РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Перник, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500259 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 139 от 14.02.2023 г., по гр.д. № 02267/2022 г. състав на районен съд
Перник е ОТХВЪРЛИЛ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация” ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, срещу К. Г. Б. , ЕГН
**********, с адрес: ***, за осъждане на К. Г. Б., ЕГН ********** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 2253.69
лева, от които: сумата от 2087.58 лева, представляваща главница за периода от 09.07.2019 г.
до 10.01.2022 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***,
сумата от 166.11 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.08.2019 г. до 31.03.2022 г., както и лихва за забава, считано от датата на предявяване на
иска - 19.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
С определение 787/09.03.23 г. по същото дело районния съд е оставил без уважение
искането на адв. М. К., в качеството й на особен представител на К. Г. Б. за изменение на
горното решение, в частта за разноските.
1
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв.К..
По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:
-районния съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е квалифицирал същия по
чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, а не така както настоява жалбоподателката по чл.198 от Закона за
водите и
-е допуснато процесуално нарушение изразяващо се в неправилно разпределение на
доказателствената тежест в изготвения по делото доклад.
Въз основа на всичко изложено се иска обезсилване на обжалваното решение и
връщане на делото за произнасяне по действително предявените искове.
Против определение № 787/09.03.23 г. е постъпила частна жалба от адв.К. с която се
иска отмяна на същото и увеличаване на присъдения хонорар.
От въззиваемото дружество не е постъпил отговор на въззивните жалби.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. М., срещу
К. Г. Б., от ***, с която са били предявени обективно съединени искове и петитум да бъде
осъден ответника да им заплати сумата в общ размер на 2253.69 лева, от които: сумата от
2087.58 лева, представляваща главница за периода от 09.07.2019 г. до 10.01.22 г. за
доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***, сумата от 166.11
лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.08.2019 г. до
31.03.21 г., както и лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска - 19.04.2022 г.,
до окончателното изплащане на сумите, като им се присъдят сторените по делото разноски.
С обжалваното решение районния съд се е произнесъл точно по така направеното
искане, като е квалифицирал предявените искове.
В този смисъл съдебното решение е валидно и допустимо и не са налице каквито и да
е основания за неговото обезсилване.
В гражданското исково производство съда дължи произнасяне въз основа на и по
фактите такива, каквито са посочени в исковата молба и от които се извежда нарушеното
право и/или търсената защита. Индивидуализацията на спорното право се извършва от
ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на
предвидените в чл.127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. Основанието на иска са фактите, с
2
които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално
право, чиято защита търси в исковия процес, включително и преюдициалните
правоотношения. Тези факти трябва да са изложени разбираемо, а фактическите твърдения
трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно
каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право
и на която основава претенцията си. При излагането на фактите ищецът не е длъжен да дава
правна квалификация на предявения от него иск, на изложените от него фактически
твърдения или на част от тях, а дори и да даде такава тя не обвързва съда, тъй като
определянето на квалификацията е негово задължение. От основанието на иска следва да
може да бъдат изведени страните по спорното материално право, които да участват като
надлежни страни в исковото производство. Петитума на исковата молба трябва да съдържа
посочване в какво се състои направеното от ищеца искане за защита на претендираното
материално право и съдействие за осъществяването му, като по този начин се очертават вида
и обема на исканата защита и съдействие, от които рамки съдът е обвързан по силата на
чл.6, ал.2 ГПК. То трябва да е ясно и пълно, както и да е логически свързано и да произтича
от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, като в
случай на неяснота искането подлежи на разумно тълкуване с оглед на тези твърдения.
В изпълнение на всичко така изложено районния съд е приел за разглеждане една
редовна искова молба, като е квалифицирал правилно предявените искове по чл.79, вр. чл.86
ЗЗД. Това е така, защото по изложените в исковата молба факти твърдението на ищеца е, че
длъжника- жалбоподател не е изпълнил точно задълженията си по договор за доставена
питейна вода и съответно на това е поискал последния да бъде осъден да заплати процесната
сума ведно със обезщетение за забава.
Разпоредбата на чл.198о ЗВ за която настоява жалбоподателя, чрез своя особен
представител, съдържа обща норма уреждаща правомощията на ВиК операторите.
Неоснователни са и възраженията на адв.К. по отношение на твърдяното неправилно
разпределение на доказателствената тежест.
В пълно съответствие с търсената защита и правната квалификация на предявените
искове районния съд правилно е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между страните за процесния период и имот, че ищеца е
предоставял ВиК услуги при обнародвани Общи условия, че доставката е осъществена
реално и при точно отчитане и цената на доставената и неплатена услуга. Съответно в
тежест на ответника е да докаже плащане по договора, както и настъпването на
правопогасяващи, правоунищожаващи или правоизключващи факти.
Доколкото при проверката на правилността на първоинстанционното решение,
въззивният съд не следи служебно за допуснати процесуални нарушения, а е ограничен от
заявените в жалбата такива /чл.269, изр.2 ГПК/ настоящият въззивен състав намира, че с
горното е изчерпал в пълна степен направените въззивни възражения.
Неоснователна е и частната жалба на адв.К. против определение № 787/09.03.23 г. с
3
което е отказано увеличение на определения хонорар за особен представител. Районния съд
при своята преценка е взел предвид, както правната и фактическа сложност на делото, така
и проведените по делото заседания и извършени процесуални действия и дейност.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 139 от 14.02.2023 г., по гр.д. № 02267/2022 г.
състав на районен съд Перник.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение 787/09.03.23 г. по същото дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4