Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол,
01.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Никополския
районен съд, в публично съдебно
заседание на втори юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 2 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на М.Т.Д. ***- 0305- 000514/16.12.2019г.
на ВПД Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Никопол.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание редовно призован, се явява лично, и с адв.Ст.Б., подържа
жалбата и моли НП да бъде отменено, като в хода на съдебните прения, излага, че
зоната в която е бил паркират автомобила на жалбоподателя не попада в
Т-образното кръстовище, т.к. тази част от
е оградена с каменни блокове, съгласно разпореждане на общината. Не
ангажират никакви доказателства във връзка с твърденията си.
Въззиваемата страна в съдебно заседание
редовно призована, не се явява и не е изразила становище по делото.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното
наказателното постановление М.Д. е санкциониран за това, че на 02.12.2019г. в
14:32 часа, в гр.Никопол при извършена проверка от служители на РУ Никопол –
св.М.Г. и св.З.А. е установено, че като водач на МПС с рег.№ ******, марка
„Сеат Алтеа“, собственост на Ю.Й.Д.с ЕГН ********** е паркирано неправилно от
жалбоподателя в зоната на кръстовище
между ул. „Раковска“ и ул. „В.Левски“.
При съставяне и предявяване на акта Д. не
оспорила констатираното нарушение, както и обстоятелството, че тя е управлявал
и паркирал автомобила на мястото на извършване на нарушението.При
предявяване на акта не е отразила възражения, не е депозирал такива и в
законоустановения срок. Въз основа на
съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите, описани в него. На основание чл.183 ал.4
т.8 от ЗДвП на М.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП и са и отнети общо 6
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР..
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и приетите и
приложени по делото писмени доказателства, и изготвения снимков материал.
Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват
преките им впечатления.
Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото – възприели са мястото на паркиране на автомобила. Показанията им са източник на
пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя
в нарушение, което не е извършил. Представените писмени доказателства, както и изготвените от контролните
органи веществени доказателства (фотоснимки) спомагат за цялостното и пълно
изясняване на разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред, всички неоспорени..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода
на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В депозирана жалба и в съдебно заседание
жалбоподателят не оспорва по същество констатираното нарушение.
Единственото поддържано
от жалбоподател, чрез процесуалният му представител възражение изложено едва в
съдебните прения е, че мястото на което е бил паркиран автомобилът, не попада в
зоната на Т-образното кръстовище, като развиват доводи, че същото е разделено
от каменни блокове, до които твърдят, че кръстовището приключва, съгласно разпореждане
на Общината. Поддържа, че т.к., видно от снимките, автомобила на
жалбоподателката е бил паркиран, след каменните блокове, то той се намирал извън зоната на Т-образното кръстовище.
За да отговори на
спорният въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно Правилника
за прилагане на ЗДвП, 5. "Кръстовище" е
място, на което два или повече пътя се пресичат или разклоняват на едно
ниво.
Видове кръстовища, според формата,
биват: Кръстообразни, Звездообразни, Т-образни и У-образни.
Т-образно е кръстовище, което е идентично с кръстовището
на приложеният снимков материал, по делото, надлежно приобщен, като писмено
доказателство, което не се спори от жалбоподателя.
Спорно по делото е единствено, до
къде се простира зоната на Т-образното кръстовище и съответно бил ли е паркиран
автомобила управляван от жалбопадателката в зоната на кръстовището, както и има
ли разпореждане на общината съгласно което поставените бетонни блокове,
разделят зоните в процесното кръстовище.
Съгласно правилата за движение
по пътища, „Зона на кръстовище, се очертава с пешеходни пътеки, а когато
пешеходните пътеки не са очертани с маркировка, мисленото продължение на
тротоарите или банкетите се считат за пешеходни пътеки“.
Правнозначимият факт е,
че на посочената дата и място жалбоподателката е паркирал в нарушение на
ограниченията по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП – на кръстовище или на
по-малко от 5 метра от него, като ирелевантно е дали автомобилът е пречел на движението
или не, както и дали е имало пътен знак, понеже забраната е безусловна.
АУАН е съставен от лице
пряко възприело извършеното нарушение. Същият е придружен и със снимков
материал .
В конкретния случай
жалбоподателя не оспорва, че именно тя е
паркирал автомобила, датата, мястото и часа на паркиране. Общо известен факт е,
че автомобила е паркиран, пред заведение, ползвано от жалбоподателката/ като без значение в
случая на какво правно основание същата го държи – дали е собственик, наемател
или др./
Видно от приобщеният снимков материал,
зоната на Т-образното кръстовище е очертано с пешеходни пътеки, които се простира от тротоар до тротоар, общо
3 на брой, едната от които се вижда, зад автомобила на жалбоподателката, което
налага извода, че автомобила на жалбоподателката е паркиран в зоната на
процесното кръстовище.
Безспорно и
служебно известно на съда е, че каменните блокове, са поставени в кръстовището
за да не паркират автомобилите в зоната на Т-образното кръстовище, а не за да
обособят място за паркиране на автомобилите в същото.
Доказателства
от жалбоподателя, че съгласно
разпореждане на Община гр.Никопол, са поставени бетонни блокове, с цел
разделяне на кръстовището не са представени, но дори и да има такова, същото
разпореждане не може да дерогира законоустановените разпоредби на ЗДвП и
свързаните с него подзаконови нормативни актове, относно зоната на кръстовището.
Предвид събраните по
делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП,
както от обективна, така и от субективна страна. С визираната разпоредба се забранява престоя и паркирането
на кръстовище и на по – малко от 5 метра от него. В конкретният случай
безспорно установено е, че МПС е било
паркирано в самото кръстовище. Предвид мястото, където е бил паркиран
лекия автомобил, касае се за умишлено нарушение. В
случая изложените констатации в акта за административно нарушение, възприети и
от административнонаказващия орган се подкрепят от събраните в производството
доказателства. Предвид изложеното намира, че
е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбодателя. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали
становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и
за различни правни изводи от тези на административно наказващия
орган. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на
чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, която предвижда
налагане на санкция от 50 лева при неправилно паркиране в
зоната на кръстовище.
Съдът не установи и основания за прилагане разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. В този смисъл атакуваното НП, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19 - 0305- 000514/16.12.2019г. на ВПД Началник РУ към
ОДМВР Плевен, РУ Никопол с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП М.Т.Д. с ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение
на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП и са и отнети общо 6 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр.Плевен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: