М О Т И В И
към Присъда № 19 от 30.01.2017 година
по
н.о.х.дело № 90 на Старозагорския районен съд
по
описа за 2017 година:
Обвинението срещу
подсъдимия Г. П.К. - роден на *** ***,
български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
е за това, че на неустановена дата през м.юли 2016 г. в с.Оряховица,
общ.Стара Загора, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. меден ракиен казан с
вместимост 100 литра
заедно с капак и лула към него на стойност 185.00 лв. и 1 бр.меден бакърен
казан с вместимост 60 литра,
на стойност 150.00 лв., всичко на обща стойност 335.00 лв., от владението на
собственика им Т.Г.Б., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква “а“ и буква ”б” от НК - престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква ”б” от НК.
Прокурорът в
съдебно заседание поддържа обвинението. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от две години,което на основание чл.58а,
ал.1 от НК се редуцира с една трета и се изтърпи в затворническо заведение от „закрит”
тип при първоначален „строг” режим.
Служебният защитник
не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация посочени в
обвинителния акт. За размера на наказанието, счита, че в случай на осъдителна
присъда би било справедливо и отговарящо на изискванията на закона на подсъдимия
да се наложи минимално наказание при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият на
досъдебното производство се е признал за виновен в извършване на престъплението
описано в обвинителния акт и за което му е повдигнато обвинение. Дал е
подробни, обстойни обяснения относно механизма на престъплението и е съдействал
за разкриване на обективната истина.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства в хода на
съкратеното съдебно следствие, ведно с доводите и становищата на страните и
самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.1 от НПК, приема следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г. П.К. е роден на *** ***,
български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Свидетелката Т.Г.Б. *** заедно със съпруга
си. Къщата им се намирала в югоизточната част на селото. До къщата имало
стопанска постройка, в която съхранявали стари вещи. Вратата на тази постройка
не се заключвала.
В същото село Оряховица, общ.Стара Загора,
живеел и подсъдимият Г.П.К.. Едва вечер, на неустановена дата през месец юли 2016 г., подсъдимият решил
да открадне нещо, което впоследствие да продаде и по този начин да си набави
парични средства. В изпълнение на намерението си излязъл от дома си и отишъл до къщата на свидетелката Б., която била съседна на
къщата, която си купила сестра му Бонка и в която живеел брат му Сашо със
семейството си. Влязъл в стопанската постройка в двора на къщата на свидетелката
Б.. Вратата не била заключена.
Подсъдимият взел от тази постройка меден
ракиен казан с вместимост 100
литра заедно с капак и лула. Оттам влязъл в плевнята в
същия двор и взел още един бакърен казан с вместимост 60 литра. Подсъдимият занесъл
двата казана у дома си.
Няколко дни след като взел казаните подсъдимият
решил да ги занесе в гр.Стара Загора и да ги предаде в пункт за изкупуване на
метали. Отишъл на автобусната спирка в с.Оряховица, като носил казаните завити
с одеяло. По това време оттам минал свидетелят С.К.К. с лекия си автомобил и
попитал подсъдимия дали отива в гр.Стара Загора, на което той отговорил
утвърдително. Свидетелят Китанов имал уговорка със свидетеля С.Д.И. да го
закара до гр.Стара Загора и решил, че може да закара и подсъдимия. Подсъдимият се
качил в автомобила на свидетеля Китанов, като оставил казаните в багажника.
След като взели свидетеля Стоян Динко Илиев и жена му от дома им, потеглили за
гр.Стара Загора.
При влизане в гр.Стара Загора свидетелят Китанов
спрял до един пункт за изкупуване на метали срещу Ветеринарния техникум.
Пунктът бил собственост на ЕТ „М.А.“ и се намирал на адрес – гр.Стара Загора,
бул.“Патр.Евтимий“ № 46а. В пункта работил съпругът на М.А. – свидетелят А.Т.А..
Подсъдимият свалил двата казана от багажника на колата и ги занесъл в пункта,
за да ги предава. Свидетелят Асенов се усъмнил в произхода на тези казани и
отказал да ги приеме, въпреки че подсъдимият го убеждавал, че са негови.
След като не могъл да предаде казаните в горния
пункт, подсъдимият занесъл казаните в друг пункт, находящ се в района на Товарна
гара - Стара Загора и ги предал като 22,5 кг медни отпадъци, за което получил 125.55
лв. Парите похарчил за собствени нужди.
Видно от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, пазарната стойност на отнетите чужди движими вещи към момента на
извършване на деянието е както следва: 1 бр. меден ракиен казан с вместимост 100 литра заедно с капак
и лула към него, на стойност 185.00 лв. и 1 бр.меден бакърен казан с вместимост
60 литра,
на стойност 150.00 лв., или всичко на обща стойност 335.00 лв.
Заключението не е оспорено от страните, а
съдът го приема за добросъвестно.
Влияние върху правната квалификация в
случая оказват следните осъждания на
подсъдимия:
- по н.о.х.дело № 1256/2009 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора на основание чл.195, ал.1, т.5, във връзка
с чл.194, ал.1 от НК за деяние извършено на 29.05.2009 година му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип. Присъдата
е в сила от 31.07.2009 г., а наказанието е изтърпяно на 13.07.2012 г.;
- по н.о.х.дело № 2646/2013 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка
с чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ НК за деяние извършено в периода 09-25.11.2013 година му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип. Присъдата
е в сила от 30.01.2014 г. Наказанието е групирано с наложеното му наказание по
н.о.х.дело № 2551/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Освободен от
Затвора на 24.03.2016 г.
Деянията предмет на нох дела №
1256/2009 г. и № 2646/2013 г. не са в условия на съвкупност и се третират като
самостоятелни осъждания, за които няма основания за групиране на наказанията по
смисъла на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК.
Предвид тези
осъждания, процесното деяние е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, буква “а“ и буква ”б” от НК, тъй като подсъдимият е
осъждан два пъти на лишаване от свобода за срок по дълъг от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК
петгодишен срок от изтърпяване на наказанието.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от самопризнанията на подсъдимия
по реда на чл.371, т.2 от НПК, кореспондиращи с прочетените и приобщени в
съдебно заседание по реда на чл.283 от НПК протоколи и документи от досъдебно
производство № 980/2016 г. по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР –
гр. Стара Загора от значение за изясняване на обстоятелствата: постановление за
образуване на досъдебно производство от 11.10.2016 г.; заявление от Т.Г.Б. от
29.09.2016 г.; постановление за назначаване на служебен защитник от 03.11.2016
г.; постановление за привличане на обвиняем от 03.11.2016 г.; протокол за
разпит на обвиняем от 03.11.2016 г. с дадени подробни обяснения в присъствието
на служебен защитник и изясняващи в пълнота механизма на деянието; декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние; искане и справка за
съдимост, рег. № 3635/25.11.2016 г.; постановление на Районна прокуратура –
Стара Загора от 03.11.2016 г. за задържане на Г.П.К. за срок от 72 часа;
протокол за разпит на свидетел Т.Г.Б. от 02.11.2016 г.; декларация от Т.Г.Б. по
чл.18, ал.7 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления от 02.11.2016 г.; протокол за разпит на свидетел С.Д.И. от
02.11.2016 г.; протокол за разпит на свидетел С.К.К. от 02.11.2016 г.; протокол
за разпит на свидетел Д.И.К. от 03.11.2016 г.;
оригинал (в джоб) и копие на кантарна бележка от 01.08.2016 г.; протокол
за разпит на свидетел А.Т.А. от 03.11.2016 г.; постановление за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза; заключение на съдебно-икономическа експертиза;
справка от ГД „Изпълнение на наказанията” – София, рег.№ И-15095/14.11.2016 г.;
справка от сектор „Арести” – Стара Загора от 03.11.2016 г.; определение №
1747/06.11.2016 г. по ч.н.дело № 3295/2016 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”; протокол за
предявяване на разследване от 06.12.2016 г.; заключително мнение от 08.12.2016
г.; приетите в съдебно заседание писмени
доказателства - справка за съдимост и преписи от съдебни бюлетини.
Всички събрани по
делото доказателства са изцяло непротиворечиви и съдът не счита за нужно да ги
обсъжда поотделно.
От тези
доказателствата се установява не само умисъла за извършване на престъплението от
подсъдимия, а и механизма на осъществяване на деянието. Самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК изцяло намират подкрепа в
горепосочените доказателства.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Г. П.К. със своите действия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка
с чл.29 ал.1, буква „а” и буква ”б” от НК, тъй
като на неустановена дата през м.юли 2016 г. в с.Оряховица, общ.Стара Загора, е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. меден ракиен казан с вместимост 100 литра заедно с капак
и лула към него на стойност 185.00 лв., и 1 бр.меден бакърен казан с вместимост
60 литра,
на стойност 150.00 лв., всичко на обща стойност 335.00 лв., от владението на
собственика им Т.Г.Б., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква “а“ и буква ”б” от НК.
Деянието, с оглед конкретните условия на
време, обстановка и начин на извършване, както и настъпилите обществено
опасни последици не разкриват
характерните белези на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Динамиката на този
вид престъпления /по глава пета, раздел първи от НК/ в страната към дадения
момент, както и личността на извършителя, с оглед обстоятелството, че е
многократно осъждан за други тежки умишлени престъпление от общ характер, не
полага обществено полезен труд /не работи/, обуславят по-висока степен на
обществена опасност на деянието и извършителя.
В
случая подсъдимият е участвал в самото отнемане предмета на престъплението, с
което е преустановил досегашната фактическа власт на свидетелката върху вещите
предмет на престъплението и е установил своя фактическа власт и се е разпоредил
с вещите така както намери за добре и в свой интерес.
Подсъдимият е съзнавал, че отнема
чужди движими вещи, които не му принадлежат и с това прекъсва владението на
собственика върху вещите, искал и е целял настъпваното на вредоносните
последици.
Вещите са чужди, тъй като не са
собственост на подсъдимия, последният не може правомерно да упражнява
фактическа власт над същите, респективно да се разпорежда с тях.
В случая
подсъдимият е изнесъл от местопрестъплението процесните вещи, с което е
преустановил досегашната фактическа власт върху вещите и е установил своя
трайна власт върху тях. Напуснал е местопрестъплението заедно с вещите и е
установил своята власт върху тях с намерение противозаконно да ги присвои.
С оглед изложеното,
подсъдимият е действал от субективна страна при пряк умисъл за отнемане на
чужди движими вещи и специална цел за своене на вещите – предмет на
престъплението.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предложение първо от НК – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването на тези последици.
На този извод сочат
както механизма на извършване на престъплението, но и самопризнанията на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, обхващащи, както фактите, изложени в
обвинителния акт и касаещи обективната страна на престъплението, така и
фактите, изложени от прокурора в обвинителния акт относно субективната страна
на престъплението.
По гореописания начин, подсъдимият е
преустановил досегашната фактическа власт на свидетелката Б. върху вещите й и е
установил своя власт върху тях. С активните действия по вземането, изнасянето и
пренасянето на процесните вещи, подсъдимият е изразил своето намерение да
присвои, а впоследствие и да се разпореди с предмета на посегателство, така както
намери за добре и в свой интерес.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от НК
деянието е извършено в условията на опасен рецидив, когато деецът:
а/
извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК;
б/извърши престъплението, след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
В случая са налице
и двете хипотези на чл.29, ал.1, буква “а“ и буква „б” от НК и към времето на
извършване на процесното деяние не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК
петгодишен срок от изтърпяване на наказанието.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а така също съобрази
и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от
две до десет години.
Съдът обсъди
обществената опасност на деянието и дееца, личността на подсъдимия, мотивите за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът отчете като:смекчаващи
вината обстоятелства - изразеното съжаление и критичност към случилото се,
направените пълни признания още на досъдебното производство, затрудненото
имотно и материално положение съобразно представената декларация за имотно и
материално положение на лист 20 от досъдебното производство, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, сравнително ниска стойност на
вредите; - отегчаващо отговорността обстоятелство - предходни осъждания извън
тези обуславящи правната квалификация по настоящото обвинение.
В
случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя
при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Не са налице
основания обуславящи прилагане на чл.55, ал.1, б.„а“ от НК.
Съдът
счита, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер над
минималния и под средния законоустановен. Ето
защо и на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с
чл. 29, ал.1, буква “а“ и”б” от НК,
във връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, във
връзка с чл.58а, ал.1 от НК съдът
определи на подсъдимия наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а,
ал.1 от НК НАМАЛИ с една трета и осъди подсъдимия на една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип, съобразно чл.61, т.2, във вр.
чл.65, ал.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство № 980/2016 г. по описа на Първо Районно
управление при ОД на МВР - Стара Загора.
Съдът
счита, че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на
наказанието и ще спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще
подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189,
ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха: сума в размер на 48.30 (четиридесет и осем лева и 30 ст.) лв., представляваща направени разноски
за експертиза на досъдебното производство.
Причините и
условията за извършване на престъплението са: стремеж за облагодетелстване по
неправомерен начин, изградени престъпни навици.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: