№ 1623
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110106879 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „***“ ЕООД срещу „Г.Д.“ ЕООД
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
156,74 лв., представляваща главница за доставена и потребена ел. енергия по Договор
за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и
„Г.Д.“ ЕООД, дължима за м. ноември 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, което вземане е възложено на ищеца с Постановление за
възлагане по т.д. № 3343/2017 г. на Софийски градски съд, VI-19 състав, както и сумата
от 47,03 лв., представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху
главницата за периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 261555/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 992/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 8 с-в.
Твърди се в исковата молба, че по силата на постановление за възлагане № 260
000 от 06.01.2021 г., постановено по т.д. № 3343/2017г. на Софийски градски съд, е
придобил вземанията на „**” ООД (в несъстоятелност), произтичащи от доставка на
електрическа енергия. На 05.09.2017 г. „**” ООД - в несъстоятелност и ответникът
сключили Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. “**”ООД се задължило да
продава на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 85 лв. за
МВ/часа и да предоставя услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за своя
сметка отговорността за небалансите в потреблението му. Продавачът следвало да
предоставя на ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвя
прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника.
Съгласно предвиденото в договора, клиентът ставал член на балансиращата група, на
която координатор е търговецът. Ответникът поел задължение да заплаща
договореното възнаграждение за закупените и доставени количества електрическа
енергия до обектите му. За стойността на доставената електрическа енергия, „**“ ООД
1
издавало фактура на клиента. Цената по договора не включвала допълнително
начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“,
мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения,
които се дължали съгласно действащото законодателство или актове на държавни
органи. В изпълнение на задълженията си по договора, „**“ ООД е продавало и
доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване. За
исковия период „**“ ООД е доставило на клиента договореното количество
електрическа енергия и е издало фактури за това. Съгласно договора, плащането за
доставената от продавача електрическа енергия за месеца, следващ месеца на доставка,
следвало да се извърши в срок до 14-то число. Ответникът е изпаднал в забава в
плащането на задълженията по издадените фактури, поради което дължи мораторна
лихва в размер на 47,03 лв. за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. В уточняваща молба от 02.06.2021 г. ищецът пояснява, че обектите
на потребление на ответника, на който е доставена електрическата енергия в
процесния период са два с ИТН № 32Z411575091831R и ИТН № 32Z411575091830T на
адрес к.к. „Св. св. Константин и Елена“, като за първият обект процесното задължение
включва цената на доставената електрическа енергия – 60,04 лв., акциз – 1,14 лв., такса
задължения към обществото – 26,15 лв. и ДДС – 17,52 лв., а за втория обект включва
цената на доставената електрическа енергия – 29,33 лв., акциз – 0,69 лв., такса
задължения към обществото – 12,77 лв. и ДДС – 8,56 лв. Моли се за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в
исковото производство разноски, както и сторените разноски по заповедното
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Г.Д.“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Не се оспорва обстоятелството, че между ответника и „**“ ООД е бил налице
процесния договор за доставка на ел. енергия за релевантния период, но задълженията
за същия били изцяло заплатени от ответника. Сочи, че за периода 01.11.2017 г. –
30.11.2017 г. е издадена фактура № *********/30.11.2017 г. на стойност 3201,82 лв. с
краен срок на плащане 14.2.2017 г., която била погасена с преводно нареждане по
сметка на „**“ ООД, а впоследствие било получено кредитно известие №
**********/30.11.2017 г. към тази фактура, с което същата била сторнирана изцяло.
Излага се, че на 06.12.2017 г. „**“ ООД издало нова фактура № **********/30.11.2017
г. на стойност 4258,55 лв., с която било коригирано доставеното количество ел.
енергия. Тъй като ответникът вече бил заплатил сумата от 3201,82 лв. по първоначално
издадената фактура, с платежно нареждане от 06.12.2017 г. заплатил остатъка от
1056,73 лв., с което счита, че е погасил задълженията си за периода 01.11.2017 г. –
30.11.2017 г. изцяло. Релевира се и възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност относно претендираното вземане и лихвата към него. При тези съображения
моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените съдебни
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд – Варна, 8 състав, е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Видно от приобщеното към доказателствения материал производство по ч.гр.д.
№ 992/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, ищецът е подал на 27.01.2021 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Г.Д.“
ЕООД за следните парични вземания: сумата от 156,74 лв. за доставка на електрическа
енергия по договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., което вземане
е възложено на заявителя с Постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г. на
2
Софийски градски съд, VI-19 състав, както и сумата от 47,03 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г. С
Разпореждане № 263595/28.01.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя да заяви за
какъв период е дължима сумата от 156,74 лв. за доставка на електрическа енергия по
договор за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г. В изпълнение на тези
указания с молба от 16.02.2021 г. заявителят изрично е посочил, че паричното вземане
е за дължимата цена за доставена и потребена електрическа енергия за м. 11.2017 г. Въз
основа на заявлението и така направеното уточнение е издадена процесната Заповед за
изпълнение № 261555/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 992/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 8 с-в, за следните парични вземания: сумата от 156,74 лв., представляваща
главница за доставена и потребена ел. енергия по Договор за доставка на електрическа
енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД, дължима за месец
ноември 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, което
вземане е възложено на заявителя с Постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г.
на Софийски градски съд, VI-19 състав, както и сумата от 47,03 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г. Срещу
така издадената заповед за изпълнение е депозирано в срок възражение от длъжника, в
което е посочено, че всички дължими суми по процесния договор за доставка на ел.
енергия с „**“ ООД са заплатени в срок, включително и за месец ноември 2017 г., и е
релевирано възражение за изтекла погасителна давност за вземането на заявителя. С
Разпореждане № 271635/05.04.2021 г. на основание чл. 415, ал. 1 ГПК заповедният съд
е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на
вземанията си, предмет на издадената заповед. Предвид характера на производството
по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК и необходимостта от
идентичност между вземанията, предмет на установителните искове и тези по
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в настоящото производство подлежи на
установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед за
изпълнение № 261555/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 992/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 8 с-в, касаещо главница за доставена и потребена ел. енергия по Договор за
доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и „Г.Д.“
ЕООД, дължима за м. ноември 2017 г., както и обезщетение за забава върху същата за
периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г., като е недопустимо да се въвежда нов период за
дължимост на сумата за главница, а именно първи декември 2017 г.
В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване наличието на
действително облигационно правоотношение по процесния Договор за доставка на
електрическа енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД, по
силата на който „**“ ООД е доставило в процесния период и заявеното количество ел.
енергия на обектите на ответника, за което ответникът дължи продажна цена в
претендирания размер, настъпването на падежа на задължението за заплащането на
цената, периода на забавата на ответника, както и че процесното вземане му е
възложено в производството по несъстоятелност на „**“ ООД.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил в срок дължимата продажна
цена за доставена ел. енергия през процесния период, респ. направеното
правопогасяващо възражение.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с Определение № 4379/18.08.2021 г., в което е
обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 28.10.2021
г., че през процесния период между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД е бил сключен Договор
за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г.
Видно от представения по делото Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и представяне на комбинирани
услуги № FE3004856/05.09.2017 г. „**“ ООД като търговец на ел. енергия се е
3
задължил да продаде, а ответникът да закупи и получи активна нетна електрическа
енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията на договора,
като съгласно чл. 10, ал. 1 от договора дължимата цена за доставена електрическа
енергия е в размер на 0,085 лв./кВтч. Уговорено е в чл. 11, ал. 1 от договора, че
търговецът издава на клиента фактура в електронен вид и/или на хартиен носител
относно дължимото плащане за доставената електрическа енергия за периода от първо
до последно число на всеки месец, в който е извършена доставката, като същата се
издава до 10-то число на всеки календарен месец следващ месеца на консумация на
енергията и се заплаща от клиента в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е
изпратена от търговеца на клиента – чл. 11, ал. 4 от договора.
Установява се от приложената по делото фактура № **********/30.11.2017 г., че
търговецът на електрическа енергия е издал посочената фактура за дължимата цена за
доставено количество ел. енергия на обектите на потребление на ответника с ИТН №
32Z411575091831R и ИТН № 32Z411575091830T на адрес к.к. „Св. св. Константин и
Елена“ за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. (видно от приложението към
същата) на стойност 3201,82 лв. с вкл. ДДС. Фактурата е заплатена от ответника на
04.12.2017 г., видно от представеното платежно нареждане от същата дата (л. 42 от
делото).
Изяснява се по делото, че „**“ ООД е издало кредитно известие №
**********/30.11.2017 г. относно фактура № **********/30.11.2017 г. за цялата й
стойност – 3201,82 лв. с ДДС и е издало нова фактура № *********/30.11.2017 г. за м.
ноември 2017 г. (01.11.2017 г. – 30.11.2017 г.) за доставена ел. енергия на обектите на
потребление на ответника на стойност 4258,55 лв. с ДДС. В нея е посоченото, че
доставеното количество ел. енергия за обект с ИТН № 32Z411575091831R е 21 538,48
кВтч и за обект с № 32Z411575091830T е 7023,20 кВтч. Същите данни на потребление
на ответника за релевантния период са посочени и в издадения от
„Електроразпределение север“ АД сетълмент на клиент „Г.Д.“ ООД (л. 63 от делото).
Видно от представеното платежно нареждане от 06.12.2017 г. (л. 45 от делото)
ответникът е извършил доплащане на сумата от 1056,73 лв., като е посочил за
основание на превода фактура № *********/30.11.2017 г.
От приложеното Постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г. на Софийски
градски съд, VI-19 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г., се установява, че върху ищеца
са възложени имуществени права от масата на несъстоятелността на „**“ ООД (в
несъстоятелност), а именно вземанията на несъстоятелното дружество към клиенти за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182,24 лв.,
съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. В приложената пазарна оценка
на вземания на „**“ ООД е вписано вземане от „Г.Д.“ ЕООД в размер на 156,74 лв.
Следва да се изясни, че постановлението за възлагане е деривативен способ за
придобиване на права – арг. чл. 717з, ал. 2 ТЗ. Според посочената разпоредба от датата
на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имущественото право, но правата, които трети лица са
придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на
купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника. Респективно
само по себе си постановлението за възлагане не води до извод, че вземането е
безусловно дължимо, а неговата дължимост и изискуемост следва да бъдат установени
в процеса на общо основание, съобразно правата, които е притежавал длъжникът върху
него. Съответно, ако длъжникът не е имал права върху вземането, то и неговият
правоприемник няма да има такива. В този смисъл неправилен е доводът на ищеца, че
тъй като вземанията са му възложени от съда по несъстоятелността с постановление за
възлагане, то те са установени по основание и размер. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че в приложената пазарна оценка на вземанията на „**“ ООД (в
несъстоятелност) не е индивидуализирано вземането от „Г.Д.“ ЕООД, като нито е
посоченото правното основание, на което е възникнало, нито периодът, за който се
4
дължи, а само е посочена сума – 156,74 лв., т.е. възможно е към момента на
възлагането несъстоятелното дружество да е имало изискуемо вземане към „Г.Д.“
ЕООД в този размер, което ищцовото дружество от своя страна да е придобило, но
същото не може да бъде отнесено към задължението на ответника за заплащане на цена
за доставена и потребена ел. енергия по Договор за доставка на електрическа енергия
от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и „Г.Д.“ ЕООД, дължима за м. ноември 2017
г. Категорично по делото се установява от представените писмени доказателства, че
дължимата от ответника цена за доставена ел. енергия за м. ноември 2017 г. е
възлизала на 4258,55 лв. и е заплатена изцяло с извършените плащания на 04.12.2017 г.
на сумата от 3201,82 лв. и на 06.12.2017 г. на сумата от 1056,73 лв. (общо 4258,55 лв.),
като същата е платена в уговорения срок, съгласно чл. 11, ал. 4 от договора.
Следователно и ответникът не е изпаднал в забава за плащането на задължението.
При така констатираните обстоятелства и гореизложените правни съображения
настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен
изцяло. Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относно
задължението за заплащане главница за доставена ел. енергия за м. ноември 2017 г. С
оглед обаче акцесорния характер на претенцията и предвид неоснователността на
главното вземане, то и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява
неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се
дължат сторените от него разноски в настоящото производство, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно
300 лв. за адвокатско възнаграждение (видно от представения Договор за правна
защита и съдействие от 11.06.2021 г. – л. 46 от делото, в който е обективирана разписка
относно заплатеното в брой на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение), както и за сторените разноски в заповедното производство в размер
на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (л. 30 от ч.гр.д. № 992/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна). Съдът преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на
ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждене в
исковото производство за неоснователно, предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, както и с оглед кумулативно обективно съединените искове,
същото се явява към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в същия
размер е заплатеното и от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Неоснователно
се явява и възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Действително процесуалното действие
по подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1
възнаграждението следва да се определи по аналогия. С оглед процесуалните действия,
които са извършени в заповедното производство от процесуалния представител на
длъжника, а именно подаване на мотивирано възражение по чл. 414 ГПК, настоящата
съдебна инстанция намира, че по аналогия следва да намерят приложение
предвидените в чл. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждения за съвет, справка и
изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него и
т. 5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до
действията му по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, като в конкретния случай
същото е мотивирано с посочени основания за недължимост на вземанията, а не е
бланкетно, както твърди ищецът. (В този смисъл – Определение № 3314 от 19.09.2019
г. на Окръжен съд - Варна по в. ч. т. д. № 1381/2019 г.). Следователно, заплатеното от
длъжника адвокатско възнаграждение от 300 лв. съответства на действителната правна
и фактическа сложност на делото и дори е под минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 5 от
5
Наредба № 1/09.07.2004 г., вр. §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. (по т. 3 – 300 лв.
и по т. 5 – 50 лв. или общо 350 лв.).
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „Г.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
156,74 лв., представляваща главница за доставена и потребена ел. енергия по Договор
за доставка на електрическа енергия от 05.09.2017 г., сключен между „**“ ООД и
„Г.Д.“ ЕООД, дължима за м. ноември 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, което вземане е възложено на ищеца с Постановление за
възлагане по т.д. № 3343/2017 г. на Софийски градски съд, VI-19 състав, както и сумата
от 47,03 лв., представляваща обезщетение за забава - мораторна лихва върху
главницата за периода 14.12.2017 г. – 26.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 261555/25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 992/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Г.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
300 лв. (триста лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Г.Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
300 лв. (триста лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6