РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕОС Матрикс ЕООД против Решение №
2977/15.08.2022г., пост. по гр.д.№ 4472/2022, ПдРС, в частта в която признато за
установено, че К. Г. Б. не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД сумата в размер на 13
226,99 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 19.07.2007 г., сключен с
„ОББ“ АД, ведно с неплатен остатък от законната лихва върху главницата, считано от
26.02.2009 г. до окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 8680/2008 г. по описа на ПРС, които вземания са предмет на принудително
изпълнение по изп.д. № 9/2013 г. по описа на ЧСИ К. П., които са прехвърлени с
договор за цесия на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяването им по давност.
Жалбоподателят ЕОС Матрикс ЕООД е обжалвал тази част на решението с
мотиви, че същото е неправилно, незаконосъобразно, в противоречие с материално
правните разпоредби. Поддържа, че по изпълнителното дело са предприемани действия
за изпълнение след перемирането му, но преди изтичане на давностните срокове.
Позовава се на съдебна практика, указваща как следва да се изчисляват сроковете.
Сочи, че искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ
1
прекъсна давността, т.к. съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Счита, че
изпълняемото право не е погасено по давност. Моли за отмяна на обжалваната част на
решението като неправилно и постановено в нарушение на процесуалните и
материалните права. Претендира разноски за двете инстанции. Прови възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.
Въззиваемата страна К. Г. Б. е подал отговор , в който се оспорва въззивната
жалба. Поддържа, че изпълнителното производство е перемирано и извършването на
изпълнителни действия при прекратено изпълнително производство е процесуално
нарушение, като това действие не може да доведе до прекъсване на давността.
Позовава се на съдебна практика именно в този смисъл. Коментира се и сочената от
жалбоподателя съдебна практика, като се сочи че в случая тя е неприложима,
доколкото не е образувано ново изпълнително производство. Отделно от това
поддържа, че дори и да се приеме сочения от жалбоподателя начин на изчисляване на
срокове, то отново е изтекла погасителна давност в периода от 26.06.2015-26.08.2020г.
Счита, че извършените по изпълнителното дело действия не прекъсват давността,
доколкото изпълнителните способи не са осъществени и длъжникът не е бил уведомен
или евентуално, че е започнала да тече нова давност, която е изтекла до 29.03.2022г.
Счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между
ищеца К. Б. и ответника ЕОС Маткрикс ЕООД, че сумите по изпълнителен лист,
издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№ 8680/08, ПдРС, не се дължат, предвид
погасяване на вземанията по давност. Поддържа, че последното изпълнително
действие е извършено чрез уведомяването му за начало на публична продан със
съобщение изх.№ 6871/30.11.2009г. по изп.д.№204/2008 на ЧСИ А. А.. От този момент
е започнала да тече погасителсна давност, която след пет години е изтекла.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че последното
изпълнително действие, с което е прекъсната давността е наложеният запор на
24.03.2010г., поради което и с изтичане на 2 год. срок е настъпила перемпция на
делото. Изпращането на перемираното дело на друг съдебен изпълнител не е породило
действие и не е довело до прекъсване на давността, при което е приел, че до момента
на предявяване на иска давността за процесното вземане е изтекла.
2
От фактическа страна по делото се установява, че ОББ АД е образувала
изпълнително производство против К. Б. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№8680/2008, ПРС, при ЧСИ А. А. през 2008г. – изп.д.№204/2008г. Заповедта за
незабавно изпълнение е редовно връчена на 21.08.2008г. Извършени са следните
изпълнителни действия :
на 31.07.2008г. – запор на МПС;
на 26.09.2008г. – запор на трудово възнаграждение;
на 23.10.2008г., 13.11.2008г., 05.12.2008г., 27.01.2009г., 26.02.2009г.- частично
погашение на дълга;
на 26.06.2009г. молба от взискателя за налагане на възбрана и за насрочване на
опис и на недвижим имот;
на 30.06.2009г. е вписана възбрана на недв. имот;
на 12.11.2009г. е извършен опис на недвижим имот;
на 12.01.2010г. е извършена публична продан на недвижим имот, която с
постановление от 13.01.2010г. е обявена за нестанала;
на 01.02.2010г. взискателят е поискал извършване на втора публична продан;
ва 25.03.2010г. е извършена втора публична продан, на която имотът е продаден;
на 19.04.2010г. е издадено постановление за възлагане;
на 23.04.2010г. - частично погашение на дълга;
на 01.03.2012г. взискателят е уведомил ЧСИ, че е извършил цесия на дълга в
полза на ЕОС Матрикс ООД;
на 11.06.2012г ЕОС Маткрикс ООД е поискало да бъде конституирано като
взискател и е възложило на ЧСИ предприемане на всички необходими действия
за изпълнение.
на 19.11.2012г. е постъпила молба от взискателя ЕОС Маткрикс ООД за
прехвърляне на делото при ЧСИ К. П..
При така описаната фактическа обстановка на развилото се изпълнително
производство до този момент следва да се има предвид следното: Задълженията се
погасяват с изтичане на пет години ако законът не предвижда друг срок /чл.110 от
ЗЗД/. Този давностен срок може да бъде спиран или прекъсван. Съгл. чл.116, б.В от
ЗЗД давностния срок се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно
ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а по време на висящността на изпълнителното производство давност не
тече. В т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение, като е прието, че ППВС № 3/80
г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
3
действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ -
като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната
на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието
противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от
26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в свои решения - Р№ 51/21.02.2019
г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017 г., ІV г.о..
С оглед на посоченото тълкуване следва да се приеме в процесния случай, че
образуването на изпълнително производство през 2008г., непосредствено след
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист прекъсва давността по
отношение на вземането по листа. Тук е мястото да се посочи, че доколкото вземането
е съдебно признато, то погасителната давност по отношение на него е общата пет
годишна. В периода 2008-2010г. са извършвани множество изпълнителни действия,
поради което и не може да се приеме, че е налице перемпция на изпълнителното дело.
Такава настъпва, съгл. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК при непредприемане на изпълнителни
действия в продължения на две години. В този случай прекратяването на
изпълнителния процес настъпва по право и постановлението на съдебния изпълнител
има само оповестително действие. В процесното дело, след извършване на публичната
продан и частично погасяване на дълга – на 23.04.2010г. не са извършвани никакви
изпълнителни действия, поради което с изтичане на двугодишния срок по чл.433 от
ГПК следва да се приеме, че делото е прекратено по право. От този момент –
23.04.2012г. е започнала да тече погасителна давност по отношение на задължението.
За да се установи дали същата е изтекла е необходимо да се проследят действията на
цесионера за събиране на дълга.
Във връзка с молбата от 19.11.2012г. на кредитора цесионер ЕОС Маткрикс
ООД , изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ К. П., при когото е образувано изп.д.
№9/2013г. на 07.01.2013г. По делото са извършени следните изпълнителни действия :
на 03.12.2014г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, като
4
работодателят е отговорил, че считано от м.12.214г. ще изпълнява запора;
на 08.04 и на 22.04.2015г. са постъпили плащания от запора на трудово
възнаграждение, като с протокол от 01.06.2015г. сумите са разпределени;
на 24.10.2016г. е наложен запор върху банкови сметки в ПИБ АД, Алианц банк
България АД, ;
на 23.01.2017г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника;
на 09.02.2017г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника;
на 08.02.2019г./датата на пощенското клеймо/ взискателят ЕОС Матрикс ЕООД
е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, като е платил и
съответната такса;
на 18.02.2019г. е наложен запор на банкови сметки;
на 27.03.2019г. е постъпило частично плащане, като сумата е разпределена с
протокол от 19.11.2019г.;
на 26.11.2020г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;
на 25.06.2021г. е постъпила молба от взискателя за справка за трудови договори и
имущество, след което за налагане на запори или възбрани;
на 08.11.2021г. е поискан запор върху сметки на длъжника, като е внесена и
съответната такса;
на 10.01.2022г. е наложен поискания запор.
на 30.03.2022г. изпълнителното производство е спряно с обезпечителна заповед,
издадена от първоинстанционния съд настоящето гражданско дело.
С образуването на изп.д.№ 9/2013 по описа на ЧСИ К. П. отново е прекъсната
давността по отношение на вземането. До 26.06.2015г., датата на постановяване на ТР
№ 2, тълк. д. № 2/ 2013г.,ОСГТК, ВКС, давност не е текла. Настоящата инстанция
намира, че макар формално цесионера ЕОС Матрикс ООД да е поискал продължаване
на производството пред друг съдебен изпълнител, то образуваното изпълнително дело
през ЧСИ К. П., след настъпване на перемпция на предходното дело, има характер на
ново такова. Не може да бъде споделено становището на въззиваемата страна, че
извършените след перемпцията изпълнителни действия са незаконосъобарзни, т.к. в
случая „прехвърлянето“ на делото при друг съдебен изпълнител следва да се приравни
на образуване на ново дело. По конкретното дело разликата между продължаване на
производството пред друг съдебен изпълнител и образуването на ново дело се изразява
единствено в това, че изпълнителният лист не е изтеглен и не е подадена молба с
платена такса пред новия съдебен изпълнител. Плащането или неплащането на такса за
образуване на ново производство, обаче, не може да бъде обвързващо за преценката за
законосъобразността на извършени изпълнителни действия.
Новото дело е образувано при приложението на ППВС №3/18.11.1980г,
поради което прекъсва давността и за времето на изпълнителния процес, но до
приемането на ТР№2 от 2015г. давност не е текла. От 26.06.2015г. се приема, че и по
5
време на изпълнителния процес тече давностен срок за погасяване на задължението,
като с предприемането на всяко изпълнително действие този срок прекъсва / чл.116,
б.В от ЗЗД/. В случая, по-горе са посочени предприетите изпълнителни действия. Съгл.
чл.117 от ЗЗД от прекъсването на давността започна да тече нова давност. Установява
се, обаче, че за периода 2014-2022г. няма времеви интервал от пет години, в който
може да се приеме, че е започнала да тече и е изтекла погасителна давност за
вземането. Позоваването на новоприетия текст на чл.112, ал.1 от ЗЗД , съгласно който
с изтичане на 10г. давност се погасяват всички парични задължения срещу физически
лица , независимо от прекъсването й , не намира приложение за процесния случай, т.к.
нормата е в сила от 02.06.2021г. и няма ретроактивно действие.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение, като постановено в противната насока, следва
да бъде отменено и вместо това – да бъде постановено ново такова, с което се отхвърли
иска.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
разноските в производството както следва : 264,54лв., платена ДТ за въззивното
производство, като няма данни за други разноски.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2977/15.08.2022г., пост. по гр.д.№ 4472/2022, ПдРС, в частта в
която признато за установено, че К. Г. Б., ЕГН **********, не дължи на “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *****, сумата в размер на 13 226,99 лв. – главница по договор
за потребителски кредит от 19.07.2007 г., сключен с „ОББ“ АД, ведно с неплатен
остатък от законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2009 г. до
окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8680/2008
г. по описа на ПРС, които вземания са предмет на принудително изпълнение по изп.д.
№ 9/2013 г. по описа на ЧСИ К. П., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Б., ЕГН **********, против “ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК *****, за признаване за установено в отношенията помежду им, че К. Г. Б.,
ЕГН **********, не дължи поради погасяване по давност на “ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК *****, сумата в размер на 13 226,99 лв. – главница по договор за потребителски
кредит от 19.07.2007 г., сключен с „ОББ“ АД, ведно с неплатен остатък от законната
лихва върху главницата, считано от 26.02.2009 г. до окончателното плащане, за които е
6
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8680/2008 г. по описа на ПРС, които вземания
са предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 9/2013 г. по описа на ЧСИ К. П..
ОСЪЖДА К. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*****, сумата от 264,54лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7