№ 4266
гр. Варна, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502738 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 262 ГПК и е образувано по
частна жалба вх. № 297666/08.09.2021 г. от Н. АНДР. АНДР. срещу разпореждане №
278293/31.08.2021 г., с което е върната, като просрочена въззивна жалба вх. №
297085/30.08.2021 год. срещу решение № 261205/13.11.2020 год., постановено по гр.д. №
18540 по описа за 2019 год. на ВРС, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.
В жалбата инициирала настоящото производство, както и в последващи уточняващи
молби, жалбоподателят твърди, че съобщение с препис от постановеното решение не му е
връчено лично и че има право да обжалва решението. Изложени са доводи по съществото на
спора в смисъл, че не е получавал присъдената сума, че в хода на производството не са били
представени надлежни доказателства за получаването и, в частност банкови документи, че
́
се касае за измама с документи – договори, от които жалбоподателят не е получил
екземпляр. Моли за отмяна на атакувания акт.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна А.А., който в писмен
отговор изразява становище за законосъобразност на разпореждането на ВРС. По същество
отправя искане за оставяне без уважение на частната жалба като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В производството по гр.д. № 18540/2019 г. на ВРС е постановено решение №
261205/13.11.2020 г., с което по реда на чл. 422 от ГПК е уважен предявеният от АТ. Д. АТ.
срещу Н. АНДР. АНДР. иск с правно основание чл. 535 от ТЗ за сумата 7000,00 лева, като
ответникът е осъден да заплати и сторените в заповедното и в исковото производства
1
съдебно-деловодни разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 282575/18.11.2020 год. от
ответника Н. АНДР. АНДР.. С разпореждане от 19.11.2020 г. на жалбоподателя е указано да
отстрани в едноседмичен срок нередовностите на въззивната жалба, в т.ч. като представи
доказателства за платена държавна такса. Разпореждането е връчено на частния
жалбоподател на 25.11.2020 г.
С молба от 30.11.2020 г. жалбоподателят е направил уточнения, които не
съответстват на дадените му указания и е заявил че ще внесе държавна такса, но в момента
не разполага със средства.
С разпореждане от 01.12.2020 г. съдът е указал разпореждането от 19.11.2020 г. да се
връчи на процесуалния представител на ответника. Видно от приложената разписка,
съобщението е връчено на адв. И. Г. на 22.12.2020 г.
На 29.12.2020 г. е постъпила нова молба, с която вместо да се изпълнят дадените
указания, ответникът А. е предложил да се подложи на разпит с „детектор на лъжата“, за да
докаже правотата на твърденията си по съществото на спора.
При тези обстоятелства, ВРС е постановил разпореждане № 260344/05.01.2021 г., с
което е върната въззивна жалба вх. № 282575/18.11.2020 год.
Съобщението за връщането на жалбата е връчено на процесуалния представител на
ответника по реда на чл. 51, ал. 3 от ГПК на 19.01.2021 г.
Независимо от това, съдът е разпоредил повторно връчване лично на жалбоподателя,
в резултат на което разпореждане № 260344/05.01.2021 г. е връчено лично на Н. АНДР.
АНДР. на 27.01.2021 г.
На 17.06.2021 г. Н. АНДР. АНДР. отново е подал жалба срещу решението по делото,
която не е администрирана от съда.
На 30.08.2021 год. Н. АНДР. АНДР. е подал отново жалба. Същата е върната от съда
като просрочена с разпореждане № 278293/31.08.2021 г., което е предмет на разглежданата в
настоящото производство частна жалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК жалбата се връща когато е
подадена след изтичането на срока за обжалване.
В случая се касае за жалба, подадена след срока за обжалване, тъй като първата
въззивна жалба вх. № 282575/18.11.2020 год. е била върната като нередовна с разпореждане
№ 260344/05.01.2021 г. Това разпореждане не е било обжалвано, независимо че е било
надлежно връчено както на процесуалния представител на жалбоподателя, така и лично на
Н.А.. При това положение същото, както и постановеното по делото решение №
261205/13.11.2020 год., е влязло в законна сила на 03.02.2021 г.
Подадената на 30.08.2021 год. от Н. АНДР. АНДР. трета поред въззивна жалба е
извън срока за обжалване и не подлежи на разглеждане. Първоинстанционният съд
правилно е приложил процесуалния закон и е върнал същата.
2
Следва да се отбележи, че частният жалбоподател не е бил лишен от правото си на
защита посредством въззивно обжалване на решението, от което е останал недоволен. На
същия многократно са давани ясни и точни указания от съда, които не са били изпълнени.
Многократното повтаряне в отговор на дадените указания на една и съща теза по
съществото на спора не е в състояние да санира процесуалните пропуски на страната, която
носи отговорност за отстраняване нередовностите на извършените от нея процесуални
действия (арг. от чл. 101, ал. 3 от ГПК).
Обжалваното разпореждане е правилно и ще бъде потвърдено.
В настоящото производство не е направено искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 278293/31.08.2021 г., постановено по гр.д. №
18540 по описа за 2019 год. на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3