О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ….
Гр. Карлово, 13.01.2021 година
КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 785 по описа на
Карловски районен съд за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
С
постановление на Р. п.- К. от 07.12.2020 г., по прокурорска преписка № ****/2005
г. на РП- К., е възобновено наказателното производство по досъдебно
производство- сл. дело № ****/2004 г. по описа на О. „С.“ при ОП- П., водено за
престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.245 ал.2 и чл.243
ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК е прекратено същото.
Недоволен
от постановлението е останала жалбоподателят ДА „****“, в качеството на ощетено
от престъплението юридическо лице и чрез директора си го обжалва, като излага
доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се в жалбата липса
на данни за извършени процесуални действия с оглед преценка правилността на
правната квалификация по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК при положение, че производството било
водено за престъпление по чл.219 ал.1 от НК. Също така се излагат доводи за
наличие на писмени доказателства- констативни протоколи от извършвани неколкократни проверки годишно, в които били отразявани
установените количествени несъответствия. Счита се, че в заключението на
изготвената съдебно- стокова експертиза липсва заключение относно общата
стойност на липсващите материали, така че е възпрепятствана възможността за
преценка относно прилагането на квалифициращ състав на длъжностно присвояване в
големи размери. Сочи се, че прокурорът не е съобразил всички действия,
прекъсващи давността, така че правилно да приложи разпоредбата на чл.80 ал.1
т.3 от НК. Излагат се доводи, че абсолютният давностен
срок не е изтекъл към момента.
Съдът, като
провери на основание чл.243 ал.5 от НПК обосноваността и законосъобразността на
атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице сред посочените в чл.243 ал.4 от НПК и в законоустановения
седемдневен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Прокурорът е прекратил процесното
наказателно производство, съобразно правомощията си по чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК, тъй като е счел, че е погасена
наказателната отговорност, поради изтичане на предвидената в закона давност. В
тази насока е посочил в мотивите си, че в процесното
наказателно производство са били обединени две дела. Следствено дело № ****/2004
г. по описа на О. „С.” при О. п.- П., което било образувано на 15.09.2004 г. и
водено срещу Х.И.Х., за това дали през периода 2001- 2002 г. в гр. К., в
качеството на длъжностно лице- И. д. на „А.” АД гр. К. не положил достатъчно
грижи за ръководене, управление и стопанисване на повереното му имущество и от
това последвало разпиляване на имуществото и други значителни вреди на
дружеството- престъпление по чл. 219 ал.1 от НК.
С постановление на О. п.-П. от 10.10.2005
г. било образувано и водено срещу Х.И.Х. и сл. дело №1580/2005 г. по описа на ОСлС- П., за това дали през периода от 14.06.2004 г. до
27.10.2004 г. в гр. К., в качеството на длъжностно лице- И. д. на „А.”АД гр. К.
не положил достатъчно грижи за ръководене, управление, стопанисване и запазване
на повереното му имущество, чието съхранение е било възложено на ръководеното
от него дружество по реда на чл.17 ал.2 от ЗДРВВЗ и от това последвало
значителна повреда и разпиляване на имуществото, собственост на ДА „****”, а
именно- 200 кг. бронз на блокове, 22 000 кг. каменни въглища, 161 кг.
медна ламарина 0,5 мм., 20 кг. медна ламарина- 2,5мм., 110 кг. медна ламарина-
3 мм., 300 кг. месинг на блокове, 12 кг месингови прътове ф 20,
С
постановление на О. п.- П. от 21.09.2006 г. досъдебно производство по сл. дело
№****/2005 г. по описа на ОСлС-П. било обединено със
сл. д. № ****/2004 г. по описа на О. „С.” при О. п.- П. и продължило под номера
на първото образувано дело.
С
постановление по делото от 16.06.2010 г. Х.И.Х. бил привлечен в качеството на
обвиняем по обвинение за престъпление по чл.205 ал.1 т.4 във вр. с чл.203 ал.1 във вр. с
чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че в
периода 08.02.2001 г.- 19.09.2002 г. в гр. К., с. В. и гр. Б., обл. П., в условията на продължавано престъпление, в
качеството на длъжностно лице- и. д. на „А.” АД гр. К. присвоил чужди движими
вещи, собственост на ДА „*****”, както следва: 4300 т. ф. на стойност 4842,67 лв.,
продадени на фирма „Т.” с фактура № *****/13.02.2001 г., 820 кг. ф. на стойност
787,20 лв., продадени на „К.” ООД по фактура №*****/12.02.2001 г., 4190 кг. ф.
на стойност 4022,40 лв., продадени на „Е.” ЕАД по фактура №*****/12.03.01 г.,
1040 кг. ф. на стойност 1160,64 лв. и 7000 кг. ф.- 45 на стойност 6216 лв.,
продадени на фирма „.” с фактура №*****/15.03.2001 г., 2940 кг. ф. 6,5% на
стойност 3281,04 лв. продадени на ЕТ „В.-
С
постановление на О. п.- П. от 13.09.2010 г. наказателното производство било
частично прекратено за престъпленията по чл.219 ал.1 от НК и чл.203 от НК, и
делото било изпратено по компетентност на РП- К. за произнасяне по чл.202 ал.2
т.1 във вр. с чл.201 във вр.
с чл.26 ал.1 от НК.
С
постановление на Р. п.- К. от 11.10.2010 г., потвърдено с влязло в сила на
29.06.2011 г. определение по ЧНД № ***/2010 г. на КрлРС,
наказателното производство било частично прекратено по отношение на Х.И.Х. и
спряно срещу неизвестен извършител за престъплението по чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1
от НК.
При така
изложените обстоятелства, съдът намира за законосъобразен изводът на прокурора
за погасяване на наказателната отговорност, поради изтичане на предвидената в
закона давност.
Наказателното
производство е било образувано за деяния, извършени в периода от 08.02.2001 г. до 19.09.2002 г. и от 14.06.2004 г. до 27.10.2004 г.
Престъплението, за което е водено и спряно процесното
наказателно производство е по чл.202 ал.1
т.1 във вр. с
чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, наказуемо с
лишаване от свобода от една до десет години. При това положение съдът приема,
че в конкретния случай е изтекъл абсолютния давностен
срок, изключващ наказателно преследване, съгл. разпоредбата на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.3 вр. ал.1 т.3 от НК.
Този срок е започнал да тече от довършване на продължаваното престъпление, т.е.
от 28.10.2004 г. и е изтекъл на 28.10.2019 г., когато са изминали 15 години от
извършване на деянията, предмет на наказателното производство.
По
направените възражения в жалбата относно извършвани действия по разследване,
които могли да се счетат за прекъсващи давността, същите са неоснователни, тъй
като в случая е изтекъл абсолютния давностен срок,
който не зависи от спирането или прекъсването на давността, съгласно чл.81 ал.3
от НК.
Направено
е възражение от жалбоподателя във връзка с евентуално приложение на
разпоредбата на чл.202 ал.2 т.1 от НК, а именно длъжностно присвояване в големи
размери, наказуемо с по- тежко наказание и съответно с по- дълъг давностен срок, изключващ наказателното преследване. В тази
връзка се прави възражение и за това, че не е посочена обща стойност на
липсващите материали, предмет на наказателното производство. Възраженията са
неоснователни. По делото е назначена комплексна тройна експертиза с участие на
вещи лица икономист/счетоводител, оценител и метролог,
съгласно заключението на които не може да се отговори на въпроса от кога до
кога е бил наличен всеки вид и количество заприходен
материал, както и не може да отговори на въпроса през кой период е породена
липсата на който и да е от материалите. Също така не била преценена като липса
и продажбата на стоки, които били закупени от „А.“ АД. Експертизата посочила в
заключението си, че само може да предполага, че липсите и излишъците на някои
от материалите били в резултат на неточно притегляне или измерване, поради
липсата на техника за това в момента на извършване на проверките, при които са
отразени липсите. Във връзка с начина, по който е извършвано измерването на
материалите, а именно по обемен принцип, в резултат от което проверяващите
служители на ДА „****“ установили липсите, експертизата посочила, че
измерването на количества материали, продукти и вещества, представляващи
определен материален интерес не следва да се извършва по обемен принцип.
Посочено е също така, че при замяна на метода на измерване от обемен с друг- по
прецизен, съотносим към дадения вид или група стока,
или материал води до създаване на излишък или респ. липса. Т.е. експертите са
посочили, че не могат да установят какви точно количества материали липсват,
тъй като не е извършено измерването им по прецизен метод, което прави
невъзможно и определянето на стойността на тези материали. В конкретния случай
това не може да се прецени като неизвършване на действия по разследването по
делото, доколкото констатирането на липси е извършено от служители на ДА „****“.
На
следващо място експертизата е посочила, че общата стойност вещите продадени от
„А.“ АД в периода от 08.02.2001 г. до 19.09.2002 г. била 28 682,85 лв. с
ДДС. В този смисъл вещите лица са посочили, че продажбата на стоки, които били закупени от „А.“
АД не може да се прецени като липса. Тази деятелност е била предмет на
обвинението по чл.205 ал.1 т.4 вр. чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК,
за което е налице прекратяване на наказателното производство с постановление на
ОП- П..
Във
връзка с направените възражения по повод извършване на преценка досежно извършени престъпления по чл.219 и чл.203 от НК,
съдът намира, че същите са неподсъдни на настоящата инстанция за произнасяне по
същество, съгласно чл.35 ал.2 от НПК. Такова произнасяне обаче е налице от
компетентната прокуратура- О. п.- П., която с постановление от 13.09.2010 г. е
прекратила частично наказателното производство по делото за престъпления по
чл.219 от НК и по чл.203 от НК.
Предвид
гореизложеното, съдът намира обжалваното
постановление за обосновано и законосъобразно. Актът
е постановен при съобразяване с гласните и писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, както и с изискванията на закона, като извода
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради изтекъл
относителен давностен срок, изключващ наказателното
преследване се явява правилен.
Ето защо и
на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление
на Р. п.- К. от 07.12.2020 г., по прокурорска преписка № ****/2005 г. на РП- К.,
с което е възобновено и прекратено на основание чл.245 ал.2 и чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК наказателното производство по
досъдебно производство- сл.дело № ****/2004 г. по описа на О. „С.“ при ОП- П.,
водено за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя и на РП- К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест пред П. о. с. в 7-модневен срок от съобщаването по реда на
глава двадесет и втора от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛН