№ 1020
гр. Варна, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100501001 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
Въззивникът АС. С. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД , редовно
призовано, представлява се от адв. Л. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата молба вх. № 13880/13.06.2022г., депозирана от
АС. С. С., чрез процесуалния му представител адв. И.И., обективираща изявление на
страната, че не може да се яви в съдебно заседание. Заявява, че поддържа жалбата и че няма
доказателствени искания, както и че представя списък с разноски и релевира възражение за
прекомерност. Съдът констатира, че списък на разноските не е приложен към молбата.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена
1
от АС. С. С., чрез процесуален представител адв. И.И., въззивна жалба срещу Решение №
260148/09.03.2022 г., постановено по гр. дело № 13184/2020 г. по описа на ВРС, с което на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че
въззивникът дължи на „Електроразпределение Север” АД сума в общ размер 2255.23 лева,
представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен
№**********, находящ се в гр.****, с клиентски № **********, за която са издадени
следните фактури: фактура № ФМ0105924913/09.07.2019г. на стойност 783.41 лв., фактура
№ ФМ**********/24.07.2019г. на стойност 131.78 лв., фактура №
ФМ0105982041/19.09.2019г. на стойност 410.74 лв., фактура № ФМ0106010375/01.11.2019г.
на стойност 280.94 лв., фактура № ФМ0106038196/25.11.2019г. на стойност 194.48 лв.,
фактура № ФМ**********/30.01.2020г. на стойност 453.88 лв.; сумата в общ размер 80.14
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от деня, следващ падежа на всяка
фактура, първата с падеж 19.07.2019г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.3386/2020г. на ВРС.
Жалбоподателят обосновава становище за неправилност, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, и
необоснованост на обжалваното решение, по съображения, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по възражението за липса на материалноправна легитимация на
въззиваемото дружество. Сочи, че последното притежава единствено лицензия за
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, издадена от КЕВР на
основание чл.39, ал,1, т.З от ЗЕ. Дружеството не може и не следва да претендира от
потребители заплащането на чужда движима вещ - ел.енергия, която е собственост на
крайния снабдител „Енерго- Про Продажби" АД и се доставя от него на потребителите.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗЕ съдържала императивната забрана на лицата, на които е
издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, да се издават такива за други
дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, каквито са „търговия с ел.енергия" и
„снабдяване с ел. енергия". Сочи, че легалната дефиниция на понятието „разпределение" е
дадена в §1, т.49 от ДР на ЗЕ като: «транспортиране на електрическа енергия... през
разпределителните мрежи» и съответства на тази по чл. 2, т.5 от Директива 2009/72/EO на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. В последната изрично от дейността
по разпределението на електрическа енергия била изключена доставката на такава. Въз
основа на гореизложеното излага твърдения, че „Електроразпределение Север“ АД има
правомощията само да транспортира ел.енергия, но не и да препродава същата или да търси
директно компенсиране на технологичните си загуби от крайните потребители. Тези
действия на въззиваемия изискват правомощия, който следва да се осъществяват само в
хипотезата на лицензионната дейност по чл. 39 ал. 1 т, 5 от ЗЕ. На следващо място счита, че
разпоредбите на чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ, даващи право на мрежовия оператор да извършва
едностранна корекция на сметката за вече доставена ел.енергия на крайните потребители от
крайния снабдител, да начислява допълнителни количества ел.енергия и да претендира
2
заплащането й, категорично противоречат на разпоредбите на чл. 2, т.5 и т.19 от Директива
2009/72/ЕО; чл. 2, ал.2 от ЗЕ; чл. 44, ал.З ЗЕ; чл. 94а, ал.,1 от ЗЕ; чл. 95а, ал.1 от ЗЕ;чл. 96,
ал.1 от ЗЕ; чл. 98а, ал.2, т.б, както и на чл. 104а, ал.2, т.5, от ЗЕ. В допълнение въззивникът
излага становище, че отговорността на потребителя е виновна, тъй като ЗЕ няма специална
норма, дерогираща общото правило на чл. 82 от ЗЗД. Напротив, чл.98а ал. 2 т. 6 б. „А" от ЗЕ
изрично боравил с термините "неправомерно присъединяване", „неправомерно въздействие"
и „промяна в схемата на свързане", от което следвало, че за да бъде ангажирана
отговорността на потребителя чрез корекция на сметката му, трябва да са доказани виновни
действия, доказателства, за каквито не били събрани в производството. В заключение, сочи
че първоинстанционния съд не е обсъдил направените възражения, относно вписаните
свидетели в представените протоколи за проверка и по конкрентно КП №
1400976/22.07.2019 г., в който е записан като свидетел А.В.А.. По изложените съображения
моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете с присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
Север“ АД, чрез адв. Х.И., с който изразява становище, че обжалваното решение е
законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалният и материалният
закон. Излага твърдения, че основанието за извършване на корекционните процедури е
доказано, поради което поражда претендираните от него вземания. В заключение сочи, че
когато ел. енергията е вече отчетена като технологичен разход на мрежовия оператор и е
заплатена по такава стойност се дължи от абоната именно на "Електроразпределение
Север" АД, което е извършило разходите за нея. Така мотивирана въззивамета страна
отправя искане за съда за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на
съдебноделоводни разноски.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
По представените от процесуалния представител на въззиваемата страна
доказателства за разноски и списък на същите, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Към молбата постъпила от представителя на въззивника от 13.06.2022г. СЪДЪТ
констатира, че въпреки изявленията, че е приложен списък с разноски, такъв липсва.
3
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля да оставите в сила първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моля да ни присъдите направените по делото разноски, съобразно
представения списък.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149,
ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението
си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:34 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4