№ 238
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100115437 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от Г. П. Г. срещу Прокуратурата на Република България
искове с пр.кв.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, с които се претендира осъждане на ответника
за сума в размер на 75000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и
достойнството, доброто име в обществото, сума в размер на 16400,00лв. - обезщетение за
имуществени вреди / допуснато увеличение на иска с определение от 28,11,2022год./, ведно
със законната лихва върху главниците от 04,06,2020год. до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр.ал. 2 от НК. Образувано
е наказателно производство по НОХД №550/2013год., СпНС, 12 състав, НОХД
№1453/2013год. по описа на СпНС, 12 състав, НОХД №1115/2015год. СпНС, 12 състав,
последователно прекратени и върнати на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. Впоследствие отново е повдигнато обвинение и
образувано НОХД №171/2016год., по писа на СпНС,12 състав, по което ищецът е оправдан
по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от
НК. С присъда №12 на АСпНС от 10,04,2019год. по ВНОХД №99/2018год., 1 състав е
потвърдена оправдателната присъда. По протест на прокуратурата е образувано КНД
№125/2020год. по описа на ВКС, 01 отделение, по което с решение №50 от 04,06,2020год.
въззивната присъда е оставена в сила. Поддържа в периода от започване на наказателното
преследване до постановяване на оправдателна присъда да е търпял неимуществени вреди,
подробно описани в исковата молба, довели до промяна в начина на живот на ищеца,
влошаване на отношенията в семейството му, емоционална лабилност и унижение.
1
Поддържа да са настъпили и имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатска
защита и транспортни такива за участие в наказателното производство.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна Прокуратурата Р.България, в който се излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Сочи да не са ангажирани доказателства за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на
прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Поддържа недължимост
на обезщетение за имуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявен становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Протоколи за извършено претърсване и изземване на
24.04.2012г. /л. 20, л. 29 и л. 33/, в къща находяща се в гр. Генерал Тошево, ул. *******
обитавана от Г. Г.; в офис на „Г.“ АД, представлявано от ищеца, както и в лек автомобил
марка „Мерцедес“ Е 320 CDI, с peг. № ТХ *******, установен в гараж на адрес: гр. Генерал
Тошево, ул. ******* собственост и ползван от Г. Г..
Представен е и протокол за извършени обиск и изземване при задържането на Г. Г. на
24.04.2012г. /л. 37/. Със заповед за задържане на лице peг. № 33-128 от 26.04.2012г. /л. 39/
ищецът Г. Г. е бил задържан по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа.
С постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2012г. по пр.пр. № 389/2012год.
по описа на СП /л. 40/, ищецът е бил привлечен за обвиняем за извършване на две
престъпления по 214, ал. 1 от НК, като е принудил лицето Янко Митев А., чрез заплашване
да прехвърли собствеността върху собствените си търговски дружества и автомобили, а
лицето Красимир Калчев Костадинов да поеме парично задължение в размер на 5000,00 лв.
С постановление изх. № 389 от 27.04.2012год. на СП /л. 42/, ищецът е бил задържан за срок
до 72 часа.
С разпореждане на съдия-докладчик при СпНС, 12 състав от 30.04.2013г. по нохд №
550/2013 г. /л. 44/ е било прекратено образуваното по внесен обвинителен акт срещу ищеца
съдебно производство, като делото е било върнато на СП за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
С постановление за привличане на обвиняем от 17.07.2013г. по пр.пр. № 389/2012 г.
/л. 46/ е повдигнато обвинение на ищеца за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2 и пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК.
С постановление на СП от 15.08.2013г. по пр.пр. № 389/2012год. е било частично
прекратено наказателното производство по отношение на ищеца за извършване на
2
престъпления по чл. 214, ал 1 от НК и чл. 321, ал. 3, пр. 3 от НК /л. 50/.
С разпореждане на съдия-докладчик при СпНС, 12 състав от 20.11.2013 г. по нохд №
1453/2013год. /л. 61/ делото отново е било върнато на прокуратурата за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения.
С постановление от 02.06.2014г. /л. 64/, Г. П. Г. отново е бил привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК. С
обвинителен акт изх. № 389/22.01.2016г. на СП /л. 109/ срещу ищеца е бил внесе
обвинителен акт в съда за това, че е участвал в организирана престъпна група, създадена с
цел да извършва престъпления по чл. 213а и чл. 214 от НК, образувана на неустановена дата
в началото на м. март 2010 г., образувана и ръководена от С. Василев С., като групата е
създадена с користна цел.
В образуваното по внесения обвинителен акт нохд № 171/2016 г. по описа на СпНС,
ищецът Г. Г. е взел участие в общо 22 открити съдебни заседания /л. 124 и сл./, проведени в
периода от 05,02,2016 г. до 15,11,2017 г.
С присъда от 15,11,2017г. на СпНС, 12-ти състав, по н.о.х.д. № 171/2016год. /л. 170/
ищецът е бил признат за невинен и оправдан в извършването на престъплението по чл. 321,
ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, за което му е било повдигнато обвинение. Срещу присъдата
е бил подаден протест от страна на прокуратурата /л. 182/. По образуваното вход № 99/2018
г. по описа на АСпНС, ищецът е взел участие в общо 6 съдебни заседания в периода
23.05.2018 г. – 10.04.2019 г. Видно от протокола за съдебно заседание от 17.12.2018год. /л.
201/, поради неявяване в съдебно заседание от 10.12.2018 г., с протоколно определение от
същата дата на ищеца е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 10000,00 лв., която е била намалена в заседанието от 17.12.2018 г. до сумата от
1000,00 лв.
С присъда от 10.04.2019г. на АСпНС, 1-ви въз. състав, по в.н.о.х.д. № 99/2018г.,
първоинстанционната присъда, в частта, с която ищецът е бил признат за невинен и
оправдан за извършване на престъплението е била потвърдена. Срещу присъдата е бил
подаден протест, като по образуваното к.н.д. № 125/2020 г. по описа на ВКС е било
проведено едно съдебно заседание на 15.05.2020 г. с участието на ищеца /л. 214/.
С решение № 50 от 04.06.2020г. на ВКС , I-во н.о., по н.д. № 125/2020г. /л. 217/
присъдата по в.н.о.х.д. № 99/2018г. на АСпНС е била оставена в сила.
Видно от представените по делото удостоверения от Агенция по вписванията до
17.11.2011 г., ищецът Г. П. Г. е бил вписан като представител на „Г.“ АД, след което е бил
заменен, като е останал част от съвета на директорите на дружеството.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 27.04.2012 г. /л. 228/, сключен
между ищеца и адв. Митрева, Цанков и Виденова за процесуално представителство по
пр.пр. № 389 /ДП № Б-12/ по описа на ГД „БОП“ за 2012 г., по който е уговорено
възнаграждение в размер на 3000,00 лв. Представено е и пълномощно, с което тези адвокати
са упълномощени в досъдебното производство /л.91/. Представен е и договор за правна
3
защита и съдействие 31.07.2012 г., сключен между ищеца и адвокат Г. Б. за процесуално
представителство по ДП № Б-12 по описа на ГД „БОП“ за 2012 г., като е направено
отбелязване за заплатено възнаграждение в размер на 1000,00лв., както и пълномощно към
адвокат Б. /л. 92/.
По делото са представени самолетни билети за пътувания на ищеца от гр. Варна до
гр. София, с оглед вземането на участие в съдебни заседания в СпНС и АСпНС /л. 230 и
сл./.
Представен са преписи от статия /л. 95/, публикувана на електронната страница tv7.bg
на 13.05.2012 г., наименувана „Фирма заплашва длъжници“, статия, публикувана на
електронната страница 24chasa.bg на 15.05.2012 г. наименована „Майка: събирач на дългове
плаши 10-годишната ми дъщеря с „ще стане лошо“ /л. 97/, статия „Събирачи на дългове към
13-годишна: Марш на магистралата ще работиш за нас!“ /л. 102/, публикувана на 13.05.2012
г. на електронната страница news.data.bg, обявление в електронната станица на
прокуратурата на РБ, наименовано „Петима обвинени за принуда и рекет“, в което е
посочено, че са задържани петима участници в ОПГ, сред които обаче не фигурира името на
ищеца.
С представена по делото видео-техническа експертиза е възпроизведено
съдържанието на епизод на предаването „Жега“, излъчено по телевизия ТВ7.
От заключението на назначената по делото съдено-счетоводна експертиза се
установява, че общата заплатена от ищеца сума за самолетни билети за пътувания до гр.
София, с оглед вземане на участие на ищеца в съдебни заседания в съдебната фаза на
наказателното производство е 3761,58лв.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че общата стойност за гориво, за разстоянието между гр.Г.Тошево-гр.Варна и
гр.Г.Тошево и гр.София е 2888,87лв. в двете посоки. Сумата за поддръжка на автомобила за
изминатото разстояние е 991,48лв.-стр. 5 от заключението. Амортизацията на автомобила за
изминатото разстояние е 4728,00лв. или общата е в размер на 8608,35 лв.
От заключението на назначената по делото съдебна психиатрична експертиза се
установява, че вследствие на повдигнатото обвинение ищецът е получил остра стресова
реакция, която е протрахирала в посттравматично стресово разстройство. Към момента на
изготвяне на заключението все още се констатират прояви на ПТСР. Посочва се, че ходът на
посттравматично стресово разстройство е флуктуиращ, но в болшинството от случаите
завършва с оздравяване. В малка част от случаите заболяването може да приеме хроничен
ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността. Това
разстройство не е психично заболяване в тесния смисъл на понятието и не повлиява на
базовите психични годности на индивида. Ищецът не е провеждал медикаментозно лечение
във връзка с психичното си състояние.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на С.К. Г.а – съпруга на
ищеца, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК и на св. Д. М.П., от които се установяват
4
неимуществените вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1 т.
3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр. 7/2018 г. /, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендираното обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с
влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 04,06,2020год. присъда от
15.11.2017г. на СпНС, 12-ти състав, по н.о.х.д. № 171/2016г., с която ищецът е оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2
вр. ал. 2 от НК.
От събраните по делото доказателства се установи и че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и
нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 75000,00 лв.
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
5
на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При определяне на размера, в който следва да бъде уважен искът съдът съобрази
тежестта на повдигнатото обвинение - за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. второ, т. 2
вр. ал. 2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет
години, имащо характера на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и
характеризиращо се с относително висок минимум. Към момента на задържането му ищецът
е бил на възраст от 56 години и е бил неосъждан, с чисто съдебно минало. Следва да се
съобразят предприетите спрямо него процесуално-следствени действия – претърсване и
изземване в дома му и в дружеството, което управлява, като това е станало пред неговото
семейство, работници и съседи, като наред с това спрямо ищеца е извършен и обиск.
Ищецът е задържан за 24 часа по реда на ЗМВР и за 72 часа с прокурорско постановление.
Съдът отчита продължителността на наказателното преследване от 8 години, 1 месеца и 11
дни. Този период, въпреки фактическата и правна сложност на делото предвид характера на
престъплението и 9 подсъдими, е извън разумните срокове за приключване на делото, още
повече, че е налице значително забавяне на ДП поради непрецизно формулиране на
обвинението, което е дало повод за връщане на прокуратурата за отстраняване на
съществени процесуални нарушения. Няма данни забавянето на делото да е по причина
поведение на ищеца или на негов процесуален представител./ налице са данни за неявяване
в 1 с.з. по обективни причини/. Следва да се вземе предвид, че в съдебната фаза на
производството ищецът е взел участие в общо 28 съдебни заседания, които са били
провеждани извън местоживеенето му в гр. Генерал Тошево – в гр. София, което, предвид
значителното разстояние между двете населени места, е от характер да предизвика
значителни неудобства за него, с оглед честите пътувания, които му се е налагало да
предприема. От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза
се установява, че вследствие на воденото срещу него наказателното производство ищецът е
развил остра стресова реакция, която е протрахирала в посттравматично стресово
разстройство, което се наблюдава и към момента. Негативното отражение на наказателното
преследване върху него се установява и от депозираните по делото свидетелски показания,
видно от които той е изпитвал стрес, тревожност и срам, избягвал своите приятели и
познати, притеснението му довело до рязко отслабване. Обвинението накърнило и доброто
му име в гр. Генерал Тошево. Наказателното преследване срещу ищеца и другите
подсъдими в производството е било повод за множество медийни публикации с внушение за
участие в ОПГ. Въпреки, че в обявление на прокуратурата от 26,04,2012год. не е посочено
името на ищеца като обвиняем, нито в изявление на представител на прокуратурата в
излъчвано по телевизия ТВ7 предаване „Жега“, то наказателното преследване е било повод
за журналистически интерпретации за участието на ищеца в наказателното производство, с
6
оглед участие в ОПГ.
От друга страна следва да се посочи, че за по-голямата част от периода на
производството няма данни спрямо ищеца да са налагани мерки за неотклонение. Едва на
10,12,2018год. му е определена „парична гаранция“ от 10000,00лв., намалена седем дни по-
късно на 1000,00 лв., която обаче не се доказа да е повлияла на бита на лицето. Не се
установява той да е бил ограничен при упражняване на професионалната си дейност.
Ищецът е бил заменен като представител на „Г.“ АД още на 17.11.2011 г. – преди образуване
на наказателното производство срещу него на 23.03.2012 г., като е останал част от съвета на
директорите на дружеството. От друга страна, от показанията на свидетеля П. може да се
направи извод, че е участвал, без да бъде ограничаван, в процедури по обществени поръчки.
Относно медийното отразяване на наказателното производство, съдът намира, че то само по
себе си не е накърнило в значителна степен обществения авторитет на ищеца. В
представените материали името му или въобще не фигурира или се споменава за кратко като
кредитор на пострадалите, като фокусът пада основно върху лицето С. С. и неговите
сътрудници, непосредствено извършвали действията по принуда. Що се касае до
констатираното при ищеца посттравматично стресово разстройство, както се посочва от
СПЕ състоянието му не е хронифицирало до личностна промяна и е налице благоприятна
прогнозата за подобрение при провеждане на подходяща терапия, която до момента не е
била предприемана от ищеца.
Ето защо, с оглед отражението на извършеното спрямо него наказателно преследване
и вида на установените неимуществени вреди - доказани в хода на настоящото производство
и социално - икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, особено в първите години на наказателното преследване, когато негативните
последици за ищеца са били най-интензивни, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетение е 20000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и
отхвърлена за разликата до 75000,00 лв. като неоснователна.
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата - в
процесния случай 04,06,2020 г.
Ето защо претенцията за обезщетението за забава върху присъдената главница за
релевирания период от 04,06,2020 г. до изплащане на вземането е основателна.
Имуществени вреди:
С протоколно определение от 28,11,2022год. е допуснато изменение на исковата
претенция за имуществени вреди в размер на 16400,00лв.
1.По претенцията за имуществени вреди в размер на 4000,00лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство:
По делото са представени два договора за правна помощ и съдействие от 27.04.2012
г. и 31.07.2012 г., по които е уговорено възнаграждение в размер съответно на 3000,00 лв. и
7
1000,00 лв. В договора от 27.04.2012 г. не се различава отбелязване предвиденото
възнаграждение от 3000,00лв. да е заплатено към момента на подписване на договора, нито
са представени други доказателства за такова плащане, поради което не се установява за
ищеца да са възникнали имуществени вреди в този смисъл.
В договор за правна защита и съдействие от 31.07.2012г., е налице отбелязване за
плащане на договорената сума от 1000,00лв., а в тази част той има характера на разписка за
получената сума, с оглед на което се установява за ищеца настъпването на имуществени
вреди в размер на 1000,00лв.- платено адвокатско възнаграждение. При иск по чл. 2, ал. 1
ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес – така ТР
№ 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС. С оглед позоваването от страна
на ответника на постановките на т. 2 и 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът намира, че ответникът е навел възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. С договора от 31.07.2012г. е уговорено
предоставянето на правна помощ единствено в досъдебното производство. Съгласно чл. 12,
ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от НМРАВ /в редакцията ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г./,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за досъдебното производство за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 , т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание
до 10 години, възлиза на 600 лв. С оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда, както и самата продължителност на досъдебното
производство от близо 4 години, размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от
1000,00 лв. съдът намира да не е прекомерен.
2. По претенцията за имуществени вреди, представляващи стойността на самолетни
билети по маршрута гр. Варна – гр.София – гр.Варна за участие на ищеца в съдебни
заседания пред СпНС и АСпНС:
Датите на полетите, за които са закупени билети съвпадат с датите на проведени в
наказателното производство съдебни заседания и следва да се приеме, че извършените от
ищеца разходи в тази насока са в причинна връзка с воденото наказателно производство. С
оглед голямото разстояние между гр. Генерал Тошево където живее ищецът и гр. София,
където са се провеждали заседанията по делото в СпНС, АСпНС и ВКС, съдът намира, че
използването на въздушен транспорт е обосновано. Двете населени места са на разстояние
от 500 км. едно от друго и не се следва да се очаква от ищеца да се ограничава до
използването на наземен транспорт с продължителност в 1 посока между 6-7часа /автобусен
превоз/. Още повече, с оглед голямото разстояние между двата града този метод на
предвижване не би представлявал многократно по-икономична алтернатива. С оглед на това
разходите за закупуването на самолетни билети за явяване в съдебни заседания в
наказателното дело не представляват „луксозни разноски“ и ищецът следва да бъде
репариран за извършването им. При съобразяване на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза стойността на билетите, закупени във връзка
със съдебни заседания възлиза на 3761,58 лв./ общо заплатената сума е 4058,92лв./ Съдът
8
намира, че на ищеца не следва да се възстановява стойността на билета от 16,06,2016 год. в
размер на 297,34 лв., доколкото не е установено, че след като насроченото за тази дата
съдебно заседание е било отложено, той не е имал възможност да отмени полета, респ. да
презавери билета за по-късна дата. Не следва да се взема предвид и стойността на билета от
10.12.2018г., възлизаща на 141,81лв., доколкото ищецът не се явил в съдебно заседание,
поради което не е ясно дали този разход е извършен във връзка с наказателното
производство, както и дали сумата при отлагане на полета не е възстановена.
Ето защо имуществените вреди, представляващи транспортни разходи за явяване в
насрочени с.з. са в размер на 3619,77лв.
3.По претенцията за имуществени вреди, представляващи 1.разходи за гориво за лек
автомобил за разстоянието от гр.Генерал Тошево до гр.Варна, 2. разходи за гориво за
разстоянието от гр.Генерал Тошево до гр.София, 3. разходи за поддръжка, ремонт и
експлоатация на автомобила на ищеца за изминатото разстояние;
Исковата претенция на ищеца за транспортните разходи за гориво, ремонт и
поддръжка като неоснователна подлежи на отхвърляне.
По делото не са ангажирани доказателства как се е придвижвал ищеца от
гр.Г.Тошево до гр.Варна, респективно от гр.Г.Тошево до гр.София за участие в заявените
10 съдебни заседания, нито по делото са ангажирани доказателства какви разходи е
извършил. Ето защо и доколкото на обезщетение подлежат реално претърпени вреди, които
не са доказани по делото в тази част исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Освен горните мотиви претенцията за разходи за ремонт, поддръжка и експлоатация,
съдът намира да не са в пряка причинно-следствена връзка от воденото наказателно
производство. Същите са закономерна последица от употребата на МПС, а не от воденото
наказателно дело, поради което не подлежат на обезщетение по реда на ЗОДОВ.
Върху определените обезщетения за имуществени вреди следва да се присъди и
законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 04,06,2020год. до
окончателното изплащане на вземанията /така т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС/.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 10,00лв. – държавна такса и 906,10лв. от общо
3485,00лв., от които 3480,00лв. – адвокатско възнаграждение и 5,00лв.-СУ/, съобразно
уважената част от иска. / Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото минимален размер на същото, определен по реда на чл. 7, ал. 2 и
9 от НМРАВ-в ред. Към датата на сключване на ДПЗС е 3271,09лв., а с доп.възнаграждение
за 3-то с.з. от 100,00лв. е 3371,09лв. Ето защо платената от 3480,00лв. не е прекомерна./
На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати по сметка на СГС
разноски по производството в размер на 1250,00лв. – депозити за вещи лица.
9
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на
осн.чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер
на 20000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 04,06,2020год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20000,00лв. до пълния
предявен размер от 75000,00лв. като неоснователeн.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на
осн.чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за
имуществени вреди, както следва:
- сума в размер на 1000,00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ
и съдействие в наказателното производство, ведно със законната лихва от 04,06,2020год. до
окончателното изплащане на вземането;
- сума в размер на 3619,77лв., стойност на самолетни билети по маршрута гр. Варна –
гр. София – гр. Варна, ведно със законната лихва от 04,06,2020год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за имуществени вреди за
разликата над общо 4619,77лв. до предявения размер от 16400,00лв., ведно със законната
лихва от 04,06,2020год. до окончателното изплащане на вземанията като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 10, ал. 3 от ГПК, сумата от 916,10лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати, на основание чл. 10, ал. 3 от ГПК, по бюджетна сметка на СГС сумата от
1250,00лв. – разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10