Русенска
окръжна прокуратура е обвинила Б.И.С. от гр.Русе, в това че на 31.05.2016г. в
гр.Русе, на главен път Русе-София, в района на 12-ти километър, умишлено
умъртвил Д. К.С., ЕГН: **********, като убийството е извършено предумишлено, с
особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин- престъпление по чл.116
ал.1 т.6 пр.2 и пр.3, т.7 и т.9, вр. чл.115 от НК.
По делото е конституиран като
частен обвинител и граждански ищец К.У.А., баща на починалата, с упълномощен
повереник адв.А.С. от РАК. Приет
е за съвместно разглеждане граждански иск за претърпени неимуществени вреди в
размер на 200 000 лева, със законната лихва, от 31.05.2016г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
По делото е конституирана като
частен обвинител и граждански ищец Ш.А.А., майка
на починалата, с упълномощен повереник адв.А.С. от РАК. Приет е за съвместно разглеждане
граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, със
законната лихва, от 31.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
По делото е конституиран като
частен обвинител и граждански ищец И.Б.И., малолетното дете на починалата, с
повереник адв.Е.М.,***, назначена
за особен представител на същия с постановление от 11.11.2016г.
по ДП № 1067/16 по ОД на МВР-Русе. Приет е за съвместно разглеждане граждански
иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, със законната
лихва, считано от 31.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдебното следствие се проведе при условията
на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден
по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено наказание, при баланс на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, от вида доживотен затвор.
На основание чл.58а ал.2 от НК то да бъде заменено с наказание лишаване от
свобода в размер на 25 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, като бъде зачетено предварителното задържане по делото. Предявените три
граждански иска счита за основателни и предлага да бъдат уважени по
справедливост. Веществените доказателства, с изключение на кухненския нож-
средството на престъплението, следва да бъдат върнати на техните собственици. Излагат
се подробни съображения в подкрепа на исканията.
Частният обвинител и граждански
ищец К.У.А., не се явява и не взема лично становище. Повереникът
му изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено наказание, при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, от вида доживотен затвор. На
основание чл.58а ал.2 от НК това наказание да бъде заменено с наказание лишаване от свобода
в размер на 30 години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Предявеният граждански иск счита за
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер,
със законната лихва и направените разноски. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на исканията.
Частният обвинител и граждански
ищец Ш.А.А., не се явява и не взема лично становище. Повереникът й изразява становище, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде
определено наказание, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
от вида доживотен затвор. На основание чл.58а ал.2 от НК това наказание да бъде
заменено с наказание лишаване от свобода в
размер на 30 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. Предявеният граждански иск счита за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, със законната лихва и
направените разноски. Излагат се подробни съображения в подкрепа на исканията.
Повереникът
на частния обвинител и граждански ищец И.Б.И. изразява становище, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като
му бъде определено наказание от вида доживотен затвор, което на основание чл.58а
ал.2 от НК да бъде заменено с наказание лишаване от свобода в размер на 30
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Предявения
граждански иск счита за основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер, със законната лихва. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на исканията.
Подсъдимият
признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съжаление за извършеното и готовност да изтърпи справедливо наказание. Служебният
му защитник адв.П.П. от РАК
счита, че при тези факти подсъдимият следва да бъде признат за виновен в
извършено престъпление по чл.115 от НК, тъй като няма доказателства, убийството да е извършено предумишлено, с
особена жестокост и по особено мъчителен
за убитата начин, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан за
посочените три квалифициращи обстоятелства. Счита, че на подсъдимия следва да
бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
в размер на 18 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК
да бъде намалено с 1/3 и определен окончателен размер на наказанието- 12 години
лишаване от свобода. При неговото изтърпяване да бъде зачетено предварителното
задържане на подсъдимия от 01.06.2016г. Изразява се становище, че предявените три
граждански иска са основателни, но завишени по размер, поради което следва да
бъдат уважени в по-нисък от предявения размер, по справедливост. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на исканията.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.И.С.
е роден на ***г***, понастоящем в Затвора- Белене, български гражданин, със
средно образование, не е осъждан, до задържането му е работил в мебелна фирма,
бил е женен на починалата Д. С., понастоящем е вдовец.
Семействата на подсъдимия и на Д. К.С.
притежавали съседни имоти в с.О., община Д., обл.С.
Двамата се познавали и през 2006г. започнали да поддържат по-близки отношения,
още докато Д. С. била ученичка. През 2008г. двамата сключили граждански брак.
През 2009г. Д. била приета за студент в РУ „А. Кънчев“ специалност „Стопанско
управление и мениджмънт“. Същата година се родил и техния син И.Б.И..
Първоначално младото семейство живеело при родителите на подсъдимия, а по-късно
се преместили в самостоятелно жилище в гр.Русе. Още в началото на връзката им
подсъдимият се отличавал като ревнив и обсебващ партньор, поради което Д. С.
променила стила си на обличане и значително ограничила контактите със
семейството и приятелите си. Родителите й не одобрявали връзката им, но след
като сключили брак се примирили с обстоятелството, че подсъдимият се опитва да
изолира дъщеря им.
През 2010г. Д. С. започнала
работа като шивачка в „Карина-Русе“ ООД, като бързо се утвърдила като добър
работник в дружеството. Подсъдимият бил по-затворен и саможив. Като неин съпруг
не бил съгласен с това, че съпругата му има приятели и е търсена от тях.
Започнал да й отказва да й помага финансово за заплащане на семестриалните
такси, да й помага в домакинството, както и при полагането на грижи за техния
син, докато тя била на лекции или изпити. Подсъдимият работил в различни
мебелни фирми в гр.Русе, като също се ползвал с името на добър работник, но
през 2010г.-2011г. за известно време бил без работа. Д. С. постепенно се
утвърдила като много добър служител и след като завършила висшето си образование,
ръководството на „Карина-Русе“ ООД й предложили да я назначат в „Карина Агро“ ООД на ръководна длъжност и тя приела. Д. С. била
интелигентна и общителна, а служебната й дейност изисквала да има постоянен
контакт с колегите си. Това съчетано с болезнената ревност на съпруга й и с
мнението му, че съпругата му не трябва
да се развива професионално, а да е заета единствено с домакинската работа и да
се грижи за семейството си, водело до постоянни семейни скандали. Често това било
съпроводено с физически и психически тормоз от страна на подсъдимия по отношение
на неговата съпруга. Не рядко колеги на Д. С. виждали, че по откритите части на
лицето, шията и ръцете й има следи от физическа агресия, но тя отказвала да ги
коментира, като твърдяла, че се е самонаранила.
Подсъдимият ежедневно
проверявал, с и без знанието на съпругата си, водените от нея разговори,
разменени съобщения, контактите й- по телефона и в социалните мрежи. През
м.септември 2015г. той попаднал на съобщения имащи по-личен характер, разменени
чрез мобилно приложение между Д. С. и неин колега. Подсъдимият решил, че
съпругата му му изневерява и това допълнително повишило степента и интензитета
на проявената от него физическа и вербална агресия. Част от кореспонденцията е
запазена в телефонния апарат на подсъдимия- „Сони“
модел „М4 Aqua“, който е бил
предмет на компютърно-техническата експертиза /т.2,л.135-142 от ДП/. Не били
единични и случаите, при които той физически я проследявал и проверявал- дали,
кога, с кого отива на работа и кога се връща. Той бил забелязан да наблюдава
сградата, в която работила Д. С., за да се увери,че тя действително била там.
Свидетели на тези му действия, в различни периоди от време станали св.С.А., св.А.А., св.Я.М..
Грижи по отношение на
малолетния И.И. полагала основно Д. С., която държала
детето да посещава добро училище, частна занималня и извънкласни занимания и да
се развива и социализира пълноценно. Поради това тя водила и вземала детето от
училище и занималня, а когато нямала възможност да го направи, молила свои
приятели за това. Подсъдимият полагал грижи за своя син в много редки случаи.
Детето често ставало свидетел на караниците между родителите си, което силно го
плашело и му създавало психологически проблеми. По данни на св.М.Г.- класен
ръководител на детето и св.В.Т.-Р.- възпитател в занималня „Бърборино“,
която И. посещавал, детето е имало регулярни посещения при психолог Т., за да преодолее
тези проблеми /тя е предоставяла психологически консултации в кабинет в ОУ „И.
Вазов“- Русе, съгласно социалния доклад приложен в т.1,л.53-54 от ДП/.
В резултат на упражнявания
системен физически и психически тормоз, провокиран от неконтролируемите изблици
на ревност и неоснователни обвинение в изневяра, Д. С. започнала да изпитва
нужда от друга среда и на няколко пъти решила да се разведе със съпруга си. Не
се е стигнало до фактическа раздяла, тъй като тя не получавала подкрепа от родителите
си. Те не знаели за действителните отношения между дъщеря им и съпруга й. През
2016г. Д. С. все по-често започнала да споделя пред приятели, пред сестра
си-св. Т.А. и пред майка си- св.Ш.А., че има случаи, при които е била
малтретирана, че се страхува, че подсъдимият няма да я остави да го напусне и да
си създаде живот без него и ще я убие. На няколко пъти подсъдимият правил
такива изявления и в присъствието на родителите на Д. С.- че щял да я убие, но
не и да я остави да го напусне. Д. продължавала да търсила начини да
разнообрази живота на семейството си, дори успяла да убеди подсъдимия да
закупят вилен имот в района на „Петролна база“, намираща се във вилната зона на
12-ти киломерът край гр.Русе. Намерила имот, който се
продава в района и съпрузите провели разговори с продавача. Въпреки това
отношенията между тях продължавали да се влошават.
В началото на месец май 2016г.Д.
С. окончателно решила да се раздели със съпруга си и този път получила подкрепата
на родителите си. Тя съобщила взетото решение на подсъдимия и след тежък
разговор двамата си дали срок за размисъл, в който Д. С. да си намери квартира.
Тя опаковала повечето сови вещи в найлонови торби и започнала да ги подготвя за
пренасяне. Тези нейни действия подсъдимият възприел като осъществен спрямо него
тормоз и недопустима демонстрация на независимост. Той започнал да й изпраща
СМС-и по няколко пъти на ден, в които изпадал в различни крайности- обяснявал
й, че я обича; че тя го изнервя; че няма да допусне да се изнесе; че го лъже и
т.н. /част от кореспонденцията е запазена в телефонния апарат на подсъдимия,
който е бил предмет на изследване на компютърно-техническата експертиза,
приложена в т.2, л.135-142 от ДП/. Към него момент Д. С. имала служебен телефон
марка „Самсунг“ модел „GT-S
5301“, предоставен й от „Карина-Агро“ ООД /веществено
доказателство по делото/.
Въпреки заявената твърда решимост от страна на
Д. С. да прекрати брака си, подсъдимият не приел това нейно решение и се
почувствал наранен, излъган и незачетен като съпруг, така както той считал че е
редно, а подозренията му,че тя му изневерява се засилили. По тази причина той й
закупил мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „SM- J 500
FN“ с черен панел, с IMEI *** /веществено доказателство по делото/,
който й го подарил. От своя мобилен телефон той успял да си осигури достъп до
регистрацията й в социалната мрежа „Fasebook“ и приложението за изпращане и получаване на
текстови съобще-ния „Messenger“. Така подсъдимият започнал в реално време
да вижда и следи осъществяваните от Д. С. контакти и разменяната
кореспонденция. По този начин, на 30.05.2016г. подсъдимият узнал за разговор
между Д. С. и нейна приятелка М. П., живуща във ФР Германия, който се отнасял
за отдаването под наем на апартамент в гр.Русе, който разговор притеснил много
подсъдимия.
На 31.05.2016г. подсъдимият
видял още един разговор между двете жени, в който Д. С. споделила с М. П., че
била намерила мъж, който я обичал и че тя също била влюбена в него. В този
момент подсъдимият осъзнал, че желанието за развод у съпругата му е
окончателно. Факта, че тя за кратко време се е влюбила в друг мъж, заради който
иска да го напусне го разгневил и озлобил. Той взел решение, че няма да допусне
това да се случи и затова трябва да умъртви съпругата си. Решил да остане насаме
с нея, на място, което му позволява да реализира деянието си. За целта трябвало
да й предостави повод, при който да има възможност той да определя условията.
Видяло му се уместно да представи версия със заболяване на негов роднина, което
да налага детето да остане при неговите родители, а те със съпругата си да
излязат извън града.
На 31.05.2016г./вторник/, преди
обяд, той се обадил на мобилния телефон
на Д. С. и казал, че се налага да пътуват до с.О., обл.С.,
тъй като дядо му е в болница. Разбрали се, в 17,30 ч. той да вземе съпругата си
от работа и да пътуват до селото. Уговорили се подсъдимият да вземе детето от
занималня и да го остави при родителите си. Междувременно Д. С. се свързала с
майка си- св.Ш.А. и й казала,че вечерта ще се приберат, за да не се изненада,
тъй като през седмицата младото семейство не пътувало до селото на родителите
си.
В ранния следобед- 14,27 часа
подсъдимият се обадил на св.В.Т.-Р. и й обяснил, че техен роднина е болен и
иска да вземе детето, за да отидат заедно на посещение. Тя му обяснила къде се
намира детето и около 15,00 часа подсъдимият го взел и го завел в дома на
своята майка- св.С.Р., на която обяснил, че ще го вземе след няколко часа.
Целта му била да си осигури спокойствие и време, за да извърши деянието, което
планирал. Взел автомобила, който бил на родителите му- л.а. марка „БМВ“, модел
„318i“,
рег. № *** черен на цвят. По неустановен начин се снабдил с кухненски нож, с
обща дължина 32 см с черно метално острие и черно-бяла дръжка от изкуствен
материал /веществено доказателство по делото/ и го поставил в багажника на
автомобила. В този период от време св.Ш.А. случайно разбрала, че дядото на
подсъдимия не е болен и около 17,30 часа се обадила на дъщеря си и й съобщила
това. Когато подсъдимият отишъл да посрещне Д. С., тя го попитала, защо й е
казал, че дядо му е болен, когато не е, при което той отговорил,че имал
изненада за нея и търсел повод да останат насаме. Тя се качила в автомобила и
подсъдимият го привел в движение в посока „Петролна база“ гр.Русе. По време на
пътуването подсъдимият отново започнал да я разпитва- дали действително иска да
се разведе с нея, има ли си интимен приятел, защото му отказва да я придружава
при срещи с приятелки. На тези въпроси Д. С. отговорила,че нищо не се е
променило- желае да го напусне, търси си квартира и няма любовник. Подсъдимият
я попитал има ли връзка с колегата си К., при което тя отрекла. Подсъдимият
избухнал, започнал да й крещи, че я следи в социалните мрежи, има достъп до
профила й във Фейсбук и съобщенията й. Докато траел
разговора автомобилът подминал отбивката за вилния
имот и продължил към разклона за „Петролна база“. Д. С. поискала да се върнат,
но вместо това подсъдимият отбил към базата и продължил към товарния й портал.
Този портал бил значително отдалечен от главния път, служел само за обслужване
на съоръжението и нямало възможност някой да премине случайно от там в извън
работно време. Именно това целял подсъдимият.
Пристигайки
на това място и в изпълнение на взетото решение за убийството на съпругата си,
подсъдимият спрял лекия автомобил в края на асфалтовия път, непосредствено
преди товарния портал на „Петролна база“-Русе. Извадил телефона си и показал на
съпругата си, че има копирана част от нейната кореспонденция. Между двамата
възникнал скандал, при който подсъдимият отново започнал да настоява да получи
отговор от нея има ли връзка с друг мъж, дали възнамерява окончателно да получи
развод. Заявил й, че няма да се разведе с нея, няма да получи родителските
права над детето им, защото не била добра майка. Д. С. реагирала остро на тези
обвинения и се изплашила от поведението на съпруга си. При това подсъдимият я
ударил в лицето с ръка, като засегнал лявата й скула и я стискал с пръсти за
шията, като започнал да я души. Тя успяла да се освободи и излязла от
автомобила. Подсъдимият я последвал, при което се вдигнал шум, от който се
разлаяли кучетата, пуснати в помощ на охраната на „Петролна база“. Лаят на
кучетата, продължилата и на открито размяна на реплики на висок тон между
двамата съпрузи, съпроводена от стоновете и плача на Д. С., били възприети от
св.П.Д., който по това време бил на смяна като охранител в „Петролна база“ и
той се запътил към товарния портал на предприятието, за да разбере какво се
случва. Това било забелязано от подсъдимия, което осуетило първоначалните му
планове. Виждайки униформения охранител, подсъдимият извикал на съпругата си да
влезе в колата и тя се подчинила, но се качила на задната седалка на автомобила
в дясно. Подсъдимият привел автомобила в движение и когато приближил до св.Д.,
без да спира, смъкнал стъклото на дясната предна врата и му обяснил, че всичко
е наред, с думите „имаме семейни проблеми“.
Малко след като отминали
спирката пред базата, Д. С. се опитала да отвори вратата си и да скочи от
колата, при което подсъдимият увеличил скоростта до около 70 км/ч, като се
движел в посока кръстовището с главен път Русе-София. Д. С. осъзнала опасността
да скочи от колата при тази ситуация. Достигайки до главния път подсъдимият
намалил скоростта на автомобила, за да се включи в движението на главния път. Д.
С. била правоспособен и активен водач на МПС, била изплашена от поведението на
съпруга си, страхувала се и за своята безопасност и възприела намаляването на
скоростта като нова възможност да слезе от автомобила и да избяга от подсъдимия,
поради което направила нов опит да отвори вратата на автомобила и да слезе. С
цел да осуети този неин опит, подсъдимият рязко завил надясно и с риск да
предизвика пътен инцидент, навлязъл в главния път и потеглил с висока скорост в
посока гр.Бяла. Въпреки това Д. С. отново направила опит да избяга от подсъдимия,
като в движение придвижила скоростния лост в положение „свободно“, което
изненадало подсъдимия, след което тя протегнала ръка и издърпала контактния
ключ от таблото на автомобила. При изваждането на контактния ключ, подсъдимият
загубил контрол над управлението на автомобила, тъй като се изключило управлението
на волана и възможността на водача да влияе върху скоростта и работата на двигателя.
Колата продължила движението си напред, като с голямо усилие подсъдимият успял
да отбие в дясно и да спре в тревната площ в района на 12-ти километър на
главния път Русе- София. Едновременно със спирането на лекия автомобил Д. С.,
все още държейки контактния ключ за лекия автомобил, му извикала „така няма да
стане....“, бързо излязла от задната дясна врата и побягнала по пътното платно
в посока гр.Русе. Бягайки тя махала с ръце на преминаващите автомобили, с цел
да ги принуди да спрат, но първоначално никой не се отзовал.
Подсъдимият включил аварийните
светлини на автомобила, излязъл от него, отворил багажника му, взел от там
предварително приготвения кухненски нож, описан по-горе и побягнал след
съпругата си. Бързо я настигнал в средата на лявото пътно платно, в посока на
движение към Русе, опитал се да я хване, но тя успяла да се отдръпне и да го
отстрани от себе си, като посегнала към него с двете си ръце. Подсъдимият замахнал с ножа към тялото й и успял да я нарани в областта
на лява гривнена става и лява предкитка.
Това принудило пострадалата да промени посоката си на движение и побягнала
диагонално по пътното платно. В този момент случайно преминаващите с лекия си
автомобил свидетели П.Д. и Й.С., възприели,
че пострадалата се намира в опасност. Нейните действия били забелязани и от
водач на румънски автомобил, чужд гражданин, който не е установен по делото. Свидетелите
П.Д. и Й.С. намалили скоростта на автомобила, с който пътували и започнали да
търсят място, където да обърнат посоката му и да се върнал, за да помогнат на
жената. В това време подсъдимият успял отново да настигне съпругата си, но вече
двамата се намирали в десния край на пътното платно в посока Русе. Там Д. С.
отново се опитала да се предпази с ръце от подсъдимия, който продължил да й
нанася удари с кухненския нож, който държал в ръка. Един от ударите му попаднал
в горната трета на дясната предмишница, пострадалата
загубила равновесие и паднала. Докато била на земята подсъдимият й нанесъл още
множество удари, при които й причинил общо 10 броя прободно-
порезни рани, локализирани по-късно при извършената аутопсия, както следва: в
областта на дясната ключица, лявата гърда, корема, дясната предмишница,
лявата предмишница. Нанесените от подсъдимия три боря
продобно- порезни рани в областта на гръдния кош на
пострадалата са засегнали жизненоважни органи- сърце, магистрален кръвоносен
съд, бели дробове, което е довело до остра кръвозагуба и смърт на Д. С..
Веднага след това подсъдимият изхвърлил
кухненския нож в близките храсти, бързо взел мобилния си телефон от лекия
автомобил, затворил предната лява врата на превозното средство и побягнал в
храстите, вдясно на пътното платно, в посока гориста местност. Това му
поведение било наблюдавано от вече спрелите на място свидетели А.Г., М.М., Т.К., както и от свидетелите П.Д. и Й.С.. Част от
свидетелите подали сигнал на телефон 112 за инцидента. Малко по-късно и самият
подсъдим съобщил, че от ревност убил жена си. На място своевременно пристигнал
екип на ЦСМП-Русе и оперативен екип на ОД на МВР-Русе, но медицинските лица
само констатирали настъпилата смърт на Д. С..
В 21,18 часа на 31.05.2016г. подсъдимият
отново се обадил на телефон 112 и обяснил, че се намира в с.П., обл.Русе и иска да се предаде. В 21,30 часа същият бил
задържан от служители на ОДМВР-Русе. Впоследствие ДОСГ при ОДМВР-Русе извършила
оглед на местопроизшествието, с което било поставено началото на настоящето
досъдебно производство.
От заключението на химическата експертиза № 303/21.07.2017г.
на БНТЛ при ОДМВР-Русе /т.2, л.14 от ДП/ се установява, че в кръвта и урината на
убитата липсва етилов алкохол.
От заключението на СМЕ на труп № 42/16.10.2016г. /т.2, л.2-10 от ДП/ е констатирана
съчетана травма, като подробно са описани нараняванията по различни части на тялото
и органи на пострадалата:
Глава- кръвонасядане
на лицето и на меката черепна покривка на темето.
Охлузвания по шията.
Гърди- три проникващи прободно-порезни
наранявания в гръдната кухина, с увреждане на лява вена брахиоцефалика,
ребра, два бели дроба, околосърцева торбичка и левия
купол на диафрагмата; лява камера на сърцето, дясно предсърдие;
колекция от кръв в плевралните пространства и околосърцевата торбичка.
Корем-
три проникващи в коремната кухина прободно-порезни
наранявания, с увреждане на черен дроб, тънко черво и опорък
на тънкото черво; кръв в коремната кухина; едно непроникващо прободно- порено нараняване на гърба, в гръдно-поясната
област.
Нараняване по крайниците- прободно-порезно нараняване на дясна мишница; порезна рана
в областта на лява гривнена става и лява предкитка; прободно-порезно
нараняване на лява предмишница; охлузване на ляво
рамо; охлузване на ляв лакет; охлузване на лява предмишница.
Колекция на кръв в дихателните пътища. Оток
на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
Вещото лице е категорично, че всички описани
наранявания са получени преди и към момента на смъртта на Д. С..
Установените
рани, описани под № 8 /прободно- прорезна
рана по външната повърхност на дясна предмишница, в
горната трета с дължина 8,5 см/; № 9 /продобно-прорезна рана по гръбно-лакетната
повърхност на лява гривнена става и лява предкитка с дължина 9 см/; №10 /прободно-прорезна
рана по дланно лакетната
повърхност на лява предмишница, в далечния край, с
дължина 3,4 см. на раневия канал/ - се квалифицират
като „защитни“. Рана № 6 /прободно-прорезна рана в
дясна подмишнична ямка с
дължина около 3 см, с посока отдясно-наляво и отгоре- надолу,преминаваща през
меките тъкани в тази област и навлизаща в дясната кухина през четвъртото междуребрие по средната аксиларна
линия, с проникване на белия дроб и преминаване през околосърцевата
торбичка са навлизане в дясното предсърдие, с дължина
на раневия канал от 20 см/ - може да бъде получена
само, ако десният горен крайник на жертвата е бил отведен в раменната става,
което сочи, че по това време пострадалата е била в поза, при която се е
опитвала да се защити.
Причината за настъпването на смъртта на Д. С.
е в резултат на остра кръвозагуба при получените прободно-прорезни
наранявания в областта на гръдния кош, с увреждане на сърцето, магистрален кръвоносен
съд /лява вена бранхиоцефалика/ и белите дробове, на
фона на множеството прободно-прорезни рани и прорезни наранявания в областта на корема, гърба и
крайниците.
Съгласно заключението на трасологическата експертиза № 501/ 18.11.2016г. /т.2, л.47-51
от ДП/ иззетият от местопрестъплението нож, с обща дължина 32 см, с дължина на
режещата част 18,5 см, до момента на извършването на деянието, няма
изхабявания, които да сочат използването на ножа извън обичайното му
предназначение. Това заключение на експерта опровергава твърденията на
подсъдимия.
От заключението на ДНК експертиза № 16/ ДНК-525/11.11.2016г. на НИКК-МВР /т.2, л.26-30 от ДП/ е установено, че
намерената по ножа /изследван с трасологическата
експертиза/ кръв има ДНК профил на лице
от женски пол, който съвпада с ДНК
профилът на Д. С.. Описаното сочи, че именно този предмет е използван за
причиняване на нараняванията на жертвата и е той е средството на извършеното
престъпление.
От
заключението на СМЕ на веществени
доказателства № 20/06.06.2016 /т.2, л.17-18 от ДП/
е установено чия е кръвта по подробно описаните в експертизата дрехи, маратонки
и други, а именно тя от пострадалата и от подсъдимия.
От заключението на СМЕ на веществени доказателства № 23/21.06.2016 / т.2, л.21 от ДП/
е установено,че оставената по вратата на л.а. кръв е от човешки произход, с
посочената в заключението кръвна група.
Техническата
експертиза /т.2, л.32-45 от ДП/ е изследвала мобилните телефони, веществени
доказателства по делото, като подробно е посочена установената съдържаща се в
тях информация и извършваните комуникации.
От изготвената комплексна психиатрична и съдебно психологична експертиза /т.2, л.54-80
от ДП/ е установено, че подсъдимият Б.С. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ- Русе. Той не е боледувал от психично заболяване
и не е провеждал стационарни психиатрични лечения в ЦПЗ-Русе, няма данни да е провеждал
стационарни лечения в други психиатрични лечебни заведения. Той е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както
към момента на деянието, така и към момента на изготвянето на експертизата.
В личността на подсъдимия се забелязват характерови особености- дисхармонично изразен стремеж към
доминиране, склонност да действа бързо и при бърз интензитет на негативните
емоционални преживявания, скъсен самоконтрол, показност, себеизтъкване,
склонност към драматизиране на преживяванията в емоционален план, без да ги съпреживява
в действителност. Наблюдава се висок интензитет на негативните емоции с
експлозивна готовност, която трудно удържа, доминират „нагонни
импулси“, склонност да действа импулсивно и телесно агресивно като остава недооценъчен към последиците от своето поведение. Склонен е
към несъразмерно агресивна реакция спрямо размера и тежестта на проявена
провокация от външна среда. Експертите сочат, че е възможно решението на
агресивното му поведение да е обмислено предварително, но той се е възползвал и
от конкретните предразполагащи за това обстоятелства. По време на деянието
подсъдимият изцяло е бил „фиксиран“ от идеята, че притежава своята съпруга, което
съчетано с неговата патологична ревност и посочените особености на личността му
са довели до проявата на екстремна жестокост. Експертите са категорични, че в
случая не са покрити клиничните критерии за наличието на късосъединително
състояние или друго такова, което да включва афект- било физиологичен или
патологичен такъв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема
за безспорно доказана от показанията на разпитаните свидетели: К.У.А., Ш.А.А., П.Т.Д., Й.И.С., С.В.А., Т.К.А.,
Я. Д. М., С.К.И., К.Б.К., П.Д.Д., А.Н.А., С.Ш.Р., М.А.Г.,В.И.Т.-
Р., М.П.М., А.Д.Г., Т.И.К., П.Р.П.; от направените от подсъдимия признания; от
заключенията на съдебно-медицинската експертиза на труп, химическата експертиза,
2 броя съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства, ДНК
експертиза, трасологическа експертиза, техническа
експертиза, комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза.
От писмените доказателства и доказателствени средства:
протокол за оглед на веществени доказателства, 2 броя протоколи за оглед на
местопроизшествие, с фотоалбум, протокол за освидетелстване с фотоалбум,
протокол за претърсване и изземване, справка за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, акт за смърт,
удостоверение за наследници, заповед за настаняване на малолетно дете, справка
за постъпилите на 31.05.2016г. обаждания на тел.112, приемо-предавателни
протоколи, справка от централната база на КАТ и други, както и от веществените
доказателства по делото.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени, гласни и веществени доказателства са еднозначни и
непротиворечиви. Времето, мястото и начина на извършване на деянието и
авторството на престъплението са установени по безспорен начин от писмените,
гласните и веществените доказателства и от заключенията на посочените
експертизи, които съдът намира за последователни, обективни и логични, а
експертизите за обосновани, подробни и компетентни. Те напълно кореспондират с
направеното в съдебно заседание от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие,
по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата.
Анализа на писмените и гласни доказателства,разгледани
в тяхната съвкупност,налага по безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият
Б.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3, т.7 и т.9, вр. чл.115
от НК, тъй като на 31.05.2016г. в гр.Русе, на главен път Русе-София, в района
на 12-ти километър, умишлено умъртвил Д. К.С., ЕГН: **********, като убийството
е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата
начин.
Престъплението
е довършено, тъй като подсъдимият е въздействал върху организма на Д. С. като й
е нанесъл множество удари с нож по различни части на тялото. Той е нанесъл 10
броя прободно-прорезни наранявания, с които е
предизвикана остра кръвозагуба. Нанесени са прободно-прорезни
наранявания в областта на гръдния кош, с увреждане на сърцето, засягане на магистрален
кръвоносен съд и белите дробове, както и множество прободно-
прорезни наранявания в областта на корема, гърба и
крайниците. Тези наранявания са нанесени в жизнено важни области на тялото на
пострадалата, в резултат на тях се е стигнало до остра кръвозагуба и е настъпил
крайния резултат на престъплението убийство, тъй като е предизвикана
биологичната смърт на Д. С.. Именно този краен резултат е критерия за
квалифициране на убийството като довършено престъпление.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НК, тъй като престъплението е
извършено по особено мъчителен начин за убитата. В резултат на множеството
нанесени силни удари в различни части на тялото, включително и в областта на
сърцето, магистрален кръвоносен съд и белите дробове, на пострадалата са били
причинени особени страдания, болки и предсмъртни мъки. Това е така, тъй като тя
не е починала от първия удар с нож, а е възприемала околната обстановка и е
усещал болка при нанасянето на всеки следващ удар и причинените й с него травми.
Самото посегателство над пострадалата се характеризира с продължителен процес
на осъществяване на самото деяние и удължаване агонията й. Тя е чувствала и
изпитвала силна болка и ужас при нанесените й 4 удари с ножа, които са първи по
време и са й причинили порезно-прозерзинет рани, имащи
характера на „защитни“, бягала е по пътното платно между преминаващите автомобили,
махала и викала за помощ, като в същото време се е отбранявала и се е опитвала
да се защити от нападателя си, до момента,
в който е паднала на земята и е получила последните нанесени й удари по
тялото с ножа. Това се потвърждава от видяното от свидетелите Д. и С.. Анализа
на показанията на свидетелите, отнесен към заключението на СМЕ на труп, СМЕ на
веществени доказателства и трасологичната експертиза,
налага извода, че пострадалата е усещала болките от множеството нанасяни й удари
с ножа. Силата на ударите, тяхната дълбочина и проникване, както и засегнатите
органи, които факти се установяват от СМЕ на трупа, сочат на продължителен и
особено мъчителен начин на причиняване на смъртта на убитата.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК, тъй като
престъплението е извършено с особена жестокост. Това е така предвид начина на
извършване на деянието, броя на нанесените удари и тяхната сила. На пострадалата
са нанесените множество удара с нож с дължина на острието 19 см, в различни области
на тялото, като са й причинени общо 10 прободно-прорезни
рани. Ударите са нанесени с голяма сила, настървение и жестокост, предвид
констатираните от експерта дължини и дълбочини на раните и засегнатите с тях
органи, като при част от ударите цялото острие на ножа е проникнало в тялото на
пострадалата /СМЕ на труп/. Времето до настъпването на смъртта на пострадалата
е относително голямо, през който период тя е осъзнавала какво се случва и какво
предстои, което е било и целта на подсъдимия. Изложеното сочи, че подсъдимият е
проявил ярост и ожесточение, характеризиращи го като коравосърдечен и жесток
човек.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.9 от НК, тъй като престъплението
е извършено предумишлено. След като е разбрал, че пострадалата иска да се разведе с него, подсъдимият
взел решение да убие съпругата си. Това е станало преди извършването на самото
убийство, в сравнително спокойна обстановка, в която той е обсъдил въпросите за
и против убийството, при сравнително спокойно душевно състояние, макар и воден
от нездрава ревност към нея. В изпълнение на това си решение подсъдимият е извършил
предварителна подготовка за престъплението. Той е обмислил и подготвил
условията за извършване на деянието- завел е сина си при неговата баба,
поставил е кухненски нож в багажника на автомобила, създал е историята, че дядо
му е приет в болница, за да убеди пострадалата да го придружи до с.О., не се е отказал
от тази история дори когато съпругата му е разбрала, че това не е истина, а бързо
е намерил друго обяснение- че има изненада за нея, като всичко това е било с
единствената цел да остане сам с пострадалата, да я закара в отдалечена и
безлюдна местност и да отнеме живота й. Той не се е отказала от това свое намерение,
нито когато се е появил пазачът на „Петролна база“, нито когато пострадалата е
правила опити да скочи от автомобила в движение, докато не е осъществил намерението
си. Това, че убийството не е извършено в безлюдна местност, а на оживен път и е
станало достояние на случайни очевидци се дължи изцяло на поведението на
пострадалата, която е успяла да спре управлявания от подсъдимия автомобил, да
извади контактния ключ от таблото и да излезе от автомобила, което е променило
първоначалния замисъл на подсъдимия. В същото време това обстоятелство не
променя извода за наличието на предумисъл. Горепосочените факти са достатъчни,
за да се приеме наличието на предумисъл, като не е необходимо самото убийство
да е извършено в спокойна обстановка и в напълно спокойно душевно състояние на
подсъдимия. Изводи в горната насока се налагат от цялостното поведение на
подсъдимия преди и след престъплението.
Изложеното и
анализа на доказателствата по делото сочат, че не е налице внезапен умисъл за
убийство, тъй като подсъдимият не е взел решение за убийството и веднага след
това да го е извърши, а това е станало доста време преди извършването на престъплението,
за което той старателно се е подготвил.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл и при наличието на предумисъл, като вид
на предварителния умисъл. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал
е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им- да умъртви съпругата
си. Подсъдимият е взел решението да извърши убийството в относително спокойно
душевно състояние и по време относително отдалечено от самото извършване на
убийството, което се потвърждава от извършената от него предварителна
подготовка. Престъплението е довършено, тъй като е настъпил целения от подсъдимия
краен резултат- смърт на Д. С.. Изложеното се потвърждава от цялостното поведение
на подсъдимия, от уязвимостта на органите на жертвата, върху който е посегнал- главата,
гърдите и корема, където нараняването и увреждането със сигурност води до
смърт, от средството, с което е извършено престъплението- нож, от броя и силата
на нанесените удари. Подсъдимият е имал съзнание за всяко едно от
квалифициращите обстоятелства, а именно, че причинява смъртта по особено
мъчителен начин, с особена жестокост, предумишлено и е целял настъпването на крайния
резултат-смърт на съпругата си.
Не може да се приеме, че
подсъдимият е извършил престъплението в състояние на афект, по смисъла на чл.118 от НК. Съгласно правната теория и трайната съдебна практика за
приложението на този състав е необходимо да са налице едновременно медицинския
и юридическия критерии, заложени в текста. От медицинска гледна точка
физиологичният афект е състояние на бурна емоционална реакция, при която
съзнанието на дееца е овладяно от чувствата, отслабени са задръжките, а поради
това и възможността за адекватно контролиране на постъпките. С оглед
заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, въпреки личностовите особености на подсъдимия и неговата
патологична ревност, не може да се направи извода, че той е бил в състояние на
силно раздразнение и съзнанието му е било овладяно от чувствата, в такава
степен, че волята му в голяма степен се е определяла от тях. Иззетия от
местопрестъплението нож, по който са намерени следите от кръв на пострадалата е
ножът, с който безспорно е извършено убийството и по него няма изхабявания,
които да сочат, че той е използван извън
обичайното му предназначение, което опровергава тезата на подсъдимия за наличието
на този нож в лекия автомобил. Цялостното поведение на подсъдимия, свързано с
предварителното набавяне и поставяне на ножа в багажника на автомобила,
изграждането на версията с болния дядо, осигуряването на възможност да остане
сам с пострадалата, да я изведе извън града и на място където той да определя
условията, сочи на добра предварителна подготовка и обмисляне на
престъплението. Само поради факта, че убийството е извършено на оживен път и е
станало достояние на преминаващите с автомобилите си лица, не опровергава
посоченото от съда, тъй като това е поради поведението на пострадалата,
свързано със спирането на автомобила и слизането от него, а не по волята на
подсъдимия. В същото време мястото на извършване на престъплението сочи на упоритост
в умисъла на подсъдимия и проявена от него изключителна бруталност и демонстративност.
Не е налице и юридическият
критерий на чл.118 от НК, по отношение на
пострадалата. От доказателствата по делото се налага извода, че Д. С. не
е предизвикал у подсъдимия афекта по указания от закона начин- чрез насилие, тежка
обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили
или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. Безспорно
няма упражнено насилие, предвид липсата на следи от такова, няма отправена
обида, която да е тежка или клевета от страна на пострадалата към подсъдимия. Напротив
от показанията на свидетелите и от установените следи по тялото на
пострадалата, е видно, че подсъдимият е упражнил над нея физическо насилие,
като я е удрял и душил в района на „Петролна база“, както впрочем има множество
доказателства, че той е упражнявал над
съпругата си нееднократно физическо и психическо насилие и преди това. Не може
да се приеме, че желанието на Д. С. да се разведе със съпруга си е обстоятелство,
което да предизвика афект, още повече, че доказателствата по делото сочат, че
подсъдимият е знаел за това нейно желание доста преди деня на убийството, във
връзка с което са провеждали разговори. Не може да се приеме за такова обстоятелство
охладнелите семейни отношения и наличието на извънбрачна връзка, ако изобщо е
имало такава, тъй като за кореспонденцията на съпругата си подсъдимият също е
знаел преди деня на убийството й, видно от свидетелските показания и
заключението на техническата експертиза. Не е налице провокиращо поведение
спрямо подсъдимия от страна на пострадалата, тъй като по делото липсват такива
доказателства, дори в обясненията на подсъдимия не се сочи на такова нейно поведение.
Изложеното налага извода, че не е имало думи или действия от страна на
пострадалата, в деня на убийството й или непосредствено преди извършването му, които
да предизвикат у подсъдимия силно раздразнение. Пострадалата е искала само да
живее нормален живот, без психическо и физическо насилие, да работи и да отглежда
спокойно детето си, като е смятала, че със съпруга си могат да се разделят
цивилизовано.
С оглед изложеното и предвид поведението на
подсъдимия, предхождащо, съпътстващо и последващо
престъпния акт, не сочи на измеренията на афект, по смисъла на закона.
Предвид изложеното
по-горе за наличието на всяко едно от квалифициращите обстоятелства по чл.116
ал.1 НК, не може да се приеме тезата на защитата, че престъплението е извършено
по основния състав на чл.115 от НК.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде
признат за виновен за убийство по текста, по който е предаден на съд, като му
бъде определено съответно наказание.
При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът
взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда
приложението на чл.58а от НК.
За
престъплението по чл.116 ал.1 от НК са предвидени наказания от 15 до 20 години
лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
При индивидуализация на наказанието,което следва
да бъде наложено на подсъдимия, за извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.6
пр.2, пр.3, т.7, т.9, вр.чл.115 от НК, съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало; това,
че е бил трудово ангажиран, до задържането му и е полагал грижи за семейство и
малолетно дете; неговите личностови особености,
съгласно СППЕ и наличието на болезнена ревност, за която е имал и основание, с
оглед проследената кореспонденция на съпругата си, които в известна са
способствали за извършването на престъплението.
Подсъдимият е на 34 години и това не сочи на
млада възраст, която да следва да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство, напротив той е зрял човек, с професия и семейство, поради което
много добре е съзнавал последиците от своите действия и от извършено
престъпление.
Предвид
особените правила, по които се разви съдебното производство, направените от
подсъдимия признания, не следва да се отчитат като смекчаващо отговорността
обстоятелство, но в случая те следва да се съобразят, тъй като подсъдимият е оказал съдействие на
органите на полицията от първия момент на разследването и с дадените от него
обяснения в известна степен е допринесъл за разкриване на обективната истина.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се съобразят: наличието на три
отделни квалифициращи обстоятелства по т.6 пр.2 и пр.3, т.9 от чл.116 ал.1 от НК, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността
на деянието по този текст и сочи на завишена обществена опасност на извършеното
престъпление; факта, че убитата е млад човек, майка и жена в работоспособна
възраст, с отлични перспективи за реализация в личен и професионален план; обстоятелството,
че е останало малолетно дете сираче, което занапред е лишено от майка и от
нейната грижа, обич и подкрепа, което ще окаже негативно въздействие върху
цялостното му изграждане като личност; недобрите характеристични данни за подсъдимия, с оглед
упражняваното от него насилие над съпругата му продължително време преди
престъплението, което го очертава като личност със завишена обществена опасност.
С оглед
изложеното съдът определи наказанието при лек превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като от трите алтернативно предвидени в текста
наказания определя такова от вида доживотен затвор.
Съгласно чл.58а
ал.2 и ал.3 от НК при провеждане на съкратено съдебно следствие, по реда на
чл.371 т.2 от НК, не се налага наказание доживотен затвор без замяна. Индивидуализираното
в настоящия случай наказание доживотен затвор се заменя, по правилата на чл.58а
ал.2 от НК с лишаване от свобода от 20 до 30 години. Съгласно разпоредбата на
чл.58а ал.3 от НК,тълкувана във връзка с ал.2 на същия текст, в настоящия
случай наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в рамките от
15 до 30 години. Това е така, тъй като 15 години е минимума на наказанието,
предвидено в текста на чл.116 ал.1 от НК, по който подсъдимият е признат за виновен
и това е долната граница при определяне на наказанието при замяна на доживотния
затвор с лишаване от свобода. Максимума е определен в чл.58а ал.2 от НК и е 30 години лишаване
от свобода, което е и горната граница при определяне на наказанието при тази
замяна.
За да отмери
размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, съдът съобрази, изложеното по-горе във връзка
с индивидуализацията на наказанието и това, че наказанието му е определено при
лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което му налага
наказание в горната граница на предвиденото след замяната, а именно в размер на
25 години лишаване от свобода.
Това наказание,
по вид и размер, съответства на тежестта на конкретното престъпление, на обществената
опасност на убийството като най-тежкото посегателство над най-ценното човешко
благо-живота, на тежестта на конкретното престъпление и личността на
подсъдимия, както и на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Определянето на наказание в размер към минимума в текста би било
прекомерно снизходително с оглед престъплението и целите на наказанието. В
настоящият случай следва да се даде превес на генералната превенция над
личната, тъй като се касае за жестоко убийство на съпругата, която е майка на
малолетното дете на подсъдимия, към подобни престъпления обществото ни е
особено чувствително и непримиримо. Така ще се даде приоритет на
предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието върху останалите
членове на обществото като цяло и в конкретното населено място, като в същото
време подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за подходящ срок, като му се
отнеме възможността да върши други престъпления и той ще може да преосмисли
поведението си занапред.
С оглед наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства не може да намери приложение
разпоредбата на чл.58а ал.4, вр.чл.55 от НК и не би
могло да бъде определено наказание под предвидения в текста минимум от 15
години.
Предвид размера
на определеното наказание не са налице
формалните предпоставки на чл.66 от НК и същото следва да бъде изтърпяно
ефективно. С оглед изложеното и на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“, вр. чл.58 т.2 от ЗИНЗС, в настоящата му редакция от Д.В.
бр.13/07.02.2017г., съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване, в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието следва да бъде приспаднато предварителното
задържане на подсъдимия, считано от 01.06.2016г.до влизане в сила на присъдата.
По
веществените доказателства:
На
основание чл.53 от НК следва да бъде отнет в полза на Държавата: 1 бр.
кухненски нож- средството, с което е извършено престъплението убийство и 1 бр. обтривка от червеникаво вещество- приложени като веществени
доказателства по делото. Тъй като същите са вещи без стойност, следва да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила.
На страните по делото следва да
бъдат върнати вещите, тяхна лична собственост, които са веществени
доказателства по делото, но не са налице основания за тяхното отнемане.
На подсъдимия Б.И.С., или на негов
представител, следва да бъдат върнати следните вещи: 1 бр. черна кожена мъжка
чанта, съдържаща: 1 бр. ключодържател- бял автомобил и отварачка с 6
бр.секретни ключове; 1 бр. връзка с 3 бр. секретни ключове и 1 бр.
ключодържател „Фолксваген“ и ключ за лек автомобил „Фолксваген“; 1 бр.черно
портмоне, съдържащо: 1 бр.шофьорска книжка на Б.И.С., пари в брой- 17 лева, 4
бр. пластики за търговски отстъпки, 2 бр. визитки, 2 бр. дебитни карти на „Уникредит Булбанк“ на името на Б.С., 1 бр. служебна карта
на „Мебелна къща Ирим“- веществени доказателства по
делото, иззети при оглед на местопроизшествие от 31.05. 2016г.; както и мобилен
телефон „Сони М 4“ , 1 бр.блуза с къс ръкав, 1 брой
син дънков панталон, 1 чифт бели маратонки, 1 чифт
тъмносини чорапи – веществени доказателства по делото, предадени доброволно с
протокол от 01.06. 2016г.
На наследниците на убитата-
родителите й К.У.А. и Ш.А.А. и на адв.Е.М. от РАК, като
законен представител на малолетното дете на убитата- И.Б.И., ЕГН: **********, следва
да бъдат върнати личните вещи на Д. С., а именно: 1 бр.мобилен телефон „Самсунг“
с бял на цвят панел, 1 бр.мобилен телефон „Самсунг“ с
черен на цвят панел в черна кожена калъфка- веществени доказателства по делото,
иззети при оглед на местопроизшествие от 31.05.2016г.
По
предявените граждански искове:
Предявеният
и приет за съвместно разглеждане граждански иск от К.У.А., баща на починалата Д.
С., за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева е доказан по
своето основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и
на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира вредите, които бащата на
починалата е понесъл. От показанията на разпитаните по делото свидетели,
включително родителите на починалата и нейната сестра- св.Т.А. се установява,
че се касае за едно изключително сплотено семейство, с много добри отношение
между родители и деца, на основата на доверие, споделяне, взаимна подкрепа и
разбирателство. Родителите са направили всичко възможно да осигурят добро
образование на дъщеря си Д., която е била по-голямото им дете, за да има тя
по-добър живот. Въпреки че дъщеря им е живеела в друго населено място, тя е
била тяхната опора и подкрепа, ежедневно са разговаряли по телефона,
интересувала се е от тяхното здравословно състояние, при нужда ги е водила на
лекар, помагала им е в домакинството и в двора на село, при ежемесечните си
посещения при тях, помагала им е финансово и морално. Доказателство за близките
отношения в семейството е факта, че родителите на убитата са знаели за
упражняваното над нея физическо насилие от страна на съпруга й, много преди
извършването на престъплението, разговаряли са по този въпрос не веднъж, като в
крайна сметка са подкрепили нейното решение да се разведе. Друг аргумент в тази
насока е факта, че пострадалата е уведомила родителите си, че в деня на
убийството ще пътуват за село, във връзка с болестта на дядото на подсъдимия,
което потвърждава ежедневното общуване между родители и дъщеря и споделяне на
всякакви ежедневни събития.
Изложеното
сочи на дълбока емоционална връзка между баща и дъщеря, с разбирателство и
хармония, за когото загубата на Д. С. е неочакван тежък удар. Нямо по-тежка
загуба от тази един родител да загуби детето си, което е здраво, в разцвета на
силите си, да го загуби по толкова нелеп и жесток начин.
Преживяното
от бащата на убитата безспорно му е причинило шок, психически травми, стрес, страдание,
както в момента когато е разбрал за убийството на дъщеря си; в следващия период,
когато е погребал детето си; така и понастоящем, когато понася тази загуба, липса
и празнота, с които ще трябва да живее занапред. Той е загубил желанието за
живот, има здравословни проблеми, наложило се е да приема лекарства за високо
кръвно налягане, да посещава психотерапевт, за да може да се справя с тежката
болка, с ежедневието и с грижите за малолетния син на убитата, когото отглеждат.
С
оглед изложеното съдът приема гражданския иск за причинени неимуществени вреди
за доказан в размер на 150 000 лева, която сума подсъдимият следва да заплати
на бащата на убитата. В останалата му част, до пълния предявен размер от 200 000
лева, гражданският иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен. Сумата от 150 000 лева подсъдимият следва да заплати на
бащата на убитата със законната лихва, считано от 31.05.2016г.-датата на деликта- момента, в който е настъпила смъртта на Д.С..
Предявеният
и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Ш.А.А.,
майка на починалата Д. С., за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000
лева е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия представлява
непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира
вредите, които майката починалата е понесла. От показанията на разпитаните по
делото свидетели, включително родителите на починалата и нейната сестра- св.Т.А.
се установява, че се касае за едно изключително сплотено семейство, с много
добри отношение между родители и деца, на основата на доверие, споделяне,
взаимна подкрепа и разбирателство. Родителите са направили всичко възможно да
осигурят добро образование на дъщеря си Д., която е била по-голямото им дете,
за да има тя по-добър живот, радвали са се на нейните професионални успехи.
Въпреки че дъщеря им е живеела в друго населено място, тя е била тяхната опора
и подкрепа, ежедневно са разговаряли по телефона, интересувала се е от тяхното
здравословно състояние, при нужда ги е водила на лекар, помагала им е в
домакинството и в двора на село, при ежемесечните си посещения при тях,
помагала им е финансово и морално. Доказателство за близките отношения между
майка и дъщеря е факта, че убитата е споделила с майка си за упражняваното над
нея физическо насилие от страна на съпруга й, много преди извършването на
престъплението, разговаряли са по този въпрос не веднъж, като в крайна сметка родителите
й са подкрепили нейното решение да се разведе. Друг аргумент в тази насока е
факта, че пострадалата е уведомила майка си, че в деня на убийството ще пътуват
за село, във връзка с болестта на дядото на подсъдимия, което потвърждава
ежедневното общуване между родители и дъщеря и споделяне на всякакви ежедневни
събития.
Изложеното
сочи на дълбока емоционална връзка между майка и дъщеря, с разбирателство и
хармония, за която загубата на Д. С. е неочакван тежък удар. Няма по-тежка
загуба от тази един родител да загуби детето си, което е здраво, в разцвета на
силите си, да го загуби по толкова нелеп и жесток начин.
Преживяното
от майката на убитата безспорно й е причинило шок, психически травми, стрес,
страдание, както в момента когато е разбрала за убийството на дъщеря си; в
следващия период, когато е погребала детето си; така и понастоящем, когато
понася тази загуба, липса и празнота, с които ще трябва да живее занапред. Тя е
загубила желанието за живот, отчуждила се от хората, нямала желание да се среща
с никого,посещава психотерапевт, взема тежки успокоителни, за да може да се
справя с огромната болка, с ежедневието и с грижите за малолетния син на
убитата, когото отглеждат.
С
оглед изложеното съдът приема гражданския иск за причинени неимуществени вреди
за доказан в размер на 150 000 лева, която сума подсъдимият следва да заплати
на майката на убитата. В останалата му част, до пълния предявен размер от
200 000 лева, гражданският иск се явява неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен. Сумата от 150 000 лева подсъдимият следва
да заплати на майката на убитата със законната лихва, считано от
31.05.2016г.-датата на деликта- момента, в който е
настъпила смъртта на Д.С..
Предявеният
и приет за съвместно разглеждане граждански иск от И.Б.И. роден на ***г.,
малолетното дете на починалата, с повереник адв.Е.М.,***, назначена за особен представител на същия с
постановление от 11.11.2016г. по ДП № 1067/16 по ОД
на МВР-Русе за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, със
законната лихва, считано от 31.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата е
доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено
увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира вредите, които детето
е понесло. От показанията на разпитаните по делото свидетели- колежки на
убитата, учители и възпитатели от училището и занималнята, които посещава детето,
включително родителите на починалата и нейната сестра- св.Т.А. се установява,
че се касае за една всеотдайна майка и много силна връзка между убитата и
детето й. Д. С. е държала детето й да учи в добро училище, да посещава частна
занималня, извънкласни форми и спорт, да се социализира и развива пълноценно.
Тя е полагала ежедневните грижи за детето си, като го е водела и взимала от
учебните заведения и спортните мероприятия, интересувала се от усвояването на
училищния материал и поведението му. Двамата са били много привързани един към
друг, постоянно са били заедно, майката с огромна любов, търпение и разбиране
се е грижила и е възпитавала сина си, детето й е имало пълно доверие и е
споделяло всичко с нея.
Изложеното
сочи на дълбока емоционална връзка между майка и сина, който към момента на
убийството й е бил на 7 години, за когото загубата на най-близкия човек е
неочакван тежък удар. Няма по-тежка загуба за едно дете да загуби майка си, в
тази крехка възраст, при неоформени психика и характер, да я загуби по толкова
нелеп и жесток начин- убита от баща му.
Преживяното
от детето безспорно му е причинило шок, психически травми, стрес, страдание,
както в момента когато е разбрала за загубата на майка си; в следващия период,
когато е почувствало нейната липса; така и понастоящем, когато понася тази
загуба, липса и празнота, с които ще трябва да живее занапред. Детето тепърва
ще има нужда от майка, от нейното възпитание, обич, съвет, от подкрепата й в тежки и радостни моменти, за
да се изгради като личност. След загубата на майка си детето е станало
агресивно, блъскало, чупело играчките си, отказвало да се храни. Започнало да посещава
психолог и да приема успокоителни. Постоянно питало за майка си, плачело, а когато
разбрало, че нея я няма, започнало да пита защо не го е взела със себе си и ако
е послушен ще се върне ли. Отказвало да празнува рождени дни. Постепенно
станало по-спокойно и започнало да посещава училище, но и понастоящем продължава
да посещава психолог, за да може да се справя с огромната болка, с липсата на майка,
която не може да бъде заменена от грижата и обичта на бабата и дядото.
С
оглед изложеното съдът приема гражданския иск за причинени неимуществени вреди
за доказан в пълния си предявен размер от 150 000 лева, която сума подсъдимият
следва да заплати на детето на убитата, представляван от назначения му особен
представител. Сумата от 150 000 лева подсъдимият следва да заплати със
законната лихва, считано от 31.05.2016г.-датата на деликта-
момента, в който е настъпила смъртта на Д. С..
С
оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати и направените по делото разноски, а именно: 2769,90 лв. в полза
на ОД на МВР-Русе-разноски на досъдебното производство, както и 18 000 лева
държавна такса върху уважения размер на трите граждански иска. В хода на
съдебното следствие не са направени съдебни разноски, поради което подсъдимият
не дължи такива.
Подсъдимият
следва да заплати на родителите на убитата, в качеството им на частни
обвинители и граждански ищци, направените от тях разноски по делото. Видно от приложения
в т.1, л.143 от ДП договор за правна помощ родителите на убитата са заплатили
на адв.А.С. от РАК сумата от 1000 лева, за да ги представлява
по ДП, която сума е изцяло заплатена в брой. Видно от приложения на л.87 от настоящето
дело договор за прана помощ родителите на убитата са заплатили на повереника си адв.А.С. 1000 лева
да ги представяла пред съда, която сума също е заплатена изцяло в брой. С оглед
изложеното подсъдимият следва да заплати на същите направените от тях разноски
по делото, които възлизат на общо на 2000 лв. и представляват заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така,съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-
СЪДИЯ: