Р Е Ш
Е Н И Е
Номер ........ 29.01.21 г. Град Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд V-ти наказателен състав
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Деян И.
Секретар: Радиана ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Деян И.
АН
дело № 696 по описа за 2020 година за да се произнесе
съобрази:
Обжалвано е
Наказателно постановление № 24-002732 от 19.06.20 г. на Д. "И.п.т." С.Загора. Жалбоподателят "С.И." ЕООД, ***, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го
отмени. Оспорва извършеното нарушение.
В с.з. редовно призован, не
изпраща представител, но в писмено становище на адв. И.М., редовно
упълномощена, се иска отмяната на НП, алтернативно намаляване на санкцията.
Въззиваемата
страна, редовно призована в с.з. чрез юрисконсулт М.а.
Съдът, като извърши
цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление
(НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказващият
орган (АНО) е приел за установено, че при извършена проверка на обект: ремонт на къща в с.
Д., общ. М.
на ул. "С" № 2, строителномонтажните работи се изпълнявали от
четирима работници на дружеството и по представени документи на 18.05.20 г. се
установило, че дружеството в качеството си на работодател на 12.05.20 г. е
допуснало до работа Д.М.И. ЕГН ********** като работник по строителството без
да му предостави преди това копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, с
което е било извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Описаната фактическа
обстановка се установява от АУАН № 24-002732 от 18.05.2020 г., декларация по чл. 402 от
Кодекса на труда - 3 бр., трудов договор № 9 от 11.05.2020 г., три справки за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, писмо на ОД на МВР –
Стара Загора, декларация от 18.04.2020 г., длъжностна характеристика, декларация
по чл. 402 КТ на Б. А.
Б., трудов договор и показанията на св.
В.Н., които отчасти кореспондират на показанията на свидетелите Й.М. и Д.И..
При
правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че жалбоподателят
е нарушил чл. 63, ал. 2 от КТ, е правилен.
Съгласно
цитираната разпоредба работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му предостави уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.
Не
се споделят изложените в становището възражения върху фактите, а именно, че към
момента на проверката св. Д. не е бил в трудови отношения с дружеството. Не се
оспорва, че същият е бил на обекта и е полагал труд, но се твърди, че е
получавал възнаграждение от др. работник на фирмата - Б.
Б. взето от собственика на обекта.
Не
се приемат за достоверни показанията на св. Д. И.,
че към момента на проверката не е бил в трудови отношения с работодателя.
От
декларация на св. Д.И. от 12.05.20 г., подписана в 10 часа, се установява, че
същият е започнал работа в дружеството на 06.04.2020 г. и имал сключен трудов договор.
От
трудов договор № 9 е видно, че св. И. е сключил такъв с
дружеството на дата 11.05.2020 г., т.е. преди проверката
От
справка за приети и отхвърлени уведомления е видно, че тя е от 12.05.20 г. -
18.00 часа, т.е. 8 часа след проверката.
Следователно
към момента на проверката е имало валидно трудово правоотношение от гл. точка
на КТ и ЗЗД, но уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, не е било връчено на св. И.,
защото трудовия договор не е бил регистриран в НАП.
Разпитът
на свидетелите М. и И. не променят този извод. Те установяват, че към момента
на проверката са полагали труд, но заплащането на труда им е ставало чрез Б.Б.,
който бил работник във фирмата, при попълване на декларацията приписвали от
него. Тези обстоятелства обаче са без съществено значение към предмета на
доказване относно връчването на уведомлението, тъй като в с.з. не се оспорва
датата на трудовия договор № 9 - 11.05.20 г., от което се извеждат изводи за
валидно трудово правоотношение между дружеството и св. Ибрям към момента на
проверката на 12.05.20 г., което предполага последващото задължение на
работодателя да го регистрира в НАП и да връчи уведомлението за регистрирането
на тр. договор на работника преди допускането му на работа.
За
извършеното нарушение АНО е наложил наказание имуществена санкция в размер на
2000 лв. по съответната санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Съдът
счита обаче, че целите на чл. 12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати и при
минималното предвидено в закона наказание имуществена санкция в размер на 1500
лв. като има предвид от една страна влошилата се икономическа обстановка в
страната вследствие на пандемията от COVID-19 и от др. страна
поправителния ефект от самото производство срещу дружеството довело до
регистрацията на трудовите договори.
Не се споделят изложените в становището
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението е било индивидуализирано достатъчно обстоятелствено
по време, място и начин на извършване в съответствие с нарушената
административна норма. В НП АНО няма законово задължение да излага мотиви или
да обсъжда доказателства, включително и по отношение размера на наложената
санкция. Не се установяват др. съществени нарушения както в НП така и в АУАН,
нерелевирани от жалбоподателя в съдебното производство.
Следователно
НП е законосъобразно и обосновано, но наложеното наказание следва да се намали
по изложените по-горе съображения.
Водим от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002732 от 19.06.20 г. на Д. "И.п.т." С.Загора, като НАМАЛЯВА наложеното административно наказание на
"С.И." ЕООД, Стара З. ЕИК ********* от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. на
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен
съд гр. Стара З.
Районен
съдия,