ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Добрич, 20.07.2020 г.
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети
състав, в закрито съдебно заседание
на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№4680 по описа на ДРС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК по БУЛСТАТ *****, представлявана от ****
В.А.Г. и А.Ч.Д., чрез упълномощения ю.к. М. Г., с вх. рег.
№26689/27.12.2019г., с която срещу Д.Р.Х.
с ЕГН ********** *** е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, с която се
претендира в отношенията между страните да бъде установена дължимостта на
вземането по издадената заповед за изпълнение № 2438/29.10.2018г. по ч.гр. д.
№4306 по описа за 2018 г. на ДРС, а
именно: 1) 435.13 лева (четиристотин тридесет и пет лева и тринадесет
стотинки), представляваща просрочена главница по Договор за потребителски
кредит от 18.05.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението по пощата (23.10.2018 г.) до окончателното плащане. 2)
15.42 лева (петнадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.11.2018 г. 3) 153.86 лева
(сто петдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.10.2017 г. до 12.10.2018 г.
С разпореждане от 05.06.2020г. ДРС е оставил исковата молба
без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да внесе по депозитната сметка на ДРС депозит
за назначаването на особен представител на ответника Д.Р.Х., в размер на 100
лева и в същия едноседмичен срок да представи по делото доказателства за
внесения депозит.
Съобщение, заедно с преписа от разпореждането от 05.06.2020 г. /съдържащо указания за последиците
от неизпълнението/, е било връчено на ищеца на 25.06.2020 г. чрез надлежно
упълномощения ю.к. М. Н., съгласно приложено пълномощно – л. 18 от делото.
Даденият от съда срок за внасяне на разноски по чл.
47, ал.6 от ГПК е изтекъл на 02.07.2020 г. /присъствен ден/. В този срок, а и
до настоящия момент, ищецът не е представиил доказателство за внасяне на
определения депозит.
При неизпълнение на указания на съда за внасяне на
разноски на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба подлежи на
връщане. В този смисъл е константаната практика на ВКС - определение №
211/1.04.13 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г. о., определение № 671/21.11.2011
г. по ч. гр. д. № 542/2011 г., IV г. о., определение № 524/24.07.2012 г. по ч.
гр. д. № 37/2012 г., III г. о., определение №530/03.07.2014 г. по ч.гр.д.
№3496/2014 г. на ІІІ г.о. и други,
Съгласно т.13г от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена
съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да
обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Поради
посоченото тълкуване на закона следва да бъде обезсилена издадената заповед за
изпълнение № 2438/29.10.2018г. по ч.гр. д. №4306 по описа за 2018 г. на ДРС и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
С горните мотиви следва да бъде
постановено определение за връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК и обезсилване на
заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на
нея ИЛ съгласно т.13 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, Добричкият районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.С., ЕИК по БУЛСТАТ *****, представлявана от **** В.А.Г. и А.Ч.Д.,
чрез упълномощения ю.к. М. Г., с вх. рег. №26689/27.12.2019г., с която срещу Д.Р.Х. с ЕГН ********** *** е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, с която се претендира в
отношенията между страните да бъде установена дължимостта на вземането по
издадената заповед за изпълнение № 2438/29.10.2018г. по ч.гр. д. №4306 по описа за 2018 г. на ДРС, а именно: 1)
435.13 лева (четиристотин тридесет и пет лева и тринадесет стотинки),
представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит от
18.05.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението по пощата (23.10.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 15.42 лева
(петнадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от 25.10.2017 г. до 25.11.2018 г. 3) 153.86 лева (сто петдесет и три
лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 25.10.2017 г. до 12.10.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело №4680 по описа за 2019 г. на ДРС.
ОБЕЗСИЛВА
ИЗЦЯЛО издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
2438/29.10.2018г. по ч.гр. д. №4306 по
описа за 2018 г. на ДРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от
29.10.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
Към съобщението да се приложи препис от
настоящото определение.
След влизане в сила на определението, ч. гр. дело №
4306/2018г. по описа на Добричкия районен съд, да се върне на съответния
състав, като към него се приложи заверен препис от настоящото определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: