Р Е Ш
Е Н И Е
Г. Т., 27.12.2010г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание, проведено на осми
декември две хиляди и десета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И....
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00423 по описа
за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79,
ал.1, чл.86, ал.1 и чл.258 и сл. ЗЗД.
Предявена е искова молба от „Т.”ООД
със седалище и адрес на управление: град Д., ул.”С.” № **, вх.*, ЕИК ***, представлявано
от управителя Г.П.Г., чрез пълномощника адв.Д.Ч. *** срещу ЗП М.Р.Т., ЕГН **********
***, за установяване по отношение на ответника, че ищецът има срещу него
вземане в размер на 8 186,40 лева, ведно с лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 04.11.2010г., по която е образувано ч.гр.дело № 00379/2009г. по
описана Г.Т.Р.С, до окончателното им изплащане, което вземане представлява
неизплатена част от ф-ра № 61 от 20.10.2009г. на стойност 34 286,40 лева,
издадена от ищцовото дружество за извършени услуги на ответника -
селскостопански обработки /оран, култивиране, сеитба, пръскане и загърляне/ на
земеделска земя от общо 795 дка в землищата на с.С. и с.Ж., общ.Г. Т..
Претендират се и сторените разноски.
Ответникът
представя отговор на исковата молба, в който отговор заявява, че отношенията с ищцовото дружество
били уредени още през стопанската 2007/2008г., когато била платена цялата
дължима сума за извършените услуги. След всяка обработка й се обаждал лично
управителят Г., а ответницата плащала в брой на него. Оспорва истинността по
отношение на съдържанието на издадената данъчна фактура, която била върната на
ищцовото дружество, без да бъде разписана, с изразено становище за недължимост
на претендираното. Същата не била заведена в съответните счетоводни записвания,
водени от ответницата. Оспорват се също и представените наряди по отношение на
тяхната истинност, като се прави искане за откриване производство по реда на
чл.193 ГПК. Прилага се като доказателство текст без подпис с твърдение, че
същият е собственоръчно изписан от управителя на ищцовото дружество – „Остава
да даваш 1212лв.” Изисква представяне на нотариална покана № 4481 от
08.10.2009г., том І, акт 189 на нотариус № *** при НК с район на действие Г.Т.Р.С.,
да се приемат извлечения от банковата й сметка, както и да се допуснат двама
свидетели при условия на водене.
В хода
на съдебното производство М.Р.Т. е починала, като е била заместена по реда на чл.227 ГПК
от синовете си Р.Г.Т., ЕГН ********** ***, а постоянен адрес град С., ж.к.”Х.”
бл.***, вх.*, ет.*, ап.* и М.Г.Т., ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес ***
в качеството на правоприемници на починалия първоначален ответник.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:
Със
заповед за изпълнение № 440 от 09.11.2009г. по ч.гр.дело № 00379/2009г. по
описа на Г.Т.Р.С. длъжникът М.Р.Т., ЕГН ********** *** е осъден да заплати сумата от 8 186,40 лева, ведно с лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.11.2010г., до окончателното издължаване,
което вземане представлява неизплатена част от ф-ра № 61 от 20.10.2009г. на
стойност 34 286,40 лева, издадена от ищцовото дружество за извършени
услуги на ответника за селскостопански обработки - оран, култивиране, сеитба,
пръскане и загърляне, на земеделска земя от общо 795 дка в землищата на с.Сноп
и с.Житен, общ.Генерал Тошево, по която фактура са изплатени 26 100 лева,
както и сумата от 451,73 лева, представляваща сторените разноски, от които
163,73 лева държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и 288 лева адвокатско възнаграждение.
С възражение вх.№ 3407 от 17.11.2009г. длъжникът
е оспорил вземането. С разпореждане от 18.11.2009г. Г.Т.Р.С. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата
държавна такса, което е сторено с искова молба с вх.№ 3832 от 18.12.2009г., по която е
образувано настоящото дело.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства, представени от ищцовото дружество: Ф-ра № 61/20.10.2009г.;
Обратна разписка за доставка на ф-ра 61/20.10.2009г. от 26.10.2009г.;
Нотариална покана от 04.11.2009г. с рег. № 8312, издадена от нотариус № 158 при
НК с район на действие Д.Р.С.; Заявление вх.№ 3250/04.11.2009г.; Протокол за
приемане на декларации и дневници по ЗДДС от месец 10/2009г.;
Справка-декларация за ДДС за 10/2009г.; Дневник на продажбите за месец 10/2009г.;
наряди № 14/15.08.2007г., № 10/19.04.2008г., № 5/20.04.2008г., № 8/01.04.2008г.
и № 18/05.06.2008г. ведно с лимитните карти за отпускане на материали, ищецът
претендира незаплатената част от ф-ра № 61/20.10.2009г. в размер на
8 186,40 лева, издадена въз основа на лимитните карти и наряди, което се
оспорва от ответника.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно, че за периода на стопанската 2007/2008г. ищецът е извършил на
ответника услуги, свързани с оран, култивиране, сеитба, пръскане и загърляне на
общо 795 дка земеделска земя в землището на с.Ж. и с.С., общ.Г.Т., което
обстоятелство не се нуждае от доказване /л.46-47 от делото/.
С доклада по делото е открито
производство за оспорване истинността на издадената данъчна фактура № 61 от 20.10.2009г. на стойност
34 286,40 лева, както и представените към нея наряди за
извършени услуги, по отношение на съдържанието им.
От приетото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, по което страните не са направили
възражения, кредитирано от съда изцяло, се установява, че извършените по Наряд
№ 14/15.08.2007г., Наряд № 10/19.04.2008г., Наряд № 8/01.04.2008г. и Наряд №
18/05.06.2008г. услуги – пръскане с хербициди, сеитба на пролетници, слято
култивиране и окопаване /загърляне/ на пролетници в полетата на с.С. и с.Ж.
върху 795 дка, обработвани от ответника, са на обща стойност 28 620 лева.
Сумата е намалена с 48 лева, представляваща „стъклама” върху 12 дка – по 4
лв./дка., или общата сума е в размер на 28 572 лева без ДДС. С ПКО №
01/31.12.2008г. в ищцовото дружество са получени от ответника М.Р. 26 100
лева – авансови плащания, като в счетоводството на ответника няма счетоводни
записвания за извършени плащания към ищеца. В счетоводството на ищеца към
31.12.2008г. авансово получената сума в размер на 26 100 лева е
осчетоводена като разход за незавършено производство. Данъчна фактура №
61/20.10.2009г. на стойност 34 286,40 лева с ДДС е осчетоводена на датата
на издаването като вземане по сметка № 411 Клиенти – партида на ответника,
включена е в дневника на продажбите за месец октомври 2009г., справката
декларация по ДДС за същия месец, представена в срока пред ТД на НАП – Д..
Постъпилите авансови плащания не са осчетоводени в намаление вземането по
партидата на клиента по сметка № 411. Фактурата е издадена със закъснение в
нарушение на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. При ответника липсват счетоводни
записвания за извършени услуги, няма осчетоводени плащания. Вещото лице е
констатирало, че при ответника не се води счетоводна отчетност, поради което не
могат да се извършат сравнения и да се констатират различия в счетоводните
записвания между страните по делото. Счетоводството на ищеца е водено редовно.
Закъснението при издаването на процесната фактура е изключение, като по този
повод е налице проверка от страна на ТД на НАП - Д..
От представените по делото
извлечения от сметката на първоначалния ответник за периода 01.01.2007г. –
31.12.2008г. е видно, че са извършени различни плащания, без там да фигурира
ищцовото дружество.
По делото са допуснати и свидетели,
чиито показания се ценят от съда в своята съвкупност и с оглед другите
доказателства по делото.
Свидетелят И.Д.И., работещ в ищцовото
дружество, познава ответника, виждал я е да идва в с.Ж. при управителя Г. за
оран на земя през 2007-2008г. Не я е виждал на полето, но знаел, че обработват
нейна земя – оран, култивиране, сеитба, пръскане, окопаване, в землищата на с.С.
и с.Ж. М. не била идвала да приема извършената работа, докато те били на
полето. Веднъж идвал синът на М., Р., който казал, че не е доволен от окопаването.
Препаратите доставял човек на име М., който бил агроном при М..
Свидетелят С.К.К., работещ като
тракторист при ищцовото дружество, познава М.. Знаел за взаимоотношения между
страните по делото – поръчвала при тях обработката на земята, която била в
землищата на с.С. и с.Ж.. Спомня си, че през 2007г. са орали, през 2008г. той
извършил сеитба и пръскане с хербициди, а И.Д. извършил окопаване и култивиране.
Ответникът не е идвал да види извършеното, но имало агроном, който идвал да
доставя препаратите при пръскане с хербициди. Чувал за спорове между страните
по делото относно заплащането на услугите.
Свидетелят Д.Г.Д. потвърждава, че
страните по делото са имали взаимоотношения покрай обработката на земите на М.
– оран, сеитба, култивиране. Имало спорове по извършването им, лично той
присъствал на един разговор, при който М. казала на Г. да не извършва повече
нищо, докато не дойде синът й Р. от А.. С Р. се видели в неговото заведение,
където той предал на Г. 3 000 лева. Г. дал на свидетеля бележка, за да я
предаде на М., на която пишело, че имала да му дължи 1 212 лева. Листът
бил откъснат от бележника на Г., който написал текста на ръка пред свидетеля.
Самият свидетел заявява, че не знае какво касае тази сума. Заявено му било, че
това е още от времето на обработките. За 2-3 години преди 2007/2008г. знаел, че
Г. бил извършвал услуги на ответника, за след това не е чувал.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Видно от приложеното по делото
ч.гр.дело № 00379/2009г. по описа на Г.Т.Р.С, в законоустановения едномесечен
срок, указан му от съда с разпореждане от 18.11.2009г., заявителят е предявил
иск за установяване на вземането си, поради което исковата молба е процесуално
допустима.
В производството по чл.422 ГПК
заявителят по заповедното производство по чл.410 и сл. ГПК следва да докаже
факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията срещу това
вземане.
В процесния случай ищецът твърди в исковата си
молба, че първоначалният ответник М.Т. дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 8 186,40 лева, което вземане представлява неизплатена част от
ф-ра № 61 от 20.10.2009г. на стойност 34 286,40 лева, издадена от ищцовото
дружество за извършени услуги на ответника за селскостопански обработки /оран,
култивиране, сеитба, пръскане и загърляне/ на земеделска земя от общо 795 дка в
землищата на с.С. и с.Ж., общ.Г. Т..
Оспорва се по реда на чл.193 ГПК от
страна на първоначалния ответник истинността на следните писмени документи: данъчна
фактура № 61 от
20.10.2009г. на стойност 34 286,40 лева, както и представените към нея
наряди за извършени услуги, по отношение на тяхната истинност.
От приетото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, по което страните не са направили
възражения, кредитирано от съда изцяло, се установява, че извършените по Наряд
№ 14/15.08.2007г., Наряд № 10/19.04.2008г., Наряд № 8/01.04.2008г. и Наряд №
18/05.06.2008г. услуги – пръскане с хербициди, сеитба на пролетници, слято
култивиране и окопаване /загърляне/ на пролетници в полетата на с.С. и с.Ж. върху
795 дка, обработвани от ответника, са на обща стойност 28 620 лева.
Извършването на тези услуги се потвърждава както от всички свидетели, така и от
самия първоначален ответник, който в Становище от 04.11.2009г. /л.9 от делото/,
както и в писмения отговор, заявява, че не желае да плаща по фактура, издадена
почти 2 години след данъчното събитие, а освен това всичко, претендирано от
ищеца, му е заплатено веднага /стр.29 от делото/. В доклада по делото съдът е
приел за безспорно, което не е оспорено от страните, че в периода стопанската
2007/2008г. ищецът е извършил на ответника услуги, свързани с оран,
култивиране, сеитба, пръскане и загърляне на общо 795 дка земеделска земя в
землището на с.Ж. и с.С., общ.Г. Т. /л.46-47 от делото/. Св. И. заявява, че
синът на първоначалния ответник е бил недоволен от окопаването /л.63 от
делото/, а св. Д., че М. казала да не се извършват никакви обработки, докато не
се прибере синът й Р. от А. /л.64 от делото/. Всичко това е безспорно в подкрепа
на тезата на ищеца, че претендираните обработки са били извършвани в посочените
обеми и видове в оспорваните писмени документи – както в четирите наряда, така
и в издадената данъчна фактура № 61/20.10.2009г. Както бе посочено и по-горе,
съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което е неоспорено от
страните и кредитирано изцяло от съда, данъчна фактура № 61/20.10.2009г. на
стойност 34 286,40 лева с ДДС е осчетоводена на датата на издаването като
вземане по сметка № 411 Клиенти – партида на ответника, включена е в дневника
на продажбите за месец октомври 2009г., справката декларация по ДДС за същия
месец, представена в срока пред ТД на НАП – Д.. С ПКО № 01/31.12.2008г. в
ищцовото дружество са получени от ответника М.Р. 26 100 лева – авансови
плащания, което също е в подкрепа на тезата на ищеца и доказателство за
истинността на оспорваните писмени документи. Според вещото лице налице е
редовност на водената счетоводна отчетност при спазване на счетоводното и
данъчното законодателство.
С оглед на представените по
делото писмени доказателства и свидетелски показания съдът намира, че между „Т.”ООД
и М.Т. е възникнало облигационно отношение – договор за изработка, съгласно
който ищцовото дружество е приело да извърши селскостопански обработки - оран,
култивиране, сеитба, пръскане и загърляне, срещу съответното заплащане, на
земеделска земя от общо 795 дка в землищата на с.С. и с.Ж., общ.Г. Т., които
земеделски земи са обработвани от първоначалния ответник М.Т..
Настоящият състав счита, че ищецът
„Т.”ООД е доказал истинността на оспорваните от първоначалния ответник писмени
документи, а именно: Наряд № 14/15.08.2007г., Наряд № 10/19.04.2008г., Наряд №
8/01.04.2008г. и Наряд № 18/05.06.2008г. и данъчна фактура № 61/20.10.2009г.,
поради което същите не следва да се изключват от доказателствата по делото.
Оспорването на истинността на даден документ не съставлява самостоятелно
предявен инцидентен установителен иск, поради което не е необходимо
произнасянето в диспозитива на решението по това искане.
В тази връзка съдът намира, че
обстоятелството, че процесната фактура е издадена значително по-късно от
възникване на данъчното събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС – извършените доставки
на селскостопански услуги, за ирелевантно към настоящия спор. То би могло да е
от значение за носене на административнонаказателна отговорност по реда на ЗДДС.
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. Според чл.264 ЗЗД поръчващият, ако има недостатъци по
извършеното, трябва да извести изпълнителят веднага след откриването им. Ако не
направи такива възражения, работата се счита приета. Не се установява наличие
на хипотезите по чл.265 ЗЗД, а именно: извършеното от ищеца да е било с
недостатъци или да се е отклонил от поръчката. От данните по делото се
установява, че такива възражения не са предявявани, не се твърдят в тази насока
както в писмения отговор, така и в съдебно заседание. В тази връзка и с оглед
изтъкнатото по-горе съдът намира, че работата от страна на изпълнителя и ищец
по настоящото дело по отношение възложените му селскостопански работи върху 795
дка в землищата на с.С. и с.Ж., общ.Г.Т., които земеделски земи са обработвани
от първоначалния ответник М.Т., а именно оран, култивиране, сеитба, пръскане и
загърляне, са извършени съгласно договореното по смисъла на чл.261, ал.1 ЗЗД.
Поръчващият е приел извършената работа, поради което трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа изцяло. Съдът намира, че претендираната от ищцовото
дружество сума в размер на 8 186,40 лева, представляваща неизплатена част
от ф-ра № 61 от 20.10.2009г. на стойност 34 286,40 лева, е дължима, поради
което искът като основателен, следва да се уважи, включително и по размер. Това
е така, тъй като ответната страна по никакъв начин не доказа твърдението си, че
е изплатила изцяло дължимото на ищеца. В това отношение представените
извлечения от сметката на първоначалния ответник, както и листът с текст
„Остава да даваш 1212лв.” не подкрепят по никакъв начин неговата теза.
На
основание чл.86, ал.1 ЗЗД с оглед уважаването на главния иск следва да се уважи
акцесорното искане за дължимост на законната лихва върху сумата от
8 186,40 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 04.11.2009г., до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода от спора ответникът дължи на
ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по ч.гр.дело № 00379/2009г.
по описа на Г.Т.Р.С. в размер на 451,73 лева, представляваща сторените разноски, от които
163,73 лева държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и 288 лева адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото
дело в размер на 890,40 лева, от които 163,40 лева държавна такса за
предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК, 150 лева платен депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 577 лева адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Т.”ООД със седалище и адрес на управление: град Д.,
ул.”С.” № **, вх.*, ЕИК ***, представлявано от управителя Г.П.Г., че Р.Г.Т.,
ЕГН ********** ***, а постоянен адрес град С., ж.к.”Х.” бл.**, вх.**, ет.**,
ап.* и М.Г.Т., ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес *** в качеството на
правоприемници на починалия първоначален ответник ЗП М.Р.Т., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖАТ НА ИЩЕЦА СУМАТА ОТ 8 186,40 ЛЕВА, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 00379/2009г.
по описа на Г.Т.Р.С. – 04.11.2010г., до окончателното им изплащане, което
вземане представлява неизплатена част от ф-ра № 61 от 20.10.2009г. на стойност
34 286,40 лева, издадена от ищцовото дружество за извършени услуги на
ответника за селскостопански обработки - оран, култивиране, сеитба, пръскане и
загърляне, на земеделска земя от общо 795 дка в землищата на с.С. и с.Ж., общ.Г.Т.,
както и сторените разноски по ч.гр.дело № 00379/2009г. по описа на Г.Т.Р.С. в
размер на 451,73 лева, от които 163,73 лева държавна такса за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист и 288 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Г.Т.,
ЕГН ********** и М.Г.Т., ЕГН ********** в качеството на правоприемници на
починалия първоначален ответник ЗП М.Р.Т., ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.”ООД, сумата
от 890,40 лева, от които 163,40 лева държавна такса за предявяване на иск по
чл.422 вр. чл. 415 ГПК, 150 лева платен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и 577 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :