РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. гр. Хасково, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело №
20245640102084 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от А. П. И., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, срещу А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: ****, с която
се иска да се приеме за установено по отношение на А. Д. К., че А. П. И. е
собственик на реална част с площ от 40 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 37383.504.174, находящ се в ****, с площ 1187 кв.м., вид
територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план: 22, квартал: 16, парцел VIII, който
представлява УПИ VIII-22 по плана на село Книжовник, община Хасково,
област Хасково, утвърден със Заповед № 880/1928 г., както и да бъде осъден
А. Д. К. да предаде на А. П. И. владението върху 40 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 37383.504.174, находящ се в ****.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор №
37383.504.645, находящ се в ***, с площ от 1135 кв.м., вид територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер
по предходен план: 18, квартал: 16, парцел XII, със съседи: 37383.504.558,
37383.504.175, 37383.504.649, 37383.504.173, 37383.504.174, който съгласно
Нотариален акт № 14, том VI, рег. № 4266 от 08.12.2022 г. на помощник-
1
нотариус по заместване Христина Запрянова при нотариус Нели Тончева, рег.
№ 078 на НК, вписан като акт № 57, том XXV, дело № 4141 от 08.12.2022 г. в
СВ-Хасково, представлява УПИ XII-18 в квартал 16 по плана на с.
Книжовник, общ. Хасково, обл. Хасково, утвърден със Заповед № 880/1928 г.,
с площ 1135 кв.м., при граници: североизток УПИ VIII-22, югозапад – УПИ
VII-21 и северозапад – улица. Твърди, че ответникът е собственик по
наследство на Б.Р.К. на поземлен имот с идентификатор № 37383.504.174,
находящ се в ****, с площ 1187 кв.м., вид територия: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 22,
квартал: 16, парцел VIII, който представлява УПИ VIII-22 по плана на село
Книжовник, община Хасково, област Хасково, утвърден със Заповед №
880/1928 г. Ищецът посочва, че му е издадена скица-виза за проектиране и
разрешение за строеж на еднофамилна жилищна сграда в собствения му
поземлен имот. Излага, че е ангажирал лицензиран геодезист, който да
определи имотните граници на собствения му поземлен имот и да положи
геодезически колчета по границите. Установило се, че изградената на място
ограда – телена мрежа, не е положена по границата на двата имота – този на
ищеца и този на ответника, а навлиза в източната част на имота на ищеца и по
този начин 40 кв.м., които са част от поземления имот на ищеца, чрез телената
ограда са присъединени към този на ответника. Доколкото ответникът е
оспорил правото на собственост на ищеца върху процесните 40 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № 37383.504.174, то за последният се породил
правен интерес от предявяване на ревандикационния иск. Направено е искане
за присъждане на сторените в първоинстанционното производство съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Твърди, че не е извършено геодезическо
замерване, а лице, представено като лицензиран геодезист, е направило
сравнение между скиците, представени му от страните по делото, и така е
констатирало разлика в тях. Поддържа, че видно от приложения към исковата
молба нотариален акт от 1990 г. е собственик по наследство от майка си Бонка
К.а на парцел VIII в кв. 16 по плана на с. Книжовник, отреден за дворище с пл.
№ 18, ведно с построените в него къща и пристройка навес. От приложената
към отговора на исковата молба скица № 512/ 14.04.1993 г., издадена на Бонка
К.а, е видно, че регулационната линия между собствения й парцел VIII-22 и
2
съседния парцел XII-18, издадена й във връзка с предстоящо изграждане на
оградата между тези имоти, не засяга навеса в собствения й парцел VIII-22.
Сочи, че оградата е положена по дадена строителна линия от геодезист и
съвпада с дворищнорегулационната линия между двата имота и не навлиза в
този на ищеца. Въвеждат се твърдения, че от тогава до настоящия момент
ответникът и семейството му владеят процесния имот явно, безспорно,
непрекъснато и като свой. Оспорва се скица № 1361/15.06.2023 г., издадена от
Община Хасково. Направено е искане за отхвърляне на ревандикационния иск
като неоснователен и за присъждане на сторените в първоинстанционното
производство съдебни разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор № 37383.504.645, находящ се в ****, с площ от 1135 кв.м., вид
територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план: 18, квартал: 16, парцел XII, със съседи:
37383.504.558, 37383.504.175, 37383.504.649, 37383.504.173, 37383.504.174.
Това се подкрепя от представения Нотариален акт № 14, том VI, рег. № 4266
от 08.12.2022 г. на помощник-нотариус по заместване Христина Запрянова
при нотариус Нели Тончева, рег. № 078 на НК, вписан като акт № 57, том
XXV, дело № 4141 от 08.12.2022 г. в СВ-Хасково, с който К.Г.К. продава на А.
П. И. гореописания недвижим имот.
Не е спорно и че ответникът е собственик по наследство от майка си
Б.Р.К. на Поземлен имот с идентификатор № 37383.504.174, находящ се в
****, с площ 1187 кв. м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 22, квартал
16, парцел VIII, който представлява УПИ VIII- 22 по плана на село
Книжовник, община Хасково, област Хасково, утвърден със Заповед №
880/1928 г. Това се подкрепя от представения Нотариален акт № 14, том VI,
рег. № 4266 от 08.12.2022 г. на помощник-нотариус по заместване Христина
Запрянова при нотариус Нели Тончева, рег. № 078 на НК, вписан като акт №
161, том II, дело № 790/04.06.1990 г. на РС-Хасково, с който Р.В.Р. и С.Т.Р. са
прехвърлили на дъщеря си Б.Р.К. гореописания поземлен имот срещу
задължението на същата да осигурява на родителите си необходимата
3
издръжка и грижи.
От представено разрешение за строеж № 284/21.07.1998 г. (л.57) се
установява, че на Б.Р.К. е разрешено да извърши предвидените в одобрения
проект СМР по дадена строителна линия от Д. М. за ограда – 80 м. в парцел №
VIII18, квартал 16 по плана на с. Книжовник, общ. Хасково при условие Н.А.
№ 161 т. II/1990 г., за което е заплатена такса.
На л. 58 от делото е представена скица № 512 от 14.04.1993 г., а на л. 59
е представена скица от 15.08.1997 г.
От приетата декларация от 12.12.1997 г. (л. 77) от Д.Р.Т и Д.Р.Т. се
установява, че същите в качеството си на собственици на имот – 18 кв., 16
парцел и Б.Р.К. в качеството си на собственик на парцел VIII-22 в кв. 16 по
плана на с. Книжовник, са декларирали, че регулационните сметки помежду
им са уредени и изплатени.
От представените от л. 86 до л. 93 нотариални актове се установява
следното: С нотариален акт № 86/31.01.1991 г. (лист 92), Р.В.Р. и съпругата му
С.В.Р. даряват на внуците си Н.В.Р. и Р.В.Р. по 1/2 ид.ч. от дворно място
парцел XII, с площ от 1135 кв.м в кв. 16 по плана на с. Книжовник, със
собствено място 730 кв.м. С нотариален акт № 21/05.09.1995 г. (лист 91),
Н.В.Р. и Р.В.Р. са признати за собственици на придаваеми места по регулация,
а именно: дворно място от 295 кв.м от имот пл.№ 21 и дворно място от 110
кв.м от имот пл.№ 22 по регулационния план на с. Книжовник. С Нотариален
акт № 42, том III, рег. № 5648, дело № 546 от 2001 г. на Нотариус Владилена
Сиртова, рег. № 079 към НК, вписан като акт № 126, том X1I, дело 2934 от
03.12.2001 г. в СВ – Хасково, К.Г.К., ЕГН ********** е придобил правото на
собственост върху УПИ № XII-18, с площ от 1135 кв.м в кв. 16 по плана на с.
Книжовник от Н.В.Р., ЕГН ********** и Р.В.Р., ЕГН **********. С
Нотариален акт № 51, том I, рег. № 705, дело № 45 от 2002 г. на Нотариус
Капка Войнска, рег. № 352 към НК, вписан като акт № 185, том I, дело 242 от
15.02.2002 г. в СВ – Хасково, П.Т.А, ЕГН ********** е придобила правото на
собственост върху УПИ № XII-18, с площ от 1135 кв.м в кв. 16 по плана на с.
Книжовник от К.Г. К., ЕГН **********. С Нотариален акт № 90, том Х, рег. №
8226, дело № 795 от 2006 г. на Нотариус Кичка Господинова, рег. № 353 към
НК, вписан като акт № 134, том XXI, дело 4965 от 02.11.2006 г. в СВ - Хасково
Т.Г.Я., ЕГН **********, Т.Я.Я., ЕГН ********** и Г.Я.Я., ЕГН ********** са
4
придобили правото на собственост върху УПИ № XII-18, с площ от 1135 кв.м
в кв. 16 по плана на с. Книжовник от П.Т.А. , ЕГН **********. С Нотариален
акт № 57, том 1, рег. № 0952, дело № 30 от 01.02.2016 г. на Нотариус Кичка
Господинова, рег. № 353 към НК, вписан като акт № 64, том II, дело №
172/2016 г. в СВ – Хасково, К.Г.К., ЕГН ********** е придобил правото на
собственост върху УПИ № XII-18, с площ от 1135 кв.м в кв. 16 по плана на с.
Книжовник от Т.Г.Я., ЕГН **********, Т.Я.Я., ЕГН ********** и Г.Я.Я., ЕГН
**********. В нотариалните актове № 42/03.12.2001 г. (лист 90), №
51/15.02.2002 г. (лист 89), № 190/02.11.2006 г. (лист 88), № 57/01.02.2016 г.
(лист 86), имотьт на ищеца е описан като УПИ XII-18, кв.16 по плана на с.
Книжовник, с площ 1135 кв.м.
По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните, заключение на
вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че основният
дворищно-регулационен план за с. Книжовник, общ. Хасково, е одобрен със
Заповед № 880/21.04.1928 г. Измененията до 1983 г. са нанасяни върху
работно копие от този план. Видно от Приложение 1 към експертизата, планът
е изменен, като от парцели (по днешна терминология урегулиран поземлен
имот УПИ) VII, отреден за имот пл.№ 18 и VIII, отреден за имот пл.№ 22, се
образуват три парцела - VII, XII и VIII, и трите отредени за имот пл.№ 18.
През 1983 г. е изчертано ново работно копие на плана от 1928 г., на което са
допълнени измененията на кадастъра и са отразени регулационните промени
(Пргиложение 2). Сградите в имоти пл.№ 18 и 22 са нанесени, влючително
сградата, представляваща навес/лятна кухня, отразена като ПС (паянтова
сграда). През 1998-1999 г. е изработен нов кадастрален план, който според
действащите тогава норми не е отделно одобряван, а е следвало да е основа за
нов регулационен и застроителен план, с които да бъде одобрен (Приложение
6). Видно от това заснемане, имот пл.№ 174 включва двата процесни имота,
между които няма граница. Със Заповед № РД-18-52/14.03.2024 г. на
изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Книжовник, според които: Имотът на ищеца е
поземлен имот с идентификатор 37383.504.645 ****, вид собственост Частна,
вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 1135 кв.
м, стар номер 18, квартал 16, парцел XII, при съседи: 37383.504.173,
37383.504.174, 37383.504.175, 37383.504.558 и 37383.504.649; Имотьт на
5
ответника е поземлен имот с идентификатор 37383.504.174 ***, вид
собственост Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до
10 м), площ 1187 кв. м, стар номер 22, квартал 16, парцел VIII, при съседи:
37383.504.172, 37383.504.173, 37383.504.558, 37383.504.645 и 37383.504.647
(Приложение 7). Вещото лице е посочило, че е налице несъвпадение между
дворищно-регулационната линия между УПИ VIII и УПИ XII в кв. 16 по
действащия план за регулация на с. Книжовник и имотната граница между
поземлени имоти с идентификатори 37383.504.174 и 37383.504.645 по
действащата кадастрална карта. Максимална стойност на грешката в
абсолютното положение на подробна точка по смисъла на чл.18, ал.1, т.2 от
Наредба № РД-02-20-5/05.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е 62 см, при
т.7 (Приложение 8). Посочило е и че е налице несъвпадение между дворищно-
регулационната линия между УПИ и УПИ в кв. 16 по действащия план за
регулация на с. Книжовник, и материализираната на място ограда между
поземлените имоти на ищеца и на ответника. Съгласно чл.18, ал.4, т.2 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., за урбанизираните територии, за точки от
нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и постройки на
допълващото застрояване, допустимата стойност на грешките в абсолютното
положение на точките ΔS <= 60 см, и допустимата стойност на грешките в
разстоянията между две точки ՁS <= 40 см. От заключението се установява,
че площта, заключена между двете граници, обозначена с точки 1-2-3-4-5-6-1
е 48 кв.м, от които 23 кв.м попадат в поземлен имот с идентификатор
37383.504.174 и 25 кв.м попадат в поземлен имот с идентификатор
37383.504.645.
От заключение на вещо лице по допълнителна съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че площта на мястото, заключено между линиите на двете
граници, а именно – между изградената на място ограда и кадастралната
граница между поземлени имоти с идентификатори 37383.504.645 и
37383.504.174, обозначено с точки 10-7-9-4-5-10, оцветено в синьо и
представляващо част от оградения от ответника имот, попадащ в поземлен
имот с идентификатор 37383.504.645, собственост на ищеца е 24 кв.м.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
В.З., зет на ответника. От показанията на св. З. се установява, че същият е
6
посетил имота на ответника А. К. през 1996 г., когато все още нямало
изградена ограда. Сочи, че към 2000 г. е предоставил собствените си бетонови
колове за изграждане на процесната ограда. Описва от какви материали е
изградена оградата, както и че същата минава извън постройката и кладенеца
на ответника. През 2010 г. е носил мебели в имота с микробуса си и оградата
отново е била там в същия си вид. Посочва, че преди около три години е
посещавал за последно имота и оградата отново била там, като между нея и
лятната кухня на ответника има свободно пространство за преминаване.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани,
поради което и не следва да бъдат обсъждани в настоящото изложение.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на А. Д. К., че А. П. И. е собственик на реална част с
площ от 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 37383.504.174,
находящ се в с. Книжовник, ул. „Иван Рилски“ № 7, община Хасково, област
Хасково, с площ 1187 кв.м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 22, квартал:
16, парцел VIII, който представлява УПИ VIII-22 по плана на село
Книжовник, община Хасково, област Хасково, утвърден със Заповед №
880/1928 г., както и да бъде осъден А. Д. К. да предаде на А. П. И. владението
върху 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 37383.504.174, находящ
се в ****.
Спорът се свежда до това разположената между ПИ 37383.504.645 и ПИ
37383.504.174 телена ограда на границата между двата имота ли е
разположена и дали е налице някаква част от ПИ 37383.504.645, която
процесната ограда да отнася към ПИ 37383.504.174 и какъв размер е площта
на тази част.
От приетите по делото заключения на вещото лице по съдебно-
техническа експертиза и допълнителната такава се установява, че
материализираната ограда между поземлените имоти на ищеца и ответника,
отразена на Приложение 8 към СТЕ с точки 2-3-4-5 не съвпада с дворищно-
регулационната линия между УПИ XII и УПИ VIII в кв.16 по плана за
7
регулация на с. Книжовник от 1928 г. Площта, заключена между двете
граници, обозначена с точки 1-2-3-4-5-6-1 е 48 кв.м, от които 23 кв.м попадат в
поземлен имот с идентификатор 37383.504.174 (на ответника) и 25 кв.м
попадат в поземлен имот с идентификатор 37383.504.645 (на ищеца). Установи
се, че материализираната на място ограда между поземлените имоти на ищеца
и на ответника, отразена на Приложение 8 с точки 2-3-4-5, не съвпада с
имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 37383.504.645 и
37383.504.174 и по действащата кадастрална карта. Като площта на мястото,
заключено между линиите на двете граници, обозначено с точки 10-7-9-4-5-10
на Приложение 9 към допълнителното заключение, оцветено в синьо и
представляващо част от оградения от ответника имот, попадащ в поземлен
имот с идентификатор 37383.504.645, собственост на ищеца е 24 кв.м.
Настоящият съдебен състав намира, че представеното разрешение за
строеж № 284/21.07.1998 г. (л.57), издадено на Б.Р.К. за извършване на СМР
по дадена строителна линия от Д. М. за ограда – 80 м. в парцел № VIII18,
квартал 16 по плана на с. Книжовник, общ. Хасково, не може да се приеме, че
е издадено именно за процесната ограда, доколкото към същото липсва
представена скица. Цитираният НА № 161 т. II/1990 г. в разрешението за
строеж не е представен към делото и не може да се направи извод, че е дадена
строителна линия по отношение на процесната ограда въз основа на
предположение, а разсъжденията на вещото лице в открито съдебно заседание
в тази насока са ирелевантни, доколкото почиват единствено на житейската,
но не и правна логика. Отделно от това, представените на л. 58 от делото
скица № 512 от 14.04.1993 г. и на л. 59 скица от 15.08.1997 г. предхождат като
дати разрешението за строеж от 1998 г., поради което не може да се приеме, че
са създадени за целите на същото.
Следва да се обърне внимание и на представената декларация от
12.12.1997 г. (л. 77) от Д.Р.Т. и Д.РVТ. в качеството си на собственици на имот
– 18 кв., 16 парцел и Б.Р.К в качеството си на собственик на парцел VIII-22 в
кв. 16 по плана на с. Книжовник, с която същите са декларирали, че
регулационните сметки помежду им са уредени и изплатени. Доколкото от
представените актове за собственост не се установи Д.Р.Т. и Д.Р.Т. в периода от
1969 г. до 2022 г., когато ищецът е придобил правото на собственост върху
УПИ с идентификатор 37383.504.645, да са притежавали право на собственост
върху последния, то и не може да се обоснове извод за това, че
регулационните сметки между поземлените имоти на ищеца и ответника са
уредени и изплатени по силата на тази декларация.
8
Съдът намира, че въз основа на събраните доказателства може да се
направи извод за това, че процесната ограда е изградена най-рано през 1999 г.,
тъй като от Кадастралния план от 1999 г. за кв. 16, с. Книжовник, общ.
Хасково – Приложение 6 към СТЕ, се установява, че липсва материализирана
граница между двата имота – VIII-22 и XII-18. Това се подкрепя и от
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Замов, който посочва, че
към 2000 г. е предоставил собствените си бетонови колове за изграждане на
процесната ограда, а когато през 1996 г. за първи път е посетил имота на
ответника, ограда не е имало.
По делото не се установи да е била приложена регулацията между
процесните имоти, поради което за имотна граница следва да се приеме
кадастралната линия, отразена в КККР. Съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба
№ РД-02-20-5/15.12.2016 г., за урбанизираните територии, за точки от
нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и постройки на
допълващото застрояване, допустимата стойност на грешките в абсолютното
положение на точките ΔS <= 60 см, и допустимата стойност на грешките в
разстоянията между две точки ՁS <= 40 см. Съгласно заключението по
съдебно-техническа експертиза в случая несъвпадението между дворищно-
регулационната линия и материализираната на място ограда между
поземлените имоти на ищеца и ответника е над допустимото според
Наредбата от 15.12.2016 г., като максимално несъвпадението достига до 123
кв.м. Липсват обаче данни относно допустимостта на несъвпадението между
имотната граница по действащата кадастрална карта и материализираната на
място ограда.
Доколкото вещото лице, изготвило експертизите е категорично, че е
налице разминаване между кадастралната граница и материализираната на
мястото ограда, то се установява, че ответникът владее реална част от имота
на ищеца от 24 кв. м. Следва да се има предвид, че в исковите производства
установяването, че фактическа власт или други въздействия върху реална част
от съседен имот, която реална част е в рамките на допустимата грешка по чл.
18 от Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри обаче няма
самостоятелно значение при преценка основателността на искането за
предаване на владението или основателността на негаторния иск.
9
При предявен ревандикационен иск дали фактическа власт върху такава
реална част се упражнява правомерно от ответника съдът следва да прецени
въз основа на всички установени по делото факти. В случай като настоящия,
при който правният спор е възникнал от несъвпадение на материализирана
ограда с имотната граница между двата поземлени имота от значение е имало
ли е съгласие на собствениците за местоположението на оградата, както и
спазени ли са изискванията на специалните нормативни актове, уреждащи
изискванията за вида и местоположението на оградите между съседни имоти.
Ако е налице съгласие на собствениците или са спазени нормативните
изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява
правомерно от ответника. В тази хипотеза ревандикационният иск е
основателен в установителната си част и неоснователен в осъдителната. С
действителната имотна граница страните по спора следва да се съобразят при
изграждането в бъдеще на нова ограда.
Ако липсва съгласие на собствениците и не са спазени нормативните
изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява
неправомерно от ответника. В тази хипотеза искът по чл. 108 ЗС е основателен
и в осъдителната си част. /В този смисъл са решение № 164 от 12.03.2024 г. по
гр.д. № 834/2023 г., Г.К. 2-ро г.о. на ВКС; решение № 516 от 02.08.2024 г. по
гр.д. № 257/2023 г., Г.К., 1-во г.о. на ВКС и др./.
В случая липсва проведено доказване от ищеца по делото дали
несъвпадението между материализираната ограда и кадастралната граница е
извън допустимото. Въпреки това преценката дали ответникът владее
правомерно площта, заключена между тези две линии в размер на 24 кв.м.
може да се направи и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства. От представените актове за собственост за периода от 1999 г.
до 2022 г. се установява, че правото на собственост върху имота на ищеца е
било обект на няколко прехвърлителни сделки – през 2002 г., 2006 г. и 2016 г.,
като няма данни между ответника и различните собственици в този период да
е възникнал спор относно процесната ограда. От показанията на св. Замов се
установи, че от построяването на оградата до преди три години, когато
последно е посетил имота на ответника, оградата е разположена на същото
място и липсва промяна. При това положение, може да се обоснове извод, че в
периода от 1999 г. до настоящия момент ответникът е владял правомерно
10
реалната част от 24 кв.м. от съседния имот на ищеца, представляваща мястото,
заключено между линиите на двете граници, обозначено с точки 10-7-9-4-5-10
на Комбинираната скица - Приложение 9 към допълнителното заключение по
СТЕ, оцветено в синьо и представляващо част от оградения от ответника имот,
попадащ в поземлен имот с идентификатор 37383.504.645, тъй като не се
доказа да е имало несъгласие от страна на праводателите на ищеца относно
местоположението на процесната ограда или същата да е изградена в
нарушение на нормативните изизсквания. Ето защо, предявеният
ревандикационен иск се явява основателен в установителната си част за 24
кв.м., а в останалата част до предявените 40 кв.м. е недоказан и неоснователен
в осъдителната си част с оглед цитираните по-горе правни постановки.
По възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника по
отношение на процесната реална част.
Съгласно действащата до края на 2000 г. разпоредба на чл. 59, ал. 1
ЗТСУ (отм.), реално определени части от дворищнорегулационни парцели не
са могли да се придобиват по давност, а от 31.03.2001 г., съгласно чл. 200, ал. 1
от ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания, могат да се придобиват по
давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19
ЗУТ (500 кв.м. за селата) или ако тези реално определени части от урегулиран
имот са присъединени при условията на чл. 17 ЗУТ към съседен имот.
Следващата редакция на този текст/ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от
1.01.2001 г., отм., бр.. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и нормата на чл.
200, ал. 2 ЗУТ допускат придобиване по давност на реална част от съседен
имот само ако те отговарят на изискванията за самостоятелен парцел,
респективно УПИ или при условията на чл. 28 ЗТСУ (отм.), респективно ако
се касае за хипотезата на одобрен подробен устройствен план по чл. 17.
Съдебната практика приема, че подобно придобиване е възможно и в
хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. /Решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 4689/2019 г., I г. о./ В настоящия случай обаче не са налице нито
условията на чл. 17 ЗУТ, нито условията на чл. 15 ЗУТ. /В този смисъл
определение № 154 от 23.3.2018 г. по гр.д. № 3679/2017 г., Г.К., II г.о. на ВКС;
решение № 60120 от 26.10.2021 г. по гр.д. № 77/2021 г., Г.К., I г.о. на ВКС;
определение № 714/19.02.2024 г. по гр.д. № 1596/2023 г., Г.К., II, г.о. на ВКС;
решение № 60108 от14.01.2022 г. по гр.д. № 123/2021 г., Г.К., I г.о. на ВКС;
11
решение № 50112 от 06.01.2023 г. по гр.д. № 567/2022 г., Г.К., II, г.о. на ВКС и
др./
В случая е установено, че завладените от ответника реално определени
24 кв.м. от имота на ищеца, заключени между точки 10-7-9-4-5-10 на
Комбинираната скица - Приложение 9 към допълнителното заключение по
СТЕ, оцветени в синьо и представляващи част от оградения от ответника
имот, попадащ в поземлен имот с идентификатор 37383.504.645, не отговарят
на изискването на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за минималния размер (чл. 19 ЗУТ - 500
кв.м. за селата) на частта от поземлен имот, която може да се придобие
самостоятелно по давност и не са били присъединявани към съседен УПИ,
поради което независимо от това през какъв период от време ответникът е
владял същите 24 кв.м. от имота на ищеца, това му владение не е могло да
доведе до придобиването им по давност. С оглед на това, възражението на
ответника за придобивна давност е неоснователно. Посочената от ищеца
съдебна практика по въпроса за придобивната давност е изцяло неотносима
към настоящия казус, доколкото касае материята на съсобствеността, пред
каквато хипотеза в случая не сме.
В обобщение, предявеният ревандикационен иск се явява основателен в
установителната си част за 24 кв.м., а в останалата част до предявените 40
кв.м. е недоказан и съответно подлежи на отхвърляне в тази част и се явява
неоснователен в осъдителната си част, поради което подлежи на отхвърляне и
в тази част.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
съдебни разноски в размер на 1160 лева съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и с оглед уважената част от предявения иск. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на 750 лева с оглед отхвърлената част от предявения иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес: ****, по предявения от А. П. И., с ЕГН: **********, с
12
постоянен адрес: ***, иск по чл. 108 ЗС, че А. П. И. е собственик на 24 кв.м.,
съставляващи реална част от УПИ с идентификатор № 37383.504.174, находящ
се в ***, която реална част е обозначена с точки 10-7-9-4-5-10 на
Комбинираната скица - Приложение 9 към допълнителното заключение по
съдебно-техническа експертиза, оцветена в синьо и представляваща част от
оградения от ответника имот, попадащ в УПИ с идентификатор 37383.504.645,
намираща се на лист 127 от същото дело, която скица, приподписана от
състава на съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му установителна част до предявените 40 кв.м.
като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от А. П. И.
срещу А. Д. К., в ЧАСТТА за предаване владението на гореописаната реална
част, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: ****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. П. И., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ****, сумата от 1160 лв., представляваща сторени разноски пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА А. П. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес: *****, сумата от 750 лв., представляваща сторени разноски пред
първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
13