Решение по дело №640/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Г. И. А. против Решение № 180/28.04.2025 г., постановено по АНД № 3192/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1228-003585/05.09.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с наложено на касатора на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди се спиране за кратко време в аварийната лента поради възникнал внезапен проблем, за което са събрани доказателства. Касаторът отрича да е извършено нарушение, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо това да бъде постановен нов, с който да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В постъпил по делото писмен отговор оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсулт. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателката касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 24-1228-003585 от 05.09.2024г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което въз основа на АУАН серия AД бл.№0661996 /акт № 24-3585/ от 22.07.2024 г., на Г. И. А. на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.58, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на следните обстоятелства: на 12.08.2023 г., около 14:44 ч., по АМ Тракия, км 197, община Стара Загора, в посока запад, Г. А. управлява собствения си л.а. „Фиат“, с рег. №[рег. номер], като навлиза и се движи в лентата за принудително спиране на посочения километър на АМ Тракия. АУАН е съставен по данни на свидетел – очевидец и преписка с рег.№122800-29819/14.08.2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора. Г. А. е запозната със съдържанието на съставения АУАН, отказала е да го подпише и да получи екземпляр от него, както и да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, в която да посочи от кого е управлявано МПС на 12.08.2023 г., а съгласно същата разпоредба от ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от собственика на МПС.

НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен по данни на свидетел – А. М.. На 12.08.2023 г., около 14:40 часа, по АМ Тракия, км 197, община Стара Загора, в посока запад, свидетелят А. М. пътувал на пасажерската седалка, а приятелят му управлявал автомобила им в лявата лента. Отзад ги наближил лек автомобил „Фиат“ със значително по-висока скорост. Автомобилът навлязъл в аварийната лента и започнал да се движи в нея с висока скорост. Свидетелят М. с телефона си заснел видеоклип на движението на процесния автомобил в аварийната лента, докато автомобилът ги изпреварил отдясно, след което изпреварил още един автомобил, а водачът му – жена, продължила да управлява в аварийната лента с доста по-висока скорост и да изпреварва други автомобили. Свидетелят изпратил клипа на сектор Пътна полиция – Стара Загора. За случая е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 58, т.3 от ЗДвП, въз основа на който в законен срок е издадено атакуваното НП.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд не е установил допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН правила при съставянето на АУАН и при издаването на НП. АУАН е съставен на 22.07.2024 г. по данни на свидетел, показанията на който съдът е кредитирал с доверие, тъй като същият не е заинтересован от изхода на делото, очевидец е на извършеното нарушение, за което веднага е подал сигнал до компетентните органи и показанията му се потвърждават от видеозаписа, на който се вижда движението на автомобила, за който жалбоподателката е признала, че е водач и е искала да се включи в движението по магистралата. В съставения АУАН и издаденото НП е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението, като са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочени са дата, час и място на извършеното нарушение, посоката на движение на управляваното МПС, пълни данни за моторното превозно средство, както че МПС е управлявано в лентата за принудително спиране без да има уважителна причина от посочените в разпоредбата на закона – да има техническа повреда или пък наличие на здравословни проблеми на водача и пътниците в МПС, т.е. не е била налице основателна причина за такова управление и то е било в разрез с разписаната забрана в закона. Дадена е правилна правна квалификация на нарушението и е приложена правилната санкционна норма, съответстваща на вмененото нарушение. Наложени са наказания с фиксиран размер, а случаят не е маловажен. При тези мотиви НП е потвърдено.

Решението на Районен съд – Стара Загора е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Вярно установените от доказателствените материали факти се квалифицират правно като нарушение на забраната по чл.58, т.3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба при движение на автомагистрала на водача на МПС е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Приобщените данни от свидетелските показания на очевидец на нарушението и приложеният по делото видеозапис, предявен чрез възпроизвеждане в открито съдебно заседание от въззивния съд, установяват еднозначно продължително движение на управлявания от жалбоподателката автомобил в лентата за принудително спиране. Отречени са възраженията за причина от здравословен характер, наложила спиране в аварийната лента, тъй като спиране не е установено, а само продължително движение с цел по-бързо придвижване. Извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин, а с оглед естеството му и високата степен на опасност, която носи, не може да се определи като маловажен случай. Последното се изключва и от множеството нарушения на правилата за движение по пътищата, за които на жалбоподателката са налагани наказания, видно от справката за нарушител, приложена в административната преписка. Наложеното наказание е предвиденото с фиксиран размер от административнонаказателната разпоредба на чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

По изложените съображения не е налице твърдяното касационно основание. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд – Стара Загора

ОСТАВЯ В С. Решение № 180 от 28.04.2025 г., постановено по АНД № 3192/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА Г. И. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет.7, ап.20, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 640/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.