№ 10829
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110101608 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № **** г. на ***** срещу
*****, с която е предявен положителен установителен иск за установяване на вземане
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 48356/2024 г. по описа на СРС, 157 с- в, за сумата от 12227 евро, представляваща
част от общо дължима неустойка в размер на 19563,20 евро, дължима на основание
**** *****, том ****, рег. № ****, дело № **** г. на нотариус с рег. № ***** на НК,
дължима за последните 5 месеца забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който същият е направил възражение за неподведомственост на спора на настоящия
съд, поради наличието на арбитражно споразумение между страните, с което същите
са уговорили споровете във връзка с нарушение на сроковете за изпълнение и
произтичащите от това претенции за неустойки или друг вид санкции, да бъдат
отнасяни за разрешаване пред Арбитражния съд при БТПП.
Съдът, след като се запозна с възражението и материалите по делото приема, че
възражение, направеното от ответника в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА е процесуално
допустимо и основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той
да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е
спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В
случая се касае за имуществен спор във връзка с неизпълнение на договор. Не е
налице някое от предвидените от процесуалния закон изключения, доколкото
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а
двете страни по делото са търговски дружества.
В случая между страните е уговорена изрична арбитражна клауза в чл. 26.8. от
предварителния договор за учредяване право на строеж срещу обезщетение и
строителство, сключен на ***** г. между страните, която гласи: „Страните се
споразумяват, че евентуално възникналите спорове по сроковете за изпълнение и
произтичащите от това претенции за неустойки или друг вид санкции, за които не бъде
постигнато съгласие чрез преговори и взаимни отстъпки, ще бъдат отнасяни за
разрешаване пред Арбитражен съд при БТПП по реда на Правилника за уреждане на
спорове, основани на арбитражно споразумение“.
Тази разпоредба от предварителния договор е продължила да действа и след
1
сключването на окончателния договор, обективиран в Нотариален акт *****, том ****,
рег. № ****, дело № **** г. на нотариус с рег. № ***** на НК от *** г., макар същата
да не е възпроизведена в съдържанието на окончателния договор, тъй като с
разпоредбата на чл. 32, страните са уговорили изрично, че за неуредени в нотариалния
акт въпроси се прилагат разпоредбите на Предварителен договор за учредяване право
на строеж от **** г., като неговите разпоредби, които не са изрично изменени с този
нотариален акт, ще се прилагат между страните наред и заедно с клаузите на
нотариалния акт. В този смисъл съдът съобрази, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗМТА
Арбитражно споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или
отделно споразумение, какъвто е и настоящия случай – арбитражното споразумение се
съдържа в предварителния договор, като окончателния такъв има изрична препратка
към клаузите на предварителния договор, които не са изменени с окончателния
договор. Същевременно съдът съобрази, че с подписването на окончателния договор
за учредяване на право на строеж не е изменено или отменено арбитражното
споразумение, съдържащо се в предварителния договор.
Следователно общата воля на страните е споровете по сроковете за изпълнение
и произтичащите от това претенции за неустойки или друг вид санкции във връзка с
договора, да бъдат решавани от арбитраж, а не от държавен съд.
Ето защо съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 ЗМТА, която предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на
него в срока за отговор на исковата молба. Налице е относителна процесуална пречка
за разглеждане на делото - наличието на арбитражно споразумение (чл. 19 ГПК), което
обуславя извод за неподведомственост на спора – чл. 15, ал. 1 ГПК, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
При прекратяване на делото поради наличие на отвод за арбитражна клауза
съдът няма правомощие да изпраща делото на арбитражния съд – в този смисъл
Определение № 561 от 08.07.2014 г. ч. т. д. № 1784/2014 г., I т. о, ВКС.
С оглед задължителните тълкувателни разяснения в Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 13, предвид
прекратяването на исковото производство издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 48356/2024 г. на Софийски районен съд, 157 състав, следва да бъде
обезсилена от съда, който разглежда исковото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 19 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1608/2025 г. по описа на СРС, I ГО,
157 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
***** г., издадена по ч.гр.д. № 48356/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в, издадена в
полза на ***** срещу *****.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2