№ 4979
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110125666 по описа за 2024 година
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед
№ 03-1/04.01.2024г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „Ватман” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск за сумата от
12631,50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 16.04.2024г. до
16.10.2024г. в резултат от незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, ал.1 КТ.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор от 03.06.2011г. ищецът е
работил при ответника на длъжност „Ватман”. Посочва, че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед № 03-1/04.01.2024г., считано от 16.04.2024г. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, т. 10 КТ. Ищецът поддържа, че прекратяването на
трудовото му правоотношение е незаконосъобразно поради следните съображения: Твърди,
че в заповедта за уволнение не е посочен издателят , съответно в какво качество налага
дисциплинарното уволнение. Сочи, че не са били изискани обяснения от работника по реда
на чл. 193 от КТ. В тази връзка навежда доводи, че заповедта не отговаря на изискванията за
форма и съдържание. Счита, по подробни съображения, че при определяне на наказанието
не са били правилно отчетени критериите предвидени в чл. 189, ал. 1 от КТ и най-вече
тежестта на нарушението. Счита, че в заповедта погрешно се препраща към задължението в
т. 10 от длъжностната му характеристика, а като текст е посочено това на т. 9 от същата.
Навежда доводи, че не е налице и нарушение на т. 4, съответно на чл. 6, т. 1, пред. 2-ро от
ЗДвП, като счита, че издадения в тази връзка АУАН не е достатъчен сам по себе си да го
установи. Твърди, че в сходни хипотези с процесната работодателят не е прибягвал до
дисциплинарно уволнение. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец е 2105,25 лв. По тези съображения претендира отмяна на
уволнението като незаконно, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, както и
присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 12631,50 лв.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба чрез
процесуалния си представител юрк. Лилия Славова, с който оспорва предявените искове.
1
Сочи, че заповедта е подписан а от законните представители на работодателя
Изпълнителния директор на „Столичен електротранспорт“ ЕАД – Евгени Генчев и
председателя на съвета на директорите – Кирил Г., съгласно изискването на чл. 192 от КТ.
Счита, че работникът е дал обяснения в писмена форма чрез изготвяне на доклад от
23.11.2023г., с което е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. Излага подробни
съображения относно наличие на изискуемата от закона форма и съдържание на заповедта
за уволнение. Разяснява по какъв начин са се отразили на определянето на вида, съответно
тежестта, на наказанието критериите предвидени в чл. 189 от КТ. Твърди, че от АУАН от
23.11.2023г. се извежда, че работникът поради нарушение на чл. 6, т. 1, пред. 2-ро от ЗДвП
/не съобразява поведението си със светлинните сигнали/ е предизвикал процесното ПТП.
Поддържа, че ищецът Г. Г., противно на твърденията в исковата молба, познава маршрута на
трамвайна линия № 3, като дори е обучавал друг водач по същия. Твърди също, че
пострадалият пешеходец се е движел по пешеходна пътека на регулирано със светофарна
уредба място, като е навлязъл на пътеката при разрешителен сигнал. Счита, че нарушението
е извършено под форма на вината – самонадеяност, като отчита, че нарушителят се е движел
с несъобразена с пътните условия скорост и е преминал на забранителен сигнал, поради
предполагаемо неправилна оценка на възможностите му да предотврати евентуално ПТП.
Поддържа, че в заповедта правилно са посочени задълженията, съответно по точки от
длъжностната характеристика на работника/нова редакция от 21.05.2013г./, които са били
нарушени. Навежда доводи, че е бил осъществен състава на дисциплинарното нарушение,
описан в заповедта за уволнение, като намира, че тежестта на наложеното наказание
отговаря на тежестта на нарушението. Оспорва и предявения по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225 КТ, ал.1 КТ иск като неоснователен.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представена заповед 03-1/04.01.2024 г., на Г. Х. Г., ЕГН **********, на
длъжност „ватман“ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 23.11.2023 г. в гр. София,
около 06:51 ч., движейки се по маршрут на трамвайна линия № 3 с управляванa от него
мотриса по ул. „Козлодуй“, с посока на движение от ул. „Будапеща“ към бул. „Христо
Ботев“, на кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза“, при извършване на десен завой,
преминал на забраняващ сигнал на светофара и реализирал ПТП с пресичащата от дясно на
ляво пешеходка. В заповедта е отразено, че действията представляват нарушение на
трудовата дисциплина съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, във вр. чл. 187, т. 10, предл. последно
КТ, а именно неизпълнение на задължения по т. 4 /“ватманът движи трамвайната мотриса
съгласно ЗДвП, ППЗДвП, указанията на ЦКК и други оторизирани органи на движението“/ и
т. 10 /“при управление на трамвайната мотриса на линия ватманът носи отговорност за
безопасността на пътниците и други участници в движението и целостта и изправността на
поверената му трамвайна мотриса“/ от длъжностната характеристика за длъжността „ватман
/водач/ на трамвайна мотриса“. Посочена е дата на връчване – 16.04.2024 г.
Съгласно представен трудов договор № 3/03.06.2011 г., сключен между „Столичен
електротранспорт“ ЕАД и Г. Х. Г., ЕГН **********, последният бил назначен на длъжност
„ватман“ с код по НКПД 8331 2001.
Като доказателство са приложени длъжностни характеристики на длъжността
„ватман /водач/ на трамвайна мотриса“ от 03.06.2011 г. и от 21.05.2013 г.
Приложена е служебна бележка, издадена на ищеца към 03.06.2011 г., за това, че е преминал
инструктаж.
2
Представен е доклад от 23.11.2023г., написан на ръка и подписан от Г. Х. Г., на
длъжност „ватман“, който е посочил, че на същата дата е участвал в ПТП и му е бил
съставен акт „по вина“.
Приложен е Акт за установяване на административно нарушение № 1097031 от
23.11.2023 г., за това, че на 23.11.2023 г., в гр. София, около 6:51 ч., трамвайна мотриса с рег.
№ ТМ2047, управляван от Г. Х. Г., ЕГН **********, се е движел по ул. „Козлодуй“ с посока
на движение от ул. „Будапеща“ към бул. „Христо Ботев“, като на кръстовището с бул.
„Княгиня Мария Луиза“ извършил маневра десен завой и преминал на забраняващ сигнал
на светофара при нормален режим на светофарната уредба и не пропуснал и реализирал
ПТП с пресичащата от дясно наляво по посока на движението на трамвая пешеходка А. С.
Г., ЕГН **********, с което виновно нарушил чл. 6, т.1, пр. 2 от ЗДвП.
Представени са пътни листи, издадени на 21.11.2023 г., на 22.11.2023 г., на 22.02.2022
г. относно разписанието на ватманите по трамвайна линия № 3, включително и на ищеца.
Приложени са правила за управление и движение на трамвайни мотриси.
Представена е извадка от книга за проведен инструктаж за месец ноември 2023г.,
видно от която, ищецът се е подписал като инструктиран. Приложена е и извадка от книга за
ежедневен инструктаж /23.11.2023 г./, в която не са посочени имена на инструктираните, а
само служебни номера.
Представено е удостоверение с изх. № 383/06.06.2024 г. от „Столичен
електротранспорт“ ЕАД относно брутния доход на ищеца за месец октомври 2023 г., същото
е в размер на 2105,25 лв. (основна заплата 1830,65 лв., възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит – 274,60 лв.).
По делото са представени видеоматериали, във връзка с които е прието заключение по
съдебно техническа експертиза, от което се установява, че записът от произшествието е
свален от видеокамера на дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична
община. Същият е автентичен, не е манипулиран и се сочи, че е с видимост към
кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Козлодуй“ с посока Централна гара.
Отразено е, че от записа е видно, че пешеходците тръгват на зелен сигнал (пешеходен
светофар) непосредствено преди осъществяването на десен завой от трамвайна мотриса и
настъпване на процесното ПТП, като не се посочва, дали се касае за трамвайна мотриса с
инв. № 2047 поради липса на видимост. В открито заседание вещото лице е защитило
заключението си като е допълнило, че от записа не се вижда какъв е сигналът на светофара
за трамвая, както и точното местоположение на пострадалата, тъй като трамваят го закрива.
Приложено е информация, предоставена от НОИ за това, че към 11.12.2024 г., за Г. Х.
Г., ЕГН **********, не са налице данни за регистрирани трудови договори, сключени след
16.04.2024 г. Същото се установява от констатация на трудова книжка от заседание на
13.12.2024г.
По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля П. Д. Ч.
/актосъставител на АУАН № 1097031 от 23.11.2023 г./ се установява, че съдържанието на
акта е изготвено след разговор с водача на трамвая, свидетели и преглед на видеозапис.
Потвърждава времето и мястото на събитието. Посочва, че водачът на трамвая е заявил, че
пешеходката е преминала на забранен сигнал на светофара, което усъмнило свидетеля и
неговия колега, след което посетили Центъра за видеонаблюдение на СО, където
установили, че ватманът е преминал на забранителен сигнал. Поддържа, че всичко отразено
в акта е възприето от свидетеля и колегата му. По спомен ударът е бил страничен.
Като свидетел е разпитана и А. С. Г., пострадала при процесното събитие, която сочи,
че получила увреждания от трамвай на 23.11.2023г. около 07:00 ч., след като слязла от
същия. Твърди, че изпаднала в безсъзнание. Посочва, че преди да слезе от трамвая, ватманът
разговарял по телефон, ръкомахал и вероятно управлявал с повишена скорост. Сочи, че със
3
сигурност е предприела пресичане на зелен сигнал на светофара. Предвид изпадането в
безсъзнание след удара, не посочва подробности относно същия. Разяснява, че в следствие
на събитието е била в болничен за период от 6 месеца. Сочи, че към настоящия момент не се
е възстановила напълно, твърди, че лекар и е препоръчал операция на менискуса. Поддържа,
че след заздравяване на получена дълбока рана е останал белег.
Други отностими доказателства не са представени.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен трудов договор
със соченото в исковата молба съдържание, както и че трудовото правоотношение е било
прекратено от страна на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил последното.
Установи се от представения трудов договор № 3/03.06.2011 г., че между Г. Х. Г. и
„Столичен електротранспорт“ ЕАД е възникнало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжност "ватман", код по НКПД 8331 2001.
Със заповед, връчена на 16.04.2024 г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
"дисциплинарно уволнение", на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – тежко нарушение на
трудовата дисциплина.
Процесната заповед № 03-1/04.01.2024 г. е издадена в срока по чл. 194, ал.1 КТ.
Нормата на чл. 195, ал. 1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, ІV ГО,
задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания
служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното
наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. В тази връзка възраженията на ищеца, че в заповедта
се препраща към задължението в т. 10 от длъжностната му характеристика, а като текст е
посочено това на т. 9 от последната, са неоснователни, тъй като в длъжностната
характеристика от 21.05.2013 г./актуална/, текстът на т. 10 съответства на словесното
изложение в заповедта.
В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно задължението си, установено
в посочената норма, като е описал кога и при какви обстоятелства е извършено
дисциплинарното нарушение, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на
ищеца, както и протИ.правността на деянието. От представената длъжностна
характеристика за длъжност "ватман", връчена на 21.05.2013 г., е видно, че водачът на
трамвай носи отговорност за безопасността на пътниците и други участници в движението,
както и че движи трамвая съгласно изискванията на ЗДвП, ППЗДвП, указанията на ЦКК и
други оторизирани органи на движението.
С оглед изложеното, неоснователно се явява възражението на ищеца, че липсвало
негово установено задължение, което в конкретната ситуация би могъл да наруши.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г.
на ВКС, ІІІ ГО, преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на
4
дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме
писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното
наказание. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните
доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по
отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в
рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на
задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, е абсолютно
основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е
необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.
В случая ищецът оспорва да е спазена нормата на чл. 193 КТ.
Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 2.10.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1480/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на
ВКС, IV г.о.; Решение № 171/23.02.2010 г. на по гр.д. № 68/2009 г., I. г. о., Решение №
205/26.03.2010 г. на по гр.д. № 267/2009 г., I. г. о.; Решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. №
826/2009 г., IV г.; Решение № 322/05.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 301/2009 г., I. г. о.; Решение
№ 544/06.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др.: Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ
преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
или да приеме писмените му обяснения, но разпоредбата не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до
работника, нито за посочване в поканата, че тя следва да се счита за начало на
дисциплинарно производство. КТ не урежда производството по налагане на дисциплинарни
наказания като динамичен фактически състав. За да бъде упражнено надлежно
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление без предизвестие, той не е длъжен да уведоми работника за
"висящото дисциплинарно производство", нито да му съобщи какво дисциплинарно
наказание може да му бъде наложено. Необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193
КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска по разбираем за работника или
служителя начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на
трудовите му задължения…. За работодателя обаче не съществува задължение за формално
откриване на такова производство, нито пък да уведоми работника за започването му.
Достатъчно е той да е изискал от него обяснения за фактите и обстоятелствата, които счита
за нарушение на трудовата дисциплина.
Тоест, смисълът на разпоредбата на чл. 193 КТ е да предостави възможност на
работника да упражни правото си на защита, като вземе отношение по фактите, на които се
основава дисциплинарната му отговорност. Вземането на отношение по тези факти е
достатъчно, за да се приеме, че работникът е упражнил правото си по чл. 193 КТ за даване на
обяснения, без значение дали това е сторено по изрично искане на работодателя в нарочно
производство или преди това. Целта на законодателят е била да въведе една
опростена/елементарна/ процедура, даваща възможност на работника да се защити, а не да
въведе строго формализиран процес, подобно на ГПК, НПК и др. процесуални закони.
Обратното разбиране би било пределно формалистично и в протИ.речие с практиката на
ВКС.
По делото е представен доклад от 23.11.2023г., написан на ръка и подписан от Г. Х. Г.,
на длъжност „ватман“, в който е посочено, че на същата дата водачът на трамвайна мотриса
е участвал в ПТП и му е бил съставен акт „по вина“.
В случая съдът приема, че с този доклад работникът е взел отношение по
извършеното дисциплинарно нарушение. Ето защо следва да се приеме, че този доклад се
приравнява и има характера на дадени от работника обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. Същият
е признал, че на 23.11.2023г. е участвал в ПТП и му е бил съставен акт, с който е приет за
5
виновен. В този доклад работникът е имал възможност да направи възраженията си относно
обстоятелствата свързани с ПТП-то и вината му, което не е сторил.
На следващо място, ищецът възразява срещу компетентността на органа, издал
заповедта за уволнение. Видно от справка от ТР изпълнителен директор на ответното
дружеството е Евгени Манолов Ганчев, а председател на СД е Кирил Г. Г.. Тези лица,
притежаващи качеството представители на работодателя, който е ЮЛ, имат и
правоспособност да налагат дисциплинарни наказания по смисъла на чл. 192 КТ. Без
значение е, че заповедта е подписана и от началник на трамвайно депо „Красна поляна“ – И.
Цветанов, който няма такава функция. От съдържанието на самата заповед се извежда, че
наказанието е наложено от компетентен орган при упражняване на функциите му. Това
имплицитно се признава от ищеца, който в исковата молба сочи, че заповедта е подписана от
изпълнителен директор, от председател на СД и от началник на трамвайно депо „Красна
поляна“. Отново без значение е дали работникът не е наясно с ползваните абревиатури,
каквито всъщност не са налице в заповедта, а единствено дали органът наложил наказанието
е компетентен или не. Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта е издадена от
компетентен орган в рамките на компетентността му.
Съдът приема за доказано, че работникът не е изпълнил други свои трудови
задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, предвидени в длъжностната му
характеристика, а именно на т. 4 и т. 9. В т. 4 от длъжностната характеристика на длъжност
„ватман“ е предвидено, че ватманът движи трамвайна мотриса съгласно ЗДвП, ППЗДвП,
указанията на ЦКК и други оторизирани органи на движението, в случая е налице
нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2-ро ЗДвП, съгласно който участниците в движението
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. В т. 10 от длъжностната
характеристика на длъжност „ватман“ е предвидено, че при управление на трамвайна
мотриса на линия ватманът носи отговорност за безопасността на пътниците и други
участници в движението и целостта и изправността на поверената му трамвайна мотриса.
По отношение извършването на вмененото със заповедта дисциплинарно нарушение,
същото се установява от съвкупния анализ на доказателствата по делото и най-вече от
показанията на разпитаните по делото свидетели, приетия акт за установяване на
административно нарушение и от заключението на съдебно техническата експертиза.
Доказателствата са безпротИ.речиви, относно фактите по настъпване на ПТП. На първо
място този извод следва от описаното в АУАН № 1097031/23.11.2023г., който е бил подписан
от водача без възражения. Този акт се ползва с висока доказателствена стойност, тъй като е
бил изготвен след разпит на виновния водач, свидетели и запознаване с наличното
видеонаблюдение. Съдържанието му се потвърждава от показанията на свидетеля П. Ч.,
актосъставител. Съгласно константната практика на съдилищата напр. Решение №
24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на ВКС, I т.о., Решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. №
768/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/2011 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 15/25.07.2014 г.
по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о. и др. - протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Тук от показанията
на свидетеля П. Ч. става ясно, че фактът, че водачът е преминал на забранителен сигнал на
светофарната уредба е бил възприет лично от него при разглеждане на записа от наличното
видеонаблюдение. Ето защо актът по отношение на тази констатация се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Тази констатация се
потвърждава и от показанията на свидетелката А. Г.. Казаното от свидетелката Г., че е
минала на зелен светофар за пешеходци, следва да се кредитира като логично,
6
последователно и безпротИ.речИ. както помежду си, така и с останалите доказателства. Това
се установява и от експертното заключение, което констатира, че от записа представен по
делото е видно, как пешеходците тръгват на зелен сигнал (пешеходен светофар)
непосредствено преди осъществяването на десен завой от трамвайна мотриса и настъпване
на процесното ПТП. Макар и вещото лице да не е посочило с точност номера на трамвая, по
делото не е спорно, че се касае за управлявания от ищеца такъв. Нещо повече – категорично
се опровергават твърденията в исковата молба за факти (преминаване на пострадалата А. Г.
на забранителен сигнал), с които са мотивирани възраженията на ищеца за липса на вина за
настъпване на процесното ПТП. Няма данни водачът на превозното средство да е преминал
на позволителен сигнал на светофарната уредба, както твърди ищецът. Напротив, както се
спомена по-горе, съдът се счита обвързан с обратния извод. Разбира се, неоправдано и
протИ.речащо на житейската логиката би било да се приеме, че след като пострадалата е
преминавала на позволителен сигнал на светофарната уредба, водачът на трамвайна мотриса
също е преминавал на позволителен сигнал, а не на забранителен такъв. Следователно, от
анализа на доказателствата по делото се установява, че са налице описаните в заповедта за
уволнение нарушения на трудовата дисциплина.
Във връзка с другите възражения относно наличие на дъждовно време, управление на
трамвая в тъмната част на денонощието и отскоро по тази линия, следва да се посочи, че
ищецът е заемал длъжността от 2011 г., като не може да се възприеме твърдението, че
отскоро минавал по маршрута на съответната линия и това е причина за преминаване на
забранителен сигнал. На първо място водачите на превозни средства, независимо дали
такива от масовия градски транспорт или други, следва да спазват правилата на ЗДвП/така и
съгласно т. 4 от длъжностната характеристика/, без значение дали познават пътя, по който се
движат, или не. На следващо място от представените доказателства е видно, че Г. Х. Г. е бил
назначен за наставник на Костадин Д. Кличев, като е обучавал същия повече от една година
преди събитието на тази трамвайна линия - № 3, по която се е движел към датата на ПТП-то.
Тоест, очевидно е бил запознат с маршрута до степен необходима за обучение на друг водач,
следователно, неоправдано би било да се приеме, че за работника линията е била непозната.
Действително, от кадрите на записа, изведени от вещото лице в обстоятелствената част на
изготвената СТЕ е видно, че времето към момента на събитието е било дъждовно и
видимостта и светлината са били намалени до известна степен. Наличието на дъжд, както и
управлението на превозно средство в тъмната част на денонощието, безспорно са
обстоятелства, които ограничават способността на водачите да възприемат правилно пътната
обстановка, именно по тази причина същите следва да действат с особено повишено
внимание. Тоест, водачът не се е съобразил с пътните условия, както се изисква от чл. 20 от
ЗДвП и др. Влошените атмосферни условия и времето на денонощието, през което се
придвижва не облекчават и не изключват отговорността на водача, освен при наличието на
случайно събитие, каквото в случая не е било налице. По делото се касае за увреждане на
пешеходец поради преминаване на забранителен сигнал от страна на водача, който сигнал би
бил видим дори в дъжд и в тъмната част на денонощието. Алтернативно, ако водачът не е
могъл да възприеме сигнала на светофарната уредба е следвало да спре и да изчака
преминаващия през кръстовището пешеходец, а не да продължи движението си. Безспорно
преминаването на червен забранителен сигнал на светофарната уредба представлява такова
нарушение на правилата на движение по пътищата, което може да се квалифицира като
неполагане на грижа, която дори и най-небрежният стопанин /в случая водач на трамвай/ би
положил – груба небрежност. Такова поведение би могло да доведе, а в не малко случаи и
действително води, до ПТП, при които се причиняват както значителни материални щети,
така и накърняване на здравето и дори жИ.та на участниците в ПТП.
Възприетата дефиниция на вината в гражданския процес /за разлика от наказателния/,
не изисква осъзнаване на вината. Съзнанието на субекта за неполагане на дължимата грижа
няма правно значение, както няма значение при преценката за наличие на вина и причината,
7
довела до поведението, което се квалифицира като груба небрежност. Поради това на
преценка полежат обективните факти, настъпили в действителността. Затова без правно
значение е твърдения от ищеца факт, че времето е било дъждовно и тъмно и не е възприел
как свети светофарът. Фактът, че същият е преминал през кръстовището на забранителен
сигнал и по този начин е станал причина за настъпване на ПТП е достатъчен, за да се
приеме, че е проявена груба небрежност. В този смисъл неоснователни са твърденията в
исковата молба, че ако работодателят беше съобразил смекчаващите обстоятелства/каквито
съдът не приема, че са налице/, би стигнал до извод, че така наложеното наказание е
непропорционално на извършеното нарушение.
Съдът намира, че при определяне тежестта на наказанието работодателят е съобразил
критериите по чл. 189, ал. 1 КТ - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. Работникът е нарушил не
само трудовите си функции, но и правилата за движение по пътищата и то флагрантно, като
не се е съобразил със сигнал на светофарна уредба. По този начин е застрашил всички
участници в движението, включително и превозваните от него пътници. Отчита се също, че
за пострадалата А. Г. са настъпили значителни неблагоприятни последици, описани при
разпита и в АУАН, изразяващи се в загуба на съзнание, множество тежки наранявания,
наложили продължителен период на възстановяване съпроводен със силни болки и
страдания, и евентуална нужда от оперативна интервенция, както и имуществени вреди
настъпили във връзка със събитието. Поведението на работника също не би могло да се
вземе предвид в негова полза, доколкото същият не проявява критично отношение към
действията си. Ето защо съдът намира наложеното най-тежко наказание – дисциплинарно
уволнение, за съразмерно на извършеното нарушение.
Останалите възражения в исковата молба – че в сходни ситуации се процедирало
различно от работодателя, не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като са
ирелевантни за последното, с оглед на това, че предмет не е извършването на
дискриминационни действия. Също така не се сочи признак, по който ищецът да е бил
дискриминиран – пр. пол, религия, възраст и др. по чл. 4 ЗЗДискр. В действителност
работодателят няма задължение да налага еднакви по вид и тежест дисциплинарни
наказания за еднотипни нарушения, извършени от работниците или служителите му.
По тези съображения предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, което предпоставя същия изход по обусловените искове с правна квалификация
чл. 344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
По разноските:
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК в размер определен от съда - 200 лв.
Ответникът е извършил разноски в общ размер 510 лева, от които 60 лв. депозити за
свидетели и 450 лева депозит за вещо лице, които следва да му бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Х. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. 207, вх. А, ет. 6, ап. 17, срещу "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ №
8
193, искове, както следва:
-с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно на
извършеното със Заповед № 03-1/04.01.2024 г. на представители на "Столичен
Електротранспорт" ЕАД за прекратяване на трудово правоотношение с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ
, като неоснователен;
- с правно основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата от Г. Х. Г.
до уволнението длъжност „Ватман” при "Столичен Електротранспорт" ЕАД, като
неоснователен;
- с правно основание чл.344 ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 ал.1 и ал. 2 от КТ за сумата
от 12 631,50 лв., представляваща обезщетение в брутен размер за времето, през което
същият е останала без работа в следствие на незаконното уволнение – за периода 16.04.2024
г. до 16.10.2024 г., като неоснователен;
ОСЪЖДА Г. Х. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 207, вх.
А, ет. 6, ап. 17 да заплати на "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 193, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата 710,00 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9