РЕШЕНИЕ
№ 3247
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. Ш.
като разгледа докладваното от С. Ш. Гражданско дело № 20211110136939 по
описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „......" ЕАД, моли да се ОСЪДЯТ ответниците да му заплатят при условията на
разделност
- 3 617,38 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.5.2018г. до 30.04.2020г.;
- 405,38 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.06.2021г.,
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците – Л. ИЛ. Л. и М. Г. Л., оспорват иска:
- исковата молба била нередовна;
- нямало даказателства за собственост и за сключен индивидуален договор, но
ответницата била титуляр на партидата;
- правят възражение за давност;
- навеждат и други правни доводи; и
- правят и възражение за плащане.
1
Третото лице-помагач на ищеца - "...." ЕАД, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
В отговора на иска се признава, че е заплатена сумата от 3 518,18 лева от дъщерята и на
двамата ответници, които са съпрузи (чл. 175 от ГПК / л. 49). Става въпрос за пълната
главница без м. май. 2018г. Платежните нареждания са представени по делото – л. 53-4. В
тях се сочи само, че се заплаща задължение (главница и дялово разпределение) по
настоящето гражданско дело. В отговорите, също така, се признава, че падежът настъпва 45
дена след публикуване на месечните сметки. Клаузата била неревноправна.
Ответниците нямат правната възможност да оспорват недоказаност на правото на
собственост, без да твърдят, че не са собственици. Не се спори, че поне ответницата е
титуляр. Според документ на ЕС, ответницата е собственик на жилището в което има 6
отоплителни тела. Положен е и нейният подпис. Фактурите са на името на ответницата.
Иск по отношение на починала страна не е предявен.
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на
11 месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
от правна страна:
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба,
който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия
между тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010
г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация,
която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която
съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по
2
гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева: Надлежни страни по
материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от
твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни,
а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална
субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в
противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да
предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Процесуалната правоспособност има отношение към възрастта на ответниците (т.е. над 18
г.) и тяхната психическа годност. Добре е термините в правото да се употребяват коректно.
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ).
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
3
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане). Аналогично е и Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5
декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17. Доводите относно нарушение на
ЗЗП, на европейска директива или, че не било възникнало конклудентно правоотношение, са
неоснователни.
Индивидуален договор не е необходим за възникването на облигация.
Давността е 3 годишна, като с такава, до доказване на нещо различно, е покрито вземането
от преди 25.06.2018г. (с оглед падежа на вземането, не е покрит от давност и периодът след
01.05.2018г.). Формално би бил погасен по давност само периодът, но не и вземането за него
за м.05.2018г. Проблемът е че има заплащане, което не е уточнено (не е посочено какво и за
кога се заплаща, а само, че това е цялата главница по делото) и то прекъсва давността:
Определение № 577 от 15.10.2009г. по т.д. № 503/2009г., т.к., І т.о. на ВКС; също:
Определение № 442 от 15.06.2012г. по т.д. № 208/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС.
Както се сочи в отговорите, страните са съпрузи: имуществената общност се предполага, до
доказване на нещо различно от ответниците, а те не ангажират каквито и да са доказателства
в тази насока (арг. от чл. 21 от СК). Те отговарят солидарно – чл. 32 ал. 2 от СК. Не се
твърди, че съпружеската имуществена общност е прекратена на каквото и да е основание,
съответно, че ищецът е уведомен за това: чл. 41 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за
топлоснабдяването, за настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване
новият потребител е длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление
топлопреносното предприятие. В случаите на промяна на характера на ползване на
топлинната енергия потребителят уведомява топлопреносното предприятие в 30-дневен срок
от настъпване на основанието за това.
Същевременно, според Опр. № 663/24.09.12г. по ч.гр.д.№ 529/12г. ІV г.о. заявената от ищеца
в исковата молба солидарна отговорност на ответниците не представлява нередовност на
исковата молба, за отстраняването на която съдът е поискал допълнителни разяснения от
4
ищеца за нейното възникване. Съществуването на солидарна отговорност е правен въпрос,
който следва да се разреши от съда въз основа на доказателствата по делото. По делото е
заявено пасивно субективно съединяване на исковете срещу трима ответници – обикновени
другари, за всеки от които се твърди, че поотделно е извършил печатни публикации,
увреждащи ищеца. При недоказване на твърдяната солидарност, съдът следва да определи
отговорността разделно, като приложи равенството между тях спрямо общо предявената
искова сума, щом като не може да намери приложение чл.53 ЗЗД; … ако не се съдържат
клаузи относно дела, прилага се презумпцията за равенство – 2695-83-I.
Исковата молба е редовна. Ищецът не е длъжен да претендира солидарно, но ответникът е
страна в материалното правоотношение и дължи наравно със съпругата си и то изцяло, а
съобразно диспозитивното начала – ½ от задължението.
Съобразени са и следните обстоятелства:
1. Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка
е неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват
вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
2. Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. №
617/2015г. Клаузата, посочена от ответниците, по разбиранията на този, не е неравноправна.
От изложението им в отговора обаче става ясно, че те знаят кога настъпват падежите на
вземянията на ищеца, а и този факт, според решаващия орган е и общоизвестен (както вече
бе посочено).
3. С Решение № 15147 от 08.12.2020г. на ВАС, Трето отделение, по адм. дело № 172/2019г. е
отменено Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с
което са увеличени цените, считано от 07.04.2017г. Разликата е следната – от 07.04.2017г.
цената е 79,20 лева (MWh без ДДС), а от 01.07.2017г. – 79,98 лева. Формално погледната
става въпрос за 0,81 %.
На основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че главницата възлиза на платената сума и то не
защото е частично погасена по давност, а тъй като се претендира малко повече от
дължимото.
Дължи се мораторна лихва, но отново върху размера, която е заплатен – на основание чл. 62
от ГПК съдът намира, че дължимата сума възлиза на 394,23 лева.
по разноските:
5
На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 533,28 лева (чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК). Съобразен е размерът, който е бил дължим към момента на депозиране
на иска.
На ответниците също се дължат разноски (чл. 78, ал. 3 от ГПК), съобразно
отхвърлената част от исковете – 32,37 лева.
По компенсация ответниците дължат - 500,86 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, Л. ИЛ.
Л. и М. Г. Л., ЕГН **********, да заплатят на „....." ЕАД, ЕИК ... при условията на
разделност (½ + ½):
- законната лихва върху сумата от 3 518,18 лева за периода от 25.06.2021г. до 16.08.2021г.; и
- сумата от 394,23 (триста деветдесет и четири лева и двадесет и три стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за 3
617,38 (три хиляди шестстотин и седемнадесет лева и тридесет и осем стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.5.2018г. до 30.04.2020г., поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА (3 518,18 лева) и
частична НЕОСНОВАТЕЛНОСТ, както и този за мораторната лихва за горницата до
пълния предявен размер от 405,38 (четиристотин и пет лева и тридесет и осем стотинки)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, Л. ИЛ. Л. и М. Г. Л., ЕГН
**********, да заплатят на „....." ЕАД, ЕИК ......сумата от 500,86 (петстотин лева и
осемдесет и шест стотинки) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно неоснователната част от исковете и направена компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - "......
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7