., ведно с построената в имота
жилищна сграда с площ от 55кв.м.
По делото е представен протокол за извършено трасиране от
08.09.2020 г. от „Г.-Д.С.“ ЕООД за извършено трасиране и координиране на
границите на УПИ *, кв. 2 с Н. по регулационния план одобрен със Заповед
№* г.
Представен е протокол за извършено трасиране на имота от * г. от
правоспособно лице „ГЕО проект РТ“ ООД за извършено трасиране и
координиране на границите на УПИ *, кв. 2 с Н..
Видно от представената жалба от 14.01.2021 г. /л. 11/ на М.М. е
сезиран Началника на АГКК гр. В. и Кмета на община А. с искане за
изправяне на границата и преместване на границата съобразно кадастралния
план и да се задължи ответникът Г. Г. да премести границата си.
От представеното писмо с изх. № * г. на Кмета на община А. се
установява, че по подадена от ответника Г.Г. жалба срещу М.М. срещу
започнало строителство в съседен имот с искане за спиране на
строителството, е дадено предписание на ищеца временно прекратяване на
строителството , поради разположение на строежа на 1,70 от съществуващата
ограда. Сочи се, че след заснемане и проучване на документацията е
установено, че материализираната на място ограда не е в съответствие с
границите на имотите съгласно действащия план на селото и документите за
собственост. Установено е, че основите на започнатия строеж са на 3.00 м. от
регулационната граница, поради което не са налице нарушения, за които да се
предприемат действия.
5
Видно от разрешение за строеж №* г. в полза на М.М. е издадено
разрешение за строеж на еднофамилна жилищна сграда с РЗП 99 кв.м.
Видно от жалба от * г. /л.96/ от Г.Г. до Варненски и Великопреславски
митрополит е сигнализирано за непристойно поведение на отец М.,
осъществено на 06.11.2020 г., който отправял заплахи спрямо жалбоподателя
и неговата майка.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
действащият регулационен план на с.Н., одобрен със Заповед №*г. на
Председател на ОНС-В., е върху кадастралния план на селото от 1985г., приет
с техническа комисия. Регулационният план на селото към момента на
изработването му технически е ставал на два етапа. Първо се е проектирал
върху актуалния кадастрален план и е изчертан на плана с молив. След като е
бил проектиран регулационния план с молив върху актуалната кадастрална
основа, се е изготвял окончателния регулационен план, изчертан с мастило.
На окончателният регулационен план е изписана заповедта, с която е приет и
лицето и органа, който го е приел. Местоположението на регулационната
граница на място се определя по координати извлечени от действащия
регулационния план. Вещото лице заключава, че при изготвяне на
протоколите за трасиране от правоспособните лица, на които е било
възложено трасирането на процесната граница от страните, не е използван
регулационния план за определяне на координатите на процесната граница и
координатите на граничните точки не са верни, тъй като са изведени от
кадастралния план. Местоположението на процесната граница се различава в
кадастралния и регулационния план. Вещото лице уточнява, че
правоспоспособното лице, наето от ответника собственик на УПИ *, кв.2, е
допуснало грешка при самото трасиране, като навлиза в южната част от
парцела на ищеца -УПИ *, кв.2, до 1.86м. (съобразно Приложение №1).
Вещото лице сочи, че при сравняване на координатите на граничните точки
на процесната граница, описани в приложените протоколи установява, че
границата в протокола съвпада с границата изчертана с молив на КП
(Приложение №2). Отклонението на трасираната граница от правоспособното
лице на ответника спрямо определената по координати от КП процесна
граница е 1.50м., като се навлиза в имота на ищеца (Приложение №2).
Вещото лице сочи, че от извършената справка в Служба ТСУ при Община А.
установява, че парцели с номера: *, * и *, кв.28 са образувани от разделянето
6
на ПИ 28, кв.2, т.е. няма придаваеми площи по регулация, процесната граница
е проектна. Установява се, че материализираната граница с паянтова ограда не
съвпада с процесната регулационна граница и не съвпада с границата описана
в документите за собственост. Посочено е, че изпълнената ограда на място не
отговаря на границата по Протокол за извършено трасиране от 08.09.2020г. от
„Г.-Д.С." ЕООД, който трасирал и координирал граничните точки на УПИ * и
УПИ *, в кв.2, по регулационния план на с. Н., общ.А., обл.В., одобрен със
Заповед №*г. за улична и дворищна регулация на Председател на ОНС-В..
Извършеното трасиране противоречи на действащия РП на с. Н., защото
процесната регулационна граница по РП не съвпада с изградената на място
ограда и не съвпада с граничните й точки описани в протокола за трасиране.
Вещото лице уточнява, че на скица № *г. е отразена процесната регулационна
граница нанесена на КП от 1985г., а на скица № *г. е отразена процесната
граница по действащия РП на селото. Местоположението на процесната
регулационна граница по действащия РП не съвпада с местоположението й по
КП на селото. Вещото лице сочи, че при извършената проверка в Община А. е
установило, че инвестиционният проект за изграждане на жилищна сграда в
УПИ *, в кв.2 е в съответствие с Виза за проектиране издадена от Гл.
Архитект на Община А. от 28.09.2020г. и съгласно скица №*г. При изготвяне
на визата за проектиране е използвана графиката на парцел *, кв.2 от КП и
инвестиционният проект за процесния поземлен имот е изработен съгласно
Визата за проектиране. Община А. също е допуснала грешка, използвайки
графиката на парцела от КП, а не от действащия РП на селото. Вещото лице
заключава, че между парцелите няма придаваеми части по регулация и
регулационните граници на парцелите се явяват и кадастрални. С оглед на
това Община А. не е обявявала на ответника разрешението за строеж
издадено на ищеца. Установява се, че правоспособното лице на община А.
също е допуснало грешка при трасирането във връзка с депозираната жалба
от 21.05.2021г., тъй като е използвало за извеждане на координатите на
процесната граница, регулацията нанесена върху КП, а не действащия РП на
селото.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че действащата граница е
по регулационния план, като скици са издавани от община А. и от двата
плана. Подчертава, че няма прилагане на план, тъй като имотът е бил един
общ и е разделен на три имота и регулационната граница е станала
7
кадастрална, няма придаваеми части по регулация, което се е осъществило с
РП от 1986г. Няма акт, с който границата да е трасирана. Според РП
границата между двата имота не е права. Установява се, че при посещение на
място вещото лице е установило не съответства на регулационни план и
навлиза в имот * с 10 кв.м. Вещото лице подчертава, че отбелязването в
молив не е одобрено, като със заповедта от 1986 г. е одобрена границата по
регулационната. Изградената ограда е паянтова.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
двама свидетели, водени от ответника М. Т.Г. и П.И.П. От показанията на
свидетелите се установява, че преди година ищецът е закупил къща до
собствения на ответника имот, като в началото били в добри съседски
отношения. Свидетелката Г. разказва, че оградата между имотите не е
поставена в права линия, като в края се образува триъгълник. Сочи се, че
новият собственик извил желание да изправят оградата. Когато започнали да
строят оградата били нападнати от ищеца. М. блъснал свидетелката, хванал Г.
за ципа на якето, разтърсил го и му казал: “Ще те се смотам и тук ще те
заровя“. Инцидентът бил еднократен и не се повторил. Подали жалба в
полицията. Г. се уплашил за себе си и за майка си и вдигал кръвно.
Свидетелят П. разказва, че от ответника научил за пререкания между съседа
му в с . Н. по повод поставена ограда и границата на имота. Г. и майка му се
оплаквали след инцидента от преживяния стрес, главоболие, високо кръвно
налягане и невъзможност да спят. Г.Г. сподели, че започнал употреба на
медикаменти за успокоение, поради преживяния стрес от заплахите на М.М.,
че ще го зарови в основите на къщата.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът намира
следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на процесните 32 кв.м. от имота на твърдяното
придобивно основание и че вещта се намира във владение на ответника. За
отблъскване на исковата претенция в тежест на ответника е да установи
основанието, на което упражнява владението, както и твърдението, че същите
са негово притежание на твърдяното придобивно основание.
8
В случая от анализа на ангажираните по делото писмени доказателства
и приобщената по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
спорната част от имота възлиза на 10 кв.м.
Установи се, че издадените от община А. скици при извършените
разпоредителни сделки с имотите са издавани едновременно от
регулационния и кадастралния план, поради което и различно е отразявана
границата между имотите.
В случая действащия регулационен план на селото е този, одобрен със
Заповед №*г. на Председател на ОНС-В., като кадастралната граница е била
отразена само с молив и не е имало основание за издаване на скици и
трасиране на имотите по нея.
Следва да се подчертае, че в случая не се касае за „приложен“ или
„неприложен“ план, тъй като няма придаваеми площи по регулация, за да
подлежи на прилагане планът. Както вещото лице уточни общият парцел е
разделен на три парцела и няма придаваеми площ по регулация при
образуването им. С дворищнорегулационните планове, приети при
действието на ЗТСУ /отм./, е допустимо части от един имот да се придават
към съседен парцел. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено
отчуждително действие по отношение на придаваемите части. Съгласно ТР
№1/15.07.1993г. на ОСГК на ВС и решение №*г. по гр.д.№*. на ВКС, ІІ ГО, за
„приложен план“ може да се коментира, когато настъпят условията за
превръщане на парцелните граници в имотни линии. Това се касае за случите,
когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по
регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към
съседен парцел, какъвто обаче в случая не е налице.
Както се коментира по-горе в мотивите, при придобиване на имота от
ищеца, издадената скица към документа за собственост е изведена от
действащия регулационен план, който е меродавен за определяне на имотните
граници. Установява се, че навлизането в имота на ищеца е с 10 кв.м.,
съобразно действащия регулационен план, поради което следва да се признае,
че ищецът е собственик на 10 кв.м., очертана на приложената скица от вещото
лице със зелен цвят, въз основа на продажбената сделка от * г.
Не се установи процесната част да е придобита от ответника на
твърдяното основание – въз основа на договор за издръжка и гледане, а
9
релевираното възражение за придобиването й по давност, заявено едва с
писмената защита е преклудирано и не следва да бъде обсъждано.
Съобразно задължителните указания, дадени в ТР №4/2014 г. на ОСГК
на ВКС в т. 2А при сезиране с осъдителен иск по чл.108 от ЗС, съдът следва
да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца, поради което следва да
се приеме за установено, че ищецът е собственик на 10 кв.м. от процесния
имот.
Ответникът не оспорва, че фактическата власт се упражнява от него и
доколкото не е установил годно правно основание, на което държи
процесните 10 кв.м., следва да бъде осъден да ги предаде на ищеца.
Ревандикационният иск е основателен и следва да се уважи до посочените 10
кв.м.
За останалите претендирани над 10 кв.м. до 32 кв.м. ищецът не е
установил, че е собственик, поради което искът с правно основание чл. 108 от
ЗС следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС, съдът намира следното:
Успешното провеждане на иска с правно основание чл. 109 от ЗС се
обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти), които подлежат при условията на пълно и
главно доказване от ищеца, а имено: 1/ че ищецът е собственик на процесните
32кв.м. между построената ограда и регулационна граница, намиращи се в
североизточната част на имота, при граници:път, имот * и имот *,
съставляващ част от собствения му имот съставляващ УПИ *, квартал 2 по
действащия план на с. Н., община А., област В., одобрен със Заповед № *г. за
улична и дворищна регулация на Председателя на ОНС-В., находящ се в с. Н.,
община А., обл. В., с площ от 830 кв.м. при граници: от две страни улица,
УПИ-*, УПИ- *; наличието на ограда между УПИ *, и УПИ *-собственост на
ответника, поставена от последния в притежаваната от ищеца част от имота.
В тежест на ответника е да установи твърдените фактите, на които основава
своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, вкл. че поставената
ограда е на границата на собственост и че процесните 32кв.м. са негова
собственост.
От анализа на ангажираните по делото писмени доказателства, в т.ч.
допуснатата СТЕ се установи, че между двата имота е налице съществуваща
10
ограда, която съобразно заключението на вещото лице има характер на
„паянтова“ такава. Същата е поставена съобразно невярно извършеното
трасиране на имотите, по изчертаната с молив кадастрална граница, вместо
реално действащия регулационен план на с. Н..
С оглед извода на наличие на собственост на 10 кв.м. у ищеца, съдът
намира, че изградената в имота на ищеца ограда от ответника, находяща се в
тези 10кв.м. следва да бъде премахната. Същата пречи на ищеца да упражнява
надлежно правото си на собственост, поради което предявения иск с правно
основание чл. 109 от ЗС следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
За успешното провеждане на така предявените искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване: че ответникът е осъществил противоправното
действие и бездействие (отсичането на притежавани от ищеца лози,
премахването на метален чардак, находящ се на границата на имота,
възпрепятстване и забавяне на строителните работи в имота), настъпилите
вреди (заплащане на възнаграждения на наети работници от ищеца, че лозите
са собственост на ищеца и тяхната стойност, твърдените болки и страдания) -
вида и обема на настъпилите от увреждането и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, по аргуемнт от чл. 45,
ал.2 ЗЗД. Ответникът за отблъскване на исковата претенция следва да докаже
репариране на вредите, в т.ч. правоизклюващи и правопогасяващи
възражения срещу иска, че уврежданията на ищеца са причинени от действия
на самия ищец и че лозите са негова собственост.
Срещу така предявената деликтна претенция ответникът е релевирал
защитно възражение за прихващане с твърдени неимуществени вреди,
понесени от последния в резултат на виновно противоправно поведение на
ищеца.
В случая ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените факти,
подведими под фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД. Въпреки
разпределената доказателствена тежест в процеса и дадените указания по чл.
146, ал. 2 от ГПК не са ангажирани доказателства за наличие на
противоправно поведение у ответника, от което ищецът да е претърпял
твърдените имуществени и неимуществени вреди, поради което така
11
заявените претенции подлежат на отхвърляне.
С оглед извода за неоснователност на исковите претенции не следва да
се обсъжда заявеното в условие на евентуалност възражение за прихващане.
Ищецът не е претендирал разноски, поради което такива не му се
следват.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид отправеното искане, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете. Съдът като съобрази, че
възнаграждението на адвоката е договорено общо за петте предявени иска в
размер на 850лв., намира, че по всеки иск се дължи по 1/5 част от него, поради
което съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъди
възнаграждение от 680лв., както и сумата от 193,33лв. депозит за вещо лице
по допуснатата СТЕ /същата е във връзка с иска по чл. 108 от ЗС, който е
отхвърлен за 2/3 от претенцията/.
С оглед изложеното ищецът следва да заплати на ответника сумата от
873,33лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. В. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. Р. №*, че М. Й. М., ЕГН **********, с адрес
гр. В., ж.к. Вл. В. бл. *, е собственик на недвижим имот с площ от 10кв.м.,
между построената ограда и регулационна граница, намиращи се в
североизточната част на имота, при граници :път, имот * и имот *,
съставляващ част от собствения му имот съставляващ УПИ *, квартал 2 по
действащия план на с. Н., община А., област В., одобрен със Заповед № *г. за
улична и дворищна регулация на Председателя на ОНС-В., находящ се в с. Н.,
община А., обл. В., с площ от 830 кв.м. при граници: от две страни улица,
УПИ-*, УПИ- *, защрихована и обозначена като граница със зелен цвят на
представената по делото комбинирана скица, изготвена от вещо лице инж.
С.К. на л. 131 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Р. №*, да
12
предаде владението върху недвижим имот с площ от 10кв.м., между
построената ограда и регулационна граница, намиращи се в североизточната
част на имота, при граници :път, имот * и имот *, съставляващ част от
собствения му имот съставляващ УПИ *, квартал 2 по действащия план на с.
Н., община А., област В., одобрен със Заповед № *г. за улична и дворищна
регулация на Председателя на ОНС-В., находящ се в с. Н., община А., обл. В.,
с площ от *кв.м. при граници: от две страни улица, УПИ-*, УПИ- *,
защрихована и обозначена като граница със зелен цвят на представената по
делото комбинирана скица, изготвена от вещо лице инж. С.К. на л. 131 от
делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението,
на собственика М. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. В.В. бл. *, на
основание чл. 108 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
установените 10 кв.м. до претендираните 32 кв.м. за приемане на установено,
че са собствени на ищеца и да се предаде владението върху тях.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Р. №*, да
премахне съществуващата ограда между УПИ *, квартал 2 по действащия
план на с. Н., община А., област В., одобрен със Заповед № * и УПИ *-
собственост на ответника, В ЧАСТТА до притежаваните от ищеца 10 кв. м. от
гореописания имот, на основание чл. 109 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. В.
В. бл. *, срещу Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Р. №* , осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на премахнатите изградени от ищеца и съществуващи към момента на
навлизането от ответника в имота 3 броя лози, като това действие е
извършено в периода 3.10.2020 г. - 11.10.2020 г., на основание чл. 45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. В.
В. бл. *, срещу Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Р. №* , осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляващи претърпени загуби от подадена от ответника жалба до
Община А., довела до спиране на започнатия от ищеца в имота му строеж до
приключване на проверката, за периода на която е заплащал възнаграждение
на трима работници дневна надница от по 50лв. за всеки в продължение на 10
дни, за периода 25.05.2021г.до 06.06.2021г., на основание чл. 45 ЗЗД.
13
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. В.
В. бл. *, срещу Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Р. №* , осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева /триста и петдесет
лева/, представляваща неимуществени вреди от причинените притеснения от
извършената проверка и забавата на строителството, изразяващи се в
психически стрес и дискомфорт, несигурност и изнервеност, за периода от
03.10.2020г.- 06.06.2021г., на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. В. В. бл. *, да
заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Р. №*, сума от
873,33лв. /осемстотин седемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
14