Р Е
Ш Е Н
И Е № 14
гр. Габрово, 21.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело № 247 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 64, ал. 7 от ЗМВР.
Делото е
образувано по жалба на К.З.Щ. *** против Разпореждане полицейски орган – Н. С.К.
от 15.12.2022г. на длъжност МлПИ при РУ Дряново на ОДМВР Габрово.
В жалбата се
твърди, че обжалваното разпореждане било издадено тенденциозно. Въпреки че К.Щ.
бил представил доказателства за това, че не бил виновен за престъплението, за
което бил обвинен, съдът бил постановил Определение №65/09.12.2022г., което
било влязло в сила. При постановяване на посоченото Определение съдът се бил
доверил изцяло на полицията, въпреки представените от него доказателства за
невиновност.
Иска се да
бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното разпореждане.
Ответникът по
жалбата – МлПИ при РУ Дряново на ОДМВР Габрово оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да не я уважава.
От данните по
делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата
за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Доказателствата
по делото установяват, че в РУ Дряново се провежда разследване по досъдебно
производство № 258 ЗМ – 134/ 2021 г. по описа на РУ Дряново срещу жалбоподателя
К.Щ. за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
От приложено
Постановление от 18.11.2022г. на разследващ полицай в РУ Дряново за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство
№134/2022г. по описа на РУ Дряново, предявено на 08.12.2022г. е видно че К.З.Щ.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 26.06.2020г. в гр. Дряново
На
08.12.2022г. К.Щ. е подписал декларация, с която удостоверява, че не е съгласен
да му бъде извършена такава регистрация, съответно не е съгласен да бъде
дактилоскопиран, фотографиран, както и да му бъдат иззети образци за ДНК
профил, съгласно разпоредбите на чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗМВР.
Предвид отказа
да му бъде извършена полицейска регистрация доброволно е изпратено искане до РС
Дряново за издаването на разрешение за принудително извършване на такава
регистрация.
С определение
№65 от 09.12.2022г. по ЧНД № 136/ 2022 г. на ДрРС и на основание чл. 11, ал. 4 от Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация, е разрешено
принудително фотографиране, дактилоскопиране и изземване на проби за изготвяне
на ДНК профил на обвиняемо лице по Досъдебно производство №ЗМ 134 /2022г. по
описа на РУ Дряново – К.З.Щ., с ЕГН **********, за извършване на полицейска
регистрация по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Наредбата. Определението
е окончателно и като такова е задължителен за изпълнение съдебен акт.
В изпълнение
на постановеното определение до жалбоподателя К.Щ. е изпратена призовка за
явяване с цел извършване на полицейска регистрация във връзка с ДП № 134/2022г.
по описа на РУ Дряново, с която е призован да се яви в РУ Дряново.
На посочената
дата жалбоподателят не се е явил за извършване на полицейска регистрация.
На
15.12.2022г. е връчено обжалваното разпореждане, с което на основание чл. 64 от ЗМВР му е
разпоредено да не възпрепятства извършването на полицейската регистрация,
разрешена с Определение №65/09.12.2022г., постановено по ЧНД №136/2022г. по
описа на РС Дряново, във връзка с осъществяване на разследване по ДП № ЗМ -
134/2022 г. по описа на РУ Дряново.
Въз основа на
горните обстоятелства е издадено и обжалваното разпореждане от 15.12.2022г.
Разпореждането
е връчено лично на адресата на датата на издаването 15.12.2022г., а жалбата е
подадена на 19.12.2022 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между
които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от
страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги
кредитира.
След
преценката на доказателствата по делото, Съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресата
на оспореното разпореждане, което е индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Проверено
изцяло на основание чл. 168 от АПК и съобразно
критериите по чл. 146 от АПК, оспореното
разпореждане е валиден административен акт, издаден в писмена форма, при
спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон и с целта на закона.
Разпореждането,
което е предмет на жалбата, е издадено от полицейски орган – полицейски
инспектор при Районно управление Дряново на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, т. е. от
орган с материална компетентност. Разпореждането е издадено от Н. С. К. на
длъжност "мл. полицейски инспектор" при РУ Дряново, на когото е било
разпоредено осигуряване извършването на полицейската регистрация на
жалбоподателя, поради което и на основание чл. 57 от ЗМВР следва да се
приеме, че същият е полицейски орган по смисъла на ЗМВР, на когото конкретно е
разпределено осигуряване на извършването на полицейската регистрация. Като
такъв издаденото разпореждане е в кръга на правомощията му, поради което, както
бе посочено, то е издадено от компетентен орган.
Разпореждането
е издадено и в съответствие с изискването за форма на административния акт, при
наличие на материално-правните предпоставки за издаването му, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.
Спазена е
установената писмена форма по чл. 64, ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗМВР, а
разпореждането съдържа наименование на органа, който го издава, адресат, правно
основание, разпоредителна част с ясно предписани задължения за адресата, дата
на издаване с подпис на издателя и означаване на длъжността му. Безспорно е
изискването на специалния закон по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, за наличие
на фактически и правни основания, като част от съдържанието на разпореждането
на полицейския орган. В случая, последният не е изложил обстоятелствата, във
връзка с които е упражнил правомощието си по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Независимо
от горното, съдът счита, че оспореното разпореждане съдържа фактически
основания за издаване, т. е. същото е надлежно мотивирано, с оглед документите
приложени към административната преписка. Горният начин на мотивиране с факти в
документи, предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен
акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975 г.
на ОСГК на ВС, което не е загубило действие, както и с оглед константната
съдебна практика, включително и в ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС. Приема се, че
неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в
друг документ към административната преписка и са относими към посоченото
правно основание. Фактическите основания представляват мотивите, от които
страните и съдът могат да разберат съображенията на органа, които са го
ръководили при издаване на съответния административен акт. Въз основа на тях
адресатите на акта и съда разбират на какво основание и във връзка с какви
конкретни факти и обстоятелства е издаден съответният акт.
В случая, от
такъв характер са приложените към преписката писмени доказателства. Същите
съдържат изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които органът е
издал разпореждането по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, т. е. налице
е относимост към правното основание на административния акт.
Описаните в
докладните записки, съдържащи се в административната преписка, фактически
обстоятелства във връзка с опитите за извършване на полицейска регистрация на
жалбоподателя, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване
на разпореждането. В този смисъл описаните по – горе писмени доказателства са
част от административната преписка по издаване на обжалваното разпореждане и
съдържат фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Обжалваното
разпореждане съдържа и изискването по чл. 64, ал. 5, т. 5 от ЗМВР - пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва. В случая адресатът на разпореждането е
упражнил правото си на жалба в срок, жалбата е приета от съда за допустима,
поради което не са ограничени правата му да оспори постановеното Разпореждане.
На основание чл. 169 от АПК при оспорване
на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Оспореното
разпореждане е и материалноправно законосъобразно. Органът е упражнил
правомощието си по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР при наличие
на изискуемите материалноправни предпоставки. Съгласно посочената разпоредба,
полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции.
Анализът на
събраните по делото писмени доказателствени средства води до извода, че на
жалбоподателя следва да бъде извършена полицейска регистрация по чл. 68 от ЗМВР. Съобразно
посочената разпоредба полицейските органи извършват полицейска регистрация на
лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от
общ характер, като органите на досъдебното производство са длъжни да
предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските
органи. Съобразно чл. 68, ал. 5 от ЗМВР, при отказ на
лицето да му бъде извършена такава, действията по ал. 3, т. 2 и т. 3
/дактилоскопиране и фотографиране на лицето, изземване на образци за ДНК профил
на лицето/ се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния
първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за
което е привлечено като обвиняем. От представеното по делото определение на
ДрРС безспорно се установява, че е разрешено извършването на принудителна
такава полицейска регистрация, като същото е задължително за страните и съда,
като окончателен съдебен акт, издаден по реда на Наредбата за реда за извършване и снемане на
полицейска регистрация във вр. с чл. 68, ал. 5 от ЗМВР.
Установява се
също така, че жалбоподателят е възпрепятствал нейното извършване и след постановеното
от съда определение, с което е разрешено извършването на принудителна такава на
лицето. К.Щ. излага мотиви за това, че е несправедливо и тенденциозно обвинен и
не следва да му бъде извършена доброволно полицейска регистрация.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с
предоставената за това от закона възможност на полицейския орган да извърши
необходимите действия за изпълнение на възложените му задължения - в случая
осигуряване на извършване на задължителна по закон полицейска регистрация на
лицето. Задължението за извършване на необходимите действия произтича изрично
от разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация, съобразно
която за осигуряване явяването на лицето в структурите и звената по чл. 5, ал.
1 или за принудителното извършване на дактилоскопиране, фотографиране и
изземване на образци за ДНК профил, полицейският орган предприема необходимите
действия съгласно правомощията му по глава пета, раздел І от ЗМВР. В тези
правомощия са включени и тези по чл. 64 и сл. от ЗМВР.
Съобразно
установените обстоятелства по делото са налице посочените в разпореждането
обстоятелства за издаването му. Същото съдържа необходимото съгласно чл. 64, ал. 5 от ЗМВР съдържание –
разпоредителна част и обстоятелствата, във връзка с които се издава, а именно –
да не се възпрепятства извършването на полицейска регистрация и да се яви
лицето на посочената дата за извършването и, тъй като такава се налага, с оглед
посоченото ДП №134/2022г. по описа на РУ Дряново и е разрешена с определение на
ДрРС №65/09.12.2022г. Освен това съобразно ТР № 16/1975 г. на Общо събрание на
ВС, цитирано и по – горе в настоящото решение, както и константната съдебна
практика, мотивите на акта могат да се съдържат и в предхождащите издаването на
акта документи. В случая в административната преписка се съдържат докладни
записки, в които са изложени подробно установените по-горе обстоятелства.
Защитната теза
на К.Щ., че обвинението му е тенденциозно и несправедливо и поради което не
следва да му бъде извършвана полицейска регистрация, е останала недоказана в
съдебното производство. Не би могло да се приеме за основателно възражението,
че полиция, съд и прокуратура се ръководят от някакви други внушения и
неправилно и несправедливо К.Щ. е обвинен в извършване на престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК. Съответни на конкретните прояви на противоправно поведение на
оспорващия са задълженията, които са разпоредени от полицейския орган с акта по
чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.
Доказателства,
оборващи приетото от административния орган, не са ангажирани. Съдът не намира
за коректно да обсъжда изложените доводи от жалбоподателя, които са от
субективен характер и представляващи квалификации за лица и институции.
Предвид
горните мотиви възражението на жалбоподателя относно липсата на фактическа
обстановка в разпореждането, от която да става ясно какви са фактите и
обстоятелствата във връзка, с които е издадено обжалваното разпореждане, е
неоснователно.
Нарушението на
административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или
би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая
безспорно са установени изискванията на закона, фактическите констатации на
органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си
на защита срещу издаденото разпореждане, поради което и не може да се приеме,
че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят
не е опровергал констатациите на административния орган с допустимите
процесуални способи в хода на административното и съдебното производство,
поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства,
които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР за издаване
на обжалваното разпореждане.
Обжалваното
разпореждане е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма,
спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като
съответства и на целта на закона, поради което то е правилно и законосъобразно.
Не е заявено
от страните искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да
се произнася в тази насока.
Водим от
горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.З.Щ.
*** против Разпореждане полицейски орган – Н. С. К.от 15.12.2022 г. на длъжност
МлПИ при РУ Дряново на ОДМВР Габрово, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: