РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9351/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 91817/15.07.2019 г., предявена от И.В.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***
Ищецът твърди, че на 07.07.2018 г., около
15.30 ч., в гр. София, на бул. „Христо Ботев“, в района на № ***, В.А.П., като
водач на лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № *******, е
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 95, ал. 1 ЗДвП, като
е отворила предната лява врата на автомобила, който бил паркиран, без да се
съобрази, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в
резултат на което реализирала
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се в дясната пътна лента на бул.
„Христо Ботев“, в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Мария
Княгиня Луиза“
велосипед „РАМ“, управляван от ищеца И.В.В..
По случая било образувано досъдебно
производство № 11260/2018 г. по описа на СРТП - Отдел „Разследване“ - СДВР,
пр.пр. № 29482/2018 г. по описа на СРП, което било прекратено.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, са му били причинени следните
травматични
увреждания:
-
закрито счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долния край (в областта на
гривнената става) - на типично място и
-
счупване на стилоидния израстък на лакътната кост на дясната ръка.
След
настъпване на ПТП, ищецът бил откаран във Военномедицинска академия – МБАЛ
София, където под упойка му била извършена мануална репозиция (наместване на
фрагментите), при която му била поставена гипсова лонгета за 30 дни. След 10
дни били установени усложнения, което наложило удължаване на времето, през
което да стои с гипса от 30 дни на 35 дни. За преодоляване на болката и
зарастване на счупването, на ищеца се наложило да бъде правена физиотерапия и
рехабилитация.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от ПТП
увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неизмерими болки и
страдания, силен
стрес и душевен дискомфорт. Травматичното увреждане се отразило на ежедневния
му живот и затруднило извършването на множество рутинни и ежедневни дейности.
На ищеца било забранено да се къпе в продължение на 35 дни, не можел да се
храни нормално, да се облича сам, да пише, въобще - не можел да върша нищо с
дясната си ръка. Ищецът имал план да отиде на море и да си почине през лятото
на 2018 г., но заради инцидента, не можал. Допълнително неудобство му създало
ходенето в поликлиника за рехабилитация. Често сънувал инцидента, стана
неуверен и тревожен. Струвало му се, че навсякъде го дебнат опасности. Дълго
време не можел да прави нищо смислено и предпочитал да си оставам сам и
затворен вкъщи. След като ищецът започнал работа, му се налагало да кара
велосипед и лек автомобил, но не можел да осъществява тези дейности, което го
карало да се чувства непълноценен човек. Към предявяване на исковата молба,
продължавал да изпитва физическа болка, особено при промяна на времето и при
„ниски температурни амплитуди“.
Движението на дясната му ръка, в областта на китката продължавало да е
ограничено и имал двигателен дефицит. От охлузването на дясната ръка останал
голям белег, което притеснявало ищеца.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
по силата на застрахователната полица № BG/02/118001238810,
валидна от 25.04.2018 г. до 24.04.2019 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност
на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Рено Клио“, с
peг. № *******, включително и на водача В.А.П..
С молба, получена от ответника на 19.03.2019
г., ищецът го поканил да му заплати сумата от 100 000 лева -
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но плащане не
последвало.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
30 000 лева – частичен
иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
07.07.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 07.07.2018 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
В.А.П., като водач на лек автомобил „Рено Клио“, с
peг. № *******, както и че на 19.03.2019 г., ищецът го
поканил да му заплати застрахователно обезщетение.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че
е настъпило процесното ПТП, евентуално, че същото е настъпило по описания
механизъм и че е причинено поради деликтно поведение на водача на лек автомобил
„Рено Клио“,
с peг. № *******. Излага съображение, че
местопроизшествието не е било запазено, че в Констативния протокол въобще не е
била отбелязана В.А.П. и управляван от нея автомобил, а е било посочено, че водачът е
неизвестен.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като е управлявал велосипед по
рисков и опасен за него самия начин, като е можел да избегне удара с автомобила
към който е имал видимост и е представлявал опасност за него, но не е сторил
необходимото, като подсигури достатъчно странично разстояние от спрелия автомобил.
Ответникът сочи, че при проявена елементарна грижа и инстинкт за
самосъхранение, ищецът е могъл да избегне удара, но не го е сторил.
Ответникът оспорва иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Сочи, че претенцията не отговаря
на икономическата конюнктура в страната и вредата. Касаело се за травма, при
която и предвид липсата на оперативно лечение, периодът на нетрудоспособност за
физически труд е 2.5 – 3 месеца, при липса на усложнения.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявения иск и оспорва
възраженията на ответника.
С
молба от 27.01.2021 г., ответникът заявява, че поддържа релевираните по делото
искания и възражения и излага съображения, че претендираното обезщетение е
прекомерно.
На
03.02.2021 г., ищецът е представил по делото писмени бележки, в които излага
подробни съображения за основателността на иска
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 07.07.2018 г., по силата на Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна
полица № BG/02/118001238810, валидна от 25.04.2018 г. до
24.04.2019 г.,
З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек „Рено Клио“, с peг. № *******, включително и на водача В.А.П.. Този
факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 08.05.2020 г.), а и се установява от представената застрахователна полица
(л. 30) и Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд
(л. 28-29).
Установяват се и останалите правопораждащи правото
на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 07.07.2018
г., около 15.30 часа, в гр. София, на бул. „Христо Ботев“, в района на № ***, е
реализирано пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Рено Клио“, с
peг. № *******, управляван от В.А.П. и велосипед „РАМ“,
управляван от ищеца И.В.В..
Настъпването на процесното ПТП се
установява от представените по делото Протоколи за оглед на местопроизшествие
(л. 9 и сл. и л. 13 сл.), съставени на 07.07.2018 г. от мл.инспектор при О„ПП“
– СДВР, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколите за
оглед имат характера на официални свидетелстващи документи, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП се
установява и от представения Констативен протокол за ПТП № К-452/07.07.2018 г.,
съставен от дежурен ПТП - О„ПП“ – СДВР, който също е посетил мястото на ПТП. Като
причини и обстоятелства в Констативния протокол е посочено, че на 07.07.2018
г., около 15.30 часа, в гр. София, участник 2 - велосипед „РАМ“, управляван от И.В.В.,***
от бул. „Сливница“ към бул. „Мария Луиза“ и в района на номер *** участва в ПТП
с участник 1 – неизвестно МПС с неизвестен водач, който е паркирал вдясно от
платното за движение и отваря внезапно шофьорската си врата.
По случая е било образувано досъдебно производство №
11260/2018 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 29482/2018 г. по описа на
СРП.
С постановление от 07.01.2019 г. на прокурор при СРП (л.
26-27, но в цялост се съдържа в ДП), производството по ДП № 11260/2018 г. по
описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 29482/2018 г.
по описа на СРП, е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр.
чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК - след като е прието, че в следствие на
настъпилото произшествие на И.В.В. е причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, че причина за настъпилото
ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил - В.А.П., довели до
отваряне на вратата на автомобила, без да се е убедила, че в близост до него
няма други участници в движението, и
след като пострадалият е заявил, че
желае наказателно производство да бъде прекатено.
Препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство е изпратен на началника на ОПП-СДВР – за преценка на
основанията за реализиране на административнонаказателната отговорност на В.А.П.
по реда на ЗДвП.
С Наказателно постановление №
19-4332-000032/15.01.2019 г. на началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“-СДВР, на В.А.П. е наложено административно
наказание „Глоба“, за това, че на 07.07.2018 г., около 15.30 часа, в гр. София, на
бул. „Христо Ботев“, в района на номер ***, паркира лек
автомобил „Рено
Клио“, с peг. № ******* и поради внезапно отваряне на предна лява
врата откъм страната на движението, става причина за ПТП с преминавщия
велосипедист И.В., който вследствие на удара е с причинена средна телесна
повреда – нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП.
Настъпването на ПТП и участието на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на Свидетелката В.А.П..
При настъпване на процесното ПТП,
свидетелката П. е била водач на лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № *******. Свидетелката
заявява, че помни инцидента
през 2018 г., който се е случил на ул. „Христо Ботев“. Било около 16.30 – 17
ч., времето било топло. Свидетелката паркирала автомобила, стояла в него (проверявала
нещо по чантата си) и отворила леко (не много широко) вратата на автомобила,
като я държала с река, без да слиза от него. В този момент минал колоездач,
който се ударил в предната лява врата (шофьорската врата) на автомобила.
Колоездачът се ударил в автомобила, превъртял се, а колелото отишло наляво.
След това станал и си взел колелото. Двамата седнали на земята, свидетелката
попитала колоездача, дали иска обезболяващо, но той помолил само за вода.
Дясната ръка на велосипедиста започнала да се надува, и свидетелката решила, че
е счупена. По тялото нямал наранявания.
Свидетелката сочи, че преди да
отвори вратата, не е погледнала в огледалото и преди удара не е видяла
велосипедиста. Не помни точно, но мисли, че велосипедистът се е движел близко, точно
отстрани на вратата. Не е видяла къде се е ударил, но заявява, че е усетила
удара и мисли, че се е ударил на ръба на вратата. Според свидетелката, велосипедистът се движел с „по-бърза скорост“, бил с ръкавици и със слушалки в ушите. Мисли също, че не се е ударил силно, на колата й нямало нищо подгънато, само имало една драскотина.
По делото са събрани гласни
доказателства и чрез разпита на свидетеля К.Г.Р..
Свидетелят заявява, че помни
инцидента през месец юли 2018 г., с участието на И.,*** между бул. „Сливница“ и
градинката на булеварда в посока Централна гара. Времето било слънчево, топло, сухо. Инцидентът станал ранния следобед. Свидетелят
получил обаждане по телефона и отишъл на мястото на произшествието, където
заварил И.В., който седял на тротоара и
си държал ръката.
Свидетелят видял автомобила, в
който И. се ударил - Рено Клио, синьо. Този автомобил бил паркиран в дясната
лента. До И. имало жена, която управлявала автомобила. Жената се интересувала дали ще заведат И. в болница. Велосипедът бил RAM HT – 3, имал
драскотини, но бил в добро техническо състояние. В автомобила бил само
шофьорът, други хора нямало.
По делото е прието заключението по извършената
автотехническа експертиза (АТЕ). Вещото лице, след като се е запознало с
представените по делото доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:
На
07.07.2018 г., около 15.30 часа, в гр. София, по бул.
„Христо Ботев“, в посока от бул. „Сливница“ към бул. бул. „Мария Луиза“, се е
движил пострадалият велосипедист И.В.В. върху управлявания от него велосипед
марка „RAM НТ - 3“, модел „ХТ - 3“, със скорост около 20 км/ч., но не
повече от 34 км/ч. Тъй като в дясната пътна лента, предназначена за надлъжно
паркиране в зелената зона на гр. София, е имало спрени и паркирани автомобили,
велосипедът се движил вляво от тях в непосредствена близост до разделителната
прекъсната линия (на 2,5 - 2,8 м вляво от десния бордюр).
Когато е наближил № *** (на бул. „Христо
Ботев“), в дясната пътна лента се е намирал спрян лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № *******, с намиращия се в него водач В.А.П.. Водачът П.
без да погледне в огледалата за обратно виждане е отворила лявата врата на
автомобила, когато велосипедът се е намира на не повече от 6 метра. При опасна
зона за спиране на велосипеда от 10.37 метра, водачът на велосипеда не е имал
техническа възможност да спре и не е могъл да предотврати удара. Поради тази
причина велосипедът се е ударил в челната задна част на отворената врата с
дясната част на предната вилка. От този удар велосипедът и водачът му са
загубили равновесие и са паднала върху асфалтовата настилка. При падането
велосипедистът е получил наранявания. Възможен е и директен удар на дясната
ръка в отворената врата, преди падането.
Видно
от АТЕ, причината за създаване на опасността и настъпване на произшествието е в
действията на водача на лек автомобил „Рено Клио“, който преди да отвари
вратата си не е огледал в огледалата за обратно виждане пространството зад и
вляво от автомобила и по този начин е поставил велосипедиста в невъзможност да
предотврати удара и ПТП.
Независимо от скоростта, с която се е движил
велосипедистът, той не е имал обективна възможност да спре преди да достигне до
отворената врата на автомобила. Велосипедистът
е имал възможност да не допусне удар, ако се е движил в лявата пътна лента на
странично разстояние 1.1 метра вляво от автомобила. ВЛ по АТЕ е посочило също,
че въпросният автомобил е само с две врати, които са по-дълги в сравнение с
автомобилите, имащи 4 врати, за да се улесни влизането на пътници към задната
седалка.
В
открито съдебно заседание на 23.11.2020 г., ВЛ е уточнило, че при горната
граница, когато вратата е отворена на втора степен, велосипедистът е почти до
осевата линия. Той във всички случаи ще навлезе в съседната лява лента.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ). Вещото
лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска документация, е приело, че при процесното ПТП, ищецът е получил следните
увреждания:
-
Закрито счупване
на лъчевата кост на дясната ръка в долния край;
-
Счупване на
стилоидния израстък на лакътната кост на дясната ръка;
Видно от СМЕ, счупването на костите на
дясната предмишница в долния край, както по отделно, така и в съвкупност,
реализират критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при
такъв вид увреди е около 3 месеца.
ВЛ по СМЕ е констатирало, че след настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил приет спешност във „ВМА-МБАЛ-София“, където след направата на необходимите образни изследвания, са установени посочените увреждания. Проведено е консервативно лечение на счупването на дясна гривнена става, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с гипсова имобилизация.
В открито съдебно заседание на 01.02.2021 г., ВЛ по СМЕ уточнява, че винаги след поставяне на гипсова имобилизация е желателно да се провежда рехабилитация с цел по-бързо възстановяване, и в случая е проведена такава. Възможните негативни последици върху здравословното състояние от такъв вид инциденти са ограничение на движението в обема на гривнената става.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в
съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за
чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за
поставянето им под съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите
лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради което и съдът
не намира основание да се съмнява в
тяхната правилност и ги кредитира
По
делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетелката Й.Я.Д..
Свидетелката заявява, че познава ищеца от 20 години, двамата живеели наблизо,
винаги били в близки отношения, учели заедно.
През
месец юли 2018 г., свидетелката шофирала и срещнала свидетеля К.Р., който я
помолил да го закара до бул. „Христо Ботев“.Р.казал на свидетелката, че техният
общ приятел И.В. е претърпял инцидент. Когато отишли на място, ищецът седял, бил
пребледнял, треперел и си държал ръката, която била изкривена, в дъгообразна
форма, видимо счупена. Свидетелката го закарала до болницата, където го снимали,
наместили му ръката и му поставили гипс, с който бил около 30 – 40 дни. През
цялото това време, изпитвал болки.
Счупена била дясната му ръка, а ищецът бил десничар и не можел да върши нищо с другата си
ръка. Седял си вкъщи, не искал да излиза, защото не можел дори да се храни
нормално. Майка му и приятелката му го обслужвали в този период. Заедно със
свидетелката имали планове заедно да ходят на море, но ищецът не отишъл, тъй
като лекарите му казали да не е на топло, не можел да влиза и във водата.
Трябвало да ходи в Гърция с приятелката си да карат кайт, но и това не могъл да
направи. Свидетелката сочи, че знае, че е пил обезболяващи, но не знае какви. В
ищеца имало промяна. Били в една компания, виждали се почти всеки ден, но (след
инцидента) той си стоял изцяло вкъщи, доста рядко позволявал да му се отиде на
гости. Започнал да кара колело доста по-рядко и доста по-предпазливо. Преди
практикувал и ски, но след инцидента не карал ски, тъй като не можел да държи
щеките. Мислел да опита друг спорт, в който да не му трябват щеки.
Свидетелката
сочи, че към „днешна дата“ (свидетелката е разпитана на 05.10.2020 г.) се виждат
5 – 6 дни в седмицата, като всяка вечер след работа били заедно. От време на
време, коментирали случката. Понякога
ищецът казвал, че ще се разваля времето, защото го заболява ръката. Според
свидетелката, ищецът не се е възстановил психически, имало разлика при карането
на колело, а физически постоянно си раздвижвал ръката, местил си я, пукала му
като я раздвижва, нямала същата моторика като преди. Свидетелката сочи, че
ищецът ходил на рехабилитация доста дълго време, предполага две - три седмици.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът В.А.П. е действала противоправно, тъй
като без да погледне в огледалата за обратно
виждане на паркирания лек
автомобил „Рено
Клио“, с peг. № *******, е
отворила лявата врата на автомобила и е станала причина за настъпване на
процесното ПТП, с
което е нарушила и чл. 95, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
който предвижда, че водачът и
пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да
слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се
уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Б.И.“
АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява И.В.В. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение №
440/22.02.2019 г. по в.гр.дело № 4143/2018 г. по описа на
САС, решение
№ 1775/12.07.2019 г. по в.гр.д. № 3258/2018 г. по описа на САС, решение №
11635/21.07.2020 г. по в.гр.д. №
774/2020 г на САС, ГО, 1 състав, и др.) и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 29 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и ще
окажат върху начина на живот на И.В.В., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 26 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г.
по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди,
че ищецът е допринесъл за настъпване на уврежданията, тъй като е управлявал велосипед по
рисков и опасен за него самия начин, като е можел да избегне удара с автомобила
към който е имал видимост и е представлявал опасност за него, но не е сторил
необходимото, като подсигури достатъчно странично разстояние от спрелия
автомобил.
Съгласно
чл. 80, ал. 1 , т. 2 ЗДвП, водачът на велосипед е длъжен да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Процесното ПТП е реализирано на бул. „Христо Ботев“ в гр. София, платното за движение на
който се състои от 4 пътни ленти, разделени с маркировка M3, като по
следата има трамвайно трасе, а отстрани – тротоари (видно от Протоколите за
оглед и АТЕ).
Видно от заключението по АТЕ, десните
(крайните) пътни ленти (на бул. „Христо
Ботев“)
имат допълнителна маркировка за надлъжно паркиране на автомобилите в зелената
зона, а лявата пътна лента е активната за движение на автомобилите. С оглед на
това, ВЛ по АТЕ е посочило, че велосипедистът е следвало да се движи в лявата част на дясната пътна лента, за да
не бъде „прегазен“ от автомобилите. Точно в тази част на дясната пътна лента се
е движил и ищецът. ВЛ е посочило още, че тъй като
в дясната пътна лента, предназначена за надлъжно паркиране в зелената зона на
гр. София, е имало спрени и паркирани автомобили, велосипедът се е движил вляво
от тях в непосредствена близост до
разделителната прекъсната линия (на 2,5 - 2,8 м вляво от десния бордюр). Освен това, ВЛ
по АТЕ е приело, че при опасна зона за спиране на велосипеда от
10.37 метра, водачът на велосипеда не е
имал техническа възможност да спре и не е могъл да предотврати удара.
Независимо от скоростта, с която се е движил
велосипедистът, той не е имал обективна възможност да спре преди да достигне до
отворената врата на автомобила. Велосипедистът
е имал възможност да не допусне удар, ако се е движил в лявата пътна лента на
странично разстояние 1.1 метра вляво от автомобила. В този случай, обаче, той
би допуснал нарушение на цитираната разпоредба чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДвП и както е посочило ВЛ по АТЕ, при движение в лявата - активна
пътна лента за движение на автомобилите е имало опасност да бъде „прегазен“ от
автомобилите.
Нищо различно не се установява от
показанията на свидетелката П., тъй като сочените от нея обстоятелстна, че
велосипедистът се е движел „близко, точно отстрани на вратата“ и с „по-бърза скорост“ представляват предположение и заключение, тъй като самата свидетелка
заявява, че преди да отвори вратата, не е
погледнала в огледалото и преди удара не е видяла велосипедиста.
Поради изложеното, съдът приема, че с ищецът не е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и поведението му не е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат. Възражението за съпричиняване е
неосноването, поради което и не са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
Следователно, искът за неимущуствени вреди
е основателен и доказан за сумата от 26
000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 19.03.2019
г. (който факт е отделен като безспорен с определението от 08.05.2020 г., а и
видно от молбата на л. 31 от делото). Не
се установява, че застрахованият е уведомил застрахователя, като свидетелката В.А.П. изрично
заявява, че колата е на съпруга й, както и че „не са подавали уведомление до
застрахователя“, че е настъпило ПТП. Не се спори, че ответникът, не е определил и изплатил обезщетение.
С оглед установените по-горе факти и цитирани
разпоредби, обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо върху
посочената главница, считано от 20.06.2019
г. Претенцията за заплащане на законна лихва следва да се отхвърли за
периода от 07.07.2018
г. до 19.06.2019 г., като неоснователна.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. П. С., сумата от 1244.10 лева – адвокатско
възнаграждение (1430 лв. х 0.87).
Ответникът е
представил доказателства за извършени разноски в размер на
6000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 16.10.2019 г., приложен на лист 54 от делото и
ДДС. В съдебно заседание на 01.02.2021 г. пълномощникът на ищеца е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че
размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по
- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора,
броя на проведените открити съдебни заседания, обема и вида на събраните
доказателства и доказателствени средства, както и след като съобрази
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
приема, че възнаграждението следва да се
намали на 2076 лева, с включен ДДС (1730 лева + 20 % ДДС).
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 310.18 лева от общо направените
разноски в размер на 2 386 лева (2 386 х 0.13), в т.ч.: адвокатско възнаграждение
(2076 лева), депозит за АТЕ (250 лева) и депозит за свидетел (60 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1605.50 лева, от
която: държавна такса в размер на 1040
лева (26 000 лв. х 4 %), и депозити за АТЕ и СМЕ – 565.50 лева (650 лв. х
0.87), от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил
ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.В.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 26 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 07.07.2018 г., на гр. София, ведно със законната лихва,
считано от 20.06.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 26 000 лева до пълния предявен размер от 30 000
лева - частичен иск от 100 000 лева, както и претенцията
за законна лихва, за периода от 07.07.2018 г. до 19.06.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат П. П. С. от САК, с адрес: ***,
офис 9, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1244.10 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.В.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 310.18 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 1605.50 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: