Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана А., като разгледа гр.д.
№5667 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът Д.Д.А. твърди,
че е пострадала от ПТП, реализирано на 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в
посока главен път Е-79, вина за което има водачът на т.а. „Ивеко Турбо Дейли”
с рег. № ********. Твърди, че по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗК „О. – К.Б.” отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла
неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – счупване на
лумбосакралната част на гръбначния стълб, счупване на горния ляв клон на пубисната
кост, счупване на 4-то и 5-то ребра вляво, притискане и размачкване на
дисковите тела на 3-ти до 5-ти лумбални прешлени с дискови хернии и последваща
спондилоза, промяна в месечния цикъл, както и че с решение от 25.05.2017 г.,
постановено по гр.д. №3483/2014 г. по описа на СГС, ответникът е осъден да и
заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Ищецът твърди,
че с оглед прогресивното влошаване на здравословното и състояние, на 23.11.2016
г. и е извършена оперативна интервенция – репозиция и фиксация на тазовия
пръстен с поставяне на реконструктивна плака, остеотомия на бедрената шийка и
бедрена фиксация, смяна на дясната тазобедрена става с изкуствена, както и е
предписано медикаментозно лечение. Поддържа, че търпените от нея болки и
страдания представляват ексцес – усложнение в здравословното състояние след
възстановителния период от първоначалните травми и оперативно лечение. Счита,
че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 50 000,00
лв., като претендира тази сума, ведно със законнната лихва от датата на
увреждането – 23.11.2016 г. до окончателното изплащане. Твърди още, че е
претърпяла имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, възлизащи в общ размер на сумата от 6264,85 лв., като претендира и
тази сума, ведно със законната лихва от датата на извършване на съответния
разход до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „О. – К.Б.” в сроковете за
отговор по чл.3267 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че сочените
от ищеца неимуществени вреди не представляват ексцес. Релевира и възражение за
съпричиняване. Оспорва размера на сочените от ищеца неимуществени вреди.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По делото не е спорно, а и се установява
от представените по делото присъда №51/10.11.2015 г. по НОХД №253/2015 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Видин, решение №79/07.03.2016 г. по ВНОХД №49/2016
г. по описа на САС и решение №135/02.06.2016 г. по НД №454/2016 г. по описа на
ВКС, с които съдът не е обвързан по смисъла на чл.300 ГПК, тъй като деянието,
за което е осъден водачът Н. В.А. е за причинена по непредпазливост смъртта на
две лица, но не и за причинените на ищеца телесни увреждания, се установява, че
на 23.08.2013 г. на път ІІ-11, на около 1 км. от с. С. в посока към
кръстовището с главен път Е-79, е реализирано ПТП с т.а. „Ивеко Турбо Дейли”
с рег. № ********, управляван от Н. В.А.,
както и че ищецът е била пътник в т.а. „Ивеко Турбо Дейли“. От същите се
установява още, че водачът на т.а.
„Ивеко Турбо Дейли” с рег. № ******** Н.
В.А. е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2, чл.21 ал.2, чл.132 т.1 и т.2,
чл.133 ал.1 и чл.134 ал.2 ЗДвП.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на т.а. „Ивеко Турбо Дейли” с рег. № ******** е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.1 и ал.2, чл.21 ал.2, чл.132 т.1 и т.2, чл.133 ал.1 и чл.134 ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
06.10.2015 г. между ответника и собственика на т.а. „Ивеко Турбо Дейли” с рег.
№ ******** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм.
предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът е настъпил в срока на
застрахователното събитие.
По
иска за заплащана на обезщетение за претърпените неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
От представената по делото епикриза,
издадено от МБАЛ „Света Петка“ АД по ИЗ №9313/2013 г. се установява, че при
процесното ПТП ищецът е получила счупване на лумбосакралната част на гръбначния
стълб и таза закрита вдясно, счупване на горния клон на лявата пубисна кост,
счупване на 4-то и 5-то ребра вляво
Видно от представените по делото решение
от 25.05.2016 г., постановено по гр.д. №3483/2014 г. по описа на СГС и решение
№199 от 23.01.2017 г., постановено по възз.гр.д. №4416/2016 г. по описа на
САС, ответникът е осъден за заплати на
ищеца на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. сумата от 64 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
осъществено на 23.08.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
От същите съдебни решения се установява
още, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получила следните травматични
увреждания: счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб, счупване на
горния ляв клон на пубисната кост, счупване на 4-то и 5-то ребра вляво,
притискане и размачкване на дисковите тела на 3-ти до 5-ти лумбални прешлени с
дискове хернии и последваща спондилоза, промяна в месечния цикъл, изразяваща се
в често и обилно кръвотечение, придружено със силни болки и дискомфорт. Видно
от мотивите към същите решения, при определяне размера на неимуществените вреди
съдът е съобразил, че движенията на дясната тазобедрена стана на ищеца са
намалени с 25% от нормалния обем, което ограничава действията и и намалява
трудоспособността и. Съобразено е, че на ищеца предстои операция – смяна на
дясната тазобедрена става с изкуствена, за да бъде направена корекция на
изкривяването и изравняване на дължината на крайниците, както и че е налице
изкривяване на тазовия пръстен и скъсяване на левия крак на ищеца с 1,5 см.,
което прави походката и неправилна и куцаща.
От представената по делото епикриза към
ИЗ №24677/2016 г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“, се установява, че ищецът е
постъпила в лечебното заведение на 22.11.2016 г. и е изписана на 29.11.2016 г.
по повод ограничени движения в дясната ТБС, като и е извършена оперативна
интервенция – тотална ендопротеза на тазобедрена става под обща анастезия,
както и медикаментозно лечение.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че на 23.11.2016 г. на ищеца са
извършени следните оперативни интервенции: кръвно наместване и метална фиксация
с плака на незарасналото счупване на десен ацетабулум /главулечна ямка/,
ендопротеза на дясна тазобедрена става – двуполюсна /изкуствена става/, като
подмяната на тазобедрената става е била необходима, с оглед отстраняване на
асиметрията на тазовия пръстен, водеща до изкривяване на поясния отдел на гръбначния
стълб и по-бързо развитие на дегенеративните промени на същия, за отстраняване
на скъсяването на десния долен крайник, поради фрактурата на ацетабулума,
фактори, свързани с възникване и развитие на посттравматична коксартроза.
Вещото лице сочи още, че към момента на прегледа ищецът е със затруднена
походка, накуцване вдясно, болки в поясния отдел на гръбначния стълб,
ограничена подвижност на двете ТБС, невъзможен клек, с ортеза на десния долен
крайник, поради невъзможност за повдигане на дясното стъпало, с ЕМГ данни за
тежка аксонална увреда на фибуларния и тибиален нерв вдясно. От заключението се
установява още, че ищецът е с 56% ТНР за срок от 2 год., като водещата диагноза
е: коксартроза /ендопротеза на дясната ТБС, състояние след кръвно наместване и
фиксация с плака на счупването на десния ацетабулум/, като след процесното ПТП
на ищеца е проведено консервативно лечение – медикаментозно, ЛФК и
физиотерапия, но без подобряване на локалния статус, а на 22.11.2016 г., поради
установяване на напреднала посттравматична коксартоза, е предложена тотална
смяна на дясната ТБС. В о.с.з. вещото лице сочи, че при незарастване на
счупването, каквото е била налице при ищеца, пациентът се насочва към
оперативно лечение.
От показанията на свид. А.А.се установява,
че през 2016 г. ищецът е претърпяла операция за смяна на тазобедрената става,
поради счупване при катастрофа през 2013 г. Операцията е извършена на
23.11.2016 г. и ищецът е престояла в болница 6 дни, а след това 5 мес. е била
на легло, не е могла да става, имала е нужда от чужда помощ. Свидетелят сочи
още, че след операцията ищецът е получила усложнение – пареза на крака, за
което приема лекарства, а към настоящия момент вече става, но не е
работоспособна, движи се с помощни средства, има болки.
Съгласно
дадените в т.10 от ППВС №4/30.10.1975 г. по гр.д. №5/1975 г. указания, които са
задължителни за съдилищата, ако здравословното състояние на пострадалия бъде
влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, му се
дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията
само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда, в случай че
влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение
обезщетение за тях. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени
вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение
не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение
влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
Вземането
за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от
момента на влошаването.
Влошаването на здравето,
което се изразява в нови страдания, които не са били предвидени и съобразени
при разглеждане на спора за първоначалното увреждане, дава право на нов иск.
Според решение №161 от 17.01.2013 г. по т.д. №1040/2011 г. на І ТО на ВКС, на
обезщетяване подлежат и последващи вреди от деликта, ако такива са налице, дори
и да не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние
на пострадалия, а да са настъпили при осъществяването на пореден етап от
лечебния и възстановителен процес на пострадалия и с цел подобряване на
състоянието му. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са
налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното
състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението не е в противоречие с т.10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са
пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено
обезщетение.
Становището на настоящия
съдебен състав е, че извършената на ищеца операция /кръвно наместване и метална
фиксация с плака на незарасналото счупване на десен ацетабулум /главулечна
ямка/, ендопротезирането на дясната тазобедрена става /подмяната на
тазобедрената става/ е била необходима за възстановяване на увреждания, които
са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, т.е. те са част от
лечебния процес. Болките и страданията, които ищецът е претърпяла във връзка с
хирургическата интервенция не са били обезщетени в предходното производство.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между влошеното здравословно
състояние и полученото увреждане при процесното ПТП, видно от заключението на
СМЕ. Налице са допълнителни болки и страдания от претърпяната операция.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял за определен период
от време е изпитвала болки и страдания, представляваща ексцес. Налице е
основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът
на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика
приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне
размера на обезщетението, отчита вида и тежестта на допълнително получените от ищеца увреждания,
продължителността на лечебния и възстановителен период, претърпяната оперативна
интервенция, интензитета на търпените от
операцията допълнителни болки и страдания, периодът на възстановяване, който е
бил с голяма продължителност, търпените социално-битови неудобства, заради
затруднения в придвижването и самообслужването и необходимостта от чужда помощ,
наличието на остатъчни травми, както и възрастта на ищеца – 43 г., т.е. касае
се за млад човек в трудоспособна възраст. Отчитайки тези данни и
обществено-икономическите условия в страната към установяване на ексцеса и
извършване на оперативната интервенция, настоящият състав намира, че сумата от
25 000,00 лв. би обезщетила ищеца за претърпените допълнителни болки и
страдания.
Основателно и доказано е обаче
възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото по делото заключение на
КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесният т.а. „Ивеко
Турбо Дейли“ не е оборудван със седалки и предпазни колани в отсека,
предназначен за превоз на товари, където е пътувала ищеца. Вещите лица сочат
още, че при поставен обезопасителен колан би се превантирало настъпване на
получените от ищеца травматични увреждания, тъй като тя не би достигнала и не
би се ударила в части и предмети от интериора на автомобила. От заключението се
установява още, че получените от ищеца счупвания, както и останалите
травматични въздействия на опорно-двигателния апарат, биха били избегнати, ако
пострадалата е била обезопасена с изправен предпазен колан при процесното ПТП.
Освен това, със сила на присъдено
нещо /влязлото в сила решение по възз.гр.д. №4416/2016 г. по описа на САС/ е
разрешен спорът между страните, свързан с наличие на предпоставките на чл.226
ал.1 КЗ отм., както и спорът по възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в пътуване в автомобила без
поставен предпазен колан и в пътуване в товарната част на автомобила в
нарушение на разпоредбите на чл.137 ал.1 и чл.134 ал.1 ЗДвП и размера на
приноса /20 %/. Съгласно решение №307 от 01.08.2014 г. по гр.д. №773/2012 г. на
ІV ГО на ВКС, при предявен иск за присъждане на обезщетение за вреди от ексцес,
вече установеното с влязлото в сила решение за съпричиняване на вредите от
пострадалия и за неговото дялово /процентно/ участие в уврежданията се ползва
със силата на присъдено нещо и не може да бъде пререшавано и да бъде предмет на
установяване по делото за вреди от ексцес.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата
страна и определения общ размер от 25 000,00 лв., на пострадалата е дължима сума от 20 000,00 лв., паричен еквивалент на
понесените от нея неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата от 20 000,00
лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата
до пълния претендиран размер.
По
иска за заплащана на обезщетение за претърпените имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в
причинна връзка с деликта е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
претендираните от нея разходи за лечение и възстановяване, представляващи
заплатени лекарства, медикаменти и консумативи.
Съгласно цитираното по-горе
решение №161 от 17.01.2013 г. по т.д. №1040/2011 г. на І ТО на ВКС, при
новонастъпили имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от
влошаване на състоянието, обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По делото са
представени фактура №**********/14.12.2016 г. и фискален бон към нея за сумата
от 70,72 лв. - за лекарства; фактура №**********/14.12.2016 г. и фискален бон
към нея за сумата от 49,50 лв. - за лекарства; фактура №347/29.11.2016 г. и
фискален бон към нея за сумата от 68,00 лв. - за проходилка; фактура
№11970/29.11.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 144,09 лв. - за
лекарства; фактура №**********/29.11.2016 г. и фискален бон към нея за сумата
от 95,00 лв. - за перониален брейс; фактура №20017326/22.11.2016 г. и фискален
бон към нея за сумата от 1002,00 лв. - за закл. плака; фактура
№*********/22.11.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 40,00 лв. - за
анестезиологична консултация; фактура №20017328/22.11.206 г. и фискален бон към
нея за сумата от 79,40 лв. - за бендопротеза и престилка; фактура
№**********/22.11.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 3413,10 лв. - за
тазобедрена става и капсула; фактура №**********/22.11.2016 г. и фискален бон
към нея за сумата от 800,00 лв. - за избор на лекар; фискален бон от 30.11.2016
г. за сумата от 18,61 лв. - за мед. стоки; фискален бон от 13.12.2016 г. за
сумата от 4,10 лв. - за лекарства; фискален бон от 14.12.2016 г. за сумата от
4,10 лв. - за лекарства; фискален бон от 14.12.2016 г. за сумата от 6,17 лв. -
за лекарства; фискален бон от 13.03.2017 г. за сумата от 28,12 лв. - за
лекарства; фактура №**********/03.02.2017 г. и фискален бон към нея за сумата
от 83,99 лв. - за лекарства; фактура №**********/02.02.2017 г. и фискален бон
към нея за сумата от 76,11 лв. - за лекарства; фактура №692955/01.03.2017 г. за
сумата от 207,00 лв. - за здравна услуга; фактура №**********/09.03.2017 г. и
фискален бон към нея за сумата от 74,84 лв. - за лекарства.
Описаните фактури и фискални
бонове не се оспорени от ответника, респ. не се оспорва, че тези разходи са в
причинна връзка с процесната операция, с изключение на фактура
№**********/22.11.2016 г. и фискалния бон към нея за сумата от 800,00 лв. - за
избор на лекар. Правната възможност на всеки пациент за избор на лекуващ лекар е
уредена и гарантирана с нормата на чл.28 Наредба за осъществяване на правото на
достъп до медицинска помощ, която норма предвижда, че избор на лекар/екип се
допуска за извършване на конкретна интервенция, манипулация или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. В
разпоредбата на пар.1 т.12 от ДР на същата наредба е уредена легална дефиниция
на понятието „избор на лекар/екип“ - то представлява предпочитание на пациента
конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес
да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип
на болницата. При всяко лечение между пациента и съответния лекуващ лекар или
лекарски екип възниква отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своето
здраве и живот на друг човек, макар и професионалист в областта на медицината.
Следователно, при извършването на медицински манипулации не само
добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е предвидил и
гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ лекар/екип, като извършените допълнителни разходи за осъществяване
на този избор са присъщи на предоставената и ползваната медицинска услуга. Те
не представляват луксозни разноски - напр. за подобрени битови условия и
допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение,
извън оказваната медицинска помощ - като самостоятелна стая, телефон, телевизор
и др., поради което заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип
при извършване на необходимите медицински манипулации, свързани с преодоляване
последиците от настъпилите травматични увреждания на ищеца вследствие на
процесния деликт, представлява разумен разход, поради което той е и правно
обоснован. Заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от ищеца
за извършване на медицински манипулации, чрез които неговото здравословно
състояние би се подобрило, представляват имуществени вреди /под формата на
имуществени загуби/, които са в причинно-следствена връзка с осъществения от
застрахования по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ деликт и също
подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на обезпечитално-гаранционната
отговорност на застрахователя.
Поради изложеното, съдът намира, че в
причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение - заплатени лекарства, консумативи и
медикаменти, които вреди са в общ размер на сумата от 6264,85 лв.
Доколкото настоящият съдебен състав
достигна до извод, че възражението на ответника за наличието на съпричиняване
от страна на ищеца е основателно и приноса на увреденото лице е 20 %, на
пострадалата е дължима сума от 5011,88
лв.,
паричен еквивалент на понесените от нея имуществени вреди.
С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че исковете следва да бъде частично уважени до размера на сумата от
5011,88 лв. и отхвърлени за разликата до пълния предявен размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата
от 500,20 лв., представляваща държавна такса и сумата от 985,87 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 88,99 лв., представляваща депозит за вещо лице, а
ищецът – сумата от 111,11 лв., представляваща депозит за вещо лице, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГП,
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 255,53 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 166,65
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „О. – К.Б.”,
ЕИК ********седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, да
заплати на Д.Д.А., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 20 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 23.11.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от ексцес, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 50 000,00 лв., сумата от 64,79
лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 80,99 лв., сумата от 42,88 лв., ведно със законната лихва,
считано от 13.12.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 53,60 лв., сумата от 245,67 лв., ведно със законната лихва,
считано от 29.11.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 307,09 лв., сумата от 4267,60 лв., ведно със законната лихва,
считано от 22.11.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 5334,50 лв., сумата от 14,89 лв., ведно със законната лихва,
считано от 30.11.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 18,61 лв., сумата от 22,50 лв., ведно със законната лихва,
считано от 13.03.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 28,12 лв., сумата от 67,19 лв., ведно със законната лихва,
считано от 03.02.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 83,99 лв., сумата от 60,89 лв., ведно със законната лихва,
считано от 02.02.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 76,11 лв., сумата от 165,60 лв., ведно със законната лихва,
считано от 01.03.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока главен
път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и консумативи,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 207,00 лв., сумата от 59,87 лв., ведно със законната лихва,
считано от 09.03.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано 23.08.2013 г. на излизане от с. С. в посока
главен път Е-79 ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и
консумативи, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 74,84 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 500,20 лв., представляваща разноски по делото, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 88,99 лв.,
представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
ЗК „О. – К.Б.”, ЕИК
********седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, да заплати
на адв. Й. Д., адрес: ***, партер, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38
ал.2 ЗА, сумата от 985,87 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Д.Д.А., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на ЗК
„О. – К.Б.”, ЕИК ********седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 422,18 лв., представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 111,11
лв., представляваща депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: