№ 210
гр. Червен бряг, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20224440100040 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№207/13.01.2022 г. от Н. Ц. АЛ., с ЕГН
**********, адрес гр. Ч***, бл. ГНС №1, вх.А, ет.1, ап.1 чрез адв. Р.П. от САК против Т. СВ.
Т., с ЕГН **********, адрес с. * Посочва се в исковата молба, че ищцата подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 4520.00 лв. Въз основа на
заявлението в ЧРС било образувано ч.гр.д. № 1433/2021 г., като е издадена заповед за
изпълнение. Заповедта е връчена на отвентика като същата в законовия срок е подала
възражение. Твърди се в исковата молба, че съгласно договор за заем от 16.03.2021 г.
ищецът предава на ответника сумата от 3200.00 лева като страните договоратя неустойка в
размер на 10 % върху невърната сума за всеки просрочен месец. Посочва се в исковата
молба, че е уговорено сумата да бъде върната до 16.05.2021 г. Твърди се, че заемателят не
връща уговорената сума в срок до 16.05.2021г. като впоследствие на 24.08.2021г.;
12.09.2021г. и 15.09.2021 г. чрез „Easy Pay“ заемателят връща на заемодателя сумата от общо
600.00 лв. Посочва се още, че към 01.12.2021 г. заемателят дължи на заемодателя сумата от
4520.00 лв., формирана по следния начин: главницата по договора за заем 3200.00 лв и
неустойка в размер на 1920.00 лева или общо 5120.00 лв. от които заемателят е изплатил
600.00 лв. Посочва се, че тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по записа на
заповед е образувано ч.гр.д. №1433/2021 г. по описа на РС-Червен бряг и издадена Заповед
№789/02.12.2021 г. по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.10 от ГПК. Посочва се, че е постъпило възражение от ответника с вх.
№5032/09.12.2021 г., в което ответника възразява, че не дължи никакви пари като не прави
уточнение какво оспорва на записа на заповед /съдържание, сума или подпис/, дали между
1
ответника и ищеца съществува правоотношение, въз основа на което или което е причина за
издаване на ценната книга. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на Т. СВ. Т., с ЕГН **********, адрес с. * че дължи на Н* А., с
ЕГН **********, адрес гр. Ч*** сумата от 3200.00 лева /три хиляди и двеста лева/, ведно със
законната лихва от 01.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
1320.00 лв. /хиляда триста и двадесет лева/. Претендират се и направените в заповедното
производство разноски – държавна такса в размер на 90.40 лв. /деветдесет лева и
четиридесет стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 273.20 лв. /двеста
седемдесет и три лева и двадесет стотинки/, както и разноски за настоящето производство.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са
изпратени на ответника. Съобщението е получено лично от ответника на 19.01.2022 г. В
законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника Т. СВ. Т..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. Р.П.
от САК.
Ответницата, редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди
доводите на страните намира за установено следното: От твърдяното в исковата молба и
приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната
легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските
производства.
По същество иска е ОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д. №1433/2021 г. по описа на
РС-Червен бряг, че на 01.12.2021 г. Н.Ц.А. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу Т. СВ. Т.. Било образувано
ч.гр.д. №1433/21 г. по описа на РС-Червен бряг и била издадена Заповед № 789/02.12.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която РС
– Червен бряг разпоредил „длъжникът Т. СВ. Т., да заплати на кредитора Н. Ц. АЛ. сумата
от 3200.00 лева /три хиляди и двеста лева/, ведно със законната лихва от 01.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 1320.00 лв. /хиляда триста и двадесет
лева/ и направените по делото разноски – държавна такса в размер на 90.40 лв. /деветдесет
лева и четиридесет стотинки/, адвокатско възнаграждение в размер на 273.20 лв. /двеста
седемдесет и три лева и двадесет стотинки/. Не се спори и се установява от материалите по
ч.гр.д.№1433/2021 г. описа на РС-Червен бряг, че срещу заповедта е подадено възражение с
вх. № 5032/09.12.2021 г. от Т. СВ. Т., в което посочва, че не дължи вземането. С
2
разпореждане № 1163/10.12.2021 г. заявителят бил уведомен за възможността по чл.415, ал.1
от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението
било получено на 14.12.2021 г. от адв. П.К. – пърномощник на заявителя в заповедното
производство. С искова молба вх. № 207/13.01.2022 г. е иницирано настоящото гражданско
дело № 40/2022 г. по описа на ЧРС. Спори се между страните дължи ли ответницата и в
какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от
нейна страна на договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е
просрочила задължението си, получена ли е поканата от длъжника.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с иск
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземане в полза на ищеца на следните суми, дължими от ответника: 3200.00 лева /три
хиляди и двеста лева/, ведно със законната лихва от 01.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземанет, сумата от 1320.00 лв. /хиляда триста и двадесет лева и направените
по делото разноски – държавна такса в размер на 90.40 лв. /деветдесет лева и четиридесет
стотинки/, адвокатско възнаграждение в размер на 273.20 лв. /двеста седемдесет и три лева
и двадесет стотинки/, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 789/02.12.2021г. по
ч.гр.д.№ 1433/2021 г. по описа на РС Червен бряг. За установяване на спорните
обстоятелства са приобщени писмени доказателства – оригинал на запис на заповед от
16.03.2021 г., който не е оспорен от ответника. В о.с.з. на 30.03.2022 г. процесуалния
представител на ответницата – адв. И.В. е оспорил основателността на иска, посочвайки, че
записа на заповед и договора за заем са подписани след оказано насилие над подзащитната
му, за което имало сигнал в РУ – Червен бряг. Ответницата не е подала отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК и съгласно чл.133 от с.з. искането е преклудирано.
Доколкото обаче, това би изпълнило някое от основанията на чл.229, ал.1 от ГПК за спиране
на производството, Съдът служебно е изискал справки от РУ – Червен бряг и РП – Плевен
от които е видно, че по подадения сигнал няма образувано досъдебно наказателно
производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
Вземането на ищеца произтича от издаден в негова полза запис на заповед от 16.03.2021 г. и
договор за паричен заем от 16.03.2021 г. Съгласно записа на заповед ответницата се е
задължила безусловно и без протест да заплати на Н. Ц. АЛ. сумата от 3 200.00 лв. /три
хиляди и двеста лева/ в брой до 16.05.2021 г. В заповедта било отбелязано, че падежът на
вземането е датата 16.05.2021 г. като издател е изписано собственоръчно Т. СВ. Т.. В т.11 от
договора за паричен заем е отбелязано „При не изпълнение от Заемателя на поетото с чл.5
от този договор задължение заемодателят има право на връщане на заемната сума ведно с
неустойка в размер на 10% /десет процента/ върху невърнатата сума за всеки просрочен
месец“, който договор заемателят е подписал собственоръчно и който договор не е оспорен
от ответника. При внимателен преглед на съдържанието на заверено копие на записа на
заповед, находящ се на л.6 от ч.гр.д. № 1433/2021 г. по описа на ЧРС, съдът установи, че
3
документът е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 535
от ТЗ. Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен
ефект, спрямо която намират приложение и правилата за договорите, по аргумент на чл. 44
от ЗЗД. Посочената сделка е материализирана в изискуемата съгласно чл. 535 от ТЗ писмена
форма, наличието на която е абсолютно условие за действителността и съответно за
провеждане на ефекта й. Липсата на някой от задължителните реквизити, посочени в
цитирания законов текст, лишава документа от качеството му на запис на заповед,
съобразно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ. В конкретния случай ответницата като
издател на записа на заповед и дадената й възмомжност по чл.131 ГПК да даде писмен
отговор, не е оспорила представените от ищеца писмени доказателства и не е оспорил
подписа си на издател върху процесната записа на заповед и съдържанието на последната,
както и договора за паричен заем. Гореизложеното обуславя извода, че записът на заповед,
от който ищецът черпи права е редовен от външна страна, съдържа изискуемите в чл.535 ТЗ
реквизити, подписан е от ответницата като издател и обективира отношенията между
страните. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 78/17.07.2007 г.на ВКС,І т.о.,
постановено по т.д.№29/2009г./, при редовен запис на заповед,съгласно чл.535 ТЗ
кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга. При
поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън
съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва
основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника - издател, ако
последният възразява,че е поел задължение без основание.
По изложените съображения и като съобрази представените по делото писмени
доказателства съдът намира,че вземането на Н. Ц. АЛ. по отношение на Т. СВ. Т. за сумата
от 4520.00 лв./четири хиляди петстотин и двадесет/ лева представляваща главница и
неустойка по договор за заем от 16.03.2021 г. ведно със законната лихва, считано от
01.12.2021 г. до изплащане на вземането, произтичащо от запис на заповед от 16.03.2021 г.,
подписан от издател от Т.С. Тодрова, съществува, установено е по основание и размер, за
което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №1433/2021 г. Ответницата, като длъжник по
менителничното задължение не е ангажирала доказателства да е извършила плащане на
посочената в заповедта сума, нито на падежа нито след това. Ето защо искът с правно
осн.чл.422 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва последната да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по настоящето дело разноски в размер на 90.40 лв./деветдесет лева и
четиридесет стотинки/ лв. платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 600.00 лв./шестстотин лева/. По отношение на разноските, направени в заповедното
производство, същите съставляват акцесорно вземане, което е пряко обвързано от изхода на
настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно съдебно предявено
притезание, а представляват правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват
в спорното право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед
направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителния иск е
4
явно основателен и доказан, то отговорността за разноските и в заповедното производства
следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са
Определение №290/01.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 244/2010 г.; Определение №
666/13.07.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012 г.; Решение № 40 от 05.06.2012 г. на ВКС по
т.д.№14882011 г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г.
ОСГТК на ВКС/. Ето защо следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца и
направените разноски в размер на 90.40 лв./деветдесет лева и четиридесет стотинки/ платена
държавна такса в заповедното производство и адвокатско възнаграждение в размер на
273.20 лв. или общо деловодни разноски в размер на 1054.00 лв./хиляда петдесет и четири
лева/ общо направени в исковото и заповедното производство. Мотивиран от горното и на
основание чл.235, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения положителен установителен иск, с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 538 ТЗ, че,
Т. СВ. Т., с ЕГН **********, адрес с. *, дължи на Н. Ц. АЛ., с ЕГН **********, адрес гр. *
сумата от 4520.00 лв. /четири хиляди петстотин и двадесет/ лева представляваща главница
и неустойка по договор за заем от 16.03.2021 г., ведно със законната лихва считано от
01.12.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Т. СВ. Т., с ЕГН **********, адрес с. * да заплати на
Н. Ц. АЛ., с ЕГН **********, адрес гр. * сумата от 1054.00 лв. /хиляда петдесет и четири
лева/ общо направените в исковото и заповедното производство съдебноделоводни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5