Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1295
27.09.2021 година
гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХIII-ти състав, на двадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Галя Русева
при секретаря И. Г.
и в присъствието на прокурора Андрей Червеняков,
като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 116 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.от АПК във вр. счл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба,
подадена от „Т. Т.и синове“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, против Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ - София, с която се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по анд №
265/2019 г. по описа на БРС, във връзка с оспорен от страна на ищеца като
незаконосъобразен административен акт – НП № 02-0002177-10.12.2018 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, изменен с Решение №
333/20.03.2019 г. по анд № 265/2019 г. по описа на РС Бургас.
Ищецът твърди, че с влязло в сила
съдебно решение по адм.дело № 265/2019 г. по описа на РС Бургас е изменено атакувано
от него НП №
02-0002177-10.12.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Бургас, като е намален размерът на наложената санкция от 6 000 лв. на
1 500 лв. Ищецът твърди, че вследствие неправомерните действия на ответника във
връзка с издаването на незаконосъобразния акт е претърпял вреди във връзка с
воденето на делото за неговата отмяна по съдебен ред, изразяващи се в заплащане
на адвокатски хонорар от 300 лв. на адвокат А.Г., която да го представлява по
анд № 265/2019 г. на БРС. С оглед на това, ищецът претендира присъждане на обезщетение за
причинени му от ответника имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със
законната лихва от 11.04.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт за
изменение на НП, както и присъждане на разноските в настоящото производство.
Правното основание на предявения
иск е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Г., която моли за уважаване на иска и за присъждане
на разноските в настоящото производство.
Ответната страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител в съдебно заседание – ю.к. Н., която оспорва
предявения иск. В депозиран писмен отговор ответникът
оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Заявява липса на основание за прилагане на
разпоредбата на чл.204 АПК, доколкото на първо място не е налице отменен
административен акт, а само изменен такъв, която хипотеза не попада в
приложното поле на чл.204 АПК и не е основание според ответника за търсене на
отговорност по реда на ЗОДОВ. На следващо място посочва, че безспорно ищецът е
извършил нарушението, за което е било издадено процесното НП, тъй като в производството
по неговото оспорване съдът е приел за доказано, че нарушението е извършено, но
е изменил НП само в частта относно санкцията, която е приел, че не е съобразена
с тежестта на нарушението. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото като контролираща страна прокурор от ОП Бургас счита,
че исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли, доколкото не е
налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска, а именно –
настъпване на вреда за ищеца, именно защото съдът в
административно-наказателното производство е приел, че нарушението е извършено,
а за защитата си по това дело ищецът е заплатила на адвокат хонорар в минимален
размер.
Административен съд Бургас, след
като се запозна с исковата молба, становището на ответника и на контролиращата
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
С НП № 02-0002177/10.12.2018
г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас отговорността на ищеца е
била ангажирана за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ вр.чл.19, т.1 от Наредба №
12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи и чл.16, ал.1, т.6 от Закона за
здравословните и безопасни условия на труд, като за нарушението му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 6 000 лв.
Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца като незаконосъобразно пред Районен съд – Бургас, като с жалбата си
ищцовото дружество изцяло е оспорвало НП. С Решение № 333/20.03.2019 г. по НАХД № 265/2019 г. процесното НП е изменено в частта относно наложената
имуществена санкция, като същата е намалена от 6 000 лв. на 1 500 лв.
поради липса на мотиви на органа относно размера на санкцията над минимално
определената в закона. Решението не е
обжалвано и видно от извършеното върху него отбелязване, същото е влязло в сила
на 11.04.2019 г.
НАХД № 265/2019 г. на Районен съд – Бургас е приложено към настоящото дело и от него е видно, че
за правна защита и съдействие във връзка жалбата срещу горното наказателно постановление и процесуално представителство
по делото пред РС – Бургас, ищецът е упълномощил адв.Г. и е заплатил на същата изцяло
и в брой договорената сума от 300 лева хонорар, за
което е представил пред съда пълномощно и Договор за правна защита и съдействие
Серия В № 0000050088 от 04.02.2019 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от изменено наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват
искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по
съответния ред.
Измененото НП
представлява на практика частично отменен административен акт, т.е. акт, който
в частта относно наложената санкция е признат от съда за незаконосъобразен. Практиката
на Върховен административен съд, обективирана в множество съдебни актове /Определение
№ 10291/01.08.2018 г. по адм.дело № 8147/2018 г. на ВАС, I отд., Решение № 9775/25.06.2019 г. по адм.дело №
3504/2019 г. на ВАС, III отд., Решение по
адм.дело № 6256/2017 г. по адм.дело № 5312/2016 г. на ВАС, Решение №
4057/13.04.2020 г. по адм.дело № 5339/2019 г., III
отд., и др./ приема, че е допустим иск за вреди вследствие на изменено НП, тъй
като същото представлява на практика частично отменен административен акт. В
този смисъл е и Определение № 7593/23.06.2021 г. по адм.д. № 5670/2021 г. по
описа на ВАС, III отд., постановено по повод
обжалване на прекратително определение по настоящото дело, в което върховната
касационна инстанция е приела, че искът е допустим и с тези задължителни
указания по приложението на процесуалния закон е върнала обратно делото на
настоящия съдебен състав.
В настоящия случай НП № 02-0002177/10.12.2018 г. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, от което се твърди, че са произтекли вреди за ищцовото дружество, е частично отменено с
влязлото в сила на 11.04.2019 г. Решение № 333/20.03.2019 г. на Районен съд - Бургас по НАХД № 265/2019 г. Поради това съдът намира, че са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е и
ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ /ДВ бр.94/2019 г./, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за
дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.В случая всичкипредвидени от законодателя предпоставкиса налице.
Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания представлява форма на административна дейност,
свързана със защита на реда в областта на държавното управление, извършва се по
административен ред, чрез властнически метод и въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност.
Наказателните постановления, като резултат от
упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се
издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални
административни актове по смисъла на чл.21 от АПК.Въпреки
това обаче, основният вид на дейността по налагане на административно наказание
и на извършените във връзка в административното наказание действия или
бездействия не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно поле и да се ограничи само до административните актове, издавани
по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление по т.
д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето защо, след като наказателното
постановление, от което се твърди, че са претърпени вредите, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки.
В хода на съдебното обжалване на
горепосоченото наказателно постановление, ищцовото дружество, в качеството си на
жалбоподател, е направило съдебно-деловодни
разноски в размер на 300 лева, съставляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор
за правна защита. Упълномощеният адвокат е участвал в проведените на 06.02.2019 г. и на 20.02.2019 г. съдебни заседания, т. е. осъществил
е процесуалното представителство на ищеца съобразно сключения договор.
Налице е и третата,
предвидена в закона предпоставка, а именно - наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно
постановление и направените от ищеца разноски по
неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по
оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с
извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително процесуалното
представителство в производството по обжалване на наказателните постановления
не е задължително, но след като ищцовото дружество се
е възползвало от правото си да ползва адвокатска
помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и
непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление, тъй като, ако то не беше издадено, ищецът не би имал нужда и съответно не би заплатил адвокатско
възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не
само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се
е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз
на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. №
2/2016 г.
Видно от разпоредбата на чл.18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложима в настоящия случай по силата на § 1 от ДР на
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.
В настоящия случай наложената с НП санкция е в размер
на 6 000 лева, което обуславя адвокатското възнаграждение по нахд № 265/2019 г. по
описа на БРС в минимален размер от 300
лева. Заплатеното и претендирано от ищеца
възнаграждение е в минималния предвиден от наредбата размер, поради което
същото не се явява прекомерно. Същият минимален хонорар като размер ищцовото дружество
по необходимост би заплатило дори и ако не беше изцяло оспорвало НП, т.е. ако
не е твърдяло, че не е извършило нарушението, а е оспорило единствено размера
на наложената имуществена санкция поради липсата на мотиви в тази част в
издаденото НП. Ето защо, съдът приема, че са неоснователни доводите на
контролиращата страна относно липсата на настъпила за ищеца вреда, която да
стои в причинно-следствена връзка с частично незаконосъобразния акт, издаден от
ответника, тъй като, ако в частта относно наложената санкция НП беше
законосъобразно, то ищецът изобщо нямаше да има основание да претендира настъпили
вреди. Ето защо, на ищцовото дружество
следва да се присъди обезщетение за претендираните вреди в пълен размер, а
именно – сумата от 300 лв.
С исковата молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетението за имуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението на Районен съд - съд Бургас за отмяна на наказателното постановление, а именно – от 11.04.2019
г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни
актове на администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите
административни актове. В случая Решение № 333/20.03.2019 г. по НАХД № 265/2019 г. по описа на РС
- Бургас, с което частично се отменя наказателното
постановление, е влязло в сила на 11.04.2019 г. и именно оттам насетне се дължи законната лихва върху обезщетението за
вреди. В този смисъл е актуалната съдебна
практика на ВАС на РБ, обективирана в решенията по адм. д. № 10945/2017 г.,
адм. д. № 9403/2017 г. и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният от ищеца иск е изцяло основателен и
следва да бъде уважен в пълният му размер от 300 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 11.04.2019 г. до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските, които същата е направила по настоящото производство.
Последните възлизат на общо 725 лева, от които 25 лева, съставляващи държавна такса по подадената
искова молба, 350 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лв. – заплатена държавна
такса по частната жалба пред ВАС във връзка с обжалване на прекратителното
определение и 200 лв. заплатен адвокатски хонорар в тази връзка, които разноски
са направени по адм.д. № 5670/2021 г. на ВАС, присъждането им е било
своевременно поискано с частната жалба и същите следва да се присъдят от
настоящия съдебен състав, предвид разпоредбата на чл. 226, ал.3 АПК.
Мотивиран от
горното, Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ -
София, да заплати на „Т. Т.и синове“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от изменено НП № 02-0002177/10.12.2018 г. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда” Бургас, ведно със
законната лихва, считано от 11.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ -
София, да заплати на „Т. Т.и
синове“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, сумата
от 725 лева разноски.
Решението
подлежи на касационно
обжалване от страните в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Върховен административен съд на РБ.
СЪДИЯ: