Решение по дело №320/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Ж. А. Д. от [населено място], [улица], [адрес], съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Х. К. от АК-[област] против Решение № 2153-28-43/16.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№1012-28-91/26.08.2024 г. против Разпореждане №2113-28-288#8/29.07.2024 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.69в от Кодекса за социално осигуряване КСО) е отменено Разпореждане № 3/прот. № N01119/01.06.2024 г., както и всички последващи разпореждания и отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че постановеният акт е нищожен, незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради противоречие с материално правните разпоредби на закона, и поради несъответствието му с целта, която преследва закона, т.к. административния орган е приел несъществуваща фактическа обстановка, че основният договор по-който Д. е работила е този с ЕТ “Логос-Н“ Н. А.. Сочи се, че това обстоятелство не отговаря на истината, през учебната 1994/1995 г и 1995/1996 г. лицето е работило по основен договор като възпитател в ОУ „Св. К.О.“, така както е записано в трудовата му книжка и както е отразено и в УП издадено от училището преди пенсионирането му, които документи са представени пред органите на НОИ със заявлението за отпускане на пенсия. Претендира се за постановяване на решение, с което да се отмени решение № 2153-28-43/16.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане № 2113-28- 288#8/29.07.2024 г. на ръководителят на пенсионно осигуряване, с което се отменя разпореждане №3 протокол № 01119/01.06.2024 г. и всички последващи разпореждания и се отказва да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващия се явява лично и с адв.К., като подържа жалбата на посочените основания с искане да бъде уважена изцяло ведно с присъждане на разноските по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съображения отразени в депозирано писмено становище.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Ж. А. Д. е подала до НОИ-Ямбол Заявление № 2113-28-288/27.04.2022 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в КСО, като е приложило трудова книжка №106 издадена от ОУ „Свети К.О.“-[област], удостоверение №252-335/27.03.2012 г., удостоверение №20-02-10-19/01.02.2016 г., удостоверение №142/15.08.2015 г., удостоверение № 378/22.03.2022 г. и удостоверение №ФСД-21-5/31.03.2022 г.

В тази връзка с разпореждане № 3/прот. № N01199/01.06.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване на Ж. А. Д. считано от 27.04.2022 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в, ал.1, 2 от КСО при 37 г., 02 м. е 03 дни осигурителен стаж от трета категория труд и зачетен по представените документи 27 г., 06 м и 19 дни учителски осигурителен стаж.

С разпореждане №4/прот.№N01326/26.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена от 27.04.2022 г. на основание чл.99, ал.1, т.2 б.„д“ КСО във връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в размер на 1139.93 лв., от 01.07.2022 г. е определено пенсията да се изплаща в размер на 1199,93 лв.

Предвид подаденото на 14.10.2022 г. от Д. заявление за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл. 102, ал.1, т.2 КСО и на база наличните данни в системата на НОИ с разпореждане № 7/прот. № N01022/18.01.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване пенсията считано от 01.11.2022 г. е преизчислена на 1223,81 лв. и с разпореждане №38/прот. №N01A11/01.01.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване считано от 01.11.2023 г. пенсията е преизчислена на 1431,66 лв.

По повод постъпил в ТП на НОИ-Ямбол сигнал с вх. №1029-28-491/22.06.2023 г. за неправомерно отпусната по реда на чл.69в КСО пенсия на Ж. А. Д. с писмо изх.№1056-28-291/27.06.2023 г. е изискана проверка от сектор „Контрол на разходите на ДОО“, отдел КПК при ТП на НОИ-Ямбол на осигурителния стаж на Д. за периода 01.09.1992-31.08.1996 г. към осигурител ЕТ „Л. “ с управител Н. А., а с писмо изх. №1056-28-524/20.11.2023 г. е изискана проверка за установяване достоверността на издадения от СУ “Св. К.О.“-[населено място] образец УП-3 № 378/22.03.2022 г.

В резултата на проверката са съставени Констативен протокол КП-5-28-01449688/10.11.2023 г., с който на Д. е потвърден осигурителен стаж за периода 01.06.1994 г.-31.08.1996 г. в размер на 02 г., 03 м. и 00 дни на длъжност продавач, а с Констативен протокол КП-5-28-01633697/27.06.2024 г. контролния орган на ТП на НОИ-старши инспектор по осигуряването анулира представеното в ТП на НОИ-Ямбол УП-3 №378/22.03.2022 г. издадено от ОУ „Свети К.О.“-[област] поради допуснати неточности при съставянето му, защото по трудови договори №142/28.10.1994 г. и №158/29.10.1995 г. Д. е назначена като външен лектор съответно за учебната 1994/1995 г. и за 1995/1996 г. на основание чл.111 КТ и за периода от 01.06.1994 г.-31.08.1996г. Д. е работила по основен трудов договор при ЕТ “Логос-Н“-Н. А., докато времето в СУ “Св. К.О.“ като външен лектор за учебните 1994/1995 г. и 1995/1996 г. е по втори или допълнителен трудов договор и не следва да бъде зачетено за осигурителен стаж.

С Разпореждане №2113-28-288#8/29.07.2024 г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.69в от Кодекса за социално осигуряване КСО) е отменил Разпореждане № 3/прот. № N01119/01.06.2024 г., както и всички последващи разпореждания и отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. А. Д. от [населено място], като с Решение № 2153-28-43/16.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е оставена без уважение жалбата на Д. с вх.№1012-28-91/26.08.2024 г. против това разпореждане.

По искане на оспорващия по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, тези находящи се у страните и направи справки навсякъде, където прецени за необходимо да отговори на следните въпроси: 1.През 1994 и 1995 г. Ж. А. Д. на каква длъжност е осигурявана, какви осигуровки са и внасяни от училище „Св. К.О.“ за какви осигурителни рискове, на какъв работен ден-пълен или непълен работен ден? 2.Какъв е учителският й стаж на длъжност възпитател към датата на подаване на заявление в НОИ за пенсиониране?3.Какъв е учителския стаж, ако е била лектор в училището към датата на подаване на заявлението за придобиване право на пенсия в НОИ? 4.Има ли документи в трудовото й досие или в НОИ, които да удостоверяват за 1994 г. и 1995 г., че е заемала длъжността лектор и възпитател-например УПИ, трудови договори с една и съща дата и номер, но с различно съдържание, така както се твърди от НОИ? 5.Вещото лице да уточни начините и методите за назначаване на Ж. А. Д. като „възпитател“ в СУ „Свети К.О.“ за периода 1994/1995 г.? 6. Вещото лице да уточни трудовия/осигурителен стаж на Ж. А. Д. в ЕТ „Логос-Н-Н. А.“ като „продавач“, неговия период, продължителност и внесените осигурителни вноски за същия период?

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-43/16.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение подадената от Ж. А. Д. жалба с вх.№1012-28-91/26.08.2024 г. против Разпореждане №2113-28-288#8/29.07.2024 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.69в от Кодекса за социално осигуряване КСО) е отменено Разпореждане № 3/прот. № N01119/01.06.2024 г., както и всички последващи разпореждания и отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. А. Д. от [населено място].

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

По силата чл.108, ал.1, т.1 и т.4, т. 6 и ал.2 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, като могат да изискват от физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите и платежните си сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с трудовата и стопанската им дейност и имат право на достъп до подлежащите на контрол работни помещения и обекти, докато физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.

В съответствие с това контролните органи при ТП на НОИ допустимо и законосъобразно могат да извършват проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, без значение от изтеклия период и независимо от наличието или липсата на съмнение, респ. от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации.

Ето защо започналата с постъпил в ТП на НОИ-Ямбол сигнал с вх. №1029-28-491/22.06.2023 г. е проведена в рамките на законово уредената процедура и е завършила с Разпореждане №2113-28-288#8/29.07.2024 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, което е в рамките на правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 КСО, че пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Доколкото разпореждането по чл.98, ал.1 КСО е индивидуален административен акт и след влизането си в сила придобива стабилитет по отношение на уредените с него правни отношения и породените права, то за изменението му и пререшаване на разглежданите въпроси, е предвидено специалното производство на чл.99 КСО.

Съгласно чл.99, ал.1 КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, като т.1 регламентира хипотезите когато това става по заявление на пенсионера, а т.2 случаите когато е по инициатива на органа.

Понастоящем, за да издаде разпореждането си административният орган се позовава на чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ КСО, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание.

В тази насока ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол сочи, че в издадено от ОУ „Свети К.О.“-[област] УП-3 №378/22.03.2022 г. са допуснати неточности при съставянето му, защото по трудови договори №142/28.10.1994 г. и №158/29.10.1995 г. Д. е назначена като външен лектор съответно за учебната 1994/1995 г. и за 1995/1996 г. на основание чл.111 КТ и за периода от 01.06.1994 г.-31.08.1996г. Д. е работила по основен трудов договор при ЕТ “Логос-Н“-Н. А., докато времето в СУ “Св. К.О.“ като външен лектор за учебните 1994/1995 г. и 1995/1996 г. е по втори или допълнителен трудов договор и не следва да бъде зачетено за осигурителен стаж.

Разпоредбите на чл.40, ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж предвиждат, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, които се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, като за времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж.", а ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя, докато в случаите, когато документите по ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

В случая обаче не е спорен въпроса за наличието на осигурителен стаж за периода от 01.06.1994 г.-31.08.1996 г., а по кое трудово правоотношение да бъде зачетен този стаж – по това между Д. и ЕТ “Логос-Н“-Н. А. или по това между нея и СУ “Св. К.О.“.

Видно от представените по делото за процесния период доказателства Ж. А. Д. е имала сключен трудов договор за периода 01.09.1992 до 31.08.1996 г. с ЕТ “Логос-Н“-Н. А. на длъжността „продавач“ при пълно работно време, за което са начислени и изплатени възнаграждение, като е била осигурявана за всички осигурителни случай, за което е издадено Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 №142/15.08.2015 г. и е представена разчетно-платежна ведомост за начислените и изплатени и неизплатени трудови възнаграждения.

Същевременно за този период с трудови договори №142/28.10.1994 г. и №158/29.10.1995 г. съответно за учебната 1994/1995 г. и за 1995/1996 г. сключени на основание чл.111 КТ е била назначена като външен лектор в ОУ „Свети К.О.“-[област], където отново е била осигурявана за всички осигурителни случай.

Възникналото трудово правоотношение на Д. с ОУ „Свети К.О.“-[област], неговия характер, продължителност, основание и трудови функции се констатират не само от посочените трудови договори, но и от Книга за заповеди на директора на ОУ “К.О.“-[населено място] започната на 29.09.1994 г. и завършена 31.12.1994 г., декларации от Ж. А. Д. за проведените лекторски часове през учебната 1994/1995 г. за всеки месец, ведомости за заплати за начислено и изплатено трудово възнаграждение за учебната 1994/1995 г. с период от 15.09.1994 г. до 15.06.1995 г., Книга за заповеди на директора на ОУ “К.О.“-[населено място] започната на 29.10.1995 г., декларации от Ж. А. Д. за проведените лекторски часове през учебната 1995/1996 г. за всеки месец и ведомости за заплати за начислено и изплатено трудово възнаграждение за учебната 1995/1996 г. с период от 15.09.1995 г. до 15.06.1996 г.

Съгласно чл.111, ал.1 КТ в действалата редакция на изм.-ДВ, бр.100/1992 г. работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство)., като ал.2 предвижда, че за сключването на трудов договор по предходната алинея се изисква предварителното съгласие на работодателя, при когото работникът или служителят е на основна работа.

В настоящият случай от една страна такова съгласие липсва, а от друга на Д. е издадена нова трудова книжка и е осигуряване за всички случай, докато по чл.2 б “к“ ПП на Дял III от КТ( обн.ДВ, бр.30/1958г., отм. ДВ бр.6/21.01.2000 г.) лицата които работят по допълнителен или втори трудов договор подлежат на задължително осигуряване само за случай на трудова злополука, поради което следва че Д. не е уведомила работодателя ОУ “К.О.“-[населено място], че работи на друг трудов договор.

Като обобщение на посоченото се налага еднозначния и категоричен извод, че основния трудов договор, по който следва да се зачита осигурителния стаж за периода от 01.06.1994 г.-31.08.1996 г. е сключения между Д. и ЕТ “Логос-Н“-Н. А., докато договора между нея и СУ “Св. К.О.“ има всички основни белези на допълнителен или втори трудов договор.

В подкрепа на това се явява и заключението на вещото лице, възприето от съда за компетентно, обективно и правилно, в което се описва възникването и реализирането на трудовото правоотношение между Д. и ОУ “К.О.“-[населено място], като изрично се посочва че в трудова книжка със серия З, № 744268 на Ж. А. Д. издадена от ОУ „Х.С.“-[населено място] на 15.09.1994 г. за времето от 15.09.1994-01.01.2017 г. с посочена длъжност „възпитател“ не е отразен осигурителен стаж, като според представените документи от СУ „Св. К.О.“ за периода 1994/1995 година не е налице сключен договор и каквито и да е други начини и способи, които да отразяват положен от Ж. А. Д. труд на длъжност „възпитател“, както и не е налице осигуряване на същото лице на тази длъжност, което оборва твърдението на оспорващия за наличието на трудов договор сключен за длъжността „възпитател“.

Независимо, че в Констативен протокол КП-5-28-01633697/27.06.2024 г. е цитиран трудов договор №142/1.09.1994 г. за назначаване на Ж. Д. на длъжност възпитател в СУ „Св. К.О.“, то с оглед разликата в датата, изолираността и противоречието с всички останали доказателства следва да се приеме, че се касае за неточност или грешка в отразяването.

Направеният извод за характера на сключените трудови договори не се променя и от показанията на свидетеля Н. А. К., която е била собственик на и ЕТ “Логос-Н“-Н. А. през разглеждания период, т.к. от една страна потвърждава за наличието на сключен трудов договор на пълно работно време, а от друга изпълнението на трудовите задължение касае страните по него и не се отразява осигурителния стаж, още повече че се отнася до взаимоотношения между две сестри.

Съгласно чл.9, ал.1, т.1 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т.1 и ал.10 КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 за съответната професия, а когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.

Т.е. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са работили дори само да са дължими осигурителните вноски, без реално да са внесени.

За разлика от това и да са внесени осигурителни вноски, когато те са недължими, то съответното време не се зачита за осигурителен стаж.

Ето защо въпреки, че работодателят СУ “Св. К.О.“ е осигурявал Ж. А. Д. за всички осигурителни случай, то за тези извън случаите на трудова злополука, вноските са били недължими.

До това се е достигнало защото Д. не е изпълнила задължението си да уведоми работодателя “Св. К.О.“, че е осигурявана за всички осигурителни случай по сключен друг основен трудов договор, поради което не може да черпи права от противоправното си поведение и да претендира да й бъде зачетен стажа като учителски, т.к. последното би било в противоречие и с целта на закона.

Нормата на чл.69в., ал.1 КСО предвижда, че учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.

В настоящия случай видно заключението на вещото лице към датата на подаване на заявление № 2113-28-288/27.04.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителния учителски стаж на Ж. А. Д. е 25 години, 4 месеца, поради което е обоснован и законосъобразен извода на административния орган, че Д. няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Предвид посоченото Решение № 2153-28-43/16.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-91/26.08.2024 г. от Ж. А. Д. от [населено място], [улица], [адрес], съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Х. К. от АК-[област] против Разпореждане №2113-28-288#8/29.07.2024 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.69в от Кодекса за социално осигуряване КСО) е отменено Разпореждане № 3/прот. № N01119/01.06.2024 г., както и всички последващи разпореждания и отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. А. Д. от [населено място], [улица], [адрес] е валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направените искания, жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, като респ. се отхвърли искането му за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ж. А. Д. от [населено място], [улица], [адрес], съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Х. К. от АК-[област] против Решение № 2153-28-43/16.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№1012-28-91/26.08.2024 г. против Разпореждане №2113-28-288#8/29.07.2024 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ и чл.69в от Кодекса за социално осигуряване КСО) е отменено Разпореждане № 3/прот. № N01119/01.06.2024 г., както и всички последващи разпореждания и отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. А. Д. от [населено място], [улица], [адрес].

ОСЪЖДА Ж. А. Д. от [населено място], [улица], [адрес], съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Х. К. да заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Ж. А. Д. от [населено място], [улица], [адрес], съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Х. К. за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.