Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 27.04.2012г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на трети
април две хиляди и дванадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря П.П.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3438/2011г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.В.А.. Ищецът твърди, че на ***** около 15:30 часа в гр. В. Търново, *****,
на пешеходна пътека от входа на кооперативния пазар към аптека *****, при
управление на лек автомобил *****, ответникът е нарушил правилата за движение
по ЗДвП и е предизвикал пътнотранспортно произшествие, при което му е причинил
фрактура на гръбначен прешлен и счупване на протезна конструкция в областта на
горната челюст, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
Изтъква се, че за причиненото деяние, ответникът е освободен от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК с решение *****., по описа на *****. Навеждат се
твърдения, че в резултат от причинените увреждания от инцидента ищецът е
претърпял много болки и страдания. С оглед гореизложеното иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4800 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането и разноските по делото.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявения иск по размер. Счита,
че претендираното обезщетение се явява прекомерно с оглед реално претърпените
болки и страдания от ищеца. С оглед на това претендира намаляването му като
отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице – помагач ***** – гр. София заема
становище, че претендираното обезщетение се явява прекомерно с оглед реално
получените увреждания на ищеца от транспортното произшествие, поради което
отправя искане за неговото намаляване.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С решение *****., *****, на основание чл. 78а от НК, е освободил
ответника от наказателна отговорност за това, че на ***** около 15:30 часа в гр. В.
Търново, при управление на лек автомобил ***** ***** от ***** в посока към *****,
на пешеходна пътека от входа на кооперативния пазар към аптека ***** е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, в
резултат на което е блъснал пресичащата по пешеходна пътека В.А. и по непредпазливост
й е причинил средна телесна повреда – счупване на протезна конструкция в
областта на горната челюст, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето,
като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. „а”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От изготвената по наказателното производство
тройна медицинска експертиза, при която е извършена преценка на медицинската
документация на ищеца, се установява, че освен счупването на протезната му конструкция
в областта на горната челюст не са налице данни за други външни негови увреждания
от пътнотранспортното произшествие. Констатирано е наличие на възрастови
изменения на костите и прешлените на ищеца, които нямат връзка с
произшествието. Посочено е, обаче че при ПТП винаги са налице здравословни
проблеми дори и без наличие на счупване на кости, в резултат на общото
сътресение на тялото и контузии в дълбочина на меките тъкани. От показанията
на разпитания по делото свидетел се установява, че преди инцидента ищецът е бил
жизнен и работоспособен като след катастофата е започнал да се оплаква от болки
по цялото тяло и да използва бастун при ходене. Свидетелят изтъква, че липсата
на зъби у ищеца е ясно видима при говорене както и че след счупването на
протезната му конструкция същият е започнал да се храни с по-течна храна и да
изговаря някои от думите неправилно.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед влязлото в сила решение по *****., по описа на ***** и
съгласно чл. 300 от ГПК, по делото са доказани обстоятелствата свързани с
извършване на деянието от *****, неговата противоправност и вината на
ответника. Нарушенията на ответника
по чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП са в
пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвало удар
между автомобила и пешеходеца, в следствие на който на последния е причинено счупване на протезна конструкция в областта на горната
челюст. От гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите
от фактическия състав обосноваващи отговорност на ответника по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.
По
делото безспорно е установено, че от вредоносното поведение на ответника ищецът
е претърпял неимуществени вреди. Налице е увреждане на здравето на един
възрастен човек, което довело до затрудняване на дъвченето
и говоренето, и е нарушило обичайния му начин на живот. Освен това, в
резултат от катастрофата е причинено общото
сътресение на тялото на ищеца и контузии в дълбочина на меките му тъкани.
Ищецът е изживял стрес от инцидента като увреждането и последващото му
възстановяване са били съпроводени от болки. При това положение, съдът след
като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата,
при които то е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението
му върху начина на живот на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 1500
лв. се явява справедливо. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да
го заплати, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Претенцията за разликата от 1500 лв. до 4800 лв. се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена тъй като по делото липсват
доказателства увреждането на здравето на ищеца да е довело до инвалидизация и
да е променило трайно начина му на живот като го е направило неработоспособен. По
делото не са налице доказателства на ищеца да е причинена твърдяната фрактура на гръбначен прешлен както и за наличие на
обективна невъзможност същият да си постави своевременно нова протезна
конструкция, с която да избегне както затрудненията при дъвчене и говорене,
така и естетическите неудобства от видимата липса на зъби. По делото
липсва и експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, които съгласно чл. 3, ал. 2 от
Наредбата за медицинската експертиза са компетентни да установяват факта на
трайно намалена работоспособност, а свидетелските показания относно наличието
на такива обстоятелства, обосновани с трайно затруднение при ходене, се явяват
ирелевантни.
При
този изход на делото, на основание чл. 78 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 75 лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 206,25 лв., представляващи направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумите от 110 лв. за държавна такса и 50 лв. за възнаграждение за
особен представител.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
С.Д.Я. с ЕГН:********** ***, да
заплати на В.В.А.
с ЕГН: ********** ***, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на ***** в гр. В. Търново, ***** в размер на 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/, ведно със законната лихва считано от ***** до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля като неоснователен предявения иск по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за разликата от 1500 лв. до 4800 лв.
Осъжда
С.Д.Я. с ЕГН:********** ***, да
заплати на В.В.А.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Осъжда В.В.А. с ЕГН: **********
***, да заплати на С.Д.Я. с ЕГН:********** ***,
сумата от 206,25
лв. /двеста и шест лева и двадесет и пет стотинки/,
представляващи направените по делото разноски.
Осъжда С.Д.Я.
с ЕГН:********** ***, да заплати в полза на Великотърновския районен
съд, сумата от 160 лв. /сто
и шестдесет лева/, представляващи дължимата държавна такса и
разноски за производството по делото, както и 5 лв. /пет лева/
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
е постановено при участието на третото
лице – помагач ***** – гр. София,.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: