О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №52
гр. Габрово, 22.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм. дело № 7 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Ш. Т.“ ООД – гр. Севлиево срещу Министерски съвет на
Република България с претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на
9717.73 лева и 148.00 лева обезщетение за забава, като се твърди, че
претендираните вреди представляват заплатени годишни такси по чл. 22, ал. 1, т.
2 и т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“, които разпоредби са отменени с Решение № 10932 от 18.09.2018
година по адм. дело № 3256/2017 година на ВАС, ІІІ отделение, оставено в сила с
Решение № 10834 от 11.07.2019 година по адм. дело № 454/2019 година на ВАС,
5-чл. състав, обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019 година.
От фактическа и правна страна съдът съобрази следното:
Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“ /Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./ е
приета с ПМС № 219 от 5.09.2008 година, обнародвано в ДВ, бр. 79 от 9.09.2008 година,
в сила от 9.09.2008 година.
Тарифата е отменена с ПМС № 370 от 20.12.2019 година за
приемане на Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, обнародвано в ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 година.
Преди отмяната на Тарифата с приемането на нова, с Решение
№ 10932 от 18.09.2018 година по адм. дело № 3256/2017 година на ВАС, ІІІ
отделение, по оспорване на ищеца в настоящото производство са отменени разпоредбите
на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в
приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията“ – за път II клас – 2250
лв.", и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен обект без бензиностанция
или газостанция от 50 до 200 кв. м, включително търговска площ“ – за път II
клас – 1200 лв.“, от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Посоченото по-горе Решение е оставено в сила с Решение №
10834 от 11.07.2019 година по адм. дело № 454/2019 година на ВАС, 5-чл. състав,
като отменителното Решение е обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019 година.
В процесния случай ищцовото дружество се легитимира като
експлоатиращо обект „Бензиностанция, газстанция, автомивка и търговия“ в
обслужващата зона на път ІІ-44“ /обходен път Севлиево – В. Търново/-Севлиево –
Габрово, километър 28+750-дясно/, като му е било издадено Разрешение за
специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти
и пътни връзки към тях № 02 от 08.07.2011 година /л. 7/.
Претендираните от ищцовото дружество вреди представляват заплатени
в периода 2011 – 2014 година годишни такси по чл. 22, ал. 1, т. 2 и 12 от Тарифа
за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ именно в
отменените им с горепосочените съдебни решения части за път ІІ клас, на какъвто
клас път е разположен и експлоатираният от ищцовото дружество обект, по повод
на който са заплащани годишните такси.
Правното значение, действието и последиците на
отменителното съдебно решение по оспорване на подзаконов нормативен акт са
предмет на изрична уредба в АПК. По аргумент от чл. 193, ал. 2 от АПК съдебното
решение по оспорване на подзаконов нормативен акт има действие по отношение на
всички. Видно от разпоредбата на чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се
отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок
касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се
обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на
обнародването му. По силата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган
в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение - чл.
195, ал. 2 от АПК.
По отношение на подзаконовите нормативни актове като
особена категория административни волеизявления, установяващи трайно правила за
поведение по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, отмяната или обявяването на
нищожността им от съда няма обратно действие - чл. 195 от АПК. С оглед правната
му природа източникът на правото поражда правни последици до влизане в сила на
отменящото го съдебно решение. До момента на отричане на юридическата му сила в
резултат на упражнен съдебен контрол, подзаконовият нормативен акт произвежда
правно действие, регулирайки обществените отношения в определена сфера. Съдебната
отмяна не засяга възникналите при действието му правни последици, ефектът ѝ
не се разпростира върху издадените до този момент на това основание актове.
Поради зачитането на произведените последици законодателят е предвидил изричен
ред за уреждане на настъпилия от отменената като незаконосъобразна норма правен
резултат - чл. 195, ал. 2 от АПК. На съответния административен орган е вменено
задължение служебно да поправи тези последици. Именно в компетентността на
издалия порочния акт орган е предоставено преуреждане на признатите от закона
за възникнали от прилагането на правния източник правоотношения.
Според Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 година по т.
д. № 2/2015 година на ОС на Първа и Втора колегии на ВАС, задължително за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове,
съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, вредите, причинени на граждани и на
юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов
нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или
обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Изложените в тълкувателното решение мотиви са свързани именно с обсъдената
по-горе разпоредба на чл. 195, ал. 1 от АПК, според която подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, както и с тази на ал. 2 от същия законов текст, според която правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Прието е, че
в чл. 195, ал. 2 от АПК е уредено специално производство, което се развива пред
административния орган, приел порочния административен акт, имащо за цел да
разреши въпроса, свързан с правните последици от отменен или обявен за нищожен
подзаконов нормативен акт, което по аргумент на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ изключва
приложението на този закон.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че в
цитираното Тълкувателно решение е прието, че вредите, причинени при или по повод изпълнението
/действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен
като незаконосъобразен или обявен за нищожен, могат да бъдат твърдяни и
доказани в производство по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
В горния смисъл са Определение № 9676 от 14.09.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 9480/2016 г., I отд., Определение № 14148 от 19.11.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13816/2018 г., I отд. и др.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая определящ е
фактът, че се претендират вреди от приложението на конкретни норми от
подзаконов нормативен акт, отменени по съдебен ред като незаконосъобразни,
каквито са и развитите в исковата молба доводи. Ирелевантно е обстоятелството,
че впоследствие, макар и преди депозиране на процесната искова молба, цялата Тарифа за таксите, които се събират от
Агенция „Пътна инфраструктура“, приета с ПМС № 219 от 5.09.2008 година, е била
отменена с приемането на нова Тарифа, тъй като към момента на тази отмяна
нормите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта:
„Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на
бензиностанцията или газостанцията“ – за път II клас – 2250 лв.", и чл.
22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен обект без бензиностанция или газостанция
от 50 до 200 кв. м, включително търговска площ“ – за път II клас – 1200 лв.“,
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ са
били вече отменени в резултат на осъществен съдебен контрол и не са били част
от посочения подзаконов нормативен акт.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че предявеният иск се явява процесуално недопустим и като такъв следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „Ш. Т.“ ООД – гр. Севлиево срещу Министерски съвет на Република България с претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 9717.73 лева и 148.00 лева обезщетение за забава.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7/2020 година по описа на Административен съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до ищеца, което съобщение да се извърши чрез връчване на препис от настоящото определение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: