О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
разгледа докладваното от съдия Вълчев частно канд № 20237040701930/2023
г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Административен съд-Бургас е
образувано по частна жалба на И.Н.Р. понастоящем в Затвора в гр.Бургас против Определение № 2225/25.08.2023 г. по
адм. дело № 652/2023 г. на Административен съд-Бургас.
В жалбата се твърди, че определението е
незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон както в
частта му, с която не се уважава искането за предоставяне правна помощ, така и
по отношение оставяне без разглеждане жалбата против мълчалив отказ на началника
на Затвора-Бургас във връзка със Заявление №1060/10.03.2023 г. за замяна на
режима за изтърпяване на наложеното на оспорващия наказание и прекратяване
производството по адм.дело № 652/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас,
като се претендира за отмяната му изцяло.
В дадения й срок насрещната страна не взема становище
по жалбата.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди
основанията в жалбата и събраните по делото доказателства намира, че частната
жалба е допустима като подадена в срока за обжалване от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Определение № 2225/25.08.2023 г. по адм. дело №
652/2023 г. Административен съд-Бургас не е уважил искането за предоставяне
правна помощ на И.Н.Р. по адм. дело № 652/2023 г. на БАС, оставил е без
разглеждане жалбата на И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора в гр.Бургас, против мълчалив отказ на Началника на Затвора-Бургас във
връзка със Заявление №1060/10.03.2023 г. за замяна на режима за изтърпяване на
наложеното на оспорващия наказание и е прекратил производството по адм.дело №
652/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас.
По отношение жалбата на И.Н.Р. срещу мълчалив отказ за
произнасяне на Началника на Затвора във връзка със Заявление №1060/10.03.2023
г. до началника на Затвора-Бургас, настоящият състав приема изводите на първата
съдебна инстанция за правилни и законосъобразни, като в допълнение може да се
посочи следното.
Съгласно чл.66,
ал.1 ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от
началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните
дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с
помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че
се поправя.
По силата на чл.301, ал.1, т.6 НПК при постановяване
на присъдата съдът обсъжда и решава въпроса какъв първоначален режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи.
Доколкото понастоящем не се касае за изменение на първоначалния
режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а за такъв наложен със заповед
на началника на затвора, то хипотезата на чл.66 ЗИНЗС е неприложима и
наведените от касатора доводи в тази насока са неотносими към разглеждания
случай.
На следващо място не е формиран мълчалив отказ и в
рамките на производството по чл.198, ал..4 ЗИНЗС, според който началникът на
затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при
специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си
произнасяне.
Разглежданото Заявление №1060/10.03.2023 г. за замяна
на режима за изтърпяване на наложеното на касатора наказание е направено в
рамките на действие на Заповед БС №97/23.06.2022 г. и не е изтекла повече от
една година от предходното произнасяне, за да е формиран мълчалив отказ, още
повече че при наличие на изрично произнасяне редът за защита е посочения в
чл.198, ал.2 ЗИНЗС.
Ето защо след като не е формиран мълчалив отказ, който
да бъде предмет на оспорване, то жалбата в тази си част като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Определението е правилно и в частта му, с която се
отказва предоставянето на правна помощ.
Съгласно чл.24, ал.1, т.2 ЗПП правна помощ по чл. 21,
т. 1, 2 и 3 ЗПП не се предоставя когато претенцията е очевидно неоснователна,
необоснована или недопустима.
Предвид посочената разпоредба и наведените от двете
съдебни инстанции доводи в настоящия случай претенцията е очевидно недопустима,
поради което е налице пречка за предоставяне на правна помощ, до какъвто
обоснован извод е достигнал съдът и в разглежданото определение, което води до
неоснователност на жалбата и в тази й част.
При този изход на спора претенцията на оспорващия за
присъждане на разходи по делото се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 2225/25.08.2023
г. по адм. дело № 652/2023 г. Административен съд-Бургас.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Н.Р., понастоящем в Затвора в гр.Бургас, за присъждане на направените по делото
разходи.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.