№ 2363
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20231110127028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3-4 от ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба на Б. А. Д. срещу Национална агенция за
приходите и Д. Т. Т., с която предявява отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 от
ГПК и претендира със сила на пресъдено нещо да се отрече правото на собственост на Д. Т.
Т. върху движимите вещи, находящи се в собствения на ищцата недвижим имот по
съображения, че са неина изключителна собственост, поради което насоченото върху тях
принудително изпълнение се явява незаконосъобразно.
С Разпореждане №102057/2023 г., връчено на 04.09.2023 г. на ищеца, Съдът при повторна
проверка за редовност и допустимост на искова молба е констатирал нередовности и дал
точни и ясни указания на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на иска, както и
изброяване на движимите вещи, предмет на иска. Ищецът е предупреден за правните
последици при неизпълнение на указанията в цялост и в срок. В конкретния случай срокът
за изпълнение на указанията е изтекъл на 11.09.2023 г., вкл., на осн. чл. 60, ал. 4 от ГПК.
Видно от Молба вх. № 249385/08.09.20323 г. по описа на СРС ищецът не е уточнил в срок
фактическите си твърдения, а вместо това е заявил отвод на предишния съдия докладчик,
чието действие е занапред, считано от деня на отвеждане на съдията.
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на
установителен иск е наличието на правен интерес, който ищецът не обосновава, съобразно
указанията на съда.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли
установените срокове, не се вземат предвид от съда. В тази връзка следва да се отчетат
разясненията по правилното приложения на закона и дължимите от съда и страните
процесуални действия, дадени с Решение № 50265/10.01.2023 г. по гр. дело № № 3517/2021
г. ІV г.о. на ВКС, за това че изпълнение на указанията на съда след дадения за това срок са
невалидни процесуални действия, по арг. от чл. 64, ал. 1 от ГПК; а "последвали други
1
процесуални действия на страните и съда, вкл. постановяването на съдебни решения, не го
валидират. Съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност на искова
молба ще съблюдава и кое - не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще
прилага последиците по чл.129, ал. 3 ГПК и за кое - не. Повторното указание по чл. 129, ал.
2 от ГПК до ищеца не възобновява, нито удължава вече изтеклия срок за изпълнение. То не
може да се разглежда и като погрешно указан по-дълъг срок за изпълнение с последиците по
чл. 62, ал. 3 ГПК, защото на практика е дадено повторно, ново указание, при вече
неизпълнено указание по чл. 129, ал. 2 ГПК, за което последицата е прекратяване на
производството. Като е разгледал, въпреки това иска по същество, първостепенният съд е
постановил недопустимо решение. Като го е потвърдил, въззивният съд сам недопустимо се
е произнесъл."
За пълнота е необходимо да се отбележи, че евентуалното повторно даване на указания на
ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба, би нарушило прогласения в чл. 9
ГПК принцип за равнопоставеност на страните в гражданския процес, като би поставило
една от тях в привилегировано положение спрямо противната и би превърнало съдът в нейн
помощник. В този смисъл е Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ВКС,
IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което имащо характер на задължителна
съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Съдът отчита, че ищецът намира, че исковата му претенция е ясна при условие, че другите
ответниците не оспорват иска му, в който смисъл, действително, е само отговор на искова
молба на отв. Т.. Редовността и допустимостта на предявения иск се определя от Съда, а не
според процесуална позиция на насрещната страна, освен ако евентуално не се касае за
привиден процес и недобросъвестно упражняване на процесуални права.
Ето защо съдът намира, че на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК, доколкото вече е
образувано дело, производството по него следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 27028/2023 г. по описа на СРС, 50 с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2