О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ……..
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 3108/2017 г., преразпределено след отвод на
избрания на случаен принцип докладчик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „И.” ООД
(н) срещу „И.“ АД, ЕИК *******,
искове за установяване несъществуването на ипотечно право, обезпечаващо
вземанията на ответника по договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., поради
нищожност, респ. поради погасяване в резултат на погасяване на обезпеченото с
ипотеката вземане, като в производството са извършвани множество процесуални
действия за попълване на делото с напълно неотносими
доказателства, но не са извършени дължими процесуални действия, напр. вписване
на исковата молба и привеждането й в съответствие с изискванията за редовност.
В хода на
процеса по отношение на ищеца „И.”
ООД (н) е открито производство по несъстоятелност, респ. дружеството е обявено в несъстоятелност в
производството по търговско дело № 2327/2018 г. на СГС, VI-17 състав. При това положение претенциите на
длъжника в настоящото производство за отричане ипотечното право на негов кредитор
било поради нищожност или погасяване в резултат на погасяване на обезпечените с
ипотеката вземания, следва да бъдат подчинени и да обслужат единствено и само
производството по несъстоятелност.
Предвид депозирана
на 13.08.2020 г. молба по чл. 685 ТЗ от ответника за предявяване на вземания,
които се твърди да са обезпечени с процесната
договорна ипотека, установяването на несъществуването ѝ от страна на
длъжника има смисъл само при наличие на предпоставките по чл. 694 ТЗ – при
включване на вземанията на банката по договора за банков кредит №
1064-07/21.12.2007 г. в списъка на приетите от синдика вземания и то като
обезпечени с договорна ипотека и депозирано
възражение срещу този извод на синдика по реда на чл. 690 ТЗ, произнасяне
на съда по несъстоятелността по така направеното възражение, което е
неблагоприятно за длъжника, едва след което се открива пътят за провеждане на установителни искове по чл. 694 ТЗ, какъвто характер биха
придобили настоящите.
В решение
№ 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо унифицирана практика е
разяснено, че в случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал.
2 и ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането или
неговото обезпечение, може да бъде продължен от участвалия в него
длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е
неблагоприятен, чрез предявяване на установителен иск
по чл. 694 ТЗ в преклузивния седмодневен срок от
обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в
търговския регистър. Когато обаче към момента на откриване с решение по чл. 630 ТЗ спрямо длъжника на производство по несъстоятелност има заварено дело с
идентичен предмет (каквото безспорно е настоящото), за процесуална икономия на
това производство се отрежда ролята на иск по чл. 694 ТЗ за тези от оспорените
с неудовлетвореното възражение вземания/обезпечения, поради което запазването
на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието
на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по
несъстоятелност или неговото обезпечение.
Видно от предоставените от СГС, VI-17 състав по търг. дело №
2327/2018 г. преписи от молбата на „И.“ АД, с
която са предявени вземанията по договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г.,
изготвения от синдика списък на приетите вземания, обявен по партидата на ищеца
в ТРРЮНЦ, депозираното от длъжника „И.” ООД (н) възражение срещу
списъка, вх. № 305606/22.12.2020 г. и определението на съда по
несъстоятелността, с което възражението е оставено без уважение, се налага извод, че исковете с предмет
установяване нищожност на ипотечното право, респ. неговото погасяване, са
процесуално недопустими.
Кредиторът „И.“ АД е предявил вземанията по
договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. със заявена привилегия на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, основана именно на сключения
договор за учредяване на договорна ипотека от 20.06.2011 г., оформен в
нотариален акт № 120, том II, рег. №
3669, дело № 287 на нотариус Д.Т., № 041 в НК, като вземанията, произтичащи от
договора за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. са включени в списъка на
приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени с процесната договорна
ипотека.
Депозираното от длъжника „И.” ООД (н) възражение срещу приетите
вземания на „И.“ АД
обаче няма за предмет оспорване на обезпечението и реда на удовлетворяване на
вземанията, включително не е оспорена дължимостта на
главницата до сумата 619718,55 евро, с левова равностойност 1212064,13 лева, който
размер длъжникът признава да дължи. В подаденото възражение не е оспорена нито
изрично, нито чрез излагане на съображения дължимостта
на предявените от кредитора „И.“ АД вземания за заплащане на такси за
обслужване на разплащателна сметка, както и за възстановяване на направени от
банката разходи за застрахователни премии за застраховка на ипотекирано
имущество и за подновяване на ипотека и за налагане на изпълнителни и
обезпечителни запори. Липсва оспорване и на заявената от кредитора поредност на удовлетворяване на вземанията като обезпечени
с договорна ипотека.
При това положение, липсата на възражение от
страна на „И.” ООД (н)
срещу поредността на удовлетворяване на вземанията,
произтичащи от договора за банков
кредит № 1064-07/21.12.2007 г., включително неоспорването на част от дължимата
главница и част от акцесорните вземания, обуславят
извод за процесуална недопустимост на предявените в настоящото производство
искове.
В решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. №
3199/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, разяснено, че: „За постигане на основната
цел по чл. 607, ал. 1 ТЗ - справедливо удовлетворяване на кредиторите, в
производството по несъстоятелност се извършва установяване на качеството им на
кредитори на несъстоятелността, както и на техните обезпечения/привилегии, от
значение за поредността на удовлетворяване на
кредиторите по чл. 722, ал. 1 ТЗ, по процедурата на Глава четиридесет и трета
"Предявяване на вземанията" на ТЗ. Тя обхваща: 1. предявяване на
вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на
подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; 2. включването им в
списъците, изготвени от синдика /на приетите предявени, на неприетите предявени
и на служебно вписаните вземания/; 3. възможност за оспорване на списъците чрез
възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал. 2 и ал.
3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и 4. постановяване на определение по чл.
692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на
списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при
уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ.
В случай на развило се и приключило производство
по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно
вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението,
може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който
резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване
на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния седмодневен срок от обявяване на определението
на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър.
Специалният установителен
иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание,
размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по
несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, като целта на исковото
производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички
участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето
защо, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират
върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.
От изложеното следва, че предметът на исковото
производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по
чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това
което може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и
предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. При
предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата
привилегия/обезпечение /чл. 685, ал. 2 ТЗ/, съответно синдикът, съгласно чл.
686, ал. 1 ТЗ, отбелязва в списъка на приетите вземания не само вземането на
кредитора по основание и размер, но и привилегията/обезпечението му, чието
установяване е релевантно за поредността на
удовлетворяване на кредитора по чл. 722, ал. 1 ТЗ. Следователно, обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен
предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, което се подава именно срещу
изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се
произнася с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и
предмет на иска по чл. 694 ТЗ вкл. в хипотеза, когато не се оспорва
съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия.“
Ако искът
по чл. 694 ТЗ би бил недопустим поради липсата на депозирано възражение срещу обезпечение/привилегия
на вземане на кредитор, то заварените искове, предмет на настоящото
производство, също са недопустими. Поредността на
удовлетворяване на приетите вземания на „И.“ АД като обезпечени с договорна
ипотека, е стабилизирана. Исковете, предмет на търг. дело № 3108/2017 г. по никакъв начин не могат да променят
включването на вземанията на кредитора като обезпечени с договорна ипотека,
което обезсмисля разглеждането им, тъй като евентуално решение не може да се
противопостави на останалите кредитори на несъстоятелността. А настоящото производство
има смисъл само с оглед нуждите на производството по несъстоятелност.
Според разпоредбата на чл. 637, ал. 2 ТЗ, ако
вземането е прието при условията на чл. 693 ТЗ, производството се прекратява.
След като са вземанията за главница и акцесорни
права, основани на договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. са приети като
обезпечени с процесната договорна ипотека, то настоящото
производство, заварено от несъстоятелността следва да бъде прекратено. Въпросът
със съществуването на обезпечението (договорна ипотека) е разрешен и пререшаването
му е недопустимо.
С оглед влязлото в сила определение за спиране на
производството до приключване на производството по оспорване на изготвения от
синдика списък на приетите вземания по търг. дело № 2327/2018 г. на СГС, VI-17 състав и постановеното определение по чл. 692 ТЗ от
съда по несъстоятелността, пречките за движение на настоящия правен спор са
отпаднали и се налага възобновяването му.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по търговско дело по търг. дело № 3108/2017 г. на СГС, VI-16
състав.
ПРЕКРАТЯВА
като процесуално недопустимо производството по т. д. № 3108/2017 г. по описа на
СГС, ТО, VI-16 състав, с оглед липсата на депозирано
възражение срещу включването на предявените с молба,
вх. № 83150/13.08.2020 г. от „И.“ АД вземания
като обезпечени с договор за
учредяване на договорна ипотека от 20.06.2011 г., оформен в нотариален акт №
120, том II, рег. №
3669, дело № 287 на нотариус Д.Т., № 041 в НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред САС с частна жалба, депозирана в
едноседмичен срок от връчването му, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
СЪДИЯ: