по НОХД № 214 / 2018 година
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение от Районна
прокуратура - Първомай против подсъдимия А.Е.Х. ***, за това, че на 08.08.2018
година в град Първомай, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен
рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК, и след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е направил опит да се съвкупи с лице
от женски пол – Е.Я.Я., ЕГН **********,***, като я е принудил към това със сила
и деянието е останало недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във
връзка с ал. 1, т. 2, предложение 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл.
29, ал. 1, букви А и Б от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от
доказателствата по делото същият да е извършил престъплението, предмет на
делото, и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Изтъква,
че А.Е.Х. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, изразява съгласие да не се събират други доказателства за тях
и осъщественото при условията на пряк умисъл от него деяние – да се преценя при
условията че чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото,
и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като се отчетат смекчаващите отговорността
обстоятелства: самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, а от друга страна – отегчаващите
такива: високата обществена опасност на конкретното престъпление с оглед на
характера на обществените отношенията, които се засягат с него, предвид възрастта
на пострадалата и проявеното в случая грубо незачитане на морала и
закона, както и самонадеяната
увереност на подсъдимия, че деянието му ще остане ненаказано.
Предлага на основание чл. 152, ал.
3, т. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения
текст и съответно намалено с една трета, като намира че с оглед постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече с оглед на поправянето
и превъзпитанието на дееца, същото следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, буква Б от ЗИНЗС, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК да се приспадне
времето, през което подсъдимият е задържан,
както следва: за срок от 24 часа със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона
за МВР, считано от 08.08.2018 година до 09.08.2018 година; за срок от 72 часа с
Постановление № 750 / 2018 година от 09.08.2018 година на Районна прокуратура -
Първомай по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 09.08.2018 година до 10.08.2018
година, и с Протоколно определение № 64 / 10.08.2018 година по ЧНД № 157 / 2018
година на Районен съд - Първомай, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
10.08.2018 година до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Предлага още находящите се на
съхранение в РУ на МВР - Първомай веществените доказателства – кухненски нож с
дължина 30 см (13 см дръжката и 17 см острие), дървена дръжка и метална част от
лопата, две черни джапанки и сив потник с кичур косми по него – да се унищожат
като вещи без стойност, а проби от поднокътно вещество (обект № 1 и обект № 2),
приложени като л. 88 от досъдебното производство, – да останат приложени по
делото.
Моли
подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за две
съдебномедицински и една съдебнопсихиатрична експертизи, както и за служебна
защита в досъдебното и съдебното производство.
Служебният защитникът на подсъдимия адвокат
С.С.М. *** моли за постановяване на присъда, с която на А.Е.Х. за извършеното
от него деяние да бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в
Наказателния кодекс, като се има предвид, освен реда, по който се провежда
делото, така и направените от подсъдимия самопризнания и оказано съдействие - както
на предварителното разследване, така в хода на съдебното производство.
Подсъдимият А.Е.Х. се присъединява
към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.Е.Х. е роден на *** ***, ЕГН **********,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование (завършен
четвърти клас, грамотен), общ работник в Германия, с адрес: ***, понастоящем в Затвора
- Пловдив с мярка за неотклонение задържане под стража по настоящото
дело.
На същия до момента е ангажирана наказателна отговорност, както следва:
1. С Присъда
№ 377 / 06.11.1997 година по НОХД № 377 / 1997 година на Военен съд - Пловдив,
влязла в сила на 14.11.1997 година, за извършено на 30.12.1996 година
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е
осъден на лишаване от свобода в
размер на шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 от НК
е отложено за срок от две години.
2. С Присъда
№ 298 / 14.10.1998 година по НОХД № 298 / 1998 година на Военен съд - Пловдив,
влязла в сила на 30.10.1998 година, за извършено на 19.09.1998 година престъпление
по чл. 381, предложение 1 от НК е осъден на лишаване
от свобода в размер на седем месеца при първоначален строг и на основание чл. 69, ал. 2 от НК изцяло е освободен от
изтърпяване на наказанието по НОХД № 377 / 1997 година.
3. С Присъда
№ 18 / 09.03.1999 година по НОХД № 8 / 1999 година на Районен съд - Първомай,
влязла в сила на 09.04.1999 година, за извършено на 04.01.1997 година
престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден
на лишаване от свобода в размер на една
година и два месеца при първоначален общ режим.
С Определение от 11.05.1999 година
по делото, влязло в сила на 19.05.1999 година, е определено едно общо наказание
по НОХД № 298 / 1998 година и НОХД № 8 / 1999 година в размер на една
година и два месеца лишаване от
свобода при първоначален общ
режим, като е зачетено изтърпяването на наказанието от седем месеца по НОХД № 298 / 1998 година и изтърпяването на
наказанието от една година и 6 дни
към 11.05.1999 година по НОХД № 8 / 1999 година.
Общото наказание е изтърпяно на 30.09.1999
година.
4. Със
Споразумение от 04.07.2001 година по НОХД № 172 / 2001 година на Районен съд –
Първомай, влязло в сила на 04.07.2001 година, за извършено на 30.03.2001 година
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл. 28, ал. 1 от НК е осъден на лишаване
от свобода в размер на една година при първоначален общ режим.
Наказанието е изтърпяно за времето
от 10.07.2001 година до 07.06.2002 година.
Съгласно разпоредбите на Глава десета от Обща част на НК за горепосочените осъждания лицето е
реабилитирано, както следва:
· по НОХД № 377 / 1997
година в съответствие с чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с
чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК на 30.10.2003 година, когато изтичат 5 години от
влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 298 / 1998 година, с който подсъдимият
е изцяло освободен изтърпяване на наказанието по първото си осъждане;
· по НОХД № 298 / 1998
година и НОХД № 8 / 1999 година в съответствие с чл. 88а, ал. 4 във връзка с
ал. 2 от НК на 30.09.2009 година, когато изтичат 10 години от изтърпяване на
определеното общо наказание една година и два месеца лишаване от свобода;
· по НОХД № 172 / 2001
година в съответствие с чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с
чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК на 07.06.2007 година, когато изтичат 5 години от
изтърпяване на определеното наказание една година лишаване от свобода.
5. С Присъда
№ 13 / 01.11.2012 година по НОХД № 106 / 2012 година на Районен съд - Първомай,
влязла в сила на 17.11.2012 година, за извършено на неустановена дата между 1 и
15 февруари 2011 година и на неустановена дата между 14 и 19 февруари 2011
година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58, ал. 1 от НК е осъден на
лишаване от свобода в размер на една
година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок от три години и на основание мл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК
е възложено полагането на възпитателни грижи на полицейски инспектор по
местоживеене на подсъдимия през изпитателния срок на условното осъждане.
6. С Присъда
№ 66 / 07.10.2014 година по НОХД № 511 / 2014 година на Районен съд -
Асеновград, изменена с Решение № 37 / 19.02.2015 година по ВНОХД № 1651 / 2014
година в частта за размера на наказанието, влязла в сила на 19.02.2015 година,
за извършено на 10.06.2014 година престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 58, ал. 1 от НК е осъден на лишаване
от свобода в размер на две години при първоначален строг
режим, като на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК е
приспаднато времето на задържане по Закона за МВР, по чл. 64, ал. 2 от НПК и
периодът, през който лицето е с мярка за неотклонение задържане под стража,
считано от 10.06.2014 година до влизане в сила на присъдата, и на основание чл.
68, ал. 1 от НК е постановено А.Е.Х. да изтърпи отделно и изцяло наложеното му
по НОХД № 106 / 2012 година наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Съгласно Писма рег. № 64 / 2015 от 27.04.2015
година и от 18.01.2017 година на Затвора - Пазарджик наказанието по НОХД № 106
/ 2012 година е изтърпяно за времето от 10.06.2014 година до 26.04.2015 година
с помощта на 1 месец и 14 дни от работа, а наказанието по НОХД № 511 / 2014
година – от 26.04.2015 година до 17.01.2017 година с помощта на 3 месеца и 9
дни от работа.
7. Със
Споразумение № 31 / 16.06.2017 година по НОХД № 138 / 2017 година на Районен
съд - Първомай, влязло в сила на 16.06.2017 година, за извършено на 12.06.2017
година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и
Б от НК му е определено наказание лишаване
от свобода в размер на четири месеца при първоначален строг
режим, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК е
приспаднато времето на задържане по Закона за МВР и по чл. 64, ал. 2 от НПК,
считано от 12.06.2017 година, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Съгласно Писмо рег. № 146 / 2017 от 26.09.2017
година на Затвора - Пазарджик наказанието е изтърпяно за времето от 12.06.2017 година
до 25.09.2017 година с помощта на 17 дни от работа.
Към инкриминираната дата пострадалата Е.Я.Я. работи
като продавач в стопанисван от „Сириус ИС“ ЕООД - Първомай със собственик и
управител С.А.С.магазин за хранителни стоки на улица „Братя Миладинови“ № 51 в
квартал Любеново на град Първомай, област Пловдив.
Пострадалата познава отпреди А.Х., сестра му З. и майка им М.,
на която е давала продукти на вересия, за да ги носи на сина си затвора, а
две-три седмици преди инцидента вижда подсъдимия в махалата, за когото научава
от хората, че е се е върнал от чужбина.
На 08.08.2018 година Я. е на работа в обекта,
когато към 18:00 часа влиза подсъдимият. Жената, която през това време обслужва
клиент, вижда, че Х. е
употребил алкохол, но го пита иска ли нещо и след получаване на отрицателен
отговор му казва да излезе. А. изчаква клиента отвън, иска му пари, влиза
обратно в магазина, купува си бира и пак излиза, след което изчезва от
полезрението на Е. за известно време, през което тя обслужва още няколко клиенти
и вече сама, започва да оправя дневния оборот.
В това време Х. отново се появява в магазина, Я. го пита още бира
ли иска, а той, без да ѝ отговори, прескача тезгяха с касовия апарат и
започва да я налага с юмруци по лицето, главата и тялото. Пострадалата вади телефона
от джоба си, но подсъдимият го избутва от ръката ѝ и продължава да бие,
хваща я за косата и я започва да я влачи към складовото помещение на обекта на около
три метра от касата, като Е. успява да вземе от витрината ножа за сирене и
кашкавал и нанася удар в областта на дясната длан на А., но той избутва
оръжието и замъква жертвата си склада.
Там я поваля по гръб на земята и ляга върху нея,
заголва я с повдигане на роклята ѝ над кръста и се опитва да разтвори
краката ѝ. Само че жената се защитава – дърпа се, бута с ръце нападателя
си и успява да го изрита. Той полита назад, но не се отказва – хваща лопатата
за метене и започва да налага с нея Е., при което металната част на инструмента
се изкривява от ударите и се отделя, а подсъдимият продължава побоя с дървената
дръжка, като за сломяване на съпротивата чупи и пластмасов стол в жената.
През цялото време Я. вика за помощ и моли А.Е. да я остави, пита го не
го ли е срам да прави такива неща с възрастна жена, не познава ли синовете
ѝ, а той ѝ изсъсква да мълчи и продължава с опитите си да я изнасили.
Докато трае неправомерният акт на подсъдимия, да
напазарува пред магазина с автомобила си спира Й.Г.Г.. Вижда открехнатата врата
на обекта, но не и продавачката и влиза, за да провери къде е. Зове я по име и
тогава чува виковете ѝ за помощ от склада. Отива в помещението и заварва
подсъдимия със свален на земята потник, качил се върху пострадалата, да я души,
а тя – с вдигната до кръста рокля, да се защитава. Втурва се да помогне на
жената, а А., когото
познава, защото му е бил работник, скача, но свидетелят го избутва и Х. бяга навън.
Г., който преди това забелязва, че подсъдимият е в
кръв, вдига Я. от пода и вижда, че и тя има кръв по роклята и шията си, силно
зачервена е, с разрошена коса, а на места по тялото ѝ има синини. Тогава
свидетелят отива до барчето на стотина метра от обекта за хранителни стоки,
вижда там Д.Н.Ц., разказва му накратко за случилото
се и го моли да се обади на органите на реда, след което се връща в магазина, в
който Е.Я. вече се е заключила, но му отваря щом го вижда. Й. я пита парите ли
е искал А., тя
споделя, че се е опитал да я изнасили.
По подадения около 18:50 часа от Ц. сигнал на
спешен номер 112 на място пристигат полицаи от група „Криминална полиция“ в РУ
на МВР - Първомай А.К. и Г.Г.. Двамата установяват множество охлузни рани по
главата и тялото на пострадалата, тя им обяснява от кого е нападната и с каква
цел, а от вече събралите се пред магазина хора криминалистите разбират и накъде
е избягал А.Х..
К. тръгва в указаната посока и след около 200 метра
забелязва подсъдимия, когото познава по линия на криминалния контингент. На
20-30 метра от него му извиква да остане на място, но Х. побягва покрай жп
линията, само че след около 150 мера е настигнат от полицая, поставени са му
белезници и е отведен РУ на МВР - Първомай, където и задържан по реда на чл.
72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.
Извършен е оглед на местопроизшествието, при който
са иззети ножът, използван за самозащита от пострадалата (с дължина на дръжката
13 см и на острието – 17 см), дървената дръжка и металната част на лопатата за
смет, джапанките на подсъдимия (останали на мястото на инцидента при извършване
на деянието) и сивият му потник с кичур косми по него.
Е.Я. е откарана в спешния център в град Първомай за
оказване на първа медицинска помощ, с протокол за освидетелстване от ръцете
ѝ е иззето поднокътно вещество, след което жената е транспортирана до
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив и още на следващия ден е прегледана и от
съдебен лекар.
От заключението на извършената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на Е.Я.Я. се установява, че:
· при прегледа на 09.08.2018 година са констатирани травматични отоци,
кръвонасядания и охлузвания в окосмената част на главата; кръвонасядане на
лявата ушна мида; оток, кръвонасядане и охлузване в челната област;
кръвонасядания в лявата лицева половина; кръвонасядания на шията;
кръвонасядания и охлузване по гърба; кръвонасядане на дясната раменна става;
охлузвания и кръвонасядания по горните и долните крайници;
· травматичните увреждания, довели до болка и страдание без разстройство
на здравето, са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава пострадалата в
предварителните сведения – завлачване за косата и удряне с юмруци и с дръжка от
лопатка за метене в областта на главата и тялото, като ивичестите
кръвонасядания по лявата мишница, по гърба и дясното бедро са причинени от
действието на предмет с цилиндрична форма, каквато е дръжката от лопатка за
метене;
· при гинекологичния преглед не се установяват видими травматични
увреждания по външните полови органи и в аналната област.
От заключението на съдебномедицинската експертиза
на А.Е.Х. се установява, че:
· при прегледа на 09.08.2018 година са констатирани охлузвания в областта
на гръдния кош; кръвонасядания на лявата мишница; охлузвания на лявата
предмишница; охлузвания на дясната лакътна става; порезна рана на дясната длан;
· порезната рана на дясната длан е причинена от действието на предмет с
режещ ръб, а останалите травматични увреждания – от удар или притискане с или
върху твърд тъп или тъпоръбест предмет (каквито са човешките нокти) или
неговото тангенциално действие и е възможно по време и начин да са получени,
както сочи освидетелствания, като всички травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с опита за самозащита на пострадалата;
· порезната рана на дясната длан води до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, а останалите травматични увреждания – до болка
и страдание без разстройство на здравето.
На А.Е.Х. е изготвена и съдебнопсихиатрична
експертиза, видно от чието заключение лицето не страда от психично заболяване и
не се води на диспансерен отчет към Център за психично здраве - Пловдив. Налице
са данни за поставяне на диагноза Психически
и поведенчески разстройства от употребата на алкохол – средна употреба. Обикновено
алкохолно опиване, но към датата на престъплението – 08.08.2018 година,
разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си.
Може да дава достоверни обяснения и да участва в наказателния процес. Способен
е да се защитава сам.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от
кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справка за съдимост с преписи от
бюлетините по предишните осъждания, протоколно определение по чл. 306 от НПК и
писма от пенитенциарни заведения (л. 24 - л. 37 от делото), постановление по
чл. 64, ал. 2 от НПК и протоколно определение по чл. 64, ал. 5 от НПК (л. 15 -
л. 16, л. 20 - л. 21 от дознанието), протокол за оглед на местопроизшествие с
приложен фотоалбум (л. 24 - л. 39 от дознанието), протокол за освидетелстване с
приложен фотоалбум (л. 40 - л. 51 от дознанието), Съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 896 / 2018 година (л. 62 - л. 65 от дознанието), съдебнопсихиатрична
експертиза (л. 69 - л. 74 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза на живо
лице № 897 / 2018 година (л. 78 - л. 79 от дознанието), характеристична справка
(л. 82 от дознанието), Заповед за задържане на лице (л. 89 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в
качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 8 - л. 9 от дознанието);
от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 52
- л. 60 от дознанието) и от веществените
доказателства – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 и чл.
284 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че
направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя
от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по
делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на чието логическо
единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.
Съдът
кредитира заключението на всяка от експертизите като компетентно изготвено с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
При постановяване на крайния съдебен
акт настоящата инстанция не взема предвид Писмо рег. № 16213 / 03.12.2018
година на Началник-сектор „Режимна дейност“ в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието за правното положение на
подсъдимия, тъй като документът е получен след приключване на делото.
Не се констатират противоречия в
кредитираната доказателствена съвкупност, които да са в състояние да повлияят
върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в
престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с противоправните се
действия А.Е.Х.
осъществява обективните и субективни признаци на престъплението разврат, за което му е повдигнато
обвинение със съответните квалифициращи белези, а именно по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1, т.
2, предложение 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А
и Б от НК, тъй като на 08.08.2018
година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след
като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и
след като е осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, прави опит да се съвкупи с лице от
женски пол – Е.Я.Я., ЕГН **********,***, като я принуждава към това със сила, и
деянието остава недовършено по независещи от него причини.
От
обективна страна с
действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като с цел да се
съвкупи с пострадалата, въпреки несъгласието ѝ, с насилствени действия
сломява съпротивата ѝ, но не успява да извърши полово сношение единствено
поради намесата на трето лице и опитът остава недовършен по независещи от дееца
причини.
Особеност от обективна страна е, че
престъплението е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.
Всяко от наложените с влезли в сила
съдебни актове по НОХД № 106 / 2012 година и по НОХД № 511 / 2014 година
наказания лишаване от свобода не
по-малко от една година, от
изтърпяването на които не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, е за тежко умишлено престъпление, и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е.
квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква
А от НК. Същевременно всеки тези два съдебни акта и осъждането по НОХД № 138 / 2017
година, от изтърпяването на което също не са изтекли 5 години по смисъла на чл.
30, ал. 1 от НК, касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито
едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. е налице
хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят
приложение и разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради
групиране е налице едно осъждане по
смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.
С оглед на посочените и приети
по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което
е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид
целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно
императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства се отчитат съдебното минало на подсъдимия (а квалифициращият
престъплението фактор опасен рецидив
е и при двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК), напредналата възраст на
пострадалата и безочливата упоритост на подсъдимия да сломи съпротивата на
жертвата си за постигане на развратната си цел не просто чрез използване на
мъжка сила, а и с помощта на лопата и стол, с което ѝ причинява и множество
леки телесни повреди.
Горното характеризира дееца като
лице с висока степен на обществена опасност, а характерът на обществените отношенията,
които засяга престъплението, е отчетен от законодателя при определяне на
границите на наказанието за него.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство се отчита съдействието на подсъдимия на досъдебното производство,
като разказва подробности за стореното от него, с което съдейства за разкриване
на обективната истина, но този факт не е изключителен по смисъла на чл. 55, ал.
1 от НК.
При преценка на горепосочените
обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на подсъдимия, и като се взема предвид, че престъплението е
недовършено, макар и не по волята на дееца, Съдът е на мнение, че предвиденото
в закона наказание лишаване от свобода следва
да се определи при условията на чл. 54 от НК към средата на посоченото в нормата
на чл. 152, ал. 3 от НК, но под
нея, а именно в размер на седем години и шест месеца.
Предвид реда на съдебното следствие
и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така
определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с една трета, а именно на пет години лишаване от свобода.
Така определеното наказание лишаване от свобода следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС да се търпи
при първоначален строг режим, тъй като престъплението, предмет на делото,
е умишлено и от реалното изтърпяване на трите предходни наказания лишаване от свобода не са изтекли пет
години.
От
наказанието на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК следва да се
приспадне времето, през което А.Е.Х. е задържан – по чл. 72, ал. 1, т. 1
от Закона за МВР, по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление № 750 / 2018 / 09.08.2018
година на Районна прокуратура - Първомай и с Протоколно определение № 64 /
10.08.2018 година по ЧНД № 157 / 2018 година на Районен съд - Първомай, с което
е взета мярка за неотклонение задържане
под стража – считано от 08.08.2018 година до влизане на Присъдата в сила,
като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Това наказание съответства на
обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното
и имотното му състояние и е в съответствие с целите по чл. 36 от НК.
Причини
за извършване на деянието - ниско самосъзнание, незачитане на
установения правов ред в страната, неуважение към обществото и към физическата
и половата неприкосновеност на личността.
Веществените доказателства – кухненски нож с дължина 30 см
(17 см острие и 13 см дръжка), дървена дръжка и метална част от лопата, две
черни джапанки и сив потник с кичур косми по него, намиращи се на съхранение в РУ на МВР - Първомай, следва да се унищожат като вещи без стойност, а приложените като лист 88 от досъдебното
производство проби от поднокътно вещество (обект № 1 и обект № 2) – да се оставят между кориците на делото.
На основание чл. 189, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.Е.Х. следва да заплати по сметка на Областна
дирекция на МВР - Пловдив сумата от 234,60 лева за експертизи на досъдебното
производство – 93,84 лева за две съдебномедицински и 140,76 лева за
съдебнопсихиатрична.
По гореизложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Районен
съдия: (п)
СЗ
